№ 118
гр. София, 05.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20241110101142 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „..” ЕАД срещу „...“ АД, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 1801,88 лв.,
представляваща регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено от него по
имуществена застраховка застрахователно обезщетение за щети по л.а. Тойота Корола
Версо, с рег.№ ..., причинени при ПТП на 19.05.2023г. в гр. Велико Търново,
реализирано по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач на л.а. Фолксваген Голф, с рег.№ ..., с включени ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
– 5.01.2024г., до окончателното плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 19.05.2023г. в гр. Велико Търново е
настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача на л.а. Фолксваген Голф, с рег. № ...,
при което са били причинени увреждания по л.а. Тойота Корола Версо, с рег.№ .... За
увреденото МПС е била сключена имуществена застраховка „Каско Стандарт“ по
застрахователна полица № ... при ищцовото застрахователно дружество, валидна към
датата на ПТП, по която е била образувана щета по повод настъпилото
застрахователно събитие. Ищецът излага, че след извършена оценка на щетите по
застрахования автомобил същите са оценени на стойност 1776,88 лв., която сума
заплатил на автосервиз, извършил по негово възлагане ремонт на автомобила, по
банков път на 15.06.2023г. Поддържа, че за л.а. Фолксваген Голф, с рег.№ ..., е била
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с
валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което на основание чл.
411 КЗ е придобил регресно вземане срещу последния за възстановяване на платеното
застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски в размер от 25
лв. Твърди, че е предявил регресната си претенция за обща сума в размер от 1801,88
лв. с покана до ответника, който обаче не погасил задължението си. С тези доводи
1
ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира
сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Признава наличието на
валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за л.а. Фолксваген Голф, с рег.№ ....
Оспорва механизма на настъпване на ПТП, като твърди, че не се доказва същото да е
причинено в резултат от виновно противоправно поведение на застрахования при него
водач. Твърди, че ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. Тойота Корола Версо, с
рег.№ ..., вследствие предприета от него в нарушение на чл. 25 ЗДвП маневра, а в
условия на евентуалност навежда възражение за съпричиняване. Намира за недоказано
и настъпването на вредите в причинно-следствена връзка с ПТП. Поддържа също, че
платеното от ищеца застрахователно обезщетение не отговаря на действителната
стойност на подлежащите на репариране вреди. По тези съображения моли за
отхвърляне на иска и за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към сочената дата на ПТП договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на
увредения автомобил; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП,
съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3/ заплащане на
застрахователно обезщетение от ищеца в полза на застрахования в изпълнение на
сключения между тях договор; 4/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното
увреждане – деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди
в претендирания размер и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 5/
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, със
застрахователно покритие към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е
задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на
посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно доказване,
докато в тежест на ответника е оборване на законовата презумпция за субективния
елемент – вината, респ. доказване на твърденията за противоправно поведение на
водача на застрахования при ищеца автомобил, което единствено е довело или е
допринесло за настъпването на вредоносния резултат наред с поведението на другия
водач.
Като доказателство по делото е приета застрахователна полица № ...,
обективираща съдържанието на договор за застраховка „Каско Стандарт“, сключен на
17.11.2022г. между ищцовото застрахователно дружество и М. Г. Г., с обект на
застраховане л.а. Тойота Корола Версо, с рег.№ .... Полицата е надлежно оформена в
изискуемата съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ писмена форма за действителност, като
съдържа всички задължителни законови реквизити, регламентирани в чл. 345, ал. 1 КЗ.
Видно от условията по полицата, застраховката е с покритие по клауза „Пълно Каско“,
в обсега на покрити рискове по която съгласно предвиденото в Общите условия на
застрахователя, приложими към процесния договор и съставляващи част от
съдържанието на застрахователното правоотношение, попадат случаите на причинени
2
увреждания по застрахованото превозно средство в резултат от ПТП.
