Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,………..
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, ХVІ въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
ТАНКА ЦОНЕВА
при участието на секретаря Н. Д. и
прокурора Р. Стоянова, разгледа докладваното от съдия Николов в.н.ч. дело №2005 по описа за 2014 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.306,
ал.3 вр. ал.1, т.1 от НПК вр. глава ХХІ от НПК.
С определение от 15.04.2014г.‚ постановено по НЧД №5546/2014г. по описа на СРС‚ НК‚
3 състав на осъдения И.М.М. по реда на чл.25, ал.1 от НК вр. чл.23, ал.1
от НК по НОХД №146/2006г. на PC К., НОХД №353/2009г.
на PC Т., по НОХД №1645/2011г. на PC В., по НОХД №2119/2011г. на PC С. З., по НОХД №514/2011г. на PC Е., по НОХД №946/2012г. на PC Б., по НОХД №193/2012г. на PC В., по НОХД №727/2012г. на PC В., по НОХД №773/2012г. на PC В. и по НОХД №14374/2013г. на
СРС е определено общо наказание-две
години „лишаване от свобода”, което на осн. чл.24 от НК е увеличено с още една
година до три години лишаване от свобода.
Постановено е изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода за срок от три години да стане при първоначален
строг режим в затвор. Приспаднати са предварителни задържания,
както и времето, през което осъдения М. е търпял наказания лишаване от свобода
по делата в групата.
Срещу определението в
законоустановения срок е постъпила жалба от осъдения И.М.М., чрез неговия защитник, в която се твърди, че първостепенният съд
неправилно е извършил групирането и е приложил разпоредбата на чл.24 от НК. В жалбата не се иска събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на
13.05.2014г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
осъдения и свидетели и изслушването на експертизи.
Пред въззивния съд представителят на
Софийска градска прокуратура посочва, че определението на първоинстанционния
съд е правилно и законосъобразно, като жалбата следва да бъде оставена без
уважение.
Защитника на осъдения М. – адв. К. пледира, че първоинстанционния съд не е следвало да прилага разпоредбата на чл.24 от НК.
Излага твърдения, че осъдения М.
неправилно е търпял наказаниято по НОХД-БП №6/ 1999г. по описа на
Районен съд В., като пледира това наказание да бъда приспаднато.
Осъденият И.М.М., моли съдът да извърши прецизно групиране на наказанията му.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с
чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира
следното:
С определение от 15.04.2014г.‚ постановено по НЧД №5546/2014г. по описа на СРС‚ НК‚
3 състав на осъдения М. по реда на чл.25, ал.1 от НК вр. чл.23, ал.1 от НК
по НОХД №146/2006г. на PC К., НОХД №353/2009г.
на PC Т., по НОХД №1645/2011г. на PC В., по НОХД №2119/2011г. на PC С.З., по НОХД №516/2011г. на PC Е., по НОХД №946/2012г. на PC Б., по НОХД №193/2012г. на PC В., по НОХД №727/2012г. на PC В., по НОХД №773/2012г. на PC В. и по НОХД №14374/2013г. на
СРС е определено общо наказание-две
години „лишаване от свобода”, което на осн. чл.24 от НК е увеличено с още една
година до три години лишаване от свобода.
На И.М.М. са му налагани наказания с отделни присъди и определения, с които са одобрени споразумения,
както следва: по НОХД-БП №6/ 1999г. по описа на Районен съд В.; по НОХД №930/ 2000г. по описа на Районен съд В.; по НОХД
№565/ 2005г. по описа на Районен съд В.; по НОХД
№7888/ 2005г. по описа на СРС; по НОХД №94/ 2004г. по описа на
Районен съд В.; по НОХД №901/ 2004г. по описа на Районен съд В.; по НОХД №602/ 2001г. по описа на Районен съд В.; по НОХД
№813/ 2003г. по описа на Районен съд В.; по НОХД
№146/2006г. по описа на Районен съд К.; по НОХД №353/2009г. по описа на Районен съд Т.;
по НОХД №1645/2011г. по описа на Районен съд В.;
по НОХД №2119/2011г.
по описа на Районен съд С.З.;
по НОХД №516/2011г. по описа на Районен съд Е.;
по НОХД №946/2012г. по описа на Районен съд Б.;
по НОХД №193/2012г. по описа на Районен съд В.;
по НОХД №727/2012г. по описа на Районен съд В.;
по НОХД №773/2012г. по описа на Районен съд В.;
по НОХД
№14374/2013г. по описа на СРС.
Съпоставяйки датите на влизането в сила на съдебните актове по горепосочените наказателни производства от една страна, и от друга - момента на осъществяване на деянията по същите, съдът констатира, че е възможно да бъде извършено групиране на наказанията по посочените дела в няколко групи.
