Решение по дело №14695/2019 на Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№ 261346/20.11.2020 г.

гр. В.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

                              

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ани Динкова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 14695 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от Н.Д.К., ЕГН **********, с адрес: *** и С.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Л.П.М., ЕГН **********, с адрес: *** и М.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** субективно съединени искове с правно основание чл. 440 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че Л.П.М. не е собственик на по 1/4 ид.ч. от апартамент с идентификатор * по КККР на гр. В., находящ се в гр. В., ул. „о.“, № *, който обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *, при границии на апартамента: на същия етаж имот с идентификатор *, под обекта имот с идентификатор * и над обекта - няма.

В исковата молба ищците Н.Д.К. и С.Д.Н. твърдят, че процесният недвижим имот е бил включен в предприятието на ЕТ „Д. М. – Р. ЛД“, представлявано от Д. Г.М.. С договор за прехвърляне на търговско предприятие от 12.02.2007г. Д. М. е дарил на съпругата си Л.М. съвкупността от права предприятието на едноличния търговец, включващо и апартамент № *. След поемане на предприятието е променено фирменото му наименование на ЕТ „Р.- Л.М.“, като ответницата, в качеството й на едноличен търговец е прехвърила предприятието на търговеца на „Р.-Л.“ ЕООД. С договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт № *г., „Р.-Л.“ ЕООД е продало на Л.П.М. процесния имот. Поддържа се, че по предявен от Н.Д.К. срещу Л.П.М. иск за прогласяване нищожността на договора за дарение, с който е дарено предприятието на ЕТ „Д. М. – Р. Л.“ е образувано гр.д. № *г., по описа на ВОС. С влязло в сила определение по същото е одобрена постигната между страните спогодба, с която страните са приели, че договорът за дарение е нищожен. С оглед това и счита, че правото на собственост върху процесния имот е останал част от търговското предприятие ЕТ „Д. М. – Р. ЛД“ и като такъв част от наследството на Д. Г.М., починал на 12.02.2008г. Твърди се, че негови наследници са преживяла съпруга – ответницата Л.П.М., и децата му – ищците по делото и ответникът М.Д.М.. Тъй като имотът е придобит от наследодателя в резултат на търговската му дейност и като част от търговското предприятие на едноличния търговец, същият е изключен от съпружеската имуществена общност, поради което и възникналата между наследниците съсобственост е при права ¼ ид.ч. за всеки един от тях.

Поддържа се, че за вземания на М.Д.М. срещу Л.П.М. е образувано изпълнително производство, принудителното изпълнение по което е насочено върху процесния имот, който е обявен на публична продан. С оглед това и сезира съда с искане за отричане правата на ответницата върху 2/4 ид.ч. от имота.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Л.П.М. депозира отговор на b страните са съсобственици на процесния имот, като твърди, че с нотариален акт № *. е призната за собственик на 5/8 ид.ч. от имота, а ищците и ответника М. по 1/8 ид.ч. В този смисъл признава иска, че не е собственик на 2/8 ид.ч., притежавани от ищците. В този смисъл и доколкото е уведомила съдебния изпълнител, че имотът се притежава в съсобственост, като тя като длъжник се легитимира като такъв на 5/8 ид.ч., счита че не е дала повод за иницииране на настоящото производство. Моли за уважаване на иска за 2/8 ид.ч. от имота и отхвърляне на същия за разликата до 2/4 ид.ч.

Ответникът М.Д.М. не депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

В проведените съдебни заседания страните поддържат изразените становища по спора чрез процесуалните си представители, а ответникът М.М. не се представлява.

След преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и от представеното удостоверение за наследници изх. № * г. се установява, че страните са наследници на Д.Г. М. починал * г., както следва – ищците са негови дъщери, първата ответница е преживяла съпруга, а вторият син.

Ищците са представили Нотариален акт № * г. за продажба от К. С.В. – председател на арменското настоятелство гр. В. на Д. Г.М. – представляващ ЕТ „Д. М. – Р. ЛД“ на 7/10 ид.ч. от дворно място с площ от * кв.м., находящо се на ул. „Оо.“ № *, представляващо парцел № * по плана на 7-ми микрорайон на гр. В..

Представен е и договор за групов строеж по чл. 192 от ЗТСУ от * г., сключен между Арменското църковно настоятелство гр. В., представлявано от К. С.В. от гр. В., ЕГН ********** и ЕТ „Д. М. ***, представляван от Д. Г. М., с който първият като собственик на 1/3 ид.ч., а вторият като собственик на 7/10 ид.ч. от дворно място представляващо парцел № *, в кв * по плана на 7-ми микрорайон на гр. В. се уговарят са строеж на жилищна сграда със сутерен, партер, и четири етажа и РЗП от 998,36 кв.м., като първият получава в дял склад на сутеренен етаж с площ 79,71 кв.м. при стойност 428767,00 лв., и ателие на партерния етаж със застроена площ от 201,55 кв.м. при стойност 1349954,00 лв., а вторият получава в дял склад на сутеренен етаж с площ * кв.м. при стойност 488850,00 лв., ателие на първия етаж със застроена площ от 124,52 кв.м. при стойност 800191,00 лв., ателие на втория етаж със застроена площ от 124,52 кв.м. при стойност 875564,00 лв., ателие на третия етаж със застроена площ от 120,83 кв.м. при стойност 849617,00 лв. и ателие на третия етаж със застроена площ от 112,10 кв.м. при стойност 614822,00 лв. Страните са уговорили Арменското настоятелство да участва в строителството с 26650,00 лв., а ЕТ да осигури останалите средства, като организира изцяло подготовката, проектирането и строителството.

Представен е Нотариален акт № * г. за продажба от ЕТ „Д. М. – Р. – ЛД“, представляван от Д.Г. М. и съпругата му Л.П.М. на купувача ЕТ „ А. – И. – А. Д.“, преставляван от А.Г.Д. закупения в СИО по време на брака на продавачите недвижим имот представляващ 7/30 ид.ч. от собствените им общо 21/30 ид.ч. от дворно място с площ от 258 кв.м., находящо се на ул. „Оо.“ № *, представляващо парцел № *, в кв * по плана на 7-ми микрорайон на гр. В., както и правото на строеж на Ателие на втория етаж с площ 124,52 лв. и 1/3 ид.ч. от Ателеието на четвъртия етаж с площ от 112,10 кв.м.

Представен е Договор за доброволна делба от * г., вписан в службата по вписванията при ВРС, с който се твърди, че в качеството си на съсобственици на недвижим имот, придобит чрез покупка, отстъпено право на строеж и реализирано строителство на „груб строеж“ представляващ терасовиден жилищен етаж със застроена площ от 97,85 кв.м и 14,25 кв.м. ид.ч. от общите на сградата, построено върху съсобствено дворно място, ЕТ „ А. – И. – А. Д.“, преставляван от А.Г. Д. и съпругата му М.И.Д. са получили в дял първи Апартамент с площ от 29,45 кв.м., ЕТ „Д. М. – Р. – ЛД“, представляван от Д.Г. М. и съпругата му Л.П.М. са получили в дял трети Апартамент с площ от 34,46 кв.м., а С.М.Д. дял втори Апартамент с площ от 34,04 кв.м.

Представен е Договор с нотариална заверка на подписите за прехвърляне на предприятието на ЕТ „Д.М. – Р. – ЛД“ от * г., с който Д. Г.М. е дарил на съпругата си Л.П.М. съвкупността от права, задължения и фактически отношения както следва: Апартамент с площ от * кв.м, Ателие № * с площ от * кв.м. и избено помещение с площ 3,30 кв.м. към апартамент № * на терасовиден етаж. Представен е и сключен впоследствие Договор за прехвърляне на търговско предприятие вх. № * г. с нотариална заверка на подписите, с който ЕТ „Р. Л.М.“е продало на „Р.-Л.“ ЕООД, представлявано от първата ищца, предприятието си, вклюичтелно визираните имоти. Впоследствие дружеството е продало с Нотариален акт № * г. на  втората ищца Апартамент с идентификатор * по КККР нахидящо се на трети етаж по документ за собственост, а по кадастрална карта на четвърти, а на първата ответница Апартамент с идентификатор * по КККР находящо се на пети етаж по кадастрална карта.

Представен е протокол от открито съдебно заседание проведено на 29.01.2015 г. по гр.д. № * г. по описа на ВОС, с което по реда на чл. 234 от ГПК е одобрена съдебна сопгодба, по силата на която по иска предявен от Н.Д.К. срещу Л.П.М. е  прогласен за нищожен договорът за прехвърляне на предприятието на ЕТ „Д. М. – Р.– ЛД“ от 12.02.2008 г.

Страните не спорят, а и от обявление по изп.д. № * на ЧСИ Ст. Д. с взисател М.Д.М. и длъжник Л.П.М. се устаноявява, че процесният имот е изнесен на публична продан в периода 16.08.2019 г. – 26.09.2019 г.

Представено е заявление от Л.М. до ЧСИ С.К. Д. по изп.д. № *, с което моли за насочване на изпълнението срещу собствените ѝ 5/8 ид.ч от Апартамент с идентификатор * по КККР, като сочи, че

С Констативен нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № * г. Л.П.М., е призната за собственик на  5/8 ид.ч от Апартамент с идентификатор * по КККР, а М.Д.М., Н.Д.К., С.Д.Н. на по 1/8 ид.ч.

Съдът, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

С доклада по чл. 140 от ГПК в производството е приет за разглеждане един иск по чл. 440 от ГПК, но предвид обстоятелството, че ищците са две, а според твърдяната материално-правна легитимация съсобствеността, която притежават в процесния недвижим имот не е бездялова, макар и да произтича от общ праводател, в действителност съдът намира, че исковата молба съдържа два субективно съединени отрицателни установителни иска срещу ответниците. Последното обстоятелство не налага ново разпределение на доказателствената тежест в процеса, поради което пропускът на съда да отграничи исковете с доклада не е засегнал процесуалните права на никоя от страните по делото и подлежи на саниране с крайния акт, с който съдът да се произнесе с изричен отделен диспозитив по всеки от двата иска.

Целта на исковата защита по чл. 440, ал. 1 от ГПК е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо взискателя и длъжника по изпълнителното дело, че длъжникът не е собственик на имуществото, върху което е насочено принудителното изпълнение за парично вземане.

Доказателствената тежест за установяването на принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот по иск, предявен по реда на  чл. 440, ал. 1 от ГПК, се определя по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК и ако всеки от ищците основава интереса си от търсената с иска защита на твърдения, че е собственик на ид.ч. от вещта, той следва да проведе пълно и главно доказване на правото си на собственост. Ако ответниците твърдят, че собственик на вещта е длъжникът по изпълнението, следва да докажат правата на длъжника, които изключват правото на ищеца – в този смисъл Решение № 96/23.07.2013 г. по т.д. № 1076/2011 г. на ВКС, I т.о.

В случая страните не спорят, че ищците са дъщери, първата ответница е преживяла съпруга, а вторият ответник е син на Д. Г.М. починал 01.03.2008 г. Не се оспорва и факта на висящо ИД № * на ЧСИ Ст. К. Д., по което взискател е ответникът М., а длъжник ответницата Л.М., както и че принудителното изпълнение на вземанията е насочено върху процесния имот.

Страните не спорят и че наследодателят им Д. Г.М. действащ като ЕТ „Д.М. – Р. ЛД“ е придобил и собствеността върху процесния апартамент с идентификатор *по КККР на гр. В. с площ от 34,36 кв.м.  чрез реализирания договор за групов строеж и договора за доброволна делба от 28.12.1999 г., като спорни са въпросите дали собствеността върху самостоятелния обект е била придобита изключително от Д. Г.М., т.е. с оглед търговската му дейност като ЕТ „Д.М. – Р. или в бездялова СИО с Л.М..

В тази връзка с чл. 1, б. а) от ТР № 2/27.12.2001 г. по гр.д. № 2/2001 г., на ОСГК на ВКС са приети задължителтени разяснения на СК от 1985 г., в смисъл, че имотите, придобити от едноличния търговец по време на брака чрез учредяване право на строеж и задължение за изграждане на бъдеща сграда, принадлежат на едноличния търговец, следователно процесния апартамент е станал лична собственост на ЕТ „Д.М. – Р. ЛД“. Поради това и доколкото ответницата М. не е посочила доказателства, че апартаментът с идентификатор *по КККР е придобит за нужди на семейството или с общи парични средства на съпрузите, т.е. в СИО, с оглед реализирания договор за групово строителство по чл. 192 от ЗТСУ съдът намира, че  апартаментът е станал лична собственост на съпруга – ЕТ, на основание чл. 22, ал.3 от СК,

Следващият спорен въпрос е валидността на сключения впоследствие на * г. договор за дарение на предприятието на ЕТ от Д. Г.М. на съпругата му Л.М., в което е бил включен апартамента.

Във връзка с последното се установява, а и не се оспорва, че между Н.Д.К. и Л.П.М. е постигната, одорбена от съда по реда на чл. 234 от ГПК съдебна спогодба по гр.д. № * г. на ВОС, по силата на която договорът за дарение е прогласен за нищожен, поради което страните са обвъразни от правните ѝ последици и в отношенията на Н.Д.К. и Л.П.М. апартаментът е останал в патримонима на търговското предприятие на общия им наследодател до смъртта му насъпила на 01.03.2008 г. От друга страна сключената съдебна спогодба не обвързва ответницата Л.М. и другата ѝ дъщеря С.Д.Н., която не е бил страна по това дело и в отношенията между тях двете договорът за дарение на търгвоското предприятие е породил правното си действие.

Следователно със смъртта на Д. Г.М. настъпила на 01.03.2008 г. не е възникнала съсобственост по наследство между втората ищца и ответницата М., а единствено между първата ищца и ответницата при съотношение на квотите съответно ¼ ид.ч. и ¾ ид.ч., поради което предяения от ищцата К. иск се явава основателен и следва да се уважи изцяло.

Същевременно при липсата на данни след дарението от 12.02.2008 г. ищцата Н. да е придобила на друго валидно право основание собственост върху ид.ч. от процесния апартамент или да е провела срещу Л.П.М. успешно искова защита за възстановяване на запазена част от наследството на Д.М. подобно на ответника М.М., то съдът намира, че С.Д.Н. не е провела успешно доказване в настоящото производство на твъденията си, че е собственик на ¼  ид.ч. от апартамента, респективно искът ѝ по чл. 440 от ГПК подлежи на отхвърляне като неоснователен.

Предвид изхода на спора право на разноски има ищцата Н.Д.К.. При разпределяне на отговорността по чл. 78, ал.1 от ГПК следва да се отчете обстоятелството, че ицщат претендира разноски единствено от ответника М.. Наред с това съдът намира, че другата ответница действително съобразно поддържаното в исковата молба не е дала повод за завеждане на делото, доколкото по делото се установява, че своевременно е уведомила ЧСИ за обстоятелството, че 3/8 от имота не е нейна собственост. Респективно сторените от ищцата разноски по делото следва да бъдат възложени изцяло в тежест на ответника М.Д.М., който следва да ѝ репарира сумата от общо 1150,00 лв., от която 250,00 лв. за внесена ДТ и 900,00 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.

Предвид изхода на спора по иска предявен от С.Д.Н. право на разноски имат ответниците, които обаче не са направили своевременно искания за присъждането им, нито са представили доказателства такива да са сторени, поради което съдът не дължи произнасяне по отговорността по чл. 78, ал.3 от ГПК.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че Н.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Л.П.М., ЕГН **********, с адрес: *** – длъжник и М.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** - взискател, че Л.П.М. не е собственик на 1/4 ид.ч. от апартамент с идентификатор *по КККР на гр. В., находящ се в гр. В., ул. „о.“, № *, който обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *, при границии на апартамента: на същия етаж имот с идентификатор *, под обекта имот с идентификатор * и над обекта – няма, на основание чл. 440 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Л.П.М., ЕГН **********, с адрес: *** и М.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 440 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че Л.П.М. не е собственик на по 1/4 ид.ч. от апартамент с идентификатор *по КККР на гр. В., находящ се в гр. В., ул. „о.“, № *, който обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор *, при границии на апартамента: на същия етаж имот с идентификатор *, под обекта имот с идентификатор * и над обекта – няма, като неоснователен.

ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Н.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1150,00 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: