РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Трявна, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в закрито заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Б. Евгениев
като разгледа докладваното от П. Б. Евгениев Административно наказателно
дело № 20214240200103 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Р. Х. Р. от гр.Трявна против Наказателно постановление № 20-0360-
00181 от 28.09.2020г., издадено от ВПД Началника на РУ-Трявна към
ОДМВР Габрово.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление и се претендира отмяната му. Твърди се, че
неправилно в постановлението е посочено, че е нарушена разпоредбата на
чл. 638, ал. 3 от КЗ, която е санкционна такава, а е следвало да се посочи
нарушение на материално-правната уредба. Не е изследвано и дали
управляваното МПС не е спряно от движение, като според жалбоподателя
това обстоятелство е част от състава на нарушението и без него същото би се
явило несъставомерно.
Алтернативно, в случай че съдът приеме, че е осъществено деяние по
чл.638 ал.3 от КЗ, се иска същото да бъде квалифицирано като маловажен
случай, като съответно се приложи разпоредбата на чл.28 ал.1 от ЗАНН и не
се налага наказание.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния
1
си представител поддържа жалбата по изложените в нея аргументи.
Наказващият орган не се явява и не изпраща представител. В
писмото, с което изпраща преписката, прави искане жалбата да се остави без
уважение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
материалите по делото, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок е и процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства от съвкупната
преценка на които съдът намери за установена следната фактическа
обстановка:
На 31.08.2020г. около 21, 35 часа жалбоподателят Р.Р. е управлявал
МПС – мотопед „Джилера Рънър“ с рег.№ ********, собственост на баща му,
по ул.“ В.Л.“ в гр.Т.. В района на дом № **** същият бил спрян за проверка
от служителите на РУМВР гр.Трявна – свидетелите Б.Х. и Е.Т.. Св.Х.
извършил проверка относно наличието на сключен валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и констатирал, че
липсва такъв. Св.Х. съставил акт за установяване на административно
нарушение № 265057/31.08.2020г., който бил подписан от жалбоподателя бъз
възражения. Свидетел на нарушението и на съставянето на акта станал
св.Е.Т.. Със съставянето на акта били иззето и свидетелството за управление
на МПС на жалбоподателя Р..
На следващия ден около 14,00ч. собственикът на мотопеда – Х. Р. Р.
сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“, като копие от
застрахователната полица било представено от жалбоподателя в РУМВР
гр.Трявна. При представянето на полицата било върнато свидетелството му за
управление на МПС.
На 03.09.2020г. жалбоподателят Р. подал в РУМВР гр. Трявна
възражение срещу съставения му акт, като посочил, че не е бил информиран
от баща си за липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и не
е извършил нарушението умишлено. Помолил да му бъде наложена глоба в
размер на 20лв. по чл.185 от ЗДвП, тъй като това било единственото му
нарушение до онзи момент.
2
Въпреки подаденото възражение, с обжалваното наказателно
постановление ВПД началникът на РУ на МВР гр.Трявна на основание чл.53
от ЗАНН и чл.638 ал.3 от КЗ наложил на жалбоподателя наказание глоба в
размер на 400лв.. Постановлението е връчено на Р. на 07.12.2021г.. Жалбата,
предмет на настоящото дело е подадена на 14.12.2021г. в рамките на
законовия срок.
Страните по делото не спорят относно горепосочената фактическа
обстановка. Предмет на спора е съставомерността на деянието, като
процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че доколкото в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление не е отразено, че управляваното МПС не е спряно от
движение, липсва елемент от състава на нарушението.
Това възражение е неоснователно. Разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 от
КЗ регламентира задължението на собственика на МПС, регистрирано на
територията на страната, да сключи договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за целия период, през който превозното
средство не е спряно от движение, независимо от това дали същото се движи
реално по пътищата на страната през този период. Целта на формулировката
на тази разпоредба е да укаже, че не е налице възможност да се сключва
застраховка само за времето, през което превозното средство се управлява
реално, а за периодите, през които същото се намира в престой, да липсва
такава застраховка, като единствено изключение от това правило е
предвидено за периода, през който МПС е спряно от движение. Тази
формулировка няма отношение към разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ и във
всеки случай, в който водач управлява МПС без действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
същият върши нарушение на тази законова разпоредба, като в случай, че
МПС е спряно от движение, би извършил едновременно и второ
административно нарушение. Поради това застъпената от защитата версия, че
при евентуално управление на спряно от движение МПС, би следвало
водачът да се освободи от административно-наказателна отговорност за
липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ се явява абсурдна
и противоречаща на закона.
Що се отнася до отразяването в постановлението на нарушената
3
разпоредба на КЗ, съдът приема, че административно – наказващият орган
правилно е посочил като такава чл.638 ал.3 от КЗ. Както бе посочено по-горе
чл.483 от КЗ, касае задължението за сключване на договора, което по правило
тежи върху собственика на МПС и за неизпълнението на което същият носи
самостоятелна отговорност, независимо дали го управлява или не.
По отношение на твърдението, че извършеното нарушение
представлява маловажен случай, тъй като водачът от една страна не е знаел,
че баща му не е сключил договор за застраховка, след изтичане на предходния
такъв, а от друга същият до момента не е допускал други нарушения по повод
управление на МПС, съдът приема следното:
Твърдението, че водачът не е знаел за липсата на валидна
застраховка, съдът не кредитира в настоящия случай, тъй като всеки водач на
МПС е длъжен да носи по време на управление на същото определен набор от
документи, сред които и полицата за застраховка „Гражданска отговорност“,
заедно със залепения върху нея стикер, когато се касае за МПС без предно
стъкло, каквото се явява управляваният от Р. мотопед. Неизпълнението на
това задължение за носене на документа съставлява самостоятелно
административно нарушение, дори да е налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност“. Ето защо, след като сред документите на
мотопеда е липсвала такава полица, водачът е следвало са провери дали е
налице сключен действащ договор за застраховка, като не са били налице
никакви пречки да попита за това баща си. Жалбоподателят не е следвало да
управлява превозното средство докато не се увери, че мотопедът има
действащ договор за застраховка и е трябвало да отложи управлението му до
сключването на такъв, което се е случило на следващия ден, след
констатиране на нарушението. Касае се за типично нарушение по чл.638 ал.3
от КЗ, което не се отличава със занижена степен на обществена опасност.
Що се касае до липсата на данни за други административни
нарушения на конкретния водач и чистото му съдебно минало, действително
тези обстоятелства са налице. Същите биха могли да обосноват по-нисък
размер на административната санкция, ако законът допускаше това. В случая
обаче, разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ предвижда глоба във фиксиран
размер и не е налице възможност за намаляването й. Същевременно липсата
на предходни нарушения не може сама по себе си да обоснове ненаказването
4
на дееца. Извършеното нарушение не е леко такова, тъй като управлението на
МПС е прието от законодателя за дейност, създаваща повишен риск от
причиняване на вреди на лица и имущество. Поради това тази дейност е
подробно регламентирана, включително и относно обезпечаването на
обезщетенията за евентуално причиняване на вреди, чрез създаване на
законово задължение относно всяко движещо се по пътищата МПС да е
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Както бе посочено
по-горе, дори простото неносене на документа и стикера относно сключената
застраховка съставлява административно нарушение, наказуемо с глоба от
50лв..
Следва да се има предвид и обстоятелството, че се касае за млад
водач, който е придобил правоспособност около девет месеца преди
извършване на нарушението. В случая следва да се окаже по-активно
възпитателно въздействие върху същия, тъй като сега се формират
представите му относно последиците от неспазване на закона. Една проява на
прекалена благосклонност би могла да доведе до погрешна представа за
безнаказаност и до намалени задръжки относно последващи противоправни
прояви. Поради това с цел постигане на възпитателната функция на
наказанието и създаване на мотивация за последващо поведение на стриктно
спазване на закона и въздържане от бъдещи нарушения, водачът следва да
понесе наложената му с наказателното постановление санкция в законовия й
размер.
Предвид изложеното жалбата следва да се остави без уважение, а
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0360-00181 от
28.09.2020г., издадено от ВПД Началник РУ-Трявна към ОДМВР Габрово, с
което на Р. Х. Р. от гр.Трявна, ЕГН: ********** е наложена глоба в размер на
400 лева на осн. чл. 638, ал. 3 от КЗ, като правилно и законосъобразно.
Преписи от решението да се изпратят на жалбоподателя и на РУМВР
5
- Трявна.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Габрово, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
6