Застрахователният договор е сключен за срок от една година, с период на действие от
17.11.2022г. до 16.11.2023г., и при уговорена застрахователна сума в размер от 7000 лв.
От представените по делото материали по щета № 470422232326639, образувана
при застрахователя-ищец, се установява, че по процесния договор за имуществено
застраховане е заведена ликвидационна преписка по подадено от името на
застрахования уведомление за настъпило застрахователно събитие – ПТП с участието
на застрахования автомобил, реализирано в гр. Велико Търново на 19.05.2023г. – в
периода на действие на договора. В документа подателят е посочил, че ПТП се е
състояло на ул. „Полтава“, където на кръстовище водачът, престроен в лява лента за
завиване наляво, е изчаквал да преминат насрещно движещите се автомобили, като в
това време водач на движещия се зад него автомобил предприел маневра за
изпреварване и предизвикал сблъсък между двете превозни средства.
Видно от изготвените опис-заключение и калкулация на претенция, експерти на
застрахователното дружество са констатирали повреди по автомобила и са оценили
щетите на стойност 1776,88 лв. По възлагане от ищеца е извършен ремонт в доверен
сервиз на „Т.С.Ц. Велико Търново“ АД, като не се спори и видно от представено
платежно нареждане от 15.06.2023г., ищецът е заплатил в полза на посоченото
дружество сумата от 1776,88 лв. за извършените ремонтни дейности.
Безспорно е също и видно от представена справка от Гаранционен фонд, че към
датата на декларираното ПТП за другия посочен участник в него л.а. Фолксваген
Голф, с рег.№ ..., е била в действие задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответното дружество.
Спорът между страните по делото е концентриран върху конкретния механизъм
на настъпване на процесното ПТП, относим към преценката дали поведението на
застрахования при ответника водач осъществява признаците на непозволено
увреждане, за да бъде ангажирана отговорността на последния по регреса, както и
върху обстоятелствата, релевантни за определяне размера на регресното вземане, а
именно дали всички репарирани по застраховката вреди са възникнали в причинна
връзка с ПТП, реализирано по този начин, и в какъв обем следва да се ангажира
отговорността на ответника за тяхното възмездяване.
За установяване на спорните обстоятелства по делото е представен двустранен
констативен протокол за ПТП, както и е прието заключение на съдебна автотехническа
експертиза и са събрани гласни доказателства чрез разпит по делегация на водачите на
процесните автомобили.
Представеният двустранен констативен протокол е с посочени съставители И. П.
и М. Г., изготвен във връзка с ПТП с участието на управляваните от тях л.а.
Фолксваген Голф, с рег.№ ..., и л.а. Тойота Корола Версо, с рег.№ .... В протокола са
обективирани данни, че ПТП е настъпило на 19.05.2013г. в гр. Велико Търново, където
л.а. Тойота Корола Версо, движейки се по ул. „Полтава“ предприема маневра ляв завой
за навлизане по ул. „Арх. Петър Матанов“, в който момент траекторията му на
движение се пресича с попътно изпреварващия го отляво л.а. Фолксваген Голф. Като
видими щети по л.а. Тойота Корола Версо са посочени увреждания по детайли калник,
фар, решетка, подкалник 2 бр., кора под двигател, лайсна, броня и др. Протоколът е
подписан от името на двамата водачи, като в същия се съдържа декларация от водача
И. П., че ПТП е причинено по нейна вина. Автентичността на документа не е
оспорена.
3
Изготвянето на двустранен констативен протокол за ПТП може да бъде
извършено от водачите на участвалите в ПТП превозни средства, оправомощени
съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП да документират настъпването на ПТП, когато
вредите от него са само имуществени, какъвто е процесният случай. По своята правна
природа обаче този протокол има характер на частен свидетелстващ документ,
ползващ се единствено с формална доказателствена сила. Същият обективира
съгласуваните изявления на водачите относно обстоятелствата по настъпване на ПТП
и, доколкото не се ползва с материалната доказателствена сила на официалния
документ, тези изявления съставляват извънсъдебни твърдения за факти,
непротивопоставими на неподписалите протокола лица, които факти при спор между
страните в процеса подлежат на установяване с всички други допустими съгласно
процесуалния закон доказателствени средства. Затова дори участвалите в ПТП водачи
да не са имали спор относно механизма на настъпване на ПТП и вината на единия от
тях, това не освобождава ищеца, при оспорване от страна на ответника, от
процесуалното задължение да проведе пълно и главно доказване на всички
обстоятелства, при които е настъпило ПТП, с други доказателства.
