Решение по дело №331/2021 на Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

 

№ 260090 / 28.10.2021 г.,                         град Карнобат,

 

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                  І граждански състав

На двадесет и седми септември, две хиляди двадесети първа  година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Станчева

 

Секретар: Веска Христова

като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева

гражданско  дело номер 331 по описа за  2021 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по исковата молба от „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. Лозарска № 12,  представлявано от Владислав М. Инджов – управител, чрез пълномощник адв. Н.Г.Ш., със съдебен  адрес:***, против И.Н.И., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***, с която е предявен положителен установителен иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1776,00 лв. дължима по запис на заповед, издаден от ответника на 27 август 2019г., с падеж "на предявяване", за която сума в производството по ч. гр. д. 170/2020г . по описа на РС-Карнобат, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Ищецът твърди, че в негова полза на 27.08.2019г. И.Н.И. издал запис на заповед за сумата 1776,00 лева с падеж на предявяване, като същият бил предявен за плащане на издателя на 28 август 2019г. Ценната книга била издадена от И.Н.И. като обезпечение на задълженията му по договор за паричен заем № 965421 сключен с "Креди Йес" ООД, като заемодател и И.Н.И. -заемател. Страните по договора за паричен заем подписали и погасителен план към него, индивидуализиращ начина на погасяване на задължението - размер и брой на погасителните вноски. След сключване на договора за заем и издаване на записа на заповед и получаване на заемната сума, предмет на договора, заемателят И.И. не платил нито една погасителна вноска по договора за заем. След падежирането на 5 броя погасителни вноски по погасителен план, изцяло неплатени, „Креди Йес" ООД обявило цялото вземане по договора за заем за предсрочно изискуемо. Дружеството изпратило на длъжника И. уведомление за предсрочна изискуемост на договора за заем връчено лично на заемателя. Погасяване не задължението не последвало, поради което „Креди Йес" ООД се снабдило със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение постъпило възражение, което обосновава правният интерес на ищеца от предявяване на положителен установителен иск за установяване дължимостта на вземането му от И..

С исковата си молба, ищецът претендира от ответника плащане сума в размер на 1776,00 лв., съставена от сумите, както следва: непогасена главница по договора за заем - 1000 лева; непогасена част от договорна лихва по договора за заем за периода от 27.08.2019г. до 07.02.2020г. - 128,23 лева; непогасена неустойка по чл.8 от договора за заем - 620,44 лева; 27,33 лева - част от начислена неустойка 20% върху непогасения остатък от главницата по договора за заем съгласно чл. 20 от Общите условия към договора.

Ищецът ангажира писмени доказателства, прави доказателствени искания, претендира разноски.

 В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът чрез упълномощения си представител – адв.М. е подал писмен отговор. В отговора се посочва, че между страните съществува валидно договорно правоотношение и записът на заповед има гаранционно обезпечителна функция, като обезпечава изискуемите задължения по заема- предмет на исковата претенция, а останалите претендирани суми не били с настъпил падеж. Не се оспорва получаването на сумата от 1000 лева от ответника, съгласно договора за заем и не се навеждат твърдения, че ответникът е погасявал или погасил заема. Ответникът сочи, че договорът за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит и го счита за недействителен, поради липса на посочен лихвен процент, липса на посочен размер на ГПР – брой, последователност, начин на разпределение на вноските и пр. Навеждат се твърдения за  нищожност на претендираните неустойки. Иска се от съда да отхвърли претендираните от ищеца искови претенции, като неснователни и недоказани. Ответникът претендира разноските в заповедното и исковото производство, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Карнобатският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.08.2019г.  между „Креди Йес“ ООД и ответника  И.Н.И. е сключен договор  за заем № 965421 в размер 1000 лева. Срокът на договора е 8 месеца. Общото задължение по кредита е уговорено в размер на 1155,60 лева с месечен лихвен процент 3,330% с вноски в размер  по 144,45 лева месечно, платими на 27-о число на месеца и ГПР 47,994% . Кредитът е следвало да бъде окончателно погасен на 27.04.2020г. погасителният план към договора за заем е подписан от И.И.. В чл. 6 от договора страните се споразумели договорът за заем да бъде обезпечен с гарант / гаранти отговарящи на условията на чл.10, ал.2 т.1 от Общите условия на договора за заем и с още едно от посочените обезпечения по избор на заямателя: ипотека на недвижим имот, съгласно чл.10, ал.2 т.2 от ОУ(общите условия), особен залог върху движимо имущество съгласно чл.10, ал.2 т.2 от ОУ, банкова гаранция, съгласно чл.10, ал.2 т.4 от ОУ, ценна книга издадена в полза на заемодателя. Съгласно чл. 8 от договора в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или то не отговаря на условията, посочени в чл. 9, ал. 2 и т. 4 от ОУ към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 620,44 лева, платима разсрочено, по начин посочен в погасителния план. В приложения към договора погасителен план, подписан от заемателя към всяка месечна погасителна вноска в размер на 144,45 лева е добавена сума от 77,55 лева, представляваща неустойка при липса на обезпечение, или заемателят И. дължал за периода 27.09.2019г. – 27.04.2020г.  8 погасителни вноски с размер 222,00 лева с падеж 27-то число на месеца, включваща 144,45 лева – погасяване на главница и лихва и 77,55 лева - неустойка. Съгласно чл. 7 от договора, в случай на забава на която и да е погасителна вноска заемателят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден, считано от датата на просрочието до пълното погасяване на задължението.

Не се спори от ответника, че е получил от ищеца сумата от 1000 лева –заем, т.е. кредиторът „Креди йес“ ООД е изпълнило уговореното с договора за паричен заем. Няма доказателства и не се твърди от ответника, че е погасявал заема.

По делото са представени доказателства, че до ответника е изпратено уведомителение за предсрочна изискуемост на кредита на основание чл.11 от ОУ от 07.02.2020 г., връчено на ответника И. на 13.02.2020година.

От заключението на изготвената по делото и неоспорена от страните съдебно-считоводна експертиза се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 18.02.2020г., задълженията на ответника по договора за паричен заем са: 1000 лв. -главница, 128,23 лв. –договорна лихва за периода от 27.08.2019г. до 07.02.2020г. неустойка от 620,44 лева. Неустойката от 620,44 лева не е включена в годишния процент на разходите по договора. В ГПР са включени само лихвите по договора, по посочения лихвен процент 39,96% и не са включени други разходи за такси и комисиони.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Основателността на предявеният установителен иск чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.1, т. 2 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във  вр. чл. 240, чл. 79, ал.1, чл. 86, ал.1, чл.92 от ЗЗД се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ елементите: извършена едностранна правна сделка – запис на заповед и настъпила изискуемост на вземането, породено от нея. В случая, субективното право на ищеца се основава на формална и абстрактна правна сделка – запис на заповед, като доводи за неспазване на изискванията, предвидени в закона, касаещи формата й, страните не са правили, съответно документът съдържа всички задължителни реквизити. С издаването на ценната книга в правната сфера на ищеца, като поемател, е възникнало право на вземане за сумата 1776,00 лева, изискуемостта на което настъпва с предявяване на ценната книга, доколкото падежът на менителничния ефект е уговорен на предявяване. В този случай, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, т. е. изискуемо вземане, е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане, което се установява от положения от издателя И.И. подпис.

В Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, т. 3 изрично е посочено, че по своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение и може да има значение на предпоставка за поставянето на длъжника в забава. Когато падежът на задължението е обвързан с предявяването на ценната книга, то обуславя настъпването на изискуемостта на задължението. В случая ценната книга е предявена на издателя на 28.08.2019 г., а ищецът като е носител на вземането, породено от издадената ценна книга е свободен да избере в какъв обем да потърси защита на неудовлетвореното си право. Поради абстрактния характер на менителничното волеизявление правата, които то поражда, са независими от наличието на основна сделка и от развитието на каузални правоотношения, във връзка с които менителничният ефект е издаден. В случая, обаче ищецът и ответникът твърдят, че задължението по ценната книга обезпечава задължения по каузално правоотношение – сключен договор за заем.

С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга (т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.

Не се спори от страните по делото, че издаденият запис на заповед обезпечава задължения на издателя И.И. по договор за паричен заем № 965421 от 27.08.2019 г., както и не се спори, че ответникът И. не е погасявал задължението си. Релевират се възражения от ответника за недействителност на договора на основание нарушени разпоредби на чл.22 от ЗПК във вр.  чл. 10, ал.1 чл.11, ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1 т.7-9. Сочи се, че в процесния договор ГПР е посочен само като цифрово изражение, както и че от съдържащата се в договора информация не може да се установи начина, по който са формирани отделните разходи по кредита, които следва да намерят отражение в стойността на ГПР. Съдът не споделя тезата на ответника, че липсата на посочване на отделните разходи, отразяващи се на стойността на приложимия ГПР, в това число и непосочването на определената добавка – печалба на кредитора има за последица недействителност на договора на осн. чл. 22, вр.  чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 10, ал. 1 от ЗПК. В практиката на Съдът на ЕС се приема, че посочването на годишния процент на разходите в договора за кредит е от съществено значение доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение (пар. 67 от Решение по дело C 42/15). Приема се, че съществено значение има изискването в договора за кредит да се посочат данни като годишния процент на разходите по член 10, параграф 2, буква ж) от Директивата (пар. 70 от Решението). Размерът на ГПР е посочен по ясен и недвусмислен начин в процентна величина -47,9994%, посочени са и общият размер на кредита и общата стойност на плащанията, поради което липсата на конкретни данни (в пролажения към договора погасителен план) не би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. В договора за кредит се съдържа ясна информация относно общата стойност на плащанията (в случая в размер на 1156,56 лева), като това в голяма степен обезпечава правото на информираност на потребителя относно финансовата тежест, която поема сключвайки договора за кредит. Напълно ясно е посочен и фиксирания годишен лихвен процент – 39,96% в подписания от  И.И. станадартен европейски формуляр - Част III Разходи по кредита. Потребителят и без посочването на тези данни в договора е бил в състояние да прецени обхвата на задължението си. Предвидената в националната правна уредба санкция за кредитодателя, изразяваща се в загуба на правото му на лихви и разноски, трябва да се счита за пропорционална по смисъла на чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити (пар. 71 от Решението). Прилагането в съответствие с тази правна уредба, не би могло да се смята за пропорционално, когато липсващите данни по чл. 10, параграф 2 от Директивата са от такова естество, че не могат да засегнат способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение (пар. 71 от Решението). С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че непосочването на отделните разходи, въз основа на които е изчислен приложимия към договора ГПР, не е от такова естество, че да засегне способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.

Въз основа на изложеното, съдът намира, че не е налице порок, който да обоснове наличието на основание кредитодателят да бъде санкциониран със загубване правото на лихви по кредита. Следователно процесния договор за паричен заем, сключен на 27.08.2019г. между КРЕДИ ЙЕС“ ООД и ответника И.Н.И. е действителен и обвързва страните.

По гореизложените съображения и доколкото липсват твърдения за извършено плащане на процесните вземания, следва изводът, че ответникът дължи на ищцовото дружество претендираните въз основа на договор за паричен заем договорна лихва.

Ищецът претендира неустойка в размер на в размер на 620,44 лева и 27,33 лева – част от начислена неустойка 20% върху непогасения остатък от главницата.

Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани.

В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, е прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.

Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Следва да се отбележи, че клаузата на чл. 8 от процесния договор е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема.

Този извод се подкрепя от обстоятелството, че изначално е предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски, като се разсрочи изпълнението й. Поради това следва да се приеме, че уговорената неустойка не отговаря на изискването за добросъвестност в гражданските отношения и води до значително неравновесие между правата и задълженията на заемателя и заемодателя. Налице е и неравноправност по чл. 143, т. 5 ЗЗП, според която разпоредба е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Вземането за неустойка не е породено, поради нищожност на клаузата.

По отношение на неустойката в размер на 27,33 лева претендирана като част от начислена неустойка 20% върху непогасения остатък от главницата на основа и чл.20, ал.1 от ОУ, съдът счита същата за дължима. Съгласно цитираната клауза в случай, че заемодателят по вина на заемателя упражни правото си да обяви договора за предсрочно изискуем заемателят дължи на заемодателт еднокретна неустойка в размер на 20% от непогасената главница. В случая непогасената главница е 1000 лева, договорът е обявен за предсрочно изискуем, като ищецът претендира сумата от 27,33 лева явяваща се 2,733 % неустойка, която не е прекомерна и служи за обезщетяване на кредитора, който търпи вреди от неизправното поведение на длъжника, поради което същата нито е прекомерна нито се явява неравноправна клауза.

Предвид изхода на спора и в полза на страните следва да се присъдят разноски, съобразно уваженият и отхвърленият размер на претенциите.

В последното съдебно заседание, пълномощникът на ищеца  адв.Ш. представи списък на претендираните разноски в размер на 785,52 лева, от които 400 лева –адвокатско възнаграждение, 200 лева – депозит на вещо лице, 35,52 лева- държавна такса и 150,00 лева – командировъчни.  С отговора на исковата молба и със становище по делото вх. № 262364/15.06.2021г. пълномощникът на ответника е направил възражение за прекомерност на претендираните съдебни разноски по ч.гр.дело № 170/2020г. и по настоящото исково производство.

Възражението за прекомерност на разноските в заповедното производство следва да се оставят без разглеждане, тъй като  ответникът е следвало да ги направи по ч.гр.дело № 170/2020г., чрез обжалване на заповедта пред БОС, в двуседмичния срок от уведомяването, както е посочено изрично в т.9 от заповедта за незабавно изпълнение.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнагаржедие от 400,00лва е неоснователно, тъй като по делото са проведени две съдебни заседания, назначена и изслушана е ССчЕ, с участието на адв.Шереметиева. Основателно е възражението относно сумата от  150,00 лева – командировъчни разходи на пълномощника на ищеца. Подобни разходи –пътуване на адвоката, ползване на хотел не съставляват съдебноделоводни разноски и не могат да се претендират на основание чл.78 от ГПК. Трайна е практиката на ВКС, че довереник и доверител имат възможност при уговаряне на възнаграждението да предвидят неговия размер и с оглед предстоящите пътни и квартирни разходи (в този смисъл е съдебната практика: решение № 192 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о. на ВКС Определение № 379 от 16.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3121/2018 г., III г. о Определение № 697 от 29.10.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3880/2015 г., IV г. о., ГК, решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС, IV -то го, по гр. д. № 5193/2013 г.).

По изложените по-горе съображения на ищеца следва да се присъдят разноски в настоящото производство в размер на 413,50 лева, съобразно уважената част от претенциите, както и разноски в заповедното производство в размер на 227,75 лева.

Ответникът също има право на разноски. От представеното по настоящото дело пълномощно е видно, че на основание чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата ответникът не е плащал възнаграждение на пълномощника си. Претендира се плащане на възнагражедине на адвоката по заповедното производство в размер на  200,00 лева. Съобразно отхвърлената част от исковите претенции в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски в заповедното производство в размер на в размер на 69,86 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ответника И.Н.И., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***,  че дължи на КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. Лозарска № 12,  представлявано от Владислав М. Инджов – управител, сумата от 1000.00 лева - главница дължима по договор за паричен заем № 965421 от 27.08.2019 г., 128,23 лв. –договорна лихва за периода от 27.08.2019г. до 07.02.2020г., неустойка в размер на 27,33 лева – част от начислена неустойка върху непогасения остатък от главницата, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в Районен съд –Карнобат – 18.02.2021г. до окончателното плащане, за което вземане ищецът КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 170/2020г.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. Лозарска № 12,  представлявано от Владислав М. Инджов – управителиск срещу И.Н.И., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *** за приемане за установено по отношение на  ответника, че съществува вземане в полза на ищеца за сумата в размер на  620,44 лева – неустойка по чл.8 от договор за паричен заем № 965421 от 27.08.2019 г., сключен между ищеца КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК ********* и И.Н.И., ЕГН **********.

ОСЪЖДА И.Н.И., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. Лозарска № 12,  представлявано от Владислав М. Инджов – управител, сумата от 635,52 лева – разноски в исковото производство и сумата от 227,75 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. Лозарска № 12,  представлявано от Владислав М. Инджов – управител да заплати на И.Н.И., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *** направените разноски в заповедното производство в размер на 69,86 лева.

Решението  подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

СЪДИЯ: