Решение по адм. дело №514/2025 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по реда на чл.10 ал.6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Б. А. А. с [ЕГН] от [населено място], общ. Добричка, [улица], представляван от процесуалния представител адвокат М. В. с адрес за призоваване [населено място], ул.“...“ №.., срещу Заповед №ЗСПД/Д-ТХ/3143 от 21.07.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], с която на същия е отказано отпускането на месечна помощ за отглеждането на дете до завършването на средно образование, но не повече от [възраст] възраст, за децата А. Б. А., А. Б. А. и Р. Б. А., считано от 01.06.2025 г. В жалбата се посочва, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като не са изложени мотиви за неговото издаване. Заявява се, че са допуснати многобройни нарушения на материалния и процесуалния закон, както и има противоречие с целта на закона. Настоява се за отмяна на оспорения административен акт и връщането на преписката за ново произнасяне съгласно дадените указания.

В законния срок ответникът е посочил, че жалбата неоснователна, тъй като при издаването на заповедта са спазени всички изисквания на закона. Настоява се за присъждането на юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност - за намаляване на адвокатското възнаграждение на другата страна.

След даването на ход на делото по същество жалбоподателят чрез своя пълномощник е заявил, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че той има правен интерес; доказано е, че е с хуманитарен статут; съгласно Закона за убежището и бежанците ползва правата на чужд гражданин с разрешено постоянно пребиваване съгласно разпоредбата на чл.32 ал.3 от Закона за убежището и бежанците; тук живее и работи; получава минимални възнаграждения, с които осигурява прехраната на своето семейство; децата учат в българско училище в селото, в което живеят, което е [населено място]; настоящото искане за отпускане на месечна помощ касае интересите на децата за подсигуряване на минималния доход за издръжка; в тази връзка моли за уважаване на жалбата и за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна и постановена в противоречие с целта на закона, като съответно бъдат присъдени и разноските.

В молбата си от 23.10.2025 г. ответникът чрез своя процесуален представител е посочил, че жалбата е неоснователна; административният акт отговаря на всички законови изисквания; семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, могат да получат процесната помощ, ако това е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна; жалбоподателят и семейството му са с хуманитарен статут, но между Република България и Сирия няма подписан международен договор за социално подпомагане, който да включва предоставянето на семейни помощи за деца по реда на Закона за семейните помощи за деца; затова обжалваният административен акт е правилен и законосъобразен, поради което трябва да бъде потвърден; настоява за присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуалното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Процесният акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Неправилно с оспорената заповед директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - [населено място] е отказал отпускането на месечна помощ на Б. А. А. за отглеждането на дете до завършването на средно образование, но не повече от [възраст] възраст, за децата А. Б. А., А. Б. А. и Р. Б. А., считано от 01.06.2025 г. Съгласно чл.7 ал.1 от ЗСПД месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от [възраст] възраст, се предоставят на семействата, които отговарят на условията по чл.4а) от ЗСПД и живеят постоянно в страната, при условие че детето: 1. Не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето; 2. Редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно образование на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 3. До завършване на средно образование, но не повече от [възраст] възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 4. Има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние; 5. Живее постоянно в страната. Според чл.4а) от ЗСПД право на семейни помощи по чл.2 ал.3 т.2 имат семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година. Между страните не се спори и това е изрично отразено в представената преписка, че всички останали изисквания на закона за отпускане на исканата помощ са били изпълнени, като единственият спорен въпрос по делото е този дали жалбоподателят е от кръга на лицата, които имат право да получават семейни помощи съгласно чл.3 т.5 от Закона за семейните помощи за деца. Безспорно бащата и децата не отговарят на останалите условия по чл.3 т.1, т.2, т.3 и т.4 от Закона за семейните помощи за деца, тъй като никой от тях не е български гражданин. Според установената трайна съдебна практика обаче те са включени в кръга на лицата по чл.3 т.5 от Закона за семейните помощи за деца, съгласно който същото право имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Н. Б. А. А. постоянно пребивава и отглежда децата си в Република България, което се установява от многобройните писмени доказателства, включително документ за трудовата заетост на жалбоподателя на територията на страната, а също и за извършените задължителни имунизации и профилактични прегледи на децата. Единственият спорен въпрос по делото е дали получаването на процесната помощ е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Съгласно чл.32 ал.3 от Закона за убежището и бежанците чужденец с предоставен хуманитарен статут има правата и задълженията на чужденец с разрешено постоянно пребиваване в Република България. Според чл.39 ал.1 т.4 от Закона за убежището и бежанците чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Доколкото помощите за деца са вид социално подпомагане на най-уязвимата социална група, то безспорно чужденците с предоставен хуманитарен статут, каквито са бащата и децата - сирийски граждани, имат също право да получават семейни помощи за деца при установените за българските граждани условия. В същия смисъл са чл.47 ал.1, чл.51 и чл.26 ал.2 от Конституцията на Република България, според които пребиваващите в страната чужденци имат всички права и задължения по нея с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство, какъвто случаят със семейните помощи за деца очевидно не е. Между страните не се спори, че са налице всички останали предпоставки за получаването на търсената помощ. Подадената жалба е основателна и трябва да бъде уважена.

С оглед на всичко изложено обжалваният административен акт страда от посочените в чл.146 т.4 от АПК пороци и следва да бъде отменен, а преписката – изпратена на компетентния административен орган за ново произнасяне по заявлението при съобразяване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Съобразно изхода от спора и на основание на чл.143 ал. 1 от АПК на жалбоподателя трябва да бъдат присъдени направените и поискани по делото разноски в размер на 10 лева внесена държавна такса. На основание на чл.38 ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8 ал.1 във връзка с чл.7 ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М. В. дължимото адвокатско възнаграждение в минималния размер от 400 лева при съобразяването на материалния интерес по делото.

Водим от горното и на основание на чл.172 ал.2 във връзка с чл.173 ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на Б. А. А. с [ЕГН] от [населено място], общ. Добричка, [улица]Заповед №ЗСПД/Д-ТХ/3143 от 21.07.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], с която на същия е отказано отпускането на месечна помощ за отглеждането на дете до завършването на средно образование, но не повече от [възраст] възраст, за децата А. Б. А., А. Б. А. и Р. Б. А., считано от 01.06.2025 г.

ИЗПРАЩА делото като преписка на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] за ново произнасяне по заявление с вх. рег. №ЗСПД/Д-ТХ/3143/30.06.2025 г. на Б. А. А. с [ЕГН] от [населено място], общ. Добричка, [улица]при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] да заплати на Б. А. А. с [ЕГН] от [населено място], общ. Добричка, [улица]сумата от 10 (десет) лева, представляваща направените разноски по административно дело №514/2025 г. по описа на ДАС.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] да заплати на адвокат М. В. П. от [населено място], ул.“...“ №... на основание на чл.38 ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.