Релевантните факти относно механизма на осъществяване на процесното ПТП
съдът намира да се установяват от събраните гласни доказателства.
Разпитан, свидетелят М. Г. заявява, че има спомен за участието си в ПТП,
настъпило през 2023г. на ул. „Полтава“ в гр. Велико Търново, като водач на л.а. Тойота
Корола Версо. Потвърждава, че е участвал и в съставянето на предявения му от съда
двустранен констативен протокол за ПТП, като е подписал същия. Излага, че движейки
се по ул. „Полтава“, предприел маневра за завиване наляво, освобождавайки дясна
лента за движещите се зад него автомобили и изнасяйки се в средната лента за
движение, където спрял с включен светлинен пътепоказател за ляв завой, за да изчака
насрещно движещите се автомобили. Когато вече бил започнал маневрата завой,
изминавайки около половин метър разстояние, намиращ се зад него автомобил,
движещ се със скорост около 50 км./ч., го изпреварил отляво, удряйки със задната си
дясна част предната лява част на управлявания от него автомобил. Непосредствено
преди сблъсъка, след като вече започнал завиващата маневра, свидетелят усетил сянка
от изпреварващия автомобил и инстинктивно спрял, погледнал наляво и тогава видял
изравнилия се вече с него автомобил. В резултат от ПТП по автомобила му били
нанесени щети – увреден преден ляв калник, счупен ляв фар, одраскана боя на лява
джанта, счупена и разкачена предна броня, счупен ляв подкалник и ляв фар за мъгла,
счупен преден капак, нарушена сходимост на предните колела. Посочва, че ПТП се е
състояло рано сутринта, при сухо и ясно време, на път без неравности и препятствия,
без пътна маркировка и пътни знаци, като пътните ленти, които твърди да е съобразил,
са мислени такива.
Другият свидетел И. П. дава сведения, че е участвала като водач на л.а.
Фолксваген Голф в ПТП, във връзка с което е съставен предявения й от съда
двустранен констативен протокол, подписан и от нея. Излага, че ПТП се е състояло на
ул. „Полтава“ в гр. Велико Търново, в резултат от едновременно предприети от двата
автомобила маневри. Заявява, че движейки се направо по ул. „Полтава“, предприела
изпреварване на намиращия се пред нея автомобил с разрешена за градски условия
скорост, като в последния момент видяла, че същият предприема маневра за ляв завой
и отклонила вляво, но последвал сблъсък. Другият водач не подал светлинен сигнал.
Ударът настъпил в задна дясна част на управлявания от нея автомобил и лява предна
броня на другия автомобил. Също уточнява, че ПТП настъпило рано сутринта, при
4
сухо и ясно време, на прав пътен участък с дребни неравности, без пътна маркировка и
пътни знаци.
Съдът при преценка на събраните гласни доказателства, като съобразява, че
възпроизвеждат ясно и последователно непосредствено възприети от свидетелите
обстоятелства, кредитира същите в частта, в която взаимно кореспондират помежду си
и се подкрепят и от останалия доказателствен материал, а именно относно мястото на
произшествието, участващите в него превозни средства, разположението им
непосредствено преди ПТП – еднопосочно движещи се един зад друг, и предприетите
от всеки от водачите маневри, довели до пресичане на траекториите – маневра за ляв
завой на кръстовище от страна на водача Г. и маневра за изпреварване от страна на
водача П.. Свидетелските показания относно особеностите на пътния участък също
съответстват помежду си, като в тази връзка съдът съобразява и внасящите по-голяма
яснота констатации на вещото лице по допуснатата съдебна автотехническа
експертиза, съгласно които платното за движение на ул. „Полтава“ е съставено от две
активни ленти за движение, по една в посока, разделени с единична непрекъсната
линия, като няма разделителни линии, обозначаващи броя на лентите за движение в
посока, както и липсва хоризонтална маркировка в участъка на кръстовището с ул.
