Р Е Ш Е Н И Е №
199
гр. Сливен, 02.10.2020 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
публичното заседание на четиринадесети септември
през
две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря
Радостина Желева и с участието на прокурора Милена Радева като
разгледа докладваното от съдията
административно дело № 238 по описа за 2020 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е административно
и се движи по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл.
1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано e по искова молба на Г.И.Х.
против Областна дирекция на МВР гр. Сливен, с цена на иска 300 лева и правно
основание чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203 и сл. от АПК. В исковата молба се
твърди, че на ищеца бил съставен Електронен фиш серия К № 2363096, издаден от
ОД на МВР - Сливен, който бил обжалван пред Районен съд гр. Сливен. По жалбата
било образувано АНД № 175/2019 г. на Районен съд - Сливен, като с Решение №
294/25.06.2019 г. по това дело Електронния фиш бил отменен, като
незаконосъобразен. Решението влязло в сила на 23.07.2019 г. За правна защита и
съдействие въз основа на договор от 18.01.2019 г. ищецът бил заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева по АНД № 175/2019 г. На ищеца
била причинена имуществена вреда, вследствие на незаконосъобразен акт -
посоченият електронен фиш, поради което моли съда да постанови решение, с което
осъди ответника ОД на МВР - Сливен да му заплати сумата от 300 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, заплатено
адвокатско възнаграждение по АНД № 175/2019 г. по описа на Районен съд -
Сливен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателно издължаване на сумата. Претендира за разноските по делото.
В съдебно заседание чрез
пълномощника си адв. М.Т. ***, поддържа предявения
иск. Претендира за направените по делото разноски.
Ответната страна – Областна
дирекция на МВР гр. Сливен в писмено
становище от пълномощника счита, че искът е неоснователен и недоказан. Твърди, че не е налице фактическия
състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В представения Договор за
правна помощ пред Районен съд - Сливен било посочено, че възнаграждението в
размер на 300 лева следва да бъдат платими по банков път. Ако възнаграждението
било заплатено в брой, този факт следвало да се отрази в Договора за правна
помощ. В раздел ІV „внесена сума“ не била вписана никаква информация.
Доказателството за плащане под формата на разписка било представено едва с
исковата молба по настоящото дело. Счита, че това е такова с недостоверна дата,
поради което не може да се приеме за годно доказателство, удостоверяващо
извършеното плащане. Счита, че като частен документ с недостоверна дата, не се
ползва с материална доказателствена сила. В този смисъл твърди, че не е
доказано извършването на разход. Моли съда да постанови решение, с което
отхвърли като неоснователни предявените искове. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Сливен, счита че искът е неоснователен и недоказан. Претенциите
по исковата молба били за действия, развили се пред Районен съд – Сливен, а в
този съд нямало представен финансово-счетоводен документ, който да отговаря на
съответните изисквания, от който да е ясно, че е направен разход за адвокатска
защита. В тази връзка моли съда да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан.
Съдът, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С Решение № 294/25.06.2019 г. по
АНД № 175/2019 г. на Районен съд – Сливен е отменен, като незаконосъобразен
Електронен фиш серия К № 2363096, издаден от ОД на МВР - Сливен, с който на Г.И.Х.
е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. Решението влязло
в сила на 23.07.2019 г. По АНД № 175/2019 г. на Районен съд – Сливен стр.22 е приложен договор за правна защита и
съдействие от 18.01.2019 г. в свободен текст, в който е посочено, че клиента Г.И.Х.
следва да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева до 05.03.2019
г. по банков път. Видно от представените по АНД № 175/2019 г. по описа на РС Сливен писмени
доказателства, липсват данни уговорено между адвоката и клиента възнаграждение
да е заплатено.
По настоящото дело е представена
разписка от 20.02.2019 г. между адв. М.Е.Т. и Г.И.Х.
за получаването на сумата от 300 лева, представляваща адвокатски хонорар по
Договор за правна защита и съдействие от 18.01.2019 г. Според свидетелката З. Й.
тази разписка била изготвена от нея след получаване на сумата, но не била
представена в производството пред РС Сливен, тъй като в него не се присъждали
разноски.
Горната фактическа обстановка се
установява от приложените и приети по делото писмени доказателства между които
няма противоречие и си кореспондират изцяло.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 203
от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за
обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е
възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда
на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл. 4 от ЗОДОВ Държавата в лицето на своите органи дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като
обективна, безвиновна, а възникването на право на
обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се
установи незаконосъобразен акт - Електронен фиш серия К № 2363096, издаден от
ОД на МВР - Сливен, който е отменен с влязло в законна сила Решение №
294/25.06.2019 г. по АНД № 175/2019 г. на Районен съд – Сливен. Незаконосъобразният
акт е издаден от орган на ответника Областна дирекция на МВР гр. Сливен, която е юридическо лице
съгласно чл.37 ал.2 от Закона за Министерство на вътрешните работи и
следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск,
съгласно чл.205 от АПК.
Доколкото законодателят не предвиждал към
този момент ред за присъждане на разноски в производства по ЗАНН, а искът по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, вследствие незаконосъобразен електронен
фиш, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и
исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване,
подлежат на разглеждане по същия ред.
За да бъде успешно реализирана отговорността
на ответника по делото, следва да бъде установена и доказана не само
незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди като пряк и
непосредствен резултат от тази дейност. Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не се установява ищецът да е претърпял твърдените от него
имуществени вреди. Видно от приложеното към настоящото дело АНД № 175/2019 год.
по описа на Районен съд Сливен, в производството пред въззивния
съд ищеца е бил представляван от а. Й. и Т. въз основа на представено и прието
по делото пълномощно от 18.01.2019 год., в което се съдържа и договор за правна
защита и съдействие от същата дата. В същият са попълнени реквизитите за
договорено възнаграждение, като е посочено, че същата ще бъде платена по банков
път в посочен срок. Липсват данни за плащане по банков път на уговорената сума,
а е представена разписка за плащане едва с исковата молба за претендиране на
обезщетение за вреди. Разноските представляват направени от страните разходи по
водене на делото – държавни такси и разходи за производството. Разноските за
правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един
адвокат. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт се отразява в
договора за правна помощ, а самият договор се прилага по делото. В приложения
към исковата молба Договор за правна защита и съдействие е посочено, че същият е
съставен на 18.01.2019 год., но липсват данни за заплатена по този договор сума
и документът с такова съдържане не е бил представен своевременно по АНД № 175/2019
год. по описа на Районен съд Сливен.
В случая, видно от представените по делото
доказателства не се установява наличието на извършено плащане в производството
пред Районен съд Сливен с предмет отмененият електронен фиш. Представеният в
това производство договор за правна защита и съдействие не установява, че
страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение (ТР №
6/2013 г., ОС ГТК на ВКС). Изводът за недоказаност на сторени разноски не се
променя от представената в исковото производството разписка, която като
документ с недостоверна дата не може да бъде съотнесен
към извършените процесуални действия по развилото се пред Районен съд Сливен
производство. Като частен документ тя има достоверна дата за трети лица само в
хипотезите на чл. 181, ал. 1 ГПК, а именно "от деня,
в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа
невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня,
в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от
деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото
го съставяне на документа.". В случая не е налице нито една от хипотезите
на посочената разпоредба, тъй като от представените по делото доказателства
такова установяване не може да бъде извършено. (В този смисъл е константната
съдебна практика на ВАС отразена в Решение № 1770 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5110/2019 г., III о., Решение № 6913 от 9.06.2020
г. на ВАС по адм. д. № 11642/2019 г., III о., Решение
№ 3140 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9656/2018
г., III о.)
Съдът не дава вяра на показанията на св.Й.
относно датата на съставяне на посочената разписка. Тези показания не дадоха
яснота, защо въпреки че в договора е уговорено плащането на адвокатското
възнаграждение да се извърши по банков път, същото е платено в брой, както и
защо горепосочената разписка не е представена във въззивното
производство. Обстоятелството, че в това производство не се присъждат разноски,
не изключва възможността същите да се претендират в производство каквото е
настоящото. Наред с гореизложеното тази свидетелка е заинтересована от изхода
на правния спор, като а. на ищеца във въззивното
производство и с. на неговия пълномощник в настоящото.
На репариране подлежат действително направени
от страната разноски, а възможността за установяване на щетите от
незаконосъобразния акт, представляващи направени от ищеца разноски чрез
заплащане на адвокатски хонорар, е ограничена до представените във въззивното производство доказателства за това до
приключване на устните състезания. Такива доказателства в случая не са били
представени, следователно остава недоказано твърдението на ищеца за претърпени
от него вреди, като пряк и непосредствен резултат от отменения Електронен фиш.
(В този смисъл е Решение № 3358 от 7.03.2019 г. на трето отделение на ВАС по адм. д. № 6084/2018 г., цитираното от ответника Решение №
8833/06.07.2017 г. по АД № 3433/2016 г. на трето отделение на ВАС, както и т.11
от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 6/2012 г., ОСГТК)
С оглед изложеното, по-горе, съдът намира,
че недоказана по делото е втората кумулативно изискуема предпоставка –
настъпили имуществени вреди за ищеца. При липса на една от законоустановените
предпоставки, безпредметно е да се поставя на обсъждане дали е налице и
последната такава, а именно претендираната
имуществена вреда да е в пряка причинно-следствена връзка с отменения като
незаконосъобразен електронен фиш.
Съгласно чл. 10, ал.4, предл.
второ ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен, съдът осъжда ищеца да заплати на
ответника - юридическо лице възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт,
чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. С оглед изхода на правния
спор същото следва да бъде присъдено в размер на 100 лв., определен на
основание чл.144 във вр. с чл.78 ал. 8 от ГПК във вр.
с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ
във вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Ръководен от изложените съображения, и на основание чл.203 ал.1 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.И.Х., ЕГН **********,***, против Областна
дирекция на МВР гр. Сливен, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 300 лв. (триста
лева) представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен
административен акт - Електронен фиш
серия К № 2363096, издаден от ОД на МВР - Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.И.Х., ЕГН **********,***, да заплати на Областна
дирекция на МВР – Сливен направени по делото разноски в размер на 100 (сто)
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от
същото, пред Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: