О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 260234 17 февруари 2021 година
град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД……………………….втори граждански състав, на 17 февруари …………2021 година, в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
секретар…………………………………………………………………………..
Прокурор………………………………………………………………………,
като разгледа
докладваното от….съдията В. МИШОВА….
ч.гр.д. № 1078…по описа за 2021...година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обжалвано е определение № 260801 от
05.11.2020 г., постановено по гр.д. № 6836/2019 г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е отменено определението от 01.10.2020 г., постановено по
делото, за приключване на устните състезания и за обявяване на решение, и
производството по делото е прекратено.
Частният жалбоподател
Национална агенция за приходите, действащ чрез процесуалния си представител,
счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалноправни и процесуалноправни национални и наднационални
норми, а също така и необосновано. Счита, че спорното вземане, предмет на
делото, не представлява финансова корекция и е приложим чл.3, ал.7, т.6 ЗНАП.
Излагат се съображения в подкрепа на становището и се иска съдът да отмени
обжалваното определение и да върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба Д.Д.Н., действащ
като едноличен търговец с фирма ЕТ „А.-Д.Д.“, не взема становище.
Съдът, като обсъди направените в частната
жалба оплаквания и като взе предвид приложимото право, намери за установено
следното:
Частната жалба е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано
по искова молба от Националната агенция за приходите против Д.Д.Н., действащ
като едноличен търговец с фирма ЕТ „А.-Д.Д.“, с която е предявен иск за установяване на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Ищецът е твърдял, че на 02.04.2014 г.
между Агенцията по заетостта в качеството й на междинно звено по оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“ и Д.Д.Н., действащ като едноличен
търговец с фирма ЕТ „А.-Д.Д.“, е сключен
договор за безвъзмездна финансова помощ за финансиране на проект „Закусвалня „А.“.
Общата сума на допустимите разходи за изпълнение на проекта възлизала на
19 518,20 лв., която агенцията се е задължила на предостави като
безвъзмездна финансова помощ. Срокът за изпълнението на проекта бил 6 месеца,
който е започнал да тече от 01.08.2014 г.
Твърдяло се е, че на 04.07.2014 г. по банковата сметка на едноличния
търговец са били преведени 3900 лв. като авансово плащане. Твърдяло се е, че
срокът за изпълнение на проектните дзейности е изтекъл на 29.09.2015 г., тъй
като те временно са били преустановени от 01.11.2014 г. и възобновени от
30.06.2015 г. Заключителният доклад за изпълнението е следвало да бъде
представен в срок до 29.11.2015 г., което не е било сторено от бенефициента.
Твърдяло се е, че при проверка на място на 26.03.2015 г. е констатирано, че
няма извършени дейности по проекта, няма обект и не е налична визуализация.
Направени са препоръки да се пристъпи към действия за стартиране на
изпълнението на дейностите по проекта, както и че ако договорът повече не може
да се изпълнява ефективно, бенефициентът може да възстанови предоставените му
авансови средства. С писмо от 13.01.2016 г. тези обстоятелства отново били
напомнени на бенефициента. Твърдяло се е, че с писмо от 24.02.2016 г. Агенцията
по заетостта е уведомила Д.Д.Н., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „А.-Д.Д.“, за прекратяване на договора, както и за
задължението му да възстанови сумата от 3900 лв. Ищецът е твърдял, че
задължението на едноличния търговец е установено с акт за установяване на
частно държавно вземане, издаден от директора на дирекция „Държавни вземания“
на НАП. Поради липса на погашение на задължението е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Такава заповед е издадена на
31.03.2017 г., заедно с изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1712/2017 г. по описа на
Старозагорския районен съд. Искано е, тъй като длъжникът е възразил срещу
заповедта в срока по чл.414 ГПК, съдът да установи вземането.
Ответникът не е
изпратил отговор.
Първоинстанционният съд с
обжалваното определение е приел, че вземането представлява наложена през 2016
г. финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна
програма „Развитие на човешките ресулси“, изразяваща се във връщане на получен
аванс по договор, поради неизпълението му от страна на ответника, заедно с
начислени лихви. Приел е, че с приемането на ЗУСЕСИФ е въведена обща правна
рамка на национално ниво относно предоставените от ЕС публични средства.
Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма се
дефинира като административен договор, подлежащ на оспорване по реда на АПК.
Районният съд се е позовал на разпоредбата на чл.162, ал.2, т.8 ДОПК,
дефинираща като публични вземания недължимо платените и надплатени суми, както и
неправомерно получените или неправомерно усвоени средства по проекти,
финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативни програми
и пр., които възникват въз основа на административен акт. Приел е, че съдебната
защита по общия исков ред не се изключва като в случаите, уредени в §10
ЗУСЕСИФ. Приел е, че преди влизане в сила на този закон финансовата корекция не
представлява административен акт, поради което възникналото вземане не е
публично по своя характер. След 25.12.2015 г., когато ЗУСЕСИФ е влязъл в сила,
меродавна е датата на налагане на финансовата корекция, а не датата на
сключването на договора. Позовавайки се на определение № 501 от 29.07.2019 г.
на ВКС, ІІ т.о., първоинстанционният съд е приел, че хипотезата по чл.162, ал.2, т. 8 ДОПК ще е налице, както по отношение на сключените административни
договори по ЗУСЕСИФ, за които този закон изисква налагането на финансовата корекция да става чрез издаване
на административен акт, така и в случаите, в които по сключени преди влизане в
сила на този закон договори за предоставяне на финансова помощ се налага финансова
корекция след влизане в сила на ЗУСЕСИФ, с оглед разпоредбата на, предвиждаща, че неизвършената финансова
корекция е публично вземане, за което се издава административен акт, в която хипотеза
попада настоящият случай. Приел е, че процесното вземане има публичен характер
и е недопустимо да бъде установявано в производство по чл. 422, ал.1 ГПК.
Определението е
правилно.
По делото не е спорно, че
на 02.04.2014 г. между Агенцията по заетостта в качеството й на междинно звено
по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и Д.Д.Н., действащ като
едноличен търговец с фирма ЕТ „А.-Д.Д.“, е сключен договор за безвъзмездна
финансова помощ за финансиране на проект „Закусвалня „А.“ за обща сума в размер
на 19 518,20 лв. Срокът за изпълнението на проекта е 6 месеца, който е
започнал да тече от 01.08.2014 г. и е
изтекъл на 29.09.2015 г., тъй като проектните дейности временно са били преустановени
от 01.11.2014 г. и възобновени от 30.06.2015 г. На 04.07.2014 г. по банковата
сметка на едноличния търговец са били преведени 3900 лв. като авансово плащане.
Заключителният доклад за изпълнението е следвало да бъде представен в срок до
29.11.2015 г., което не е било сторено от бенефициента. При проверка на място
на 26.03.2015 г. е било констатирано, че
няма извършени дейности по проекта, няма обект и не е налична визуализация.
Направени са препоръки да се пристъпи към действия за стартиране на изпълнението
на дейностите по проекта, както и че ако договорът повече не може да се
изпълнява ефективно, бенефициентът може да възстанови предоставените му
авансови средства. С писмо от 13.01.2016 г.
тези обстоятелства отново са напомнени на бенефициента, а с писмо от
24.02.2016 г. Агенцията по заетостта е уведомила бенефициента за прекратяване
на договора, както и за задължението му да възстанови сумата от 3900 лв. Не е
спорно, че на 17.11.2016 г. е бил съставен акт № 49 за установяване на частно
държавно вземане, който е бил представен със заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение като документ по чл.417, т.7 ГПК. Такава заповед е
издадена на 31.03.2017 г., заедно с изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1712/2017 г.
по описа на Старозагорския районен съд.
Видно
е от изложените по-горе обстоятелства, че договорът за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по програмата „Развитие на човешките ресурси“ е сключен преди обнародването и влизането в
сила на ЗУСЕСИФ (ДВ, бр.101 от 22.12.2015 г.), както и изпълнението на
проектните дейности и заключителният доклад по изпълнението да бъде представен
преди тази дата. Първите действия обаче във връзка с контрола по изпълнението
на действията по проекта са от м. януари 2016 г., когато Агенцията по заетостта
уведомява бенефициента за неизпълнение на задълженията за предостанвяне на
информация, финансови и технически доклади по сключения договор, както и за
правото да изиска възстановяване на получаните в аванс 3900 лв. На 24.02.2016
г. до бенефициера е изпратено искане от
Агенцията по заетостта, с което, във връзка с неизпълнение на задължението за
предоставяне на информация, финансови и технически доклади, в т.ч. и
заключителен доклад по изпълнение на дейностите по договора, бенефициерът е задължен да възстанови сумата
от 3900 лв. Това искане съставлява финансова корекция по смисъла на чл.70,
ал.1, т.6 ЗУСЕСИФ. Съгласно този текст
финансова подкрепа със средства от
европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена изцяло
или частично чрез извършване на финансова корекция при за неизпълнение на
мерките за информация и комуникация, задължителни за бенефициентите.
Неоснователно е възражението на
частния жалбоподател, че спорното вземане, предмет на делото, не представлява
финансова корекция. Когато по сключен договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ, свързана с европейските структурни и инвестиционни фондове, е
наложена финансова корекция преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, чл.75, ал.2 от този
закон не намира приложение, респ. вземането по тази финансова корекция не е
публично съгласно чл.162, ал.2, т.6 ДОПК.
До приемането на ЗУСЕСИФ предоставянето на
безвъзмездна финансова помощ се осъществява чрез сключване на договор за
безвъзмездна финансова помощ след провеждането на административна процедура. В
тези случаи е налице сложен фактически състав, включващ административноправни и
гражданскоправни елементи. С приемането на ЗУСЕСИФ видът на сключените
до влизането му в сила договори за безвъзмездна финансова помощ не се променя.
Те продължават да бъдат граждански договори с административен елемент. Не се
променя и характерът на направените преди
датата на влизане на закона в сила изявления за налагане на финансови корекции
от ръководителя на управляващия орган, нито се създава за получателите на
помощта, адресати на такива изявления, правна възможност да ги обжалват по реда
на чл. 27 ЗУСЕСИФ.
Налагането преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ на финансова корекция
не представлява административен акт, поради което възникналото по тези
финансови корекции вземане за недължимо платените и надплатените суми, както и
за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти,
финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, не се явява
публично по своя характер с оглед дадената в чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК дефиниция. Това са вземания възникнали въз основата
на договор, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 3, ал. 7, т. 6 и ал. 8 ЗНАП.
Тези вземания се установяват с акт за установяване на частно държавно вземане,
който се издава от изпълнителния директор на НАП или оправомощено от него лице.
Въз основа на акта за установяване на частно държавно вземане агенцията може да
поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК.
Когато
обаче договорът е сключен като административен по реда на ЗУСЕСИФ, както и
когато договорът за предоставяне на финансова помощ е сключен преди влизането в
сила на този закон, но финансовата корекция се налага след влизането му в сила, това става става чрез издаване на
административен акт по предвидения в закона ред – чрез мотивирано решение на
ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, което може да се оспори по
реда на АПК.
В
настоящия случай договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е
сключен през 2014 г., но финансовата корекция е направена от органа с писмо от
2016 г. след влизане на ЗУСЕСИФ в сила, което обосновава извод за възникване на
публично вземане във връзка с корекцията. Съставянето на акт за установяване на
частно държавно вземане е извършено по реда отпреди ЗУСЕСИФ, което е
недопустимо предвид разпоредбата на § 10 ПЗР на ЗУСЕСИФ. Исковият
гражданскоправен ред за защита срещу изявления за финансови корекции на
управляващия орган е приложим вече само по отношение на случаите, когато
финансовата корекция е направена преди
влизане в сила на ЗУСЕСИФ, както и по отношение на заварени гражданскоправни
производства - § 10, ал.3. Дори и да се приеме, че писмото на Агенцията по
заетостта не представлява решение за финансова корекция по смисъла на посочения
по горе текст от закона, респ. няма извършена финансова корекция, с оглед
разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗУСЕСИФ неизвършената финансова корекция е публично вземане (така О-510-2019, ІІ т.о.; Р-17-2017
г., ІІІ г.о.). Определение № 304 от 02.07.2018 г., І т.о., на което се позовава
частният жалбоподател в жалбата си, не е в по-различен смисъл. В него също е
прието, че със ЗУСЕСИФ не е променен видът на сключените до влизането му в сила
договори за безвъзмездна финансова помощ, нито характерът на направените преди датата на влизане на закона в
сила от ръководителя на управляващия орган изявления за налагане на финансови
корекции, нито е създадена за получателите на помощта и адресатите на такива изявления
правна възможност да ги обжалват по реда на чл. 27 ЗУСЕСИФ
след влизане на закона в сила, поради което е заключено че исковете на НАП са
подведомствени на гражданските съдилища. В казуса, обсъждан в това определение,
не става дума нито за финансова корекция, извършена след влизане в сила на
закона, нито за неизвършена финансова корекция.
Напълно
неотносими са възраженията във въззивната жалба относно извършените действия за
установяване и събиране на вземането. Съображението, че обжалваното определение
не кореспондира с правните последици от тези действия е по целесъобразност и не
може да бъде взето предвид. Що се отнася до оплакването, че в обжалваното
определение липсва диспозитив за обезсилване на издадената заповед за
изпълнение, то това не е порок, който е основание за отмяната му, а по-скоро
основание за допълването му, което се извършва по друг ред.
С оглед на тези съображения
въззивният съд приема, че изводът на първоинстанционния съд, че предявеният иск
е недопустим, е напълно законособразен и съобразен със съдебната практика.
Затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното,
Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №
260801 от 05.11.2020 г., постановено по гр.д. № 6836/2019 г. по описа на
Старозагорския районен съд.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му
пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: