№ 39382
гр. София, 23.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20241110143768 по описа за 2024 година
Постъпила е Искова молба вх. 239975/23.07.2024 г. на П. Т. С. срещу - дружество и
ДРУЖЕСТВО
Правопораждащ юридически факт на материалните правоотношения между страните е
договор за паричен заем, имащ характеристиката на потребителски паричен кредит по
смисъла на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Съобразявайки твърденията на ищеца и
разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съдът приема, че в случая исковата молба е предявена от
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, поради което местно компетентен да разгледа
искането съд е съдът по настоящия му адрес, тъй като съгласно чл. 113 ГПК искове на и
срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния.
В случая в исковата молба ищцата е посочила свой адрес в гр. Плевен. Освен това
съдът е разпоредил да се извърши справка в НБД за постоянен и настоящ адрес на ищеца и е
установил, че и двата й регистрирани адреси са в гр. Плевен. Ето защо съдът намира, че
делото не е подсъдно на Софийски районен съд, а на Районен съд - Плевен, в чийто съдебен
район попада настоящият адрес на ищеца.
Съдът, като взе предвид изложените в искова молба фактически твърдения и
представени писмени доказателства, преценени за целите на проверката по чл. 119, ал. 3 от
ГПК, намира, че ищецът има качеството на потребител по см. на § 13, т.12 от ЗЗП.
Предявеният иск касае защита срещу притезание на ответника по договор за финансова
услуга-потребителски кредит. С оглед данните по делото компетентен да разгледа
предявената искова молба е РС - Плевен, тъй като именно в неговия съдебен район се
намира настоящият адрес на ищеца. Следва да се отбележи, че подсъдността по чл. 113 от
ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а от всички спорове
между търговци и потребители ( в този смисъл Определение № 241/05.04.2013 г. по ч. т. д. №
1395/2013 г. на ВКС, Определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д. № 1206/2014 г. на ВКС-П, т.
о., Определение № 323/04.02.2015 г. по ч. т. д. № 3397/2014 г. на САС и др.), поради което в
приложното поле на нормата са и хипотезите на претенции за неоснователно обогатяване,
отрицателните установителни искове, вкл. за нищожност на договор поради противоречие
със закона, липса на съгласие, по чл. 439 от ГПК (вж. Определение № 272 от 28.06.2019 г. на
ВКС по ч. т. д. № 797/2019 г., I т. о., Определение № 18/16.01.2020 г. по ч.т.дело №
2502/2019г. по описа на ВКС).
Съгласно чл. 118, ал. 1 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото дело пред него му е
подсъдно или не, а според чл. 118, ал. 2 ГПК ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно,
той го изпраща на надлежния съд.
1
С оглед изложеното и на основание чл. 118 ГПК, производството по делото следва да
бъде прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд - Плевен, който, предвид
настоящия адрес на длъжника, се явява местно компетентен да разгледа исковете.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 43768/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, 24 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд - Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2