Видно от приложените в кориците на делото справки за
съдимост на И.М.М., както и бюлетини за съдимост за последния, предходни съдебни състави са извършвали
групиране на наказанията, наложени на осъденото лице, както последният влязъл в сила съдебен акт постановен по
реда на чл.25 вр. с чл.23 от НК е определение по НЧД №1055/2013г. по описа на
Районен съд В..
С процесният съдебен акт на осъдения М.
са извършени групиране на наказанията, както следва:
В отделна група, са групирани
наказанията, наложени на осъдения М. по НОХД-БП №6/ 1999г. по описа на Районен съд В., по НОХД №930/ 2000г. по описа на Районен съд В. и по НОХД
№7888/ 2005г. по описа на СРС.
В самостоятелна група, са групирани наказанията наложени на осъдения
М. по НОХД №565/ 2005г. по описа на Районен съд В., по НОХД №94/ 2004г. по описа на Районен съд В., по НОХД
№901/ 2004г. по описа на Районен съд В., по НОХД
№602/ 2001г. по описа на Районен съд В., по НОХД
№813/ 2003г. по описа на Районен съд В. и по НОХД
№146/2006г. по описа на Районен съд К..
Съдът намира, че е недопустимо
произнасянето отново
с нарочен съдебен акт по така определените съвкупностти. В противен случай би
се стигнало до ново пререшаване на въпроса, свързан с
прилагането на чл. 25 във вр. чл.
23 НК, без да са налице основания
за намеса във вече извършени от други съдебни състави групирания. В тази
връзка следва да се има и предвид т.2 от ТР№3/2009г. на ОСНК на ВКС, с оглед на което въззивният съдебен състав
намира за правилно непроизнасянето на първата инстанция по въпроса за групиране
на наказанията на И.М.М., наложени на последния по НОХД-БП
№6/ 1999г. по описа на Районен съд В., по НОХД
№930/ 2000г. по описа на Районен съд В., по НОХД
№565/ 2005г. по описа на Районен съд В., по НОХД
№7888/ 2005г. по описа на СРС, по НОХД №94/ 2004г. по описа на
Районен съд В., по НОХД №901/ 2004г. по описа на Районен съд В., по НОХД №602/ 2001г. по описа на Районен съд В. и по НОХД
№813/ 2003г. по описа на Районен съд В..
Що се
отнася до извършеното от първостепенният съд групиране
на наказанията,
наложени на осъдения М. по НОХД №146/2006г. на PC К., НОХД №353/2009г. на PC Т., по НОХД №1645/2011г. на PC В., по НОХД №2119/2011г. на PC С.З., по НОХД №516/2011г. на PC Е., по НОХД №946/2012г. на PC Б., по НОХД №193/2012г. на PC В., по НОХД №727/2012г. на PC В., по НОХД №773/2012г. на PC В. и по НОХД №14374/2013г. на
СРС, въззивният съдебен състав
намира, че е допуснато нарушение на закона.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че са
налице предпоставките на чл. 25 вр. чл. 23 НК за включване в процесната съвкупност на наказанието по НОХД №146/2006г. на PC К..
Инкриминираното деяние, предмет на НОХД №146/2006г. на PC К. се намира в рецидивно отношение с деянията, предмет на НОХД
№1645/2011г. на PC В., НОХД №2119/2011г. на PC С.З., НОХД №516/2011г. на PC Е. и НОХД №727/2012г. на PC В., поради което въззивният съдебен състав приема,
че не са налице предпоставките на чл. 25 вр. чл. 23 от НК за включване в съвкупността на наказанието, наложено на осъдения М. по НОХД №146/2006г. на PC К..
Прилагането на чл.24 от НК според настоящия съдебен
състав е било задължително за постигане целите на наказателната репресия по
чл.36 от НК. Съдът, с оглед на събраните по делото
доказателства, а именно: Бюлетини за съдимост, справки за съдимост, намира, че
у осъдения М. е налице трайно
отрицателно отношение към установения правов ред и защитените обществени
отношения, което го разкрива като личност със завишена степен на обществена
опасност. Същият е осъждан многократно, като всяко едно от престъпленията,
включени в групата, е тежко по смисъла на чл.93,т. 7 от НК и отличава
осъществената от осъдения престъпна деятелност с трайна общественоопасна
насоченост, поради което въззивният съдебен състав намира, че на основание чл.24 от НК определеното общо
наказание измежду наказанията по НОХД №353/2009г. по описа на Районен съд Т., по НОХД №1645/2011г. по описа на Районен съд В., по
НОХД №2119/2011г. по описа на Районен съд С.З., по НОХД №516/2011г. по описа на Районен съд Е., по НОХД №946/2012г. по описа на Районен съд Б., по
НОХД №193/2012г. по описа на Районен съд В., по НОХД №727/2012г. по описа на Районен съд В., по НОХД №773/2012г. по описа на Районен съд В. и по НОХД №14374/2013г. по описа на СРС от две години „лишаване от свобода” правилно от първоинстанционният съд е увеличено с
още една година, т.е. до размера от три години „лишаване от свобода”.
Настоящият
съдебен състав не споделя доводите на защитника на осъдения-адв. К., че не
следва да намери приложение чл.24 от НК, тъй като осъденият М. в продължителен
период от време не е извършвал престъпление.
Видно от справките за съдимост,
бюлетините за съдимост, както и от справка рег.№ И-4559 от 10.04.2014г. на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” последната инкриминирана дата на
която осъдения М. е извършил
престъпление е 05.10.2009г. Осъденият от 14.04.2010г. е задържан, като от дата
01.09.2010г. / включително и към датата на справката на ГДИН/ пребивава в
затвора гр.В. за изтърпяване на наложените му наказания „лишаване от свобода”,
от което може да се направи единствения извод, че липсата на регистрирани
общественоопасни прояви, извършени от осъдения М. се дължи на
обстоятелството, че възможността да ги върши му е била отнета, поради
предприетите спрямо него от страна на държавата, чрез нейните органи репресивни
мерки.
Представените пред въззивната
инстанция медицински документи, също според въззивният съдебен състав не могат
да обосноват отпадане от необходимостта за прилагане на чл.24 от НК, тъй като
по-голяма част от инкриминираните деяния предмет на осемнадесетте наказателни
производства са извършени от осъдения в периода след 2003г., т.е. след датата
на раждане на неговия син Роберто М., страдащ от соматично заболяване.
Правилно първоинстанционният съд съобразявайки се с разпоредбите на
чл.25,ал.2 от НК и чл.25,ал.3 от НК е приспаднал от общото наказание изтърпяната
част от наказанията лишаване от свобода и пробация, наложени на осъдения и включени в съвкупността, както и на осн. чл.
59,ал.1 от НК времето, през което осъдения М. е бил задържан и е бил с мярка за
неотклонение “задържане под стража”.
За неоснователен въззивният съдебен
състав намира доводът на защитника, че осъденият неправомерно е търпял наказанието
наложено му по НОХД-БП
№6/ 1999г. по описа на Районен съд В..
Видно от приложените в кориците на
делото влезли в сила съдебни актове, постановени по реда на чл.25
вр. с чл.23 от НК, е извършено
групиране на наказанията, наложени на
осъдения М. по НОХД-БП
№6/ 1999г. по описа на Районен съд В., по НОХД
№930/ 2000г. по описа на Районен съд В. и по НОХД
№7888/ 2005г. по описа на СРС, като по процесната съвкупност е определено общо
наказание от една година „лишаване от
свобода” /наказанието е наложено по НОХД-БП №6/ 1999г. по описа на
Районен съд В. /, което е постановено на осн. чл.25,ал.4 от НК да бъде
изтърпяно ефективно.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното определение, въззивната
инстанция намира, че същото следва да бъде изменено единствено в частта относно включването на наказанието наложено на осъдения М.
по НОХД №146/2006г. на PC К., в съвкупността включваща наказанията наложени на последния по НОХД
№353/2009г. на PC Т., по НОХД №1645/2011г. на PC В., по НОХД №2119/2011г. на PC С.З., по НОХД №516/2011г. на PC Е., по НОХД №946/2012г. на PC Б., по НОХД №193/2012г. на PC В., по НОХД №727/2012г. на PC В., по НОХД №773/2012г. на PC В. и по НОХД №14374/2013г. на
СРС.
Водим от всичко изложено и на
основание чл.334‚ т.3 от НПК вр. чл.337 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ определение от 15.04.2014г.‚
постановено по НЧД №5546/2014г. по описа на СРС‚ НК‚
3 състав, като изключва от формираната на основание чл. 25 във
връзка с чл. 23 НК съвкупност, включваща
наказанията по НОХД №353/2009г. по описа на Районен съд Т., по
НОХД №1645/2011г. по описа на Районен съд В., по НОХД №2119/2011г. по описа
на Районен
съд С.З., по НОХД №516/2011г. по описа на Районен съд Е., по
НОХД №946/2012г. по описа на Районен съд Б., по НОХД №193/2012г. по описа на Районен съд В., по НОХД №727/2012г. по описа на Районен съд В., по
НОХД №773/2012г. по описа на Районен съд В. и по НОХД №14374/2013г. по
описа на СРС,
наказанието по НОХД №146/2006г. по описа на Районен съд К..
Потвърждава определението в
останалата му част.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.