Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260 056
гр.
Пловдив, 19.04.2021 г.
Пловдивски
Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на деветнадесети
април две хиляди двадесет и първа година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка
Белева
като
разгледа докладваното от съдията Белева гр.д. № 146/2021 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство
по чл. 463 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 274 от ГПК, образувано по жалби срещу
Решение № 260 050 от 01.09.2020 г., пост. по гр.д. № 929/2020 г. на Окръжен Съд
– П., с което е оставена без уважение жалбата на „ Б.М.„ ЕООД, ЕИК ******* -
длъжник по изп.д. № ***/2015 г. на ЧСИ П.И., рег. № ***, срещу изготвеното от
съдебния изпълнител Разпределение от 23.11.2019 г. / неправилно посочена 2009
г. /, предявено на 08.01.2020 г., като неоснователна.
Жалбите са от длъжниците по изпълнението „ Б.М.„
ЕООД, ЕИК *******, Г.П.Б. и П.Г.Б. с идентични оплаквания за неправилност на
решението и искане за неговата отмяна и за отмяна на обжалваното разпределение.
Претендират се разноски.
От
ответниците по жалбите е депозиран отговор само от присъединения взискател „ О.Ф.Б.
„ ЕАД, ЕИК ******** чрез юрисконсулт А.Д., с който жалбите се оспорват и се
иска потвърждаване на решението на окръжния съд като правилно. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
установи следното:
Производството
пред окръжния съд е образувано по жалба на „ Б.М.„ ЕООД, ЕИК ******* – солидарен
длъжник по изп.д. № ***/2015 г. на ЧСИ П.И., рег. № ***, срещу изготвеното от
съдебния изпълнител Разпределение от 23.11.2019 г., предявено на страните на 08.01.2020 г..
Постановеното
по тази жалба решение на окръжния съд, потвърждаващо атакуваното разпределение
се обжалва освен от длъжника „ Б.М.„
ЕООД/ жалба вх. № 265 037/13.10.2020 г. /, още и от солидарните длъжници Г.П.Б.
/ жалба вх. № 262 813/24.09.2020 г. /и П.Г.Б. / жалба вх. №
262 814/24.09.2020 г. /. Настоящите жалбоподатели П. и Г. Б.не са имали
това процесуално качество пред окръжния съд, който е потвърдил разпределението,
но този факт не се отразява на допустимостта на настоящото производство, с
което спорът ще се разгледа по същество по всички възведени в него оплаквания
за неправилност на първоинстанционното решение - предвид депозираната срещу
него жалба на „ Б.М.„ ЕООД, която е редовна / в срок, от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и с внесена ДТ / и е със съдържание идентично
с другите две жалби пред АС – П. срещу решението на окръжния съд.
Предмет на атакуваното пред ОС – П.Разпределение от 23.11. 2019 г. е
сумата 2 548 лв., постъпила от реализирана публична продан на три
недвижими имота, собственост на длъжника Г.Б., находящи се в землището на село З.,
община Б., област П., а именно – ПИ № ***** – нива с площ 1, 499 дка, ПИ № *****–
нива с площ 1, 500 дка и ПИ № ***** – лозе с плащ 1, 105 дка. Сумата е
разпределена както следва:
Вземане от
първи ред – с привилегия по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД – 464 лв. – направени от
първоначалния взискател „ Б.Л. „ АД такси и разноски по изпълнителното
производство / посочени по вид, основание и размер в позиция I / първо
римско /, т. 1.3 б. „а „ / и 1 006, 91 лв. – вземане на ЧСИ за дължими
такси, инвидивуализирани по вид,
основание и размер в позиция I / първо римско /, т.
1.4 б.“а „ от разпределението;
Вземане с
привилегия по чл. 136 ал. 1 т. 6 от ЗЗД – сумата
942, 31 лв. за вземане на Д. – присъединен
по право взискател чрез ТД на НАП и 170,
78 лв. – пропорциална такса по т. 26 от ТТР ЗЧСИ за неговото събиране.
Поради
изчерпване на разпределяемата сума не са удовлетворявани вземания на други взискатели от последващи
редове, съответно няма удовлетворяване по съразмерност на вземания на
взискатели от един и същи ред.
В жалбата
пред окръжният съд длъжникът „ Б.М.„ ЕООД е поддържал следните доводи за
незаконосъобразност на разпределението:
Първо -
неправилно определяне в размер на 30 017 лв. – главница и 8 187, 97
лв. – законната лихва върху тази главница към датата на разпределението, на
вземането на първоначалния взискател „ Б.Л.
„ АД, произтичащо от изпълнителен лист, издаден по Заповед за изпълнение №
2237/17.03.2017 г. по ч.гр.д. № 3710/2017 г. по описа на РС – П.. Поддържано е
че вземането за главница е в размер 25 728, 86 лв. - съгласно решение от
25.05.2018 г. по т.д. № 2554/2017 г. на СГС – за което се твърди да е влязло в
сила на 23.06.2018 г..Съответно по Държавата малък е и размера на законната
лихва върху дължимата главница. Този неправилно определен размер вземане е
довело – според жалбоподателя, до неправилно определяне на коефициента за
съразмерно удовлетворяване на вземанията на другите хирографарни взискатели.
Второ – признаване привилегия по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД за
направените от същия взискател разноски в нарушение на т. 6 от ТР № 2/2013 г.
на ВКС, ОСГТК - съгласно която с право на предпочтително удовлетворяване по
тази разпоредба се ползват не всички направени в изпълнителното производство
разноски, а само тези, които са
направени във връзка с обезпечаването и принудителното изпълнението по
реализирания изпълнителен способ – от стойността на събраната чрез този способ
сума. В случая неправилно в първи по ред
привилегировани вземания били включени хонорари на вещо лице в размери 240 и
216 лв.- тъй като нямало данни такива хонорари да са заплатени за вещото лице,
неправилно била включена такса по т. 2 от ТТРЗЧСИ от 60 лв. с ДДС - която не се
ползвала с горепосочената привилегия, тъй като не била във връзка с
осъществената публична продан. Неясно било за какви точно 26 броя съобщения са
начислени сумите 624 лв. и 120 лв. – такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ и дали те са във
връзка с публичната продан, постъпленията от която предмет на разпределението.
С
обжалваното решение окръжният съд е намерил жалбата за неоснователна. По
отношение оспореното по размер вземане на „ Б.Л. „ АД е прието че Решението от
25.05.2018 г. по т.д. № 2554/2017 г. на СГС не е влязло в сила – констатацията
направена след извършена служебна справка.
Относно признатите привилегии за такси и разноски – че вземанията по т.
31д в размер на сумите 240 лв. / 3 х 80 лв. / и 216 лв. / 3 х 72 лв. /,
съставляващи хонорари за вещо лице са – видно от съдържащите се в делото
преводни нареждания, заплатени авансово от взискателя и са за извършени 6 броя
описи от вещото лице на имотите, предмет на проданта, от която е реализирана
разпределяемата сума. За неоснователни са приети и възраженията относно сумата
60 лв. с ДДС – такса за извършен опис по т. 2 от ТТРЗЧСИ, сумата 624 лв. / 26
броя съобщения по 24 лв. с ДДС всяко / -
такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ и сумата 120
лв. / 10 броя съобщения по 12 лв. с ДДС / – такси по т. 4 от ТТРЗЧСИ – с довод
че те – противно на поддържаното от жалбоподателя, не са начислени произволно и
без яснота за кои точно изпълнителни действия се отнасят, а напротив –
съобщенията са налични по делото и всички те са във връзка с конкретния
изпълнителен способ – казаната по горе публична продан, постъпленията от която се
разпределят.
В жалбите срещу решението се поддържат всички доводи, възведени в
жалбата пред окръжния съд срещу
разпределението. Настоява се да е неправилно определено по размер
вземането на „ Б.Л. „ АД, произтичащо от
изпълнителен лист, издаден по Заповед за изпълнение № 2237/17.03.2017 г. по
ч.гр.д. № 3710/2017 г. по описа на РС – П., което опорочава разпределението,
тъй като е довело до неправилно определяне на коефициента за съразмерно
удовлетворяване на вземанията на другите
взискатели. Поддържа се че извода на окръжният съд решението на СГС от
25.05.2018 г. по негово т.д. № 2554/2017 г. да не е влязло в сила е неправилен.
Настоява се че удовлетворените като привилегировани по чл. 136 ал. 1 т.1 от ЗЗД
вземания на този взискател, както и на ЧСИ за направени разноски и дължими
такси – подробно посочени в жалбата пред окръжният съд, са в противоречие
с т.6 от ТР № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, тъй като по делото няма данни те да са
направени във връзка с публичната продан, от която е реализирана разпределяемата
сума и извода на съда в противна насока е неправилен, тъй като не се основава
на пълно и задълбочено проучване на изпълнителното дело. Въвежда се и нов довод
за неправилност на разпределението – увеличаване към датата на извършването му
на вземането на НАП към длъжника Г.Б. поради новонастъпил факт – наложена на
последния глоба в размер на 70 лв. съгласно наказателно постановление от дата 15.11.2019 г., което било присъединено
към изп. дело на публичния съдебен изпълнител, но не било взето предвид от ЧСИ П.И.
при извършване на разпределението. Представя се Разпореждане за присъединяване
№ С 20016 – 105 – 008/24.03.2020 г. към изп.дело № ********/2019 г. на публичен
изпълнител при НАП – ТД – П.на нелихвоносно
вземане в размер на 70 лв., произтичащо от Наказателно постановление № ************/15.11.2019 г. на ОД МВР – П..
Оплакването
относно размера на вземането на „ Б.Л. „
АД, произтичащо от изпълнителния лист по Заповед за изпълнение № 2237/17.03.2017
г. по ч.гр.д. № 3710/2017 г. по описа на РС – Пловдив е неотносимо към
атакуваното разпределение, тъй като – както се каза по горе, с разпределението
то не е удовлетворявано, не са удовлетворявани и вземания на други взискатели
от същия ред, съответно не е определян коефициент за съразмерно удовлетворяване
на вземания от еднакъв ред.
Неотносимо
към законосъобразността на разпределението е и възникналото вземане на Д.към
длъжника Г.Б. в размер на 70 лв., произтичащо от издадено от ОД на МВР П.
наказателно постановление от 15.11.2019 г., тъй като същото не е било съобщено
на ЧСИ от НАП – ТД – П., съответно не е било присъединено към 23.11.2019 г. –
датата на разпределението – арг. чл. 456 ал. 1 от ГПК. Ирелевантен е факта на
присъединяването на това вземане към изп. дело на публичния взискател на дата
24.03.2020 година.
Оплакванията
относно признатото право на предпочтително удовлетворение по чл. 136 ал. 1 т. 1
от ЗЗД на вземания за разноски и такси на взискателя „ Б.Л. „ АД, и на ЧСИ по
ТТРЗЧСИ са неоснователни.
Както
правилно е приел окръжният съд удовлетворените с тази привилегия разноски на „ Б.Л.
„ АД в общ размер от 464 лв. са подробно индивидуализирани по вид , основание и
размер в самото разпределение / позиция I - първо
римско, т. 1.3 б. „а „/ и видно от данните по делото са направени във връзка с
публичната продан, постъпленията от която са предмет на разпределението. Не са
приети и не е призната привилегия по чл. 136 ал. 1 т.1 от ЗЗД на този взискател
досежно разноски, извършени извън този изпълнителен способ, нито разноски за
адвокатско възнаграждение и разноски във връзка със заповедното производство. Като
така - противно на твърдяното от жалбоподателя, с разпределението не е
осъществено нарушение на задължителните разяснения, дадени с т. 6 от ТР №
2/2013 г. на ВКС, ОСГТК по въпроса кои
разноски се ползват с привилегията на чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД и подлежат на
предпочтително удовлетворяване.
Гореизложените
доводи са относими и към оплакването за незаконосъобразност на разпределението
в частта, с която привилегията по чл. 136 ал.1 т. 1 от ЗЗД е призната и по
отношение на вземанията на ЧСИ за такси и разноски в изпълнението. Те не са
начислени произволно – както неправилно поддържа жалбоподателя, а са
конкретизирани по вид, основание и размер в позиция I / първо
римско /, т. 1.4 б.“а „ от разпределението и също са във връзка с реализирания
изпълнителен способ – за недвижимите имоти, от публичната продан на които е
постъпила разпределената сума.
Предвид изложеното обжалваното решение се
потвърждава като правилно.
С оглед
този инстанционен резултат на въззиваемото
„ О.Ф.Б. „ ЕАД се присъжда юрисконсултско възнаграждение, което съдът -
на основание член 10 точка 5 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения определя в размер на 200 / двеста /
лева.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И
Потвърждава Решение 260 050 от
01.09.2020 г., пост. по гр.д. № 929/2020 г. на Окръжен Съд – П., с което е
оставена без уважение жалбата на „ Б.М.„ ЕООД, ЕИК ******* - длъжник по изп.д.
№ ***/2015 г. на ЧСИ П.И., рег. № ***, срещу изготвеното от съдебния изпълнител
Разпределение от 23.11.2019 г. / неправилно посочена 2009 г. /, предявено на
страните на 08.01.2020 година.
Осъжда „ Б.М.„ ЕООД, ЕИК *******, Г.П.Б.,
ЕГН – ********** и П.Г.Б., ЕГН – ********** да заплатят на „ О.Ф.Б. „ ЕАД, ЕИК ********
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 / двеста / лева.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове: