Присъда по дело №159/2021 на Районен съд - Козлодуй

Наказателното производство е образувано по обвинителен акт на
Районна прокуратура Враца срещу подсъдимия С. В. Ц., роден на 14.12.1979г.
в гр.Оряхово, живущ в гр.Козлодуй, българин, с българско гражданство, със
средно образование, неженен, осъждан, безработен, ЕГН ********** с
обвинение по чл.343в, ал.З вр. ал.1 от НК за това, че на 10.01.2021г. около
15.15 часа в гр.Козлодуй, по ул.“Тимок“ е управлявал МПС - лек автомобил
„Хонда Сивик“ с регистрационен № М 5973 ВН, в срока на изтърпяване на
ПАМ за временно отнемане на СУМПС, наложена му със Заповед за
изтърпяване на ПАМ № 133/05.03.2007г. и отнето СУМПС на 29.03.2007г., до
успешно полагане на изпит, но не по-рано от 6 месеца, издадена от Началника
сектор ПП при ОДМВР-Враца, влязла в законна сила на 12.04.2007г.
В разпоредителното заседание подсъдимия и защитника му са заявили
искане делото да се разгледа по реда на съкратено съдебно следствие - чл.371,
т.2 и сл.НПК, като подсъдимия признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тях. След даване ход на съкратено съдебно следствие, съдът
на основание чл.372, ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва
съдържанието на протоколите за разпит на свидетели и писмените
доказателства – АУАН № 250933 от 18.01.2021г., справка за
нарушител/водач, Заповед рег. № 133 от 05.03.2007г., с която на подсъдимия
на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП е отнето временно свидетелството за
правоуправление, без да извършва разпит на подсъдимия и свидетелите.
Представителят на Районна прокуратура Враца в съдебно заседание
изцяло поддържа обвинението, като счита, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от всички събрани по делото доказателства и иска
той да бъде признат за виновен и да му бъде определено наказание лишаване
от свобода, което да изтърпи ефективно.
Защитника на подсъдимия адвокат Стефанова в хода на съдебните
прения излага подробни доводи за вида и начина на определяне на
наказанието на подсъдимия, което да бъде лишаване от свобода в минимален
размер и в хипотезата на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и
отложено за изтърпяване.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема от
фактическа страна следното:
Подсъдимия С.Ц. е притежавал СУМПС № *********, издадено на
13.01.2003г. от ОДМВР-Враца, със срок на валидност до 13.01.2013г. видно
от справката за нарушите/водач на л.6 и сл. от досъдебното производство.
1

Със Заповед за ППАМ № 133/05.03.2007г. на Началник сектор „ПП“
при ОДМВР-Враца, на основание чл.171 т.4 от ЗДвП /поради изчерпване на
контролните точки/, СУМПС на подсъдимия С.Ц. е отнето. Фактическото
отнемане на свидетелството е станало на 29.03.2007г. По делото няма данни,
нито твърдения Заповед за ППАМ № 133/05.03.2007г. да е обжалвана и съда
приема, че тя е влязла в сила на 12.04.2007г.. Освен това по делото няма
данни, нито твърдения и за факта, че и към датата на постановяване на
присъдата подсъдимия да е положил успешно изпит и да са възстановени
контролните точки.
На 10.01.2021г. служителите на РУ на МВР-Козлодуй свидетелите
Светослав Димитров и Петър Цветков били в наряд, като автопатрул. Около
15.15 часа се намирали на ул.“Тимок“ в гр.Козлодуй, когато забелязали
движещия се лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№ М 5973 ВН. Спрели го за
проверка. При проверката установили, че водач на автомобила е подсъдимия
С.Ц.. При поискване да им представи СУМПС, подсъдимия отговорил, че
няма такова. Проверяващите полицейски служители направили справка на
носения служебен таблет, при която установили, че СУМПС на водача С.Ц. е
отнето заради изчерпани контролни точки със Заповед от 2007г. Автомобила
управляван от подсъдимия бил редовен и последния заявил, че е на негов
приятел, а той го ремонтирал и трябвало да го закара. Заявил на
проверяващите, че знае че няма СУМПС, но решил да придвижи автомобила,
защото нямало кой да го извърши.
За констатираното нарушение на подсъдимия Светослав Ц. бил
съставен АУАН № 250933/ 10.01.2021г., който той подписал без възражения.
С акта били иззети и двете регистрационни табели на автомобила, както и
свидетелството му за регистрация.
Подсъдимия С. В. Ц. е роден на 14.12.1979г. в гр.Оряхово. Има адресна
регистрация и живее в гр.Козлодуй, българин, с българско гражданство, със
средно образование, не е женен, има дете, осъждан е и е безработен.
Видно от справката за съдимост, подсъдимия е осъждан общо пет пъти,
като четири от осъжданията му са за престъпления по транспорта. Освен това,
видно от характеристичните данни подсъдимия има множество криминални
регистрации. От справката за нарушител/водач се установява и, че
подсъдимия има множество наказания за нарушения по Закона за движение
по пътищата.
Така приетата фактическа обстановка на основание чл.373, ал.3, вр.
чл.372, ал.4 НПК се установява от самопризнанието на подсъдимия,
показанията на всички разпитани в досъдебната фаза свидетели Евгени
Шереметов на л.17, Петър Цветков на л. 18 и Светослав Димитров на л. 19 и
от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
2

