РЕШЕНИЕ
№ 1299
гр. Варна, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20233110101426 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск от Д. И. М. срещу Й. А. Х., с правно
основание чл.124 от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответника не е собственик на лятна кухня с идентификатор №**** със застроена площ от 20
кв.м., находящ се в гр. В., разположена в югозападната част на дворно място с площ от 444
кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор №**** по кадастралната карта и
кадастрални регистри на гр. Варна.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ лятна кухня с
идентификатор №**** със застроена площ от 20 кв.м., находящ се в гр. В., по силата на
договор за покупко-продажба от 03.06.2022г./ Нот акт № **, том **, рег.№**, дело №**г. на
Нотариус Даниела Върлева с район на действие ВРС с per. № 480. Като праводателят му
Н.Ю. И. е наследник на Ю. И.ич Л. /починал на ****./, който на 28.11.2014г. купува от
Е.Б.Ж..
Ищецът обосновава правен интерес с твърдение , че собствеността му се оспорва от
ответника със започнало административно производство по заявление с вх.№
05010029/10.08.2022г. подадено от ответника Х., с което се иска изменение на
кадастралните данни в КРНИ, изразяващи се във вписването му като собственик на сграда с
идентификатор №**** с адрес : гр. В. и заличаването на ищеца, като такъв.
Ищецът сочи, че съобразно документ за собственост на ответника на недвижим имот
№*, том **, рег.№ **, дело № **г. на нотариус Росица Табакова, peг. 3 148 на НК, ответника
е купил апартамент и барака в двора. В него липсва индивидуализация на имота притежаван
от Х.. Няма идентификатор, площ и граници. Счита, че не е налице съвпадение между
обектите, и се касае за различни права на собственост върху различни имоти, а именно
единия лятна кухня, а другия барака.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът оспорва иска. Твърди, че е собственик
със съпругата си на процесния имот по силата на сделка обективирана в Нотариален акт№ *,
1
том **, рег.№**, дело **** г. по описа на нотариус №148/НК - Росица Табакова. Твърди, че
от 2003г. до момента имота се владее от ответника и съпругата му. Оспорва ищците да са
собственици на имота.
Претендира съдебно-деловодни разноски и адв. възнаграждение.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от нот.акт за покупко –продажба на недвижим имот № Нот акт № **, том **/,
рег.№**, дело №****г. на Нотариус Даниела Върлева с район на действие ВРС с peг. № 480
Н.Ю. И. продава на Д. И. М., лятна кухня с идентификатор №**** със застроена площ от 20
кв.м., находящ се в гр. В., разположена в югозападната част на дворно място с площ от 444
кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор №**** по кадастралната карта и
кадастрални регистри на гр. Варна.
Видно от нот. акт за покупко–продажба на недвижим имот №*, том **, рег.№**, дело
№****г. на нотариус Росица Табакова, peг. 148 на НК П.С.С. и А.Б.С. продават на Й. А. Х.
апартамент и барака в двора, построена от страната на съседа – наследници на Ч., ведно с
идеалните части от общите части на сградата, правото на строеж, както и от дворното място,
находящо се в гр. В..
Приобщена по делото е и преписка рег. № 10818/21.04.2023г. на Служба по геодезия,
картография и кадастър – Варна, относно исканото от ответника изменение на
кадастралните данни в КРНИ, изразяващо се във вписване на Й. Х., като собственик на
сграда с идентификатор №**** с адрес : гр. В., СГКК-Варна.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява следното:
Описаната сграда - лятна кухня с идентификатор ****, е по КК на р-н „Одесос", а описаната
постройка - барака в Н.А. №**** г., вписан в СВ - Варна, е по РП на ЦГЧ на гр. Варна от
1981г. РП от 1981г. е изчертан върху кадастралната основа на КП от 1965г. Комбинараният
цифров модел между КП от 1965г. и РП на ЦГЧ от 1981г. с КК, показва, че границите и
площите на двете сгради се припокриват, т.е. описаните сгради в двата документа за
собственост са идентични. В разписният лист към КП от 1965г. за собственици са вписани
наследници на П.Ч.в ПИ 4. ПИ 4 по КП от 1965г., за който е отреден парцел IV-4, кв. 104 е
съседен на парцел III-3, кв. 104, т.е. местоположението на бараката описана в Н.А. №139 от
30.12.2003г. вписан в СВ-Варна, е на общата граница на двата парцела. При огледа на
място се установява, че сградата е изградена с тухлена зидария с дебелина на
зида 25см. и с дървена покривна конструкция. В процесната сграда има два
самостоятелни обекта: склад представляващ източната част на сградата и
студио представляващо западната част на сградата. Поземленият имот на
наследниците на Чалъкови е разположен от южната страна на процесния поземлен имот с
идентификатор ****. Двата поземлени имота са съседни и постройката описана, като барака
е разположена на общата им граница. Поземленият имот на Наследниците на Ч. е с
идентификатор **** по КК. Процесната сграда - барака нанесена със сигнатура „ПБ", е в ПИ
3, кв.8 по кадастралния план от 1950г. на 7-ми район на гр. Варна. В КП от 1950г. и РП от
1959г. на местоположението на процесната сграда по КК са нанесени две паянтови бараки,
долепени една до друга по южната граница на парцела. От комбинираният цифров модел
между КК и КП от 1950г. е видно, че двете паянтови бараки са в контура на процесната
сграда по КК. В КП от 1900г. и РП от 1903г. процесната сградата не е нанесена.
На ПИ **** по КК съответства УПИIII-6 по КП и РП от 1903г. В разписният
лист към плана, за собственик на поземления имот с пл. номер 8, който е
разположен южно на процесния, е записан Панайот Чалъков. В КП от 1950г. и
2
РП от 1959г. процесната сграда е нанесена в ПИ 3 и представлява две
паянтови бараки. Общият контур на двете паянтови бараки съвпада с контура
на процесните сгради. В разписният лист към плана, за собственик на
поземления имот разположен южно на процесния, е записан П.Ч.. По КП от
1965г. на 7-ми район на град Варна процесната сграда предствлява полумасивна жилищна
сграда построена в ПИ 3. Съседен от южна страна на процесния имот е поземлен имот с пл.
№ 4. За собственик на ПИ 4 в разписния лист е записан - наследници на Панайот Чалъков.
Сигнатурата на сградата е променена от две паянтови бараки на полумасивна жилищна
сграда, като към настоящият момент процесната сграда по КК е масивна с два
самостоятелни обекта: склад и студио. Процесната сграда се е променяла по конструкция и
предназначение през годините: по КП от 1950г. процесната срада представлява две паянтови
бараки; в КП от 1965г. сградата е полумасивна жилищна; в КП от 2000г. сградата е
полумасивна жилищна; към настоящия момент сградата е масивна с два самостоятелни
обекта.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел от страна на ищеца – Н.И.. Свидетелят И. живее на на ул. **** от 2014г. Баща му
притежавал постройка в двора, която купили през същата година. Купили тухлена постройка
в двора на **** № 4. Половината била разрушена когато я купили, намирала се точно
направо като се влиза, от ляво в края. Излага, че в момента разрушената част е ремонтирана,
като е изградена на ново от ищеца, който я ремонтирал, след като му я продал през 2022г.
Неразрушената част, която не била разрушена, като я купили, я е виждал като склад да се
ползва от казиното, което се намира в същата сграда. Посочва, че ищеца я ползва сградата,
като лятна кухня, като е разделена на по-малка и по-голяма част, а ищецът ползва по-
голямата част. Излага, че общо 20 кв.м по нот. акт е големината на постройката.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел от страна на ответника - В.А.Д.. Свидетелят излага, че работи във фирма, която
има договорни отношения със сем. Х.и от 2006г. Твърди, че са наематели на апартамент
плюс барака в двора, която ползват за складово помещение, като от 2006г. до днес не са
губили владението по отношение на тази постройка, която е в двора, с площ от около 20
кв.м. Посочва, че местоположението на сградата е, като се влиза в двора, в лявата част на
дворното място, като от лявата страна няма други постройки. Излага,че вече 17 години, не е
ползвана по друг повод, освен като склад. Сочи, че познава ищеца, след като пристигнали в
сградата, като нови собственици, миналата година. Ремонтирали са, едно празно място,
което е на среща в двора, като се влезе, след сградата, която ползват. Помещението, което са
ремонтирали е около 7-8 кв.м, като е прилепено към помещението, което ползват.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите като дадени от безпристрастни
лица, вътрешнонепротиворечиви, еднопосочни и съответстващи на останалия събран по
делото доказателствен материал.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест при отрицателния
установителен иск за собственост ищецът следва да докаже фактите, от които произтича
неговото право на собственост, а ответникът следва да докаже съществуването на своето
право на собственост върху имота.
Съгласно Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК по тълк. дело № 8/2012 г.
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на
фактическо съС.ие или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
3
Правният интерес за ищеца от търсената защита се установява от отпочнатата от
ответника процедура по регстрация по преписка с рег. № 10818/21.04.2023г. на Служба по
геодезия, картография и кадастър – Варна, за изменение на кадастралните данни в КРНИ,
изразяващо се във вписване на Й. Х., като собственик на сграда с идентификатор №**** с
адрес : гр. В.. Същевременно ответникът е оспорил изрично и с отговора по чл. 131 от ГПК
правото на собственост на ищеца върху процесната сграда с идентификатор **** по КККР
на гр. Варна.
Силата на присъдено нещо на процесния отрицателен установителен иск за
собственост има по-широки обективни предели от тези на решение по положителен
установителен иск, тъй като правото предмет на делото се отрича, без оглед на някакво
конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни. Именно
отричането изобщо на правото собственост на ответника, което е твърдение за отрицателен
факт пренася върху последният задължението да изчерпи в процеса всички основания, на
които то е могло да се породи, като установи пълно и главно в процеса поне едно от тях.
При това положение и съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест ответника следва да докаже съществуването в патримониума си на отричаното
право, т.е. че е собственик на процесния имот.
Ответникът твърди, че е собственик на процесната сграда по силата на нотариален
акт за собственост от 2003г. и необезпокоявано владее същата. Предвид разпределената
доказателствена тежест върху него, той успя да докаже правото си на собственост за
процесната сграда, предвид следното:
Съобразно представената по делото СТЕ може да се изведе, че комбинараният
цифров модел между КП от 1965г. и РП на ЦГЧ от 1981г. с КК, показва, че границите и
площите на сградите, описани в нотариалните актове на страните се припокриват, т.е.
описаните сгради в двата документа за собственост са идентични.
От свидетелските показания се установява, че от 2003г. фактическа власт върху част
от сградата, представляваща склад е осъществявана от ответника Й. Х., чрез наемател, като
същото е било спокойно, няма данни да е било смущавано от трети лица.
Следва да се отбележи, че се установява сключването на договор за покупка-
продажба през 2003г. между П.С.С. и А.Б.С. и Й. А. Х., за апартамент и барака в двора,
построена от страната на съседа – наследници на Ч., ведно с идеалните части от общите
части на сградата, правото на строеж, както и от дворното място, находящо се в гр. В.. Не се
установява, каква е сключената предходна разпоредителна сделка, като не се установява и
основанието, на което П.С.С. и А.Б.С. са придобили процесната сграда през 1995г. В
нотариалния акт няма посочена площ на бараката, както и не са описани граници, доколкото
сделката е сключена преди влизане в сила на кадастралния план.
Съобразно чл. 113 от Закона за собствеността, подлежащите на вписване актове,
посочени в чл. 112 от закона, до вписването им не могат да се противопоставят на трети
лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху
недвижимия имот. Следователно, от гледна точна на правната сигурност всички
вещноправни актове, които държавата е определила с императивни норми за подлежащи на
вписване и вписани, се считат за съществуващи. Помежду си вписаните актове (договори,
молби и пр.) се подреждат по реда на вписването. Всички придобити след вписването актове
не могат да се противопоставят на предходния вписан акт. Проблемът с конкуренцията на
права се решава с формален, а не с материален критерий и това е датата на вписването.
Двете правила – първият по време е първи по право и вписването обезпечават приоритет
пред последващо вписаните актове.
Което води до извода, че акта за собственост на ответника Й. Х. е придобил сградата,
вписан 2003г. е първи по време, предвид вписването на акта за собственост на ищеца от
4
2022г.
Съобразно заключението по СТЕ сградата се е променяла по конструкция и
предназначение: по КП от 1950г. процесната срада е представлявала две паянтови бараки; в
КП от 1965г. сградата е била полумасивна жилищна; в КП от 2000г. сградата е била
полумасивна жилищна; към настоящия момент сградата е масивна с два самостоятелни
обекта. Размерите заснети от вещото лице на процесната сграда, сочат за очевидно
несъответствие, предвид че дължината на сградата е 6,20 м., а широчината 2,90 м., от което
следва че площта е 17,98 кв.м., а сградата по акта на собственост на ищеца е с площ от 20
кв.м. За едновременното ползване на сградата свидетелства и вещото лице, предвид че на
стр. 2 от приетата по делото експертиза се посочва че склада се е отворил за оглед от
представител на ответника, а студиото от ищеца.
Предвид установеното по делото, че ответникът се легитимира като собственик по нот.
акт на барака по договор за покупко–продажба на недвижим имот №*, том **, рег.№**, дело
№****г. на нотариус Росица Табакова, peг. 148 на НК находяща се в гр. В., потвърдено от
свидетелите по делото, то следва, че всяка една от страните полза определена част от една
обща барака и предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен. Съответно
страните биха могли да разрешат спора си чрез делба.
С оглед гореизложеното предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски. Съобразно списъка по
чл.80 от ГПК ответникът е направил разноски за депозит за вещо лице в размер на 398 лева
и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 2160 лева с ДДС. По отношение на
последното ищецът е направил възражение за прекомерност. По аналогия, минималният
размер на адвокатския хонорар се определя по чл. 7, ал. 5 от Наредбата, като в настоящия
случай същият е 1500 лева, към който следва да се прибавят още 250 лева за проведените
заседания по смисъла на чл. 7, ал. 9 или общо 1750лв. без ДДС с ДДС 2100 лв. Ето защо,
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2160 лева с ДДС не се явява
прекомерно и следва да се присъди в пълен размер.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. И. М., ЕГН **********, с адрес в гр. В. срещу Й. А. Х., ЕГН
********** с адрес в гр. В., за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответника не е собственик на лятна кухня с идентификатор №**** със застроена площ от
20 кв.м., находящ се в гр. В., разположена в поземлен имот с идентификатор №**** по
кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Варна, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. И. М., ЕГН **********, с адрес в гр. В. да заплати на Й. А. Х., ЕГН
********** с адрес в гр. В., сумата от 2160 лева с ДДС (две хиляди сто и шестдесет лева),
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5