„Арх. Петър Матанов“ с обозначения, указващи разрешената посока на движение, а
също и няма пътни знаци за път с предимство. Събраните показания са разнопосочни
единствено в частта на дадените от свидетелите сведения за това дали водачът Г. е
подал светлинен пътепоказател за възнамеряваната от него маневра, като при липса на
други подкрепящи ги доказателства, няма основание с приоритет да бъдат
кредитирани показанията на единия или другия свидетел.
При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП въз
основа събраните доказателства съдът намира, че същото е настъпило в резултат от
виновното противоправно поведение на водача на л.а. Фолксваген Голф, с рег.№ ....
Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП установява обща забрана за всички участници в
движението по пътищата с поведението си да създават опасност или пречки за
движението, да поставят в опасност живота и здравето на хората, както и да
причиняват имуществени вреди. В закона са разписани и множество конкретни
предписания за водачите на превозни средства, които същите са длъжни да спазват с
оглед осигуряване безопасност на движението. Установеното в случая поведение на
водача П. се явява в нарушение на установената в чл. 43, т. 2 ЗДвП забрана за
изпреварване на кръстовище на равнозначни пътища, при наличие и на хоризонтална
пътна маркировка от единична непрекъсната линия между лентите за движение в двете
посоки. Освен, че е била длъжна, водачът П. е имала и обективната възможност да
възприеме особеностите на пътния участък и съобрази поведението си, движейки се
зад намиращия се пред нея автомобил в участък на кръстовище и на забранено
изпреварване.
По изложените съображения съдът намира, че поведението на П. като водач на
участвалия в процесното ПТП л.а. Фолксваген Голф, с рег.№ ..., се явява в разрез с
дължимото по закон такова и поради това е противоправно, а по силата на
установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция същото е и виновно, доколкото
ответникът, който носи доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства за
оборването й чрез установяване на някое от изключващите вината обстоятелства.
Съгласно заключението на съдебната автотехническа експертиза, което съдът
кредитира и в тази част като компетентно и обосновано изготвено, всички повреди по
л.а. Тойота Корола Версо, с рег.№ ..., описани в протокола за ПТП и отразени в
5
съставения от експерти на ищеца опис, съответни и на сочените такива от разпитаните
свидетели, са настъпили в причинна връзка с реализираното ПТП при съобразяване
установения механизъм на настъпването му.
Следователно от събраните по делото доказателства се установяват всички
обстоятелства, съставляващи основание на исковата претенция, а именно реализирано
застрахователно събитие – ПТП, предизвикано противоправно и виновно от
застрахован при ответника водач на МПС по застраховка „Гражданска отговорност“ с
валидно застрахователно покритие към датата на произшествието, в причинна връзка с
което са нанесени щети на застраховано при ищеца за този риск по имуществена
застраховка МПС, и които щети са репарирани от последния.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на водача на л.а. Тойота Корола Версо съдът намира за неоснователно. Принос от
страна на увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато с
поведението си той самият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите, така че увреждането настъпва като пряка последица и от
негови действия или бездействие. В случая, ответникът, който носи тежестта на
доказване, не е ангажирал убедителни доказателства в подкрепа на твърденията си за
поведение в нарушение на установените в ЗДвП правила за безопасно движение от
страна на водача Г., допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Не се установи
еднозначно нито, че Г. не е сигнализирал за предприетата от него маневра, нито че е
извършил същата без да изпълни изискванията на чл. 25 ЗДвП, предвид данните за
предприето от другия водач изпреварване след започване на маневрата за завиване.
Поради това и в приложение на последиците от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, следва да се приеме, че не е налице твърдяното
съпричиняване на вредите, поради което липсва основание за намаляване на
дължимото от ответника обезщетение за обезвреда.
Съобразно правилата на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, като обемът на отговорността
по регреса е обусловен от размера на платеното застрахователно обезщетение. Същото,
съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, е съизмеримо с действителната стойност на вредите,
причинени от третото лице на застрахования, определена към датата на
застрахователното събитие. Обезщетението трябва да покрие размера на вредите към
деня на настъпването им, като съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ то се дължи в пределите на
определената застрахователна сума (лимита на отговорност по имуществената
застраховка) и не може да надвишава действителната (при пълна загуба) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а тази
стойност е пазарната стойност, в рамките на която правоимащият може да замести
имуществото с еквивалентно по вид и качество, респ. да го възстанови във вида му
преди увреждането.
При частична щета на застрахованата вещ, каквато е налице в процесния случай,
дължимото застрахователно обезщетение се определя на база пазарната стойност на
ремонта за възстановяване на предхождащото увреждането състояние към момента на
реализиране на застрахователния риск. Обезщетението следва да компенсира всички
разходи за нови части и труд, необходими за отстраняване на повредите, настъпили в
причинна връзка със застрахователното събитие, с които се намалява имуществото на
застрахованото лице.
От изводите на експерта по приетата съдебна автотехническа експертиза се
6
установява, че стойността на ремонта за отстраняване на щетите по увредения л.а.
Тойота Корола Версо, причинени в резултат от процесното ПТП, възлиза на сумата от
2156,32 лв., определена по средни пазарни цени за вложени нови части и труд към
датата на ПТП. Така изчислената сума определя действителните разходи за
отремонтиране на превозното средство по пазарна стойност към релевантния момент
съобразно изискването на чл. 386, ал. 2 КЗ, поради което съизмерява дължимото
обезщетение за обезвреда. Тъй като посочената сума надвишава размера на платеното
от ищеца застрахователно обезщетение, който определя обема на регресното му право,
отговорността на ответника е до размера на извършеното от ищеца плащане от 1776,88
лв.
Съгласно чл. 411 КЗ вземането по регреса включва и обичайните разноски за
определяне на застрахователното обезщетение, за които не се спори, че в случая
възлизат на 25 лв. Следователно вземането на ищеца по регреса е в общ размер от
1801,88 лв. Не е спорно между страните, а и по делото не са ангажирани доказателства
за извършено от ответника плащане в погашение на задължението му.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е изцяло
основателен и следва да се уважи за пълния претендиран размер от 1801,88 лв. Като
последица от уважаване на иска в полза на ищеца следва да се присъди и законна
лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
По разноските: С оглед този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
право на разноски се поражда в полза на ищеца. Същият претендира и доказва да е
направил разноски за държавна такса 72,07 лв., за депозит за възнаграждение на
вещото лице 140 лв., за депозит за призоваване на свидетел 25 лв. и за адвокатско
възнаграждение 576,22 лв. с ДДС. Направеното от ответника възражение за
прекомерност на разноските за процесуално представителство е неоснователно, тъй
като възнаграждението без начисления ДДС е в минималния размер, определен по
правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Така на ищеца се следват в пълен размер
претендираните от него разноски в общ размер от 813,29 лв.
С тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на „..”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...., по иск с правно основание чл.
411 КЗ, сумата от 1801,88 лв., представляваща регресно вземане на ищеца за
възстановяване на платено от него по имуществена застраховка застрахователно
обезщетение за щети по л.а. Тойота Корола Версо, с рег.№ ..., причинени при ПТП на
19.05.2023г. в гр. Велико Търново, реализирано по вина на застрахован при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. Фолксваген Голф, с рег.№ ..., с
включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 5.01.2024г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „...“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати
на „..” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 813,29 лв. – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8