МОТИВИ
по НЧХД № 4448 по описа на
Районен съд – Варна за 2016 год. тридесет и седми състав.
Производството по НЧХД № 4448 по описа на Районен съд – Варна
за 2016 год. е образувано по разпореждане на Председателя на Варненския районен
съд срещу Е. А.А., ЛНЧ **********, с адрес: *** за извършени
престъпления: по чл. 130, ал. 1 от НК, по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК и по чл.
144, ал. 1 от НК.
Основание за образуването на наказателното производство
от частен характер е постъпила частна тъжба срещу подс. Е. А.А., ЛНЧ ********** от А. Д.,
с ЕГН: **********, с която тъжба е повдигнато обвинение на подс. А. за това, че
:
- На
04.08.2016 г. около 11,00 часа в гр. Варна, в района на к.к.
„Ален мак”, умишлено е причинил на А. Д. лека
телесна повреда, изразяващи се в разкъсно-контузни
рани, кръвонасядания и травматичен оток по кожна и лигавична
повърхност на горната устна, изкълчване І-ІІ степен на първи и втори леви горни
зъби, кръвонасядане в областта на дясната длан, ожулвания по предната
повърхност на двете колена, обусловили в своята
съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно за живота- престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК.
- На 04.08.2016
г. около 11,00 часа в гр. Варна, в района на к.к.
„Ален мак”, е отправил обидни думи публично по адрес на А. Д., изразяващи се в
изразите – „мръсни евреи”, „крадци” в негово присъствие и на публично място – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК.
- На 04.08.2016 г. около 11,00 часа в гр.
Варна, в района на к.к. „Ален мак”, е отправил закана
към А. Д. и неговата съпруга с думите „ще ви избия”, с които предизвикал у тях
основателен страх за личността им – престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК.
С протоколно определение от 10.05.2017 г., постановено по НЧХД № 4448/2016
г. по описа на Районен съд – Варна са приети за разглеждане три обективно
кумулативно съединени осъдителни иска, предявени от частния тъжител А. Д. срещу
подс. Е.А.А.:
- за заплащане на парична сума в размер на 5 000.00 /пет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от частния тъжител Д.
неимуществени вреди от престъпното деяние по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната
лихва, считано от 04.08.2016 г. до окончателното заплащане на сумата;
- за заплащане на парична сума в размер на 1 500.00
/хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от
частния тъжител Д. неимуществени вреди в резултат на престъпното деяние по чл.
148, ал. 1, т. 1 от НК.
- за заплащане на парична сума в размер на 1 000.00 /хиляда/
лева, представляваща обезщетение за претърпените от частния тъжител Д. неимуществени
вреди в резултат на престъпното деяние по чл. 144, ал. 1, от НК.
В хода на съдебните прения, процесуалният
представител на частния тъжител А. Д. – адв. Б.Б. ***
изразява своята позиция, че от събраните по делото доказателства категорично се
установява вината на подс. Е.А. в извършване на престъпните деяния, за които му
е повдигнато обвинение с частната тъжба. Адв. Б.
пледира на подс. А. да бъдат наложени минимални по размер наказания за всяко
едно от извършените от него престъпления, мотивирайки се, че подсъдимият не е
осъждан към настоящия момент.
В хода на съдебните прения, процесуалният
представител на подс. А. – адв. П.П. *** изразява
своята позиция, че деянието по чл. 130, ал. 1 от НК не е извършено от
подсъдимия. Според адв. П. липсват категорични доказателства, които да
установяват вината на неговия подзащитен в извършване на престъпните деяния по
чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК и съответно по чл. 144, ал. 1 от НК. Поради
гореизложените съображения моли съда да остави исканията за осъждане на подс. А.
по предявените му обвинения като неоснователни, както и да не се присъждат обезщетения, вследствие на неоснователноста на исканията.
В хода на съдебните прения подс. Е.А.А. .дава обяснения,
но не се признава за виновен по тези обвинения
В предоставената му възможност, на основание чл.
297, ал. 1 от НПК, да изрази своята последна дума, подс. Е. А. не
се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
От
фактическа страна, съдът приема за установено следното:
През 2009 г.
подсъдимият А. закупил апартамент от семеен хотел вила „Е.н“, стопанисван от „Е.-Израел“
ООД представлявано от частния тъжител А. Д.. Жилището се намирало в гр.Варна, м-ст „Ален Мак“. След продажбата на апартамента за неговата
поддръжка и отдаване под наем се грижела фирмата продавач „Е.-Израел“ ООД
представлявано от ч.т. А. Д.. В поддръжката и управлението на сградата се
включвало и цялото семейство Д., които живеели в апартамент на партерния етаж
във вилата. Търговското дружеството „Е.-Израел“ ООД представлявано от ч.т. А. Д.
заплащало всички режийни разходи на жилището, както и се грижело за охраната и
отдаването му под наем. Разходите за ток вода и управление на имоти обаче
подсъдимия А. отказал да заплаща, поради което отношенията между двете страни
се влошили и те водили граждански дела по между си, както и подавали множество
жалби до полицията. Поради обстоятелството, че А. отказал да заплаща режийните разходи
на апартамента си, ч.т. Д. спрял тока и водата в него, за което подсъдимия бил
уведомен много преди 03.03.2012 г. Данни за влошените
взаимоотношения между страните има още отпреди 2012 г, от 2007-2008г., като по
данни на 5 РУ - Варна по жалба от ч.т. А. Д. срещу А. са извършени 12 проверки
и материалите по тях са изпратени на РП Варна. За уреждане на спорните си
отношения страните водели и няколко граждански дела. По тях съдът решил, че
подсъдимия А. дължи на ч.т. Д. сумите за стопанисване на апартамента. Спора по
отношение на тези суми е повод за влошените отношения между семейство Д. и
подсъдимия А..
На 04.08.2016 г. преди обяд подсъдимия А. заедно със
своя приятел св.Д. К. отишли да ремонтиран апартамента на подсъдимия, находящ
се във „Вила Е.“, гр.Варна, к.к. „Ален мак“, ***.
Предния ден двамата боядисвали тавана на апартамента и за това решили да
проверят какво е състоянието му. Установили, че боята още не е „изсъхнала“,
след което двамата излезли от него и се разделили, като свидетеля тръгнал към
дома си, намиращ се недалеч от „Вила Е.“. А. се насочил към рецепцията на
вилата, където по това време се намирала св.Е. Д. /дъщеря на пострадалия А. Д./.
Същата се притеснила от появата на А. и извикала „мамо ела, защото той пак
идва“ като визирала подсъдимия. Св.Л. Д. помолила подсъдимия да напусне вилата
и да не прави скандали, при което същия започнал да вика на всеослушание:
„мръсни евреи“, „крадци“. През това време свидетелката се обадила на своя
съпруг – пострадалия Д. и му обяснила ситуацията. След известно време същият
пристигнал на паркинга със своя автомобил и слязъл от него. А. бил на паркинга
и при пристигането на Д. се нахвърлил към него с думите: “ще ви избия“. В този
момент разстоянието между двамата било около 1-2 метра, при което А. хвърлил с
ръка тухла по пострадалия Д., която го ударила в лицето. От удара Д. паднал на
земята, като от лицето му започнала да тече кръв. Веднага на помощ му се
притекли св.Д. и св.П.Г., които сигнализирали на тел.112. Веднага след случая
подсъдимия А. напуснал произшествието.
По–късно същия ден частният тъжител Д. от медицински
екип бил откаран в Центъра за спешна медицинска помощ в МБАЛ „Св. Анна – Варна”
АД в гр. Варна, където се установило, че същия е получил разкъсно-контузни
рани, кръвонасядания и травматичен оток по външната и вътрешната повърхности на
горната устна, луксация на първи и втори горни леви
зъби – І-ІІ степен, кръвонасядания по дясната длан, ожулвания по двете колена.
По
отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и
се потвърди въз основа на следните доказателства: показанията на свидетелите П.Г.,
Л. Д., Д. К., Е. Д.; изготвените в хода на наказателното производство
съдебно–медицинска експертиза; допълнителна съдебно–медицинска експертиза,
Медицинско удостоверение № 683/2016 г., издадено от МБАЛ „Св. Анна – Варна” АД
на А. Д.; Лист за преглед на пациент, амб.
№6721/04.08.2016 г., издаден от МБАЛ „Св. Анна – Варна” АД, на името на А. Д., Свидетелство
за раждане на Е.А.А., Копие от мед.удостоверение
№682/2016 г. издадено от МБАЛ „Св. Анна – Варна” АД на името на Е.А.А., Справката за съдимост на подс. Е.А.А.,
приложена на л. 49 от НЧХД № 4448 по описа за 2016 г. на Районен съд – Варна и
др.
На първо място, съдът изцяло кредитира показанията
на свидетелите П.Г., Л. Д., Е. Д.; като последователни, взаимнодопълващи
се и подкрепени от останалите събрани по делото доказателства и по – конкретно
заключението на съдебно–медицинската експертиза и допълнителната съдебно–
медицинска експертиза.
Свидетелите Л. Д. и П.Г. са преки очевидци на
създалата се конфликтна ситуация в предиобедните
часове на 04.08.2016 г. във вила „Е.“, поради което и техните показания са
особено ценни, като двамата свидетели са повече от категорични, че подсъдимият
е отправил на висок глас обидни думи, ругатни
и заплахи към частния тъжител А. Д..
Св. П.Г. цитира в съдебната зала конкретните
оскърбителни и заплашителни думи, които е чул от устата на подс. А., насочени
към частния тъжител Д. – „да умреш
чифут“. Св.Г. допълни, че подс. А. се е обърнал на висок глас към частния
тъжител с думите „…да умреш чифут”. Двамата свидетели са били в близост до
автомобила на частния тъжител и са имали пряка видимост към действията на
подсъдимия, като и двамата свидетели посочват, че оскърбителните изрази,
ругатните и заплахата на частния тъжител са били отправени на висок глас, което
очевидно е вярно, щом са успели да го чуят. Свидетелят допълва, че
непосредствено е видял как А. хвърля по посока на Д. тухла и го удря по лицето.
„Видях Д. паднал на колене и след това падна настрани“, „започнах да го
свестявам …около минута и половина – две““, „…Люба се обади на Бърза помощ“.
Св. Л. Д. допълва в показанията си, че подс. А. е
започнал да крещи –„мръсни евреи…крадци..измамници“
на висок глас. Сочи, че след като пострадалия Д. е пристигнал с личния си
автомобил и е слязъл от него са си разменили няколко думи с А., след което
подсъдимия от около 1-2 метра е хвърлил по посока на Д. тухла, която го е
ударила в лицето. След удара Д. е паднал на земята. „Като го удари мъжът ми
припадна /Д./…аз викам С., С., той не мърда... той не
каза нищо“. Сочи думите, които А. е изрекъл
“… ще те убия мръсен евреин… няма да крадеш повече“.
Показанията на двамата свидетели Г. и Д. се
потвърждават и от показанията на св. Е. Д., която въпреки, че не е пряк
очевидец на поведението и действията на подс. А., все пак потвърждава, че
когато е пристигнала на мястото на инцидента е установил частния тъжител А. Д.,
по лицето на който имало кръв и същия е лежал на земята,“ …беше му зле“, както
и че подсъдимия е крещял обидни думи –„мръсни евреи“. Посочва, че е видяла и
тухлата, с която е бил ударен Д.: „…видях с какво го е ударил, с една тухла,
защото тя си беше останала там“. Съдът цени като достоверни показанията на св. Е.
Д..
Единствено св. Д. К. посочва, че не е видял какво се
е случило между подсъдимия и пострадалия. “.. ако е ставало нещо между тях, аз
вече не съм бил там и не съм видял“. Съдът
кредитира тези неговите показания, относно факта, че на 04.08.2016 год.
заедно с подсъдимия А. ***, к.к. „Ален мак“, вила „Е.“.
От заключението на съдебно–медицинската експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Д.Д. по категоричен начин се установява, че А.
Д. е получил разкъсно-контузни
рани, кръвонасядания и травматичен оток по кожна и лигавична
повърхност на горната устна, изкълчване І-ІІ степен на първи и втори леви горни
зъби, кръвонасядане в областта на дясната длан, ожулвания по предната
повърхност на двете колена. Вещото лице допълва, че установените травматични
увреждания са резултати на удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани
в областта на лицето, десния горен и долните крайници. От заключението на
експертизата се установява, че описаните травматични увреждания обуславят
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като травматичните
увреждания от този вид обичайно отзвучават в рамките на 2-3 седмици.
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице
като обективно и компетентно изготвено, като същевременно, давайки вяра на свидетелските
показания на св.Г., св. Л. Д. и св. Е. Д., според съда има пряка причинно –
следствена връзка между действието на подс. А., при нанасянето на телесната
повреда на А. Д..
От показанията на св.Г. и св. Д. се установява, че в
действителност подс.А. е изрекъл обидни и оскърбителни изрази на висок глас към
частния тъжител А. Д. „мръсни евреи, крадци”, което се е случило в тяхно
присъствие, на публично място в гр.Варна, к.к.“Ален
мак“, в района на вила “Е.“.
Въз основа на тези гласни доказателства, съдът
намира, че от фактическа страна се установи, че на 04.08.2016 г. в гр. Варна, к.к.“Ален
мак“, вила „Е.“ подсъдимият е казал думи унизителни за честта и достойнството
на А. Д. – „мръсни евреи, крадци”, в негово присъствие и на публично място,
което деяние представлява престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК.
Анализирайки показанията на св.Г. и св. Л. Д. се
установява, че подс. А. е заплашил частния тъжител, че „ще ви избия“, като
самото деяние съставлява престъпление по чл. 115 от НК. Следва да се има
предвид, че според съда тази заплаха е била сериозно възприета от частния
тъжител и е предизвикала основателен страх у него, не само поради изключително
агресивното отношение и повЕ.ие
на подсъдимия към него в предиобедните часове на
04.08.2016 г. Подсъдимият А. в действителност е знаел къде се намира жилището
на частния тъжител, поради което и неговите заплахи за убийство, са били са в
състояние да предизвикат основателен страх у А. Д., поради което и съдът
приема, че действително на 04.08.2016 г. в гр. Варна, к.к.“Ален
мак“, вила „Е.“
подс. А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 144,
ал. 1 от НК, доколкото се установи, че се е заканил на А. Д. с извършване на престъпление
против живота – убийство на А. Д. с думите „ще Ви избия”.
Още повече, че самият подс. А. в обясненията, които
даде пред съда, сочи, че е знаел къде живее Д., поради което и съдът намира, че
са налице всички обективни признаци, извършеното от подс. А. деяние да бъде
квалифицирано като престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Субектът на всяко едно от трите престъпления,
съответно по чл. 130, ал. 1 от НК, по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК и по чл. 144,
ал. 1 от НК Е.А.А. е пълнолетно и вменяемо
лице, което е било в състояние
да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи
постъпките си.
Непосредствен обект на престъпното деяние по чл.
130, ал. 1 от НК са обществените отношения, които осигуряват неприскосновеността на човешкото здраве.
От обективна страна изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК е осъществено от подс. А. чрез действие
– същият е хвърлил тухла, която е ударила частния тъжител Д. в областта на
лицето. По този начин Д. е получил описаните травматични увреждания именно в
тази област на лицето, обективиращи настъпилия
вредоносен резултат, поради което и деянието е довършено.
Съдът прецени, че в наказателноправен
аспект описаното в медицинското свидетелство и заключението на съдебно–медицинската
експертиза физиологично състояние на тъжителя следва да бъде квалифицирано като
лека телесна повреда, обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Разстройство на здравето, извън случаите на причинена тежка или средна
телесна повреда, е налице когато са причинени увреждания на организма, довели
до болестно състояние, което не е продължително, постоянно, трайно или временно
опасно за живота. Кратковременното разстройство на здравето се изразява в леко
увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по–леки изменения
във физиологическите му функции извън болката и страданието.
По делото липсват
обективни данни и доказателства за някакви усложнения в здравословното състояние
на частния тъжител Д., проявили се с течение на времето, поради което съдът прие,
че със своите действия на 04.08.2016 г. подс. А. е причинил лека телесна
повреда на тъжителя.
Според съда от
субективна страна, подс. А. е действал с пряк умисъл, тъй като е безспорно е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е вероятното настъпване на конкретните общественоопасни
последици, като е допускал настъпването на съставомерния
резултат. При условие, че подс. А. вижда, частния тъжител Д. и хвърля тухла в
областта на лицето му, няма как да не съзнава,
че с това си действие ще му нанесе някакви травматични увреждания.
Непосредствен обект
на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК са обществените отношения,
които осигуряват неприкосновеността на личното чувство за достойнство,
самооценка на човека, положителната оценка, която всеки има за собствената си
личностна и обществена ценност.
От обективна страна,
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК е извършено
чрез действие – подс. А. е нарекъл на висок глас частния тъжител „мръсни евреи” „крадци“. Налице са и
останалите признаци, необходими за съставомерността на деянието от обективна
страна – деянието е извършено в присъствието на физическото лице – Д., което е
чуло обидните и оскърбителни изрази, адресирани до него, както и самото деяние
е извършено публично, доколкото е извършено на оживено място в гр. Варна, к.к.“Ален мак“, вила „Е.“.
В конкретния случай,
със своите действия подс. А. е извършил квалифициран състав на престъплението
„обида”, доколкото е извършил деянието на публично място, в присъствието, както
на пострадалия,
така и на още няколко човека, в конкретния случай с категоричност може да се
приеме поне още двама души – свидетелите Г. и Д., които потвърдиха, че са чули
оскърбителните изрази, изречени от подс. А. по адрес на частния тъжител Д..
От субективна страна
престъпното деяние по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК е извършено от подс. А. с пряк умисъл.
Непосредствен обект
на престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК са обществените отношения, които
осигуряват на човека възможност психичните процеси, в резултат на които волята
му се формира свободно, да протичат нормално и в съответствие с неговите
представи за собствените му потребности.
От обективна страна
престъпното деяние по чл. 144, ал. 1 от НК е извършено чрез действие,
изразяващо се в обективиране на намерение у дееца към
пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него или неговата собственост.
Съдът изложи по–горе в мотивите си своите съображения защо приема, че заканата,
отправена от подс. А. към частния тъжител Д. е била в състояние да възбуди основателен
страх у пострадалия, поради което и съдът намира, че деянието е съставомерно от
обективна страна.
От субективна страна,
престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК е извършено от подс. А. при форма на
вината пряк умисъл, доколкото подсъдимият е съзнавал, че отправя към
пострадалия заплаха с престъпление срещу живота му, съзнавал е също така, че
заканата с престъпление се възприема от пострадалия и че у последния може да
възникне основателен страх за осъществяването на престъплението против живота
му, като подсъдимия е целял именно заплахата да бъде възприета от жертвата и тя
да изпитва страх от нейното осъществяване.
По
отношение вида и размер на наказанието.
Разпоредбата на чл. 130, ал. 1 от НК предвижда
извършителите на престъпни деяния с тази правна квалификация да бъдат наказвани
с „лишаване от свобода” за срок до две години или с „пробация”.
За престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, наказателният закон предвижда за дееца
наказание „глоба” в размер от 3000 лева до 10 000 лева, както и предвижда
кумулативно да му бъде наложено наказание „Обществено порицание”.
Разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от НК предвижда
наказание „лишаване от свобода” в размер до три години за извършителите на този
вид престъпления.
Изцяло съобразявайки се с така зададените параметри
на наказанията, предвидени от законодателя, при тяхната конкретна
индивидуализация, съдът съобрази като смекчаващо вината обстоятелство липсата
на предходна съдимост на подс. А.. Други смекчаващи вината обстоятелства, съдът
не установи в конкретния случай.
Като отегчаващо вината обстоятелство, съдът приема
факта, че в случая подс. А. е извършил една реална съвкупност от три престъпни
деяния, която недвусмислено и красноречиво показва пренебрежителното му
отношение към установения правов и обществен ред в Република България.
Съдът приема, че липсата на предходна съдимост у
подс. А. обуславя наказанията, които следва да му бъдат наложени за извършените
от него престъпни деяния, да бъдат определени към минималния размер.
Анализирайки отегчаващите и смекчаващите вината
обстоятелства, съдът намира, че наказание „Пробация”,
изразяващо се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от десет месеца с периодичност два пъти седмично и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от десет месеца
за извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК изцяло би способствало за
изпълнение на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК. В конкретния
случай наказанието „пробация” е по – лекото от двете, предвидени в закона
наказания, но според съда наказанието „пробация” не би следвало да е в
минимален размер, доколкото периода от време, през който частния тъжител Д. е
търпяла болки, страдания и неудобства вследствие от получената травма е около 2
– 3 седмици, което не е никак малък период от време, още повече, че е било увредено
лицето му, което неминуемо му е причинило голямо неудобство.
Съдът прецени, че най–справедливото наказание за
извършеното престъпно деяние по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК е глоба в размер на
3 000 лева, като съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание „обществено
порицание”. Тези наказания, при това в този си макар и минимален размер според
съда биха осъществили успешно индивидуалната и генерална превенция, която
предвижда идеята на закона и най–вече със сигурност ще подействат
предупредително на подс. А., който, според съда, от този момент нататък със
сигурност ще преосмисля поведението и действията си, преди да започне да ругае
и оскърбява дадено лице, не само на публично място, но и където и да се намира.
По отношение на третото извършено престъпление, за
което съдът призна за виновен подс. А., а именно престъпното деяние по чл. 144,
ал. 1 от НК, съдът намира, че най–адекватно наказание е наказанието „лишаване
от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца. Действително това не е минималния,
предвиден в закона размер на този вид наказание, но според съда следва да се
съобрази начина на извършване на деянието и неговата изключителна дързост –
престъплението е извършено от подс. А. с агресивен тон, на висок глас, на
оживено място, пред няколко очевидци, което поведение демонстрира изключителна
дързост и брутално незачитане на обществения и законов ред в Република
България, което мотивира съда да наложи наказание „лишаване от свобода” в малко
по–висок размер от минималния, предвиден в закона, а именно наложи наказание
„лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК
следва да бъде отложено за срок от 3 години. Съдът намира, че наложеното
наказание „лишаване от свобода” не следва да бъде изтърпявано ефективно, не
само защото е налице формалната предпоставка за приложението на разпоредбата на
чл. 66, ал. 1 от НК, а именно деецът да не е бил осъждан на наказание „лишаване
от свобода”, но и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко, за да се превъзпита дееца, не е необходимо същият да постъпи и да
изтърпи наказанието си в пенитенциарно заведение.
На основание разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК,
съдът наложи на подс. А. най–тежкото от така определените наказания, а именно
наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за срок от 3 години, доколкото са налице
предпоставките за групиране на посочените наказания, тъй като престъпните
деяния, за които съдът намери подс. А. за виновен, са извършени преди да има
влязла в сила осъдителна присъда, за което и да е от тях.
На основание разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от НК
съдът присъедини наказанието „обществено порицание” към наказанието „лишаване
от свобода” за срок от шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1
от НК да бъде отложено за срок от 3 години, като също така на основание
разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от НК съдът присъедини наказанието „глоба” в
размер на 3 000 лева към наказанието „лишаване от свобода” за срок от шест
месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за срок от 3
години.
Мотивите на съда да присъедини посочените наказания
„обществено порицание” и „глоба” се изразяват в убеждението му, че по този
начин ще бъдат изпълнени в по–висока степен целите на наказанието, предвидени в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
По отношение на
гражданските искове.
С протоколно определение от 10.05.2017 год., постановено по НЧХД № 4448/2016
год. по описа на Районен съд – Варна са приети за разглеждане три обективно кумулативно
съединени осъдителни иска, предявени от частния тъжител А. Д. срещу подс. Е.А.А.:
- за заплащане на парична сума в размер на 5 000
лева, представляваща обезщетение за претърпените от частния тъжител Д. неимуществени
вреди от престъпното деяние по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва,
считано от 04.08.2016 г. до окончателното заплащане на сумата;
- за заплащане на парична сума в размер на 1 500
лева, представляваща обезщетение за претърпените от частния тъжител Д.
неимуществени вреди в резултат на престъпното деяние по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК.
- за заплащане на парична сума в размер на 1 000
лева, представляваща обезщетение за претърпените от частния тъжител Д.
неимуществени вреди в резултат на престъпното деяние по чл. 144, ал. 1, от НК.
След като съобрази произнасянето си с наказателно – осъдителната част на
присъдата, както и с оглед събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът прецени, че предявеният от частния тъжител А. Д.
граждански иск за претърпени от деянието по чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени
вреди е основателен и доказан по размер за сумата от 1 500 лева.
Обсъждайки размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът
прецени заключението на назначената съдебно–медицинска експертиза, данните за
нанесената телесна повреда, която като цяло е обусловила разстройство на
здравето, неопасно за живота, които отзвучават в продължение на 2 – 3 седмици.
Поради тези съображения съдът прецени, че обезщетение в размер на 1 500 лева в
пълна степен ще репарира претърпените физическа болка и страдание, както и
степента на неприятните психически изживявания у частния тъжител Д..
Съдът намира, че в останалата си част - за разликата над 1 500 лева до претендираните общо 5 000 лева, предявеният от тъжителя граждански иск е неоснователен и недоказан
по размер с предвидените в процесуалния закон доказателствени средства, поради
което постанови отхвърлителен диспозитив относно тази
му част. На практика частния тъжител така и не доказа в хода на производството
да са настъпили някакви по–сериозни и по–продължителни болки и страдания от
обичайните такива, които по някакъв начин да обусловят уважаването на
гражданския иск в по–висок размер от този, който беше уважен от съда.
По отношение на втория граждански иск за заплащане на парична сума в
размер на 1 500 лева, която сума представлява обезщетение за претърпените от
частния тъжител Д. неимуществени вреди в резултат на престъпното деяние по чл.
148, ал. 1, т. 1 от НК, съдът намира, че същият е доказан по основание и по
размер за сумата от 700 лева. При преценка основателността и размера на
гражданския иск, съдът съобрази, че подс. А. е извършил деянието по чл. 148,
ал. 1, т. 1 от НК, за което съдът го призна за виновен, казвайки на висок глас
и с агресивен тон думите „мръсни евреи, ...крадци”, като кръгът от лицата,
които са чули обидните думи е сравнително широк – това са хората, които са се
намирали в гр.Варна, к.к.“Ален мак“, вила „Е.“ и които
съгласно свидетелските показания са се възмутили от поведението и речника на
подсъдимия. Същевременно в производството не бяха доказани с предвидените в
закона способи някакви обстоятелства нанесената обида да е причинила някакво
по–продължително смущение в частния тъжител Д., както и тази обида по някакъв по–сериозен
начин да е накърнил неговия начин на живот и
дори да са налице някакви изключително конкретни негативни последици за частния
тъжител от нанесената обида, с изключение на обичайните такива, разбира се.
Поради тази причина съдът намира, че гражданския иск за обезщетение за
претърпените от частния тъжител Д. неимуществени вреди в резултат на
престъпното деяние по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК следва да бъде уважен за 700
лева, която сума е по–ниска от пълния предявен размер от 1 500 лева, доколкото
още веднъж съдът отбелязва, че не бяха установени някакви по–продължителни и
болезнени последици за частния тъжител от обичайните такива, вследствие на
извършеното деяние.
По отношение на третия
граждански иск за заплащане на парична сума в размер на 1000 лева, която сума
представлява обезщетение за претърпените от частния тъжител Д. неимуществени
вреди в резултат на престъпното деяние по чл. 144, ал. 1, от НК, съдът
намира, че същият е доказан по основание и по размер за сумата от 500 лева. При
преценка основателността и размера на гражданския иск,
съдът прие, че и вследствие на това престъпление за тъжителя Д. са настъпили
вреди от неимуществен характер, изразяващи се в страхови
усещания, ориентирани към възможността подс.А. да осъществи заканата си - "ще Ви избия", т.е. да увреди живота
му. Наред с това, съдът взе предвид временния характер на отрицателните емоции
и усещания, причинени от деянието, както и възрастта на тъжителя, позволяваща
успешното и без допълнителни усложнения преодоляване на стресовите емоции,
произтекли от извършеното престъпление.
При
съвкупния анализ на всички релевантни за характера и тежестта на
неимуществените вреди и тяхната обезвреда,
обстоятелства, съдът достигна до заключение за основателност и доказаност на разглежданата гражданска претенция до размер
от 500 лева, която сума съдът отчита като достатъчна да възмезди справедливо
понесените от тъжителя Д. неимуществени вреди от престъплението по чл. 144, ал.1 от НК. Подс.
А. бе съответно осъден да заплати на пострадалия обезщетение за причинените в
резултат от извършеното престъпление по чл. 144, ал.1 от НК неимуществени впреди в
размер на 500 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху уважената част от гражданския иск, считано от 04.08.2016 г. до
окончателното й изплащане. Предявеният граждански иск бе отхвърлен като
недоказан и неоснователен над уважения размер от 500 лева до предявения размер
от общо 1000 лева, предвид липсата на надлежни доказателства за действително
претърпени от Д. неимуществени вреди, измерими със сума от порядъка на 500
лева.
По отношение на
разноските.
На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК и доколкото го намери
за виновен по повдигнатите му обвинения, съдът осъди подс. Е.А.А. да заплати сторените от частния тъжител А. Д. разноски
по делото в размер на 180 лева, както и направените по делото разноски за
адвокатски хонорар в размер на 2 200 лева.
Съдът също така осъди подс. Е.А.А. да заплати
държавна такса върху уважените граждански искове в размер на 160 лева, в
производството по НЧХД № 4448 по описа за 2016 год. на Районен съд – Варна.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: