Р Е Ш Е Н И Е
№ 24 08.02.2022г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
тридесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен
съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Лидия Стоилова
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 245 по описа на съда за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.68,
ал.1 от ЗЗДискр.
С.Б.Х., ЕГН ********** *** обжалва Решение №632/09.07.2021г.
на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/ в неговата цялост /вж. молбата л.30/.
Релевира основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК. Противоречието с
материалния закон свързва с отсъствие на упражнен тормоз по см. на §1, т.1 от
ДР във вр. с чл.4, ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр по признак „семейно положение“.
Жалбоподателката твърди, че доказателствата сочат за противоречия и конфликти с
В.Й.Т. относно отглеждането и възпитанието на децата, но това не обосновава
наличие на защитения признак. Моли за отмяна на решението и присъждане на
деловодни разноски.
В писмена молба и в с.з. пълномощникът на жалбоподателката
поддържа жалбата.
В писмено становище пълномощникът на ответната КЗД оспорва
жалбата като неоснователна по т.I от
решението. Намира жалбата за недопустима по т.II
от решението, т.к. волеизявлението по чл.47, т.6 от ЗЗДискр има перпоръчителен
характер и не създава права или задължения и не засяга закони интереси на
адресата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за жалбоподателката.
Заинтересованата страна В.Й.Т. не
изразява становище по оспорването.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена
следната фактическата обстановка по спора:
Административното производство пред КЗД е образувано по
подадена от В.Й.Т. жалба вх.№44-00-3863/18.12.2020г. срещу С.Б.Х. за тормоз по
признака „семейно положение“ по чл.5 във вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Т. е
твърдял, че след завеждане на дело за родителски права през м.04.2019г. е
започнал тормоза от страна на Х., изразяващ се в постоянни жалби срещу него
пред различни институции, полиция и прокуратура, в които го набедява в
престъпления, за които Т. е сезирал прокуратурата. Жалбоподателят твърди за
нееднократни посещения на полицията на работното място и в дома му, за да дава
обяснения за събития, за които няма представа с цел да бъде унижен от Х. пред
децата, близките и приятелите и да се урони доброто му име в обществото.
Съгласно приложеното към жалбата решение №561/30.10.2017г. по гр.д.№805/2017г.
по описа на РС – Дупница, влязло в сила на 24.11.2017г., е допуснат развода и
прекратен гражданския брак, сключен между Т. и б. г.ева Т.; предоставено е
упражняването на родителските права относно родените от брака деца В. В. Т.
/ЕГН **********/ и г. В. Т. /ЕГН **********/ на майката с определено
местоживеене; на бащата е определен режим за лични контакти с децата и е осъден да заплаща месечни
издръжки за тях. Съгласно Удостоверения за раждане, В. Т. е роден на ***г., а Г.
Т. – на 25.05.2010г. Приложени са жалби от Т. до различни институции за нарушени
права като родител във връзка с жалбите на Х., както следва: от 10.04.2019г. до
Прокуратурата и АСП, от 14.05.2019г. до МТСП и АСП, от м.06.2020г. до АЗД, от 26.06.2020г.,
м.08.2020г. и 10.12.2020г. до РП – Дупница /вж. л.51-57 и л.164-172/. Сигналът
до АСП е препратен по компетентност на ДСП – Дупница и е сезирана РДСП –
Кюстендил за проверка по случая /вж. л.173/. По жалбата от 10.04.2019г. до
Прокуратурата, с Постановление от 16.07.2019г. на РП – Дупница е постановен
отказ да се образува досъдебно производство, т.к. се касае за неуредени
гражданскоправни отношения /вж. л.174/. По жалбата от 26.06.2020г. с
Постановление на РП – Дупница от 14.09.2020г. също е постановен отказ да се
образува досъдебно производство за липса на набедяване по чл.286, ал.1 от НК
/вж. л.175-177/. Идентичен е резултатът в Постановление от 08.10.2020г. на РП –
Дупница /вж.л. 178/. Представено е медицинско удостоверение изх.№1/06.10.2020г.
от МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕООД – гр.Дупница за проведено лечение от 02.10.2020г.
с диагноза „пневмония“ и болничен лист за временна неработоспособност за
периода 02.10.2020г. - 24.10.2020г. от СЛКК по вътрешни болести – гр.Дупница
поради посоченото заболяване. Има приложен фиш за спешна медицинска помощ от
16.12.2020г. с оплакване за сърцебиене и стягане в гърдите /вж. л.63-66/.
С разпореждане №1766/22.12.2020г. на КЗД по жалбата на Т. е
образувана преписка №589 за дискриминация, извършена под формата на „тормоз“ по
см. на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр по признак „семейно положение“ по чл.4, ал.1 от
ЗЗДискр. Преписката е разпределена на Пети специализиран постоянен състав,
който на 25.01.2021г. е определил председател на състава и докладчик. С
разпореждане №168/01.02.2021г. председателят на КЗД е определил служител за
проучване на преписката /вж. л.68-70/.
В писмено становище вх.№44-00-490/16.02.2021г. С.Х. е оспорила
жалбата, сочейки, че мотивът за жалбите са факти и обстоятелства, заплашващи
живота и здравето на децата, установени в решението на КОС по делото, заведено
от Т., като по този начин е търсила съдействие от различни институции, които да
извадят децата от средата, която е вредна за тяхното отглеждане и възпитание.
Към становището е представила Постановление на РП – Дупница от 14.10.2019г. за
отказ да се образува досъдебно производство по изпратените материали от ДСП – Дупница по
повод деяние по чл.102 от ЗДвП и етапна епикриза на детето г. Т. с отразени травматични
увреждания по повод падане от мотор. Представила е и решение
№260050/19.11.2020г. по в.гр.д.№313/2020г. по описа на ОС – Кюстендил, с което
е отменено решение №142/02.03.2020г. по гр.д.№866/219г. на РС – Дупница и е
отхвърлен иска по чл.59, ал.9 от СК на В.Й.Т. за предоставяне на родителски
права, определяне на местоживеене на децата, режим за лични контакти с майка им
Б. Г. Йорданова и заплащане от последната на издръжка за тях. Решението е
влязло в сила на 05.01.2021г. Съдът е установил в мотивите, че след развода с Т.
и поради икономическа безизходица майката трайно пребивава в САЩ от
м.10.2018г., но почти ежедневно комуникира с децата и изпраща колети и пари
чрез своята майка – С.Б.Х., при която децата пребивават и предпочитат да
живеят. г. живее при баба си, а В. през делничните дни учи в гр.Благоевград,
където живее в дома на леля си. Децата контактуват с баща си, но не желаят да
се променя режима за упражняване на родителските права. Съдът е констатирал
наличие на известен родителски дефицит при бащата. От изслушването на децата
съдът е посочил, че при престоя при баща си В. Т. многократно е карал мотори
без да има правоуправление, в резултат на което е счупил ключицата си, което е
наложило определени медицински интервенции и лечение, а малкото дете г. Т. също
е заявило, че е управлявало мотори с различен обем на двигателя, имал е
инцидент, бедствал е с мотор извън населеното място на бащата, при когото се
намирал по това време. Бащата е потвърдил инцидента с В. Т., а инцидента с г. е
потвърден от разпита на свидетелите по делото. Изводът на съда е за наличие на
редица възпитателски дефицити у бащата, които са поставили децата в опасни за
здравето ситуации, поради което и предвид конфликта на Т. с неговия баща, съдът
е приел, че най-добрият интерес на децата налага запазване действието на режима
по бракоразводното дело /вж. л.80-85/.
С писмо изх.№90-04-32/01.03.2021г. докладчикът по преписката
на КЗД е изискал от директора на ОДМВР – Кюстендил информация за подадени срещу
В.Т. жалби от С.Х.. С писмо вх.№90-04-43/16.03.2021г. началник РУ – Дупница е
приложил заверени копия от следните жалби:
-№348000-1072/10.02.2020г. – преписката е по жалба от С.Х.,
касаеща интересите на детето В. Т. при престоя в семейството на баща му по
повод обстоятелства по ЗДвП. Жалбата е подадена в ДСП – Дупница и с писмо от 10.02.2020г.
е изпратена по компетентност на РУ – Дупница. Жалбата е идентична с жалбата по
преписка №348000-992/06.02.2020г. /вж. л.100.-103/.
-№348000-2163/19.03.2019г. – образувана е въз основа на писмо
от ДСП – Дупница по жалба от Х. във връзка с интересите на внука й г. Т. при
престоя в семейството на бащата с твърдение, че детето е паднало при управление
на мотоциклет и е издадена етапна епикриза. В снетото обяснение бащата отрекъл
изнесеното в жалбата. На същия е съставен протокол за предупреждение УРИ
№348р-4367/28.03.2019г. на основание чл.65, ал.2 от ЗМВР, който отказал да
подпише. Жалбата на Х. *** от 11.03.2019г., изпратена по компетентност на ДСП –
Дупница, като към нея е приложена етапната епикриза за детето г. от
06.03.2019г. В обяснението Т. твърди за влошени отношения със С.Х. и опит за злепоставяне.
Протоколът от 25.03.2019г. касае предупреждение към бащата за в бъдеще да е
допуска или предоставя управлението на МПС на сина му г., който не притежава
СУМПС /вж.л.89-97/.
- №348000-992/06.02.2020г. по описа на РУ – Дупница –
образувана е по писмо от ДСП – Бобов дол, с което е изпратена по компетентност
постъпила в ОЗД към ДСП – Бобов дол жалба от С.Х., касаеща интересите на детето
В. Т.. Жалбата на Х. е от 03.02.2020г. по повод поведение на бащата по редовно предоставяне
на децата управлението на различни мотори, като по този начин ги излага на
опасности. При проведените беседи детето и бащата са отрекли изложеното в
жалбата. Бащата е предупреден на основание чл.65, ал.1 от ЗМВР, видно от
докладна записка от 20.02.2020г. /вж. л.97-99/.
-преписка №348000-9998/25.11.2020г. по описа на РУ – Дупница
е изпратена на ТО – Дупница при РП – Кюстендил на 22.01.2021г.
-преписка №245000-1153/29.06.2020г. по описа на РУ – Бобов
дол е изпратена на ТО – Дупница при РП – Кюстендил на 25.09.2020г. Жалбата е приложена
на л.155 и л.160 от делото и е адресирана до РУ – Бобов дол. В нея С.Х. излага
сведения от детето В. Т. за заплахи от бащата към Х. че ще я „гръмне“ и за
съхраняване на пушки под канапето в хола. Х. сочи, че се страхува, т.к. е сама.
Моли за предупреждение към Т., включително да не стресира детето.
Обясненията на Т. по преписките /4 на брой/ в четлив вид са
приложени на л.209-212. В същите лицето отрича изнесеното в жалбите на С.Х..
С последващо становище от 21.04.2021г. С.Х. поддържа
изразеното в предходното становище.
Изготвен е доклад-заключение по преписката, а на
08.06.2021г. е проведено заседание на КЗД, на което са приети постъпилите
становища и писмените доказателства.
Оспореното решение №632/09.07.2021г. е издадено на основание
чл.65-66 от ЗЗДискр. Подписано е от членовете на състава, двама от които са
заменени със заповеди на председателя на КЗД поради отсъствие на първоначално
определените членове по обективни причини. По т.I
от решението КЗД е установила, че ответната страна С.Х. е извършила
дискриминация под формата на „тормоз“ по §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр във вр. с
чл.4, ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр по признака „семейно положение“ по отношение на В.Т..
По т.II от решението КЗД е препоръчала на основание чл.47, т.6 от
ЗЗДискр на Х. с цел превенция за в бъдеще да не допуска дискриминационни
действия по отношение на Т. с оглед семейното му положение. Мотивите на органа
са свързват със заведеното от Т. през 2019г. дело за родителски права, като
видно от решението на ОС – Кюстендил, с решението на РС – Дупница искът е
уважен и в следствие завеждането на този иск жалбоподателят приема, че спрямо
него от страна на ответната страна с подаване на жалби по различни институции е
стартирал тормоз. КЗД е установила факта на подадените от Х. жалби въз основа
на постъпилите от РУ – Дупница документи с приложени от Т. обяснения. КЗД е
анализирала дефиницията за тормоз по §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр, терминологията
за „злоупотреба с право“, свързана с недобросъвестно упражняване на правото
съгласно практиката на ВКС във връзка с оправяне на жалба не с цел обстоятелствата
да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато целта е да се
навреди другиму или да се накърни друг обществен интерес. Конкретно КЗД е
приела твърденията на Т. за основателни, сочейки че в следствие на изложените
обяснения по редица жалби пред различни държавни институции във връзка с
членове на семейството му, които жалби са подадени от ответната страна, е
накърнено достойнството на лицето и по отношение на него е създадена враждебна
и обидна среда по признак „семейно положение“.
Решението е връчено на Х. на 15.07.2021г., а жалбата по
делото е подадена в съда на 23.07.2021г.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените по-горе писмени доказателствени средства.
С оглед установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за недопустима в частта за
оспорването по т.II от процесното решение. Трайно
установената практика на ВАС по прилагане на чл.47, т.6 от ЗЗДискр обективира
схващането, че дадените препоръки нямат задължителен характер, а са част от
правомощията на КЗД за обща превенция против дискриминация. Макар и изхождащи
от административен орган, препоръките не представляват властническо
волеизявление и съответно нямат обвързваща сила по отношение на субектите, към
които са насочени. Те
имат препоръчителен, а не правнообвързващ характер. С препоръките не се засяга
неблагоприятно правната сфера на оспорващия, тъй като евентуалното изпълнение
на препоръките зависи единствено от неговата преценка, а несъобразяването с тях,
за разлика от задължителните предписания, не е скрепено със санкция. Поради
това решението, в тази част няма белезите на годен за обжалване административен
акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност
/вж. решение №5302/24.04.2018г. по адм.д.№11143/2016г., решение
№14631/30.11.2017г. по адм.д.№4698/2016г., решение №8146/13.06.2014г. по
адм.д.№16837/2013г., всички на ВАС/. На
основание чл.159, т.1 от АПК е дължимо оставяне на жалбата срещу т.II от решението без разглеждане и прекратяване на съдебното
производство в тази част.
В останалата част по оспорването на т.I от решението на КЗД, жалбата е допустима, като подадена от
надлежен правен субект с право на обжалване по см. на чл.147, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд
във вр. с препращането от чл.68, ал.1 от ЗЗДискр.
В резултат на служебната проверка по
чл.168, ал.1 от АПК съдът установява, че оспореното решение по т.I е незаконосъобразен административен акт. Съображенията за
това са следните:
По компетентността на органа:
Решението изхожда от оправомощен орган в пределите на
неговата законова компетентност. Нормата на чл.64, ал.1 от ЗЗДискр определя
като компетентен орган заседателният състав на КЗД. В случая по делото, по
жалбата на В.Т. е образувана преписка, по която е определен персонален състав
на КЗД. Заместването на двама от членовете е извършено по реда на чл.11, ал.4
от Правилата за производство пред КЗД, приети на основание чл.7, т.6 от
Правилника за устройството и дейността на КЗД. Заместването е обективирано в
необходимата за доказване писмена форма от компетентния за това орган - със
заповед на председателя на КЗД преди проведеното заседание на комисията и преди
постановяване на оспореното решение. Страните не спорят относно
компетентността.
По формата на акта:
При издаване на решението е спазено изискването за
мотивирана писмена форма по чл.66 от ЗЗДискр. Решението съдържа наименованието
на органа, фактическите и правни основания за неговото издаване, има ясна
диспозитивна част и посочена възможност за оспорването му пред съда. Фактическите
доводи са в корелация с разпоредените задължения на адресата.
По административната процедура:
Решението е издадено при спазване на реда в Раздел I, Глава четвърта от ЗЗДискр /чл.50-65/. Административното
производство е образувано по жалба на засегнатото лице, съгласно възможността
по чл.50, т.1 от закона, на която е даден ход с образуване на преписка,
разпределена на състав, който е определил измежду членовете докладчика /вж.
чл.54/. Докладчикът е извършил проучване на случая и е уведомил страните,
давайки възможност за становище и представяне на доказателства. В рамките на
процедурата са спазени общите правила по чл.35 и чл.36 от АПК, като докладчикът
е изяснил относимите по жалбата фактически обстоятелства, основани на допустими
писмени доказателства - постъпилите от страните и РУ – Дупница при ОДМВР -
Кюстендил писмени документи. Въз основа на тях докладчикът е приключил
проучването по преписката със заключение за провеждане на открито заседание, за
което страните са редовно уведомени. Решението на КЗД е взето при условията на
чл.64 от ЗЗДискр – при наличен кворум на състава и мнозинство. Членовете са
подписали решението без особени мнения. Решението е постановено след обсъждане
на представените доказателства, поради което е спазен принципа за истинност по
чл.7 от АПК.
По материалния закон:
Решението обаче в частта по т.I
противоречи на материалния закон.
Установената от органа дискриминация е под формата на
„тормоз“ по см. на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр по признак „семейно положение“ по
чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.
Нормата на чл.5, пр.1 от ЗЗДискр въвежда правилото, че
тормозът на основание на признаците по чл.4, ал.1 се смята за дискриминация.
Дефиницията за тормоз по §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр не изисква необходим случай
за сравнение, защото при наличие на предпоставките за тази форма на
дискриминация, нейната реализация и въздействие постигат изисквания резултат
дори ако в обособената негативна среда всички останали субекти са третирани по
идентичен начин. Тормоз по см. на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр е всяко нежелано
поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1, изразено физически, словесно
или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на
лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или
застрашителна среда. Съгласно §1, т.8 от ДР на ЗЗДискр „на основата на
признаците по чл.4, ал.1“ означава на основата на действително, настояще или
минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у
дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че
е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминация. Признакът „семейно
положение“ по дефиницията на §1, т.13 от ДР на ЗЗДискр означава брачен статус
или фактическо съжителство и полагане на грижи за зависим поради възраст или
увреждане низходящ, възходящ или роднина по съребрена линия до трета степен.
Административното производство пред
КЗД е водено за установяване на дискриминация под формата на тормоз по
отношение на В.Т. срещу С.Х. по признак „семейно положение“. Изложените в
жалбата на Т. фактически обстоятелства срещу Х. се свеждат до подадени от Х. срещу
Т. редица жалби до различни държавни институции, полиция и прокуратура във
връзка с неговите деца по повод заведено дело за промяна на родителските права
през м.04.2019г., в които го набедява в различни престъпления по повод на които
жалби Т. е давал обяснения, многократно го е посещавала полиция на работното
място и в дома му, като целта е да бъде унижен пред децата, близките и
приятелите му и да се урони доброто му име пред обществото.
Съгласно чл.9 от ЗЗДискр подалият жалбата пред КЗД следва да
представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е
налице дискриминация, като наличието на такива факти обръща тежестта на
доказване за ответната страна, която следва да докаже, че не е нарушила
принципа за равно третиране.Посочените факти във връзка с
приобщените по преписката доказателства са достатъчни да обърнат тежестта за
доказване към Х.. Събраните по преписката доказателства обаче не установяват
упражнен от Х. тормоз по смисъла на дефиницията в ЗЗДискр, противно на приетото
от КЗД.
Наличието на родителски права за Т. спрямо децата В. и г. Т.
към м.04.2019г. безспорно определят като приложим признакът „семейно положение“
по чл.4, ал.1 от ЗЗДиср във вр. с дефиницията по §1, т.13 от ДР на ЗЗДискр в хипотезата за полагане на грижи за зависими
низходящи поради възрастта им. Този признак е действително положение по см. на
§1, т.8 от ДР на ЗЗДискр. В случая обаче не се установява нежелано поведение от
страна на Х. спрямо Т. на основата на признака „семейно положение“ и целта,
включително резултата, насочен към накърняване достойнството на лицето и
създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна
среда. Подадените от Х. жалби са в качеството на лице, което полага грижи за
децата в отсъствие на тяхната майка и в лично качество като тяхна баба и в този
смисъл по реда на чл.8, ал.1 от ЗЗД /Закон за закрила на детето/ същата има право
да иска и получава съдействие от органите по закона – Дирекция „Социално
подпомагане“ и МВР по арг. от чл.6, т.2 и т.3 от ЗЗД. Съдържанието на жалбите
цели закрила за нормалното физическо развитие на децата, което е тяхно право по
чл.10, ал.1 от ЗЗД от една страна, а от друга – една от жалбите касае личния
интерес на Х. за защита на нейното здраве и сигурност при получените данни от едно
от децата за заплахи срещу живота и здравето й от страна на бащата. Подаването
на жалбите е израз на правото на Х. по чл.45 от Конституцията на Република
България. Жалбите не отразяват субективно отношение на подателя, а чутото и
видяното от децата, като по отношение изнесените данни за физическа увреда на
децата жалбите се базират на обективни данни, потвърдени в мотивите на
решението на ОС – Кюстендил. В този смисъл липсва основание да се счита, че
подавайки жалбите Х. е извършила злоупотреба с права по чл.57, ал.2 от Конституцията, т.к същата не е целяла накърняване достойнството на бащата и
създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Няма установена
недобросъвестност при подаване на жалбите. Липсват данни, че Х. е знаела, че
изнесените от нея обстоятелства са неверни, но е подала жалбите за да навреди
на Т. или да накърни друг обществен интерес. С жалбите Х. е упражнила законно
установеното право на гражданите да се обръщат за съдействие и защита на своите
законни интереси /като личност и баба на децата/ към държавните органи без
опасения от последващи санкции. С оглед сведенията, които е получила от децата
предвид тяхната възраст, Х. е имала достатъчно обективни основания да счита, че
поведението на Т. застрашава здравето на децата и нейното здраве. Управлението на
МПС от неправоспособни лица винаги създава обективни предпоставки за
неблагоприятни последици за тези лица и околните, а евентуалните заплахи,
съпроводени с предполагаемо държане в дома на огнестрелно оръжие и трайно
влошените отношения между Х. и Т. са предпоставка за обоснован страх за живота
и здравето у последната. В този смисъл целта на жалбите е проверка от
компетентните органи на изнесените данни и да се вземат необходимите мерки, а
не да се навреди на Т.. Дължимата проверка на изнесеното в жалбите не може да
се разглежда като неправомерно, нежелано поведение и като неправомерно засягане
репутацията на поверяваното лице защото правото на жалби на гражданите е
конституционно закрепено и упражняването му е с цел да се потвърди или отхвърли
твърдението на жалбоподателя. В тази насока неоснователно е твърдението, че
повод за жалбите е подадения през м.04.2019г. иск от Т. за промяна на
родителските права, т.к. една от жалбите е подадена на 19.03.2019г., а от друга
страна следва да се отчита и дейността на Т. по подаване на множество жалби
срещу Х. до различни държавни институции, проверките по които са приключили с
отказ да се образува досъдебно производство за набедяване и с откази от
налагане на други санкции за Х.. Освен липсата на предвиденото в §1, т.1 от ДР
на ЗЗДискр нежелано поведение от страна на Х. по признака „семейно положение“,
липсва целта и резултата на това поведение. Не се установява отрицателно
отношение под някаква форма /неприязън, обида, индивидуализирано конкретно
отношение, застрашаване/ конкретно насочено спрямо Т.. Субективното усещане за
обида и накърняване на достойнството в резултат на нечие поведение не следва да
се тълкува разширително в контекста на приложимите материалноправни норми по
§1, т.1 от ДР във вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Изводът на органа за обратното
не почива на правилно приложение на материалния закон въз основа на събраните
по преписката доказателства.
Изложеното налага отмяна на оспореното решение в частта по
т.I от същото.
На основание чл.143, ал.1 от АПК ответната КЗД дължи
заплащане на жалбоподателката на деловодни разноски в размер на 205лв.
съразмерно с уважената част от жалбата, включващи половината адвокатско
възнаграждение и внесена 10лв. ДТ. Размерът на адвокатското възнаграждение от
400лв. не следва да се намалява, т.к. е под минималния такъв по чл.8, ал.3 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл.37 от ЗПП и
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ жалбоподателката дължи на КЗД
деловодни разноски в размер на 50лв. за юриксонсултско възнаграждение
съразмерно с прекратената част от делото.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 632/09.07.2021г. на Комисия
за защита от дискриминация В ЧАСТТА ПО Т.I,
с която на основание чл.65-66 от ЗЗДискр, Пети специализиран заседателен състав
е установил, че ответната страна С.Б.Х. е извършила дискриминация под формата
на „тормоз“ по §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр във вр. с чл.4, ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр
по признак „семейно положение“ по отношение на В.Й.Т..
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от С.Б.Х. срещу решение №632/09.07.2021г.
на Комисия за защита от дискриминация В ЧАСТТА ПО Т.II,
с която се препоръчва на основание чл.47, т.6 от ЗЗДискр на ответната страна С.Б.Х.
с цел превенция за в бъдеще да не допуска дискриминационни действия по
отношение на В.Й.Т. с оглед семейното му положение и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№245/2021г. по описа на КАС В
ПОСОЧЕНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ да заплати на С.Б.Х. деловодни разноски в размер на 205лв.
/двеста и пет лева/.
ОСЪЖДА С.Б.Х. да заплати на КОМИСИЯ
ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ деловодни
разноски в размер на 50лв. /петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението в прекратителната част с
характер на определение подлежи на обжалване от страните пред ВАС в 7-дневен
срок получаване на съобщенията за изготвянето му, а в останалите части подлежи
на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: