№ 3527
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110174089
по описа за 2021 година
Предявен е от ищеца В. К. Х. иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45
ЗЗД за осъждане на ответника „М.“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от
17400 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на травматични увреждания,
настъпили на 29.12.2016 г. в гр. София, в подлеза на перон № 2 на
метростанция „Обеля 2“ – гр. София, вследствие на виновно и противоправно
поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка със
стопанисването и поддържането на метростанцията и представителните части
към нея по безопасен начин, осигуряващ безопасния достъп на пътниците в
нея), ведно със законната лихва от датата на увреждането 29.12.2016 г. до
окончателното изплащане.
Ищцата В. К. Х. твърди, че на 29.12.2016 г., около 08:30 часа, при
слизане по стълбите към перон път № 2 на метростанция „Обеля 2“, в гр.
София, се подхлъзва и пада, като посочва, че причината за подхлъзването
били мокрите стълби, които не били предварително почистени от внесения в
метрото сняг от пътниците, вследствие на което се били заледили. Посочва,
че слизане по стълбите е загубила равновесие, въпреки че се е подпирала на
парапета. В резултат на падането ищцата е получила счупване на долен десен
крайник в глезена и изваждане и изкълчване на лява ръка. Твърди, че за
инцидента бил съставен Акт № 2/29.12.2016 г. на „М.“ ЕАД, направление
„Експлоатация“, в който бил отразен механизмът на получаване на травмите.
Актът бил съставен от ръководител „Движение“ и подписан от двама
свидетели. Поддържа, че веднага след инцидента й била оказана първа помощ
от дежурните полицаи и служител на метростанцията, като на мястото дошъл
и лекарски екип на бърза помощ и ищцата била откарана в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“, където след извършен преглед и направени рентгенови снимки
1
било установено, че ищцата има счупване на долен десен крайник в глезена и
изваждане и изкълчване на лява ръка. С оглед травмите лекарите поставили
гипс на ищцата и й издали болничен лист за периода от 29.12.2016 г. до
11.01.2017 г., който бил продължен впоследствие до 10.02.2017 г., а след това-
и до 09.04.2017 г. На ищцата й била препоръчана рехабилитация в рамките на
една година, като ищцата посочва, че престоят й в специализирана болница за
рехабилитация продължил от 27.02.2017 г. до 07.03.2017 г. Вследствие на
възникналите за ищцата травматични увреждания същата изпитвала болки и
страдания, трайно затрудняване на движенията й с десния крак и лявата ръка,
дискомфорт, притеснения и негативни преживявания, продължаващи и към
датата на подаване на исковата молба, включително- не е могла да
осъществява трудова дейност. Поддържа се, че емоционалното състояние на
ищцата се влошило, затворила се в себе си за няколко месеца, избягвала
контакти с приятели, роднини и познати, изпитвала страх при слизане по
стълби, включително срам, че не може да полага грижи за семейството си и
че не може да се справя с ежедневните дейности, свързани с домакинството.
Във връзка процесния инцидент и претърпените вреди ищцата подала молба
за обезщетение за неимуществени вреди до ЗАД „ОЗК застраховане“, при
който ответникът имал сключена валидна застраховка, с оглед което
застрахователят изплатил обезщетение в размер на 2600 лева за претърпените
неимуществени вреди. Ищцата поддържа, че платената сума била
несъразмерна спрямо нанесените й нематериални щети, с оглед което
обосновава интереса си за предявяване на иск за сумата от 17400 лв.
Поддържа, че служителите при ответното дружество не били изпълнили
задължението си да поддържат и стопанисват метростанцията и
представителните части към нея по безопасен начин, осигуряващ безопасния
достъп на пътниците в нея. Моли за уважаване на исковата претенция.
Претендира присъждане на разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът „М.“ ЕАД депозира
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не
оспорва механизма на настъпилия инцидент. Поддържа, че служителите са
изпълнили задълженията си за осигуряване на безопасното използване на
метрото и процесните стълби са били обезопасени в деня на инцидента.
Релевира възражение за съпричиняване от страна на ищцата. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за
установено от следното от фактическа и правна страна:
С доклада по делото, предвид становището на страните, е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 29.12.2016 г.
около 08:30 часа ищцата, при слизане по стълбите към перон път № 2 на
метростанция „Обеля 2“, в гр. София, се подхлъзва и пада, в резултат на което
получава счупване на долен десен крайник в глезена и изваждане и
изкълчване на лява ръка, за което е изплатено от „ОЗК застраховане“, при
което дружество ответникът имал сключена валидна застраховка,
обезщетение в размер на 2600 лева за причинените неимуществени вреди. В
2
тази насока са и приетите доказателства по делото – Акт за
злополука/инцидент № 2/29.12.2016 г., болнични листове, фактури,
извлечение от банковата сметка.
По делото е разпитан съпругът на ищцата – свидетелят Х.И.Х., който
заявява, че след като съпругата му се обадил рано сутринта към 8:30 часа на
29.12.2016 г. и му съобщила, че е паднала, пристигнал за 3-4 мин на мястото
на инцидента метростанция Обеля. Ищцата му съобщила, че направила една-
две крачки по стълбите държала се за парапета, тъй като било мокро и
хлъзгаво, подхлъзнала се, ръката и се захванала за парапета и паднала. Сочи,
че заварил ищцата на перона до стълбите, била заобиколена от хора и
полиция, донесли и стол и и помогнали да седне и установили, че ръката и е
извадена от рамото, а кракът и е счупен в глезена. След пристигане на
линейката закарали ищцата в Пирогов, а свидетелят отишъл с личната си кола
в болничното заведение. След изследвания и манипулации в рамките на
същия ден след 5-6 часа се прибрали вкъщи като на ищцата поставили гипс
на крака и шина на рамото. Свидетелят сочи, че посещавал с ищцата
контролни прегледи, помагал и при ежедневното обслужване като самият той
ползвал отпуска за тази цел, докато ищцата била в болничен. Поддържа, че
ищцата предимно лежала, в началото поне една-две седмици приемала
болкоуспокояващи, включително и нощем, след свалянето на гипса на
петдесетия ден ходила на рехабилитация в поликлиниката и в Павел баня.
Сочи, че и към настоящия момент ищцата се оплаква от болки в крака и през
зимата и се подува, изпитва страх от снега, избягва да излиза навън при
снеговалеж, да слиза по стълбите без да се държи за нещо или някого.
Навежда твърдения, че ръката на ищцата, която е левичар, се възстановила до
степен да не я натоварва, но не можела да я движи като другата свободно.
Ищцата е съобщила на свидетеля непосредствено след инцидента, а и
последният лично е възприел настилката от плочки в метростанцията и по
стълбите към перона като хлъзгава, привнесен от обувките на посетителите
сняг, който се топи и става мокро и хлъзгаво.
От показанията на разпитания свидетел И.Г.Т. се установява, че
същата е близка с по-голямата дъщеря на ищцата. Сочи, че няколко дни след
инцидента била на гости за два-три дни в дома на ищцата, помагала с
домашните задължения и подкрепяла морално ищцата. Навежда твърдения, че
ищцата била на легло, не можела да се движи и да се обслужва
самостоятелно, приемала обезболяващи за силните болки. Поддържа, че
съпругът на ищцата и помагал да ходи до тоалетната, а дъщеря и я хранела,
тъй като не можела да използва ръцете си свободно. Заявява, че се опитвали
да разведрят ищцата, което останала много затворена тогава, отказвала да
говори и се затворила в себе си. Свидетелката сочи, че и към настоящия
момент ищцата има болки все още, изпитва затруднения при слизане по
стълби, особено през зимата когато има сняг и и е споделяла, че при промяна
на времето усеща болки.
От показанията на разпитания свидетел Г.С.П. се установява, че
същият като началник на метростанция Обеля бил уведомен за процесния
инцидент от 2016 г. от дежурен ръководител движение, който е видял на
3
камерите, че пътник пада на стълбите. Сочи, че с дежурния полицай на
станцията оказали първа помощ на пострадалата ищца и извикали бърза
помощ. Отрича да е имало заледяване по стълбите и сочи, че при дъждовно
време се слагат гумени постелки и жълти табели за мокър под. За процесната
дата не си спомня дали стълбите са били сухи или мокри, но твърди, че
денонощно има чистачка на станцията, която при необходимост чисти.
По делото е изслушаното и прието заключение на съдебно-медицинска
експертиза, изготвено от вещо лице д-р Ц. Г., което не е оспорено от
страните и съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно
дадено. Експертът сочи, че на ищцата след процесния инцидент били
издадени болнични листове за временна нетрудоспособност за периода от
29.12.2016 г. до 09.04.2017 г. с диагноза „Счупвания на други части на
подбедрицата”, по повод на което е предписан домашно-амбулаторен режим.
Вещото лице сочи, че съгласно представена епикриза на ИЗ № 866/17 г. на
ищцата е проведено рехабилитационно лечение в СБРНК „Павел Баня" за
времето от 28.02.2017 г. до 27.03.2017 г. с данни за състояние след счупване
на заден малеол на дясна голямопищялна кост. Сочи, че след подобни
счупвания, е налице продължително ограничение и затруднение на основните
функции на кака - опорна и ходилна. При липсва дислокация /разместване/ на
счупените фрагменти се налага имобилизация на крака за 4 - 6 седмици, като
при благоприятно протичане на оздравителен процес функционално
възстановяване средностатистически настъпва до около 2 - 3 месеца след
инцидента. Експертът навежда твърдения, че при липса на данни за проведена
операция, може да се приеме, че в случая е било налице неразместено
счупване, като то е причинявало и се отнася към критериите на медико-
биологичния признак ТРАЙНО (за повече от 30 дни от датата на травмата)
ЗАТРУДНЕНИЕ В ДВИЖЕНИЯТА НА ДОЛЕН ДЕСЕН КРАЙНИК /по
смисъла на чл. 129 ал. 2 НК/.
Вещото лице сочи, че съобщените травми на пострадалата могат да се
причинят по индиректен механизъм при падане по стълби и в този аспект
може да се приеме наличие на причинно-следствена връзка между тях и
твърдяното падане по стълби на 29.12.2016 г. За да се причини задно
маргинално счупване следва да има надпределно извиване на ходилото назад
в глезенната става, което може да се причини при стъпване на криво върху
десния крак след отвеждане от равновесие и падане по стълби. Поддържа, че
теоретично при счупване на глезен лечение включва обезболяване и
имобилизация на глезенната става на крака за период от около 4 - 6 седмици,
с последващо постепенно раздвижване, натоварване и рехабилитация, като
сроковете на възстановяване след увреждане със счупване на заден глезенен
на голямопищялната кост са около 2 - 3 месеца с възможност да е налице и
малко по-продължителен период на възстановяване. Сочи, че от травмите
непосредствено след инцидента пострадалата е изпитвала силни болки, които
са налагали медикаментозно обезболявания и са ограничавали движенията и.
След проведеното лечение постепенно болките са отшумявали, но такива се
регистрират при нея и към 28.02.2017 г. преди провеждане на физиотерапия.
Напълно е възможно с отслабващ интензитет тези болки да са продължавали
4
и повече от 3 -4 месеца. Травматичните увреждания временно са
ограничавали работоспособността на пострадалата и в зависимост от
индивидуални особености в една или друга степен са се отразявали като цяло
негативно на физическо и психично й състояние.
С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият състав
направи от правна страна следните изводи:
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, по делото
следва да бъдат доказани следните елементи от фактическия състав в условия
на кумулативност: 1) настъпване на твърдяното от ищцата вредоносно
събитие на посочените в исковата молба дата и място; 2) претендираните
неимуществени вреди и техния размер; 3) настъпване на вредите в причинна
връзка с процесното събитие; 4) обуславящо отговорността на ответника по
чл. 49 ЗЗД правоотношение по възлагане на работа на лица, при или по повод
извършването на която последните виновно са станали причина за
вредоносното събитие. Съгласно чл. 154 ГПК доказването на посочените
релевантни обстоятелства е в тежест на ищцата, като вината на прекия
причинител на вредите се предполага по силата на установената в чл. 45, ал. 2
ЗЗД оборима презумпция. Съгласно задължителните за съда тълкувателни
разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС,
юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни
работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
От съвкупни анализ на събрания по делото доказателствен материал,
настоящият състав намира за категорично установено от страна на ищеца при
условията на пълно и главно доказване, в съответствие с разпоредбата на чл.
154, ал. 1 ГПК, че получените следствие на инцидента от 29.12.2016 г. около
8:30 часа по стълбите към перон път № 2 на метростанция „Обеля 2“ в гр.
София, травматични увреждания на ищцата, изразяващи се в счупване на
заден малеол на дясна голямопищялна кост са причинени от подхлъзване и
падане на мокра плочкова настилка.
В тази насока съдът кредитира на основание чл. 172 ГПК показанията
на св. Х.И.Х., които са последователни, конкретни,
вътрешнонепротиворечиви, кореспондиращи се помежду си и с останалия
събран по делото доказателствен материал. Свидетелят именно като съпруг на
ищцата и лице от близкото семейно обкръжение е имал възможност в най-
пълна степен да наблюдава и подпомага пълния период на лечение и
възстановяване. Макар свидетелят да не е очевидец на инцидента, ясно и
последователно излага фактите и обстоятелствата, които лично е възприел
непосредствено след настъпване на злополуката и заявява в случай, че не си
спомня за конкретни подробности. Не се установява стремеж у свидетеля да
депозира угодни за някоя от страните показания, нито има индиции в тази
насока. Мястото на настъпване на инцидента и състоянието на настилката
безспорно се установява от показанията на разпитания свидетел Христов.
Ищцата е заявила на свидетеля непосредствено след инцидента, че настилката
е била мокра, а и свидетелят лично е възприел това, няколко минути след
падането на съпругата му.
5
Поради изложеното може да се приеме, че причината за злополуката е
неизпълнение задължението на ответника да поддържа настилката в
метростанцията в съответствие с общоприетите технически правила и норми
(респ. задължението на неговите служители да предприемат всички
необходими действия по обезопасяването и и поддържането и в състояние,
което да гарантира безопасното движение на пътниците по нея.) Показанията
на св. Г.С.П., че има поставени табели за мокър под и денонощно ангажирана
чистачка, която подсушава при необходимост, не разколебават извода на
съда, доколкото свидетелят изрично заявява че не си спомня конкретното
състояние на настилката в момента на падане на ищцата. Поради изложеното
не се обори презумпцията за виновност и не се доказа, че служителите на
ответника са изпълнили задълженията си за осигуряване на безопасното
използване на метрото и обезопасяване чрез подсушаване на процесните
стълби в деня на инцидента.
Досежно настъпилото травматично увреждане съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза. Вещото лице е посочило, че няма медицинска документация за
травмата на ръката, поради което не може да се приеме по категоричен начин
единствено от събраните по делото свидетелски показания наличието на нещо
повече от натъртване на ръката, обичайно при подобни падания, а именно –
изваждане и изкълчване на лява ръка.
Съдът приема за недоказано възражението на ответника за
съпричиняване, тъй като не се установява с поведението си ищцата да е
предизвикала настъпване на инцидента или да е допринесла за настъпване на
вредите. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. В
конкретния случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха
каквито и да било данни и доказателства, от които може да се изведе
заключение за съпричастност на ищцата към възникването на вредите и
техния обем, а това обстоятелство е в доказателствена тежест на ответника,
както му е било указано с доклада по делото.
От изложеното следва, че правопораждащият вземането на ищцата
фактически състав по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е изпълнен във всичките си
елементи, поради което предявения иск е доказан в своето основание. По
отношение размера на предявения иск съдът съобразява следното:
Гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работа по
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е функционално обусловена от отговорността на
делинквента и съответно тъждествена на нея по обем и съдържание. Затова и
ответникът отговаря спрямо ищцата при същите условия, при които отговаря
причинителят на вредите, т.е. по правилата на деликтната отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за претърпени
6
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Неимуществените вреди се изразяват в неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, които не могат да бъдат възстановени, поради което
предвиденото в закона обезщетение има заместващо предназначение и се
определя съобразно критериите, установени в чл. 52 ЗЗД. Понятието
„справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. За да се
произнесе по въпроса за размера на обезщетението съдът, с оглед
задължителните предписания, установени в ППВС № 4/1968 г. следва да
съобрази следното: момента на настъпване на увреждането, икономическата
обстановка в страната към този период, възрастта на пострадалия, данните от
СМЕ относно вида, характера и степента на получената от това травма,
времетраенето на оздравителния процес, начина и степента на
възстановяване.
Настоящият съдебен състав при преценка на всички събрани по делото
доказателства, взе предвид продължителността на възстановителния период –
имобилизация на глезена за повече от 6 седмици и оздравителен период
повече от 3 месеца, съгласно заключението на вещото лице, свидетелските
показания на св. Х.И.Х. и И.Г.Т. и писмените доказателства – болнични
листове. Отчете се възрастта на пострадалата към момента на инцидента,
констатираните затруднения в ежедневното обслужване за месеци след
инцидента, обстоятелството, че не се е наложила оперативна интервенция,
както и преживения стрес, съпроводен със продължително състояние на страх
за излизане от вкъщи, неудобство в нормалната деятелност на ищеца. При
така установеното и като съобрази нормалното за такива ситуации уплах и
стрес, както и липса на доказателства за специфично отражение над
обичайното на психика на ищеца, както и наличието на болки към настоящия
момент при влошаване на атмосферните условия, то съдът приема, че
справедливото обезщетение на претърпените от ищеца неимуществени вреди
е в размер на 7600 лева. Обезщетението за неимуществени вреди и строго
индивидуално, като се определя от съда по справедливост – с оглед на
установеното по делото отражение на преживяното от конкретното лице.
Едно и също събитие може да рефлектира по различен начин на състояние на
отделни правни субекти. Субективните преживявания са различни, като
интензитет на негативните преживявания, както и на продължителността на
същите, са от решаващо значение при определяне на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди. В конкретния случай събраните по делото
доказателства не позволяват извод, че ищецът е преживял специфични
негативни преживявания и то за продължителен период от време. В
заключение следва да се отбележи, че принципът за справедливост включва в
най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие, релевантни към реално претърпените от увреденото
лице морални вреди (болки и страдания), поради което и така определения
размер на обезщетение е в съответствие с принципа за справедливост и в най-
пълна степен репарира търпените от ищеца неимуществени вреди. Не се
7
установява по категоричен начин в настоящия случай да са претърпени
твърдените съпътстващи травми на ръката, поради което и съдът не приема че
е налице изваждане и изкълчване на лявата ръка, а обичайно натъртване при
преживяното падане.
Ищцата не оспорва, че по предявената пред ответника претенция е
получила плащане в размер на 2600,00 лева за претърпените неимуществени
вреди, която сума следва да бъде приспадната от приетото от настоящия
състав за справедливо обезщетение от 7600,00 лева. Предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди се явява основателен и следва да бъде
уважен за сумата от 5000,00 лева. По делото доказателства за специфично
проявление на преживяно в психика на ищца не са ангажирани, поради което
и съдът приема, че искът за горницата над сумата от 5000 лева е изцяло
неоснователен.
Следва да се уважи искането за присъждане на законна лихва върху
сумата от датата на деликта 29.12.2016 г. до окончателното изплащането.
При този изход на спора, право на разноски възниква за двете страни.
Предвид своевременно направеното искане в тази насока в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените разноски, съобразно представения
списък по чл. 80,00 ГПК, а именно: 696,00 лева – заплатена държавна такса,
400,00 лева – депозит за СМЕ и 1200,00 лева – уговорено и реално заплатено
адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част от иска и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят разноски в общ размер на 659,77 лева.
Предвид изрично направеното искане в тази насока, в полза на
ответника следва да бъде присъдена сумата от 150,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване фактическата и правна сложност на делото, материалния
интерес и извършените процесуални действия. Съобразно отхвърлената част
от иска и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноски в
общ размер на 106,90 лева.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.“ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „....” № ... ДА ЗАПЛАТИ на В. К. Х., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. „...”, . на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД сумата 5000,00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания в резултат на травматични увреждания - счупване на
заден малеол на дясна голямопищялна кост на глезена и натъртване на лявата
ръка, настъпили на 29.12.2016 г. в гр. София, в подлеза на перон № 2 на
метростанция „Обеля 2“ – гр. София, вследствие на подхлъзване върху мокра
подова настилка и падане по стълбите, поради виновно и противоправно
8
поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка със
стопанисването и поддържането на метростанцията и представителните части
към нея по безопасен начин, осигуряващ безопасния достъп на пътниците в
нея), ведно със законната лихва от датата на увреждането 29.12.2016 г. до
окончателното изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 659,77
лева – разноски в производството пред СРС като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над посочената сума до пълния предявен размер от 17400,00 лева
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В. К. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „...”, . ДА
ЗАПЛАТИ на „М.“ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „....” № ... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 106,90 лева –
разноски в производството пред СРС
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9