доказателствения материал по реда на чл.283 НПК - копие от АУАН по ЗДвП
№ 250933/10.01.2021г. на РУ на МВР-Козлодуй; копие от Заповед за ПАМ №
133/ 05.03.2007г. на сектор ПП-ОДМВР-Враца на л.12; писмо и справка за
притежание на СУМПС и наложени наказания по ЗДвП на л.24-27; справка за
съдимост и характеристика на л.36.

Съдът приема от правна страна следното:
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира,
че с деянието си подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав по чл.343в, ал.З вр. ал.1 от НК, като на 10.01.2021г. около
15.15 часа в гр.Козлодуй, по ул.“Тимок“ е управлявал МПС - лек автомобил
„Хонда Сивик“ с регистрационен № М 5973 ВН, в срока на изтърпяване на
ПАМ за временно отнемане на СУМПС, наложена му със Заповед за
изтърпяване на ПАМ № 133/05.03.2007г. и отнето СУМПС на 29.03.2007г., до
успешно полагане на изпит, но не по-рано от 6 месеца, издадена от Началника
сектор ПП при ОДМВР-Враца, влязла в законна сила на 12.04.2007г.
Обект на престъплението са обществените отношения свързани с
безопасността на движението по пътищата. От обективна страна подсъдимият
е извършил фактически действия по "управление на автомобила", което
съгласно константната практика на Върховния съд е "всяка една манипулация
и боравене с уредите, приборите и механизмите му". От събраните по делото
доказателства, безспорно се установи, че подсъдимия на 10.01.2021г. е
управлявал МПС - лек автомобил „Хонда Сивик“ с регистрационен № М 5973
ВН, в срока на изтърпяване на ПАМ за временно отнемане на СУМПС,
наложена му със Заповед за изтърпяване на ПАМ № 133/05.03.2007г. и отнето
СУМПС на 29.03.2007г., до успешно полагане на изпит, но не по-рано от 6
месеца, издадена от Началника сектор ПП при ОДМВР-Враца, влязла в
законна сила на 12.04.2007г. По делото безспорно е установи, че към датата
на извършената проверка от служителите на РУ – Козлодуй, на 10.01.2021г.,
заповедта за налагане на принудителна административна мярка е била влязла
в сила. Тя е издадена на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, тъй като са му били
отнети всички контролни точки и не е изпълнил следващото от това
задължение по чл.157, ал.4 от същия закон, да върне свидетелството за
управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
Заповедта за ПАМ има действие до успешното полагане на изпит, но не по-
рано от шест месеца. По делото не се твърди и не са събрани доказателства
към инкриминираната дата подсъдимия да е положил изпит, за да си върне
контролните точки, във връзка с което е била издадена ЗПАМ. Предвид на
това, основанието за налагане на принудителната мярка не е било отпаднало и
подсъдимия е управлявал процесното МПС по време на изтърпяването й.
3

Според настоящият състав, престъплението по чл.343в, ал.3 вр. ал.1 от
НК е на просто извършване с осъществяване на деянието, управляване на
МПС без съответното свидетелство за управление, в срока на изтърпяване на
ПАМ за временно отнемане на СУМПС, наложена му със Заповед за
изтърпяване на ПАМ № 133/05.03.2007г. и отнето СУМПС на 29.03.2007г., до
успешно полагане на изпит, но не по-рано от 6 месеца, издадена от Началника
сектор ПП при ОДМВР-Враца, влязла в законна сила на 12.04.2007г.
Субект на това престъпление е пълнолетно вменяемо лице. Авторството
на деянието е безспорно доказано.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с
пряк умисъл, като той е съзнавал обществено опасния характер на деянието и
е целял настъпването на общественоопасните последици. Заповедта за
налагане на ПАМ е била връчена лично на подсъдимия, той е бил с отнето
СУМПС, поради което е съзнавал, че управлява МПС по време на действие на
наложената му принудителна административна мярка. Подсъдимия е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, нарушаващо обществените
отношения, свързани с безопасността на транспорта, но въпреки това е
осъществил същото. По този начин, управлявайки автомобила след като е бил
принудително временно лишен от това право и с отнето СУМПС, подсъдимия
е нарушил обществените отношения, свързани с безопасността по транспорта
и е осъществил престъпния състав на чл.343в, ал.3 НК.
Дали и кога срокът на свидетелството за управление на подсъдимия е
изтекъл не е част от хипотезата на чл.343в, ал.3 НК. Веднъж наложена,
мярката по ЗПАМ не отпада служебно само защото срокът на валидност на
този документ в последствие е изтекъл. Законът не предвижда такава
последица. Напротив, според разпоредбата, на чието основание е издадена
тази Заповед, е предвидена само една конкретна хипотеза на преустановяване
действието на този ИАА – „до успешно полагане на изпит, но не по-рано от
шест месеца“ и тази хипотеза нито се твърди, че е налице, нито има
представени доказателства в такава насока.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като на
основание 58а, ал.1 НК му определи наказание четири месеца лишаване от
свобода ефективно и двуста лева глоба.
По наказанието:
С оглед съдебното минало на подсъдимия не са налице предпоставките
на чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание глоба.
За престъплението по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК се предвижда
4

наказание лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до хиляда
лева.
Подсъдимият се счита наказван общо пет пъти, като четири от тях са за
престъпления по транспорта, което очертава неговия престъпен стереотип и
следва да бъде отчетен при индивидуализация на наказанието. У него се
наблюдава трайна тенденция към престъпно нарушаване на правилата за
движение по пътищата.
Обществената опасност на самото деяние не е висока.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът взема предвид трайното
съжаление у подсъдимия, обективирано пред съда. Не може да се отчита като
смекчаващо обстоятелство направеното самопризнание, тъй като с него
законодателят е свързал специфичните последици на чл. 58а НК. Приносът на
подсъдимия в разкриването на престъплението не е съществен, тъй като той е
бил установен на местопрестъплението.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взема предвид
принципната обществена опасност на подсъдимия с оглед множеството
осъждания за подобни престъпления по транспорта и лошите
характеристични данни – множество криминални регистрации и факта, че се
движи в среда на криминално проявени лица.
Така при съвкупната преценка на множеството отегчаващи
обстоятелства (принципната обществена опасност на подсъдимия) и на
относително лекото смекчаващо обстоятелство (положителното поведение на
подсъдимия) съда намира, че следва да определи наказанието под средния
размер, което да изтърпи ефективно. Това е изводимо и от целите на
наказанието, предвид че подсъдимият вече е бил осъждан на лишаване от
свобода, отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, но това не му е повлияло.
В хипотезата на проведено съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2
НПК според съда следва да намери приложение относимата норма на чл. 58,
ал. 1 НК, като намали определеното от него наказание с 1/3 и определи
окончателното наказание от четири месеца лишаване от свобода ефективно.
Съда не споделя тезата на защитата относно прилагане на чл. 55 НК. На
първо място, след 2010г. наказанието при съкратено съдебно следствие се
определя по специални правила, като не е задължително то винаги да бъде
определено под минимума или като по-леко по вид. При възможна
конкуренция между редукцията на наказанието поради наличието на
диференцирана процедура и наличието на обстоятелства по чл. 55 НК, съдът
първо следва да определи дали са налице обстоятелства по чл. 55 НК. Ако са
налице, прилага този член, ако това е по-благоприятно за дееца. В този
смисъл е изрична разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК, разяснена с ТР 2/2015г.
5

ОСНК ВКС. В случая съда намира, че не е налице хипотеза на чл. 55 от НК.
Не се констатира някакво изключително смекчаващо обстоятелство, още по-
малко – множество смекчаващи обстоятелства, които така да превалират над
отегчаващите такива, че да правят минималният размер на наказанието
несъразмерно тежък и да налагат прилагане на чл. 55 от НК.
На последно място в настоящия случай искането за налагане на
наказание, различно от ефективно лишаване от свобода не е справедливо и
законово изпълнимо, тъй като подсъдимият е осъждан на лишаване от
свобода и не е реабилитиран, то е налице пречка по чл. 66, ал. 1 НК за
прилагане на условно осъждане.
По отношение комулативното предвидено от закона наказание глоба,
съда е определил такава на подсъдимия в минималния предвиден в закона
размер от двеста лева с оглед факта, че е безработен.
С оглед личността на подсъдимия, наказанието следва да бъде
изтърпяно при „общ“ режим, уреден в чл. 61 т. 3 ЗИНЗС.
Тъй като деянието е извършено при липса на правоспособност за
управление на МПС от каквато и да е категория поради загубени контролни
точки, то не е допустимо подсъдимият да бъде временно лишен от тази
възможност – ТР 61/1980 г. ОСНК, ППВС 1/1983 г. и съда намира, че не
следва да приложи нормата на чл. 343г от НК.
Доколкото по делото не са правени разноски, съда не следа да присъжда
такива.
Водим от горното съдът е постановил присъдата си.
6

Номер на акта:	2
Дата:	10 юни 2021 г. (в сила от 1 април 2022 г.)
Съдия:	Адриана Георгиева Добрева

Дело:	20211440200159
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 май 2021 г.

Присъда по дело №159/2021 на Районен съд - Козлодуй

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите