Решение по дело №238/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 октомври 2020 г. (в сила от 14 май 2021 г.)
Съдия: Слав Иванов Бакалов
Дело: 20207220700238
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 199

гр. Сливен, 02.10.2020  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на четиринадесети септември

през две хиляди и двадесета година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                                     Радостина Желева                         и с участието на прокурора          Милена Радева                                                            като разгледа докладваното от                  съдията        административно  дело № 238       по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и се движи по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано e по искова молба на Г.И.Х. против Областна дирекция на МВР гр. Сливен, с цена на иска 300 лева и правно основание чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203 и сл. от АПК. В исковата молба се твърди, че на ищеца бил съставен Електронен фиш серия К № 2363096, издаден от ОД на МВР - Сливен, който бил обжалван пред Районен съд гр. Сливен. По жалбата било образувано АНД № 175/2019 г. на Районен съд - Сливен, като с Решение № 294/25.06.2019 г. по това дело Електронния фиш бил отменен, като незаконосъобразен. Решението влязло в сила на 23.07.2019 г. За правна защита и съдействие въз основа на договор от 18.01.2019 г. ищецът бил заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева по АНД № 175/2019 г. На ищеца била причинена имуществена вреда, вследствие на незаконосъобразен акт - посоченият електронен фиш, поради което моли съда да постанови решение, с което осъди ответника ОД на МВР - Сливен да му заплати сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 175/2019 г. по описа на Районен съд - Сливен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно издължаване на сумата. Претендира за разноските по делото.

В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. М.Т. ***, поддържа предявения иск. Претендира за направените по делото разноски.

Ответната страна – Областна дирекция  на МВР гр. Сливен в писмено становище от пълномощника счита, че искът е неоснователен и  недоказан. Твърди, че не е налице фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В представения Договор за правна помощ пред Районен съд - Сливен било посочено, че възнаграждението в размер на 300 лева следва да бъдат платими по банков път. Ако възнаграждението било заплатено в брой, този факт следвало да се отрази в Договора за правна помощ. В раздел ІV „внесена сума“ не била вписана никаква информация. Доказателството за плащане под формата на разписка било представено едва с исковата молба по настоящото дело. Счита, че това е такова с недостоверна дата, поради което не може да се приеме за годно доказателство, удостоверяващо извършеното плащане. Счита, че като частен документ с недостоверна дата, не се ползва с материална доказателствена сила. В този смисъл твърди, че не е доказано извършването на разход. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли като неоснователни предявените искове. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита че искът е неоснователен и недоказан. Претенциите по исковата молба били за действия, развили се пред Районен съд – Сливен, а в този съд нямало представен финансово-счетоводен документ, който да отговаря на съответните изисквания, от който да е ясно, че е направен разход за адвокатска защита. В тази връзка моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

 Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 294/25.06.2019 г. по АНД № 175/2019 г. на Районен съд – Сливен е отменен, като незаконосъобразен Електронен фиш серия К № 2363096, издаден от ОД на МВР - Сливен, с който на Г.И.Х. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. Решението влязло в сила на 23.07.2019 г. По АНД № 175/2019 г. на Районен съд – Сливен  стр.22 е приложен договор за правна защита и съдействие от 18.01.2019 г. в свободен текст, в който е посочено, че клиента Г.И.Х. следва да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева до 05.03.2019 г. по банков път. Видно от представените  по АНД № 175/2019 г. по описа на РС Сливен писмени доказателства, липсват данни уговорено между адвоката и клиента възнаграждение да е заплатено.

По настоящото дело е представена разписка от 20.02.2019 г. между адв. М.Е.Т. и Г.И.Х. за получаването на сумата от 300 лева, представляваща адвокатски хонорар по Договор за правна защита и съдействие от 18.01.2019 г. Според свидетелката З. Й. тази разписка била изготвена от нея след получаване на сумата, но не била представена в производството пред РС Сливен, тъй като в него не се присъждали разноски.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените и приети по делото писмени доказателства между които няма противоречие и си кореспондират изцяло.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл. 4 от ЗОДОВ Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая от доказателствата по делото се установи незаконосъобразен акт - Електронен фиш серия К № 2363096, издаден от ОД на МВР - Сливен, който е отменен с влязло в законна сила Решение № 294/25.06.2019 г. по АНД № 175/2019 г. на Районен съд – Сливен. Незаконосъобразният акт е издаден от орган на ответника Областна дирекция  на МВР гр. Сливен, която е юридическо лице съгласно чл.37 ал.2 от Закона за Министерство на вътрешните работи и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.

Доколкото законодателят не предвиждал към този момент ред за присъждане на разноски в производства по ЗАНН, а искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, вследствие незаконосъобразен електронен фиш, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване, подлежат на разглеждане по същия ред.

За да бъде успешно реализирана отговорността на ответника по делото, следва да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е претърпял твърдените от него имуществени вреди. Видно от приложеното към настоящото дело АНД № 175/2019 год. по описа на Районен съд Сливен, в производството пред въззивния съд ищеца е бил представляван от а. Й. и Т. въз основа на представено и прието по делото пълномощно от 18.01.2019 год., в което се съдържа и договор за правна защита и съдействие от същата дата. В същият са попълнени реквизитите за договорено възнаграждение, като е посочено, че същата ще бъде платена по банков път в посочен срок. Липсват данни за плащане по банков път на уговорената сума, а е представена разписка за плащане едва с исковата молба за претендиране на обезщетение за вреди. Разноските представляват направени от страните разходи по водене на делото – държавни такси и разходи за производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт се отразява в договора за правна помощ, а самият договор се прилага по делото. В приложения към исковата молба Договор за правна защита и съдействие е посочено, че същият е съставен на 18.01.2019 год., но липсват данни за заплатена по този договор сума и документът с такова съдържане не е бил представен своевременно по АНД № 175/2019 год. по описа на Районен съд Сливен.

В случая, видно от представените по делото доказателства не се установява наличието на извършено плащане в производството пред Районен съд Сливен с предмет отмененият електронен фиш. Представеният в това производство договор за правна защита и съдействие не установява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение (ТР № 6/2013 г., ОС ГТК на ВКС). Изводът за недоказаност на сторени разноски не се променя от представената в исковото производството разписка, която като документ с недостоверна дата не може да бъде съотнесен към извършените процесуални действия по развилото се пред Районен съд Сливен производство. Като частен документ тя има достоверна дата за трети лица само в хипотезите на чл. 181, ал. 1 ГПК, а именно "от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.". В случая не е налице нито една от хипотезите на посочената разпоредба, тъй като от представените по делото доказателства такова установяване не може да бъде извършено. (В този смисъл е константната съдебна практика на ВАС отразена в Решение № 1770 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5110/2019 г., III о., Решение № 6913 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11642/2019 г., III о., Решение № 3140 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9656/2018 г., III о.)

Съдът не дава вяра на показанията на св.Й. относно датата на съставяне на посочената разписка. Тези показания не дадоха яснота, защо въпреки че в договора е уговорено плащането на адвокатското възнаграждение да се извърши по банков път, същото е платено в брой, както и защо горепосочената разписка не е представена във въззивното производство. Обстоятелството, че в това производство не се присъждат разноски, не изключва възможността същите да се претендират в производство каквото е настоящото. Наред с гореизложеното тази свидетелка е заинтересована от изхода на правния спор, като а. на ищеца във въззивното производство и с. на неговия пълномощник в настоящото.   

На репариране подлежат действително направени от страната разноски, а възможността за установяване на щетите от незаконосъобразния акт, представляващи направени от ищеца разноски чрез заплащане на адвокатски хонорар, е ограничена до представените във въззивното производство доказателства за това до приключване на устните състезания. Такива доказателства в случая не са били представени, следователно остава недоказано твърдението на ищеца за претърпени от него вреди, като пряк и непосредствен резултат от отменения Електронен фиш. (В този смисъл е Решение № 3358 от 7.03.2019 г. на трето отделение на ВАС по адм. д. № 6084/2018 г., цитираното от ответника Решение № 8833/06.07.2017 г. по АД № 3433/2016 г. на трето отделение на ВАС, както и т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК)

С оглед изложеното, по-горе, съдът намира, че недоказана по делото е втората кумулативно изискуема предпоставка – настъпили имуществени вреди за ищеца. При липса на една от законоустановените предпоставки, безпредметно е да се поставя на обсъждане дали е налице и последната такава, а именно претендираната имуществена вреда да е в пряка причинно-следствена връзка с отменения като незаконосъобразен електронен фиш.

Съгласно чл. 10, ал.4, предл. второ ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен, съдът осъжда ищеца да заплати на ответника - юридическо лице възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. С оглед изхода на правния спор същото следва да бъде присъдено в размер на 100 лв., определен на основание чл.144 във вр. с чл.78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ  във вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Ръководен от изложените съображения,  и на основание чл.203 ал.1 от АПК съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.И.Х., ЕГН **********,***, против Областна дирекция на МВР гр. Сливен, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ  за заплащане на сумата от 300 лв. (триста лева) представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт -  Електронен фиш серия К № 2363096, издаден от ОД на МВР - Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Г.И.Х., ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Сливен направени по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: