МОТИВИ към присъда по НОХД
№102/2018г.по описа на НПРС
Делото е образувано
на основание чл.247 ал.1 т.1 от НПК-по внесен обвинителен акт от Районна
прокуратура Н.против К.Н.К. ***,обвиняем по ДП №53/2014г.по описа на РУ на МВР Н.за
това,че на 13.02.2014 г. и на 27.11.2014 г. в гр. Н., обл. Ш., при условията на
продължавано престъпление, самоволно, не по установения от закона ред,
осъществил едно оспорвано от другиго /членове на Общото събрание на „***“ ООД/
свое предполагаемо право, а именно в качеството си на управител на „*** ООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. К., обл. Ш., сключил
разпоредителни сделки: на 13.02.2014 г. с нотариален акт № **, том **, с рег. № ** г., дело № **по
описа на ***П.А., с рег. № ***от регистъра на Нотариалната камара, извършил
продажба на: административна сграда със складови помещения; склад, парокотелно /стара сграда/; склад, работилница; битовка и съблекалня на „***“ ООД, с ЕИК ***,
представлявано от Т.И.С. и на 27.11.2014 г. с нотариален акт № **, том **, с рег. № **г., дело № **по
описа на ***П.А., с рег. № ***от регистъра на Нотариалната камара, извършил
продажба на: урегулиран поземлен имот VI-900 от кв. **, в едно с построени в него производствен обект
– консервен цех /състоящ се от навес, консервен цех, постройка и навес/ и склад
/състоящ се от навес, затворен от три страни и склад/ на „***“ ООД, с ЕИК ***,
представлявано от Т.И.С., като с това пренебрегнал колективната воля на Общото
събрание на „***“ ООД –престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК.
За Районна прокуратура
Н.се явява районен прокурор Милен Глушков.Поддържа изцяло внесеното обвинение.
Подсъдимият се
явява лично и с договорния си защитник адв.Г.Г.
–ШАК.Оспорват обвинението.По искане на подсъдимия,производството беше
разгледано по реда на глава ХХVII
от НПК,в хипотезата на чл.371 т.1 от НПК.
Съдът като прецени
събраните по делото писмени доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие
за установено от фактическа страна следното:
С решение от
19.07.2001г.по ф.д.№522/2001г.по описа на Окръжен съд Ш. ,в Търговския регистър при Ш. окръжен съд е вписано
преобразуване на МКП „***“гр.К.,вписано в търговския регистър на ШОС по
ф.д.№25/1996г.в дружество с ограничена отговорност със следните признаци :фирма
„***“ООД,седалище:гр.К.,обл.Ш.,адрес на управление:гр.К.,обл.Ш.,ул.“*** „№**,,със
съдружници:ППК“**“
гр.К.,обл.Ш.,ППК“***“с.М.,обл.Ш.,кооперация „***“гр.К.,обл.Ш.,ППК „***“
гр.П.,обл.Ш.,ППК“***“,обл.Ш., кооперация „***„с.М.о,обл.Ш.,ППЗК“**“с.М.,обл.Ш.,
ЗКПУ“***“с.К.,обл.Ш. и ППК „***“с.К.,обл.Ш..За управител и представител на фирма „***“ООД,седалище:гр.К.,обл.Ш. е
избран и вписан В.Д.В..Съгласно дружествения договор/л.37-40 ,том II по ДП/ е както следва :
ППК „** „с.К. -48% , ППК“***“с.М.“ -24%, Кооперация „***“гр.К. -6%, ППК „***
„гр.П. -4%, ППК „***“с.З. -2%, Кооперация „***“с.М. -6%, ППЗК“***“с.М. -4%,
ЗКПУ“*** „с.К. -4% и ППК „К. -95“с.К. -2%.
Един от
първоначалните съдружници- Кооперация „ЗК М. „ е
заличен на 25.**.2008г./удостоверение изх.№20140701091536/01.07.2014г.,издадено
от Агенция по вписванията,на л.86-87/.Към 01.07.2014г.управител на „***“ООД е К.Н. К. ,а съдружници са : ППЗК“***“с.М.,обл.Ш.,
:ППК“**“ гр.К.,обл.Ш.,
ППК „***“ гр.П.,обл.Ш.,Кооперация“***“ООД,седалище:гр.К.,обл.Ш.,адрес на
управление:гр.К.,обл.Ш., кооперация „***„с.М.,обл.Ш. ,
ППК“***“с.М.,обл.Ш. и ЗКПУ“***“с.К.,обл.Ш../удостоверение
изх.№20140701092858/01.07.2014г.,издадено от Търговския регистър при АВ,на
л.90-92 по ДП/.
На 10.07.2006г. е
проведено ОС на „***“ООД гр.К. ,за което е представен препис-извлечение от
Протокол №1/10.07.2006г.на общо събрание на „***“ООД гр.К. /л.66-68/,като точка
1 от дневния ред е била : Вземане на решение за продажба на недвижим имот
–земя,склад/,включващо земя 4 380 кв.м.с построени в него склад готова продукция от 720 метра
квадратни от „***“ООД гр.В.,като за продажба за гласували ППК“**“с.К., ППК“***“с.М.
и ППК „***“гр.П.,с право на 76% от дяла,а против са гласували ЗКПУ „*** „с.К.,ППЗК
„*** „с.М. и „***“гр.К. с право 16%.
По ДП /том II,л.69-71“ е представен
Протокол на общото събрание на „***“ООД от 13.02.2014г. на което са присъствали лицата М.С.М.–представляващ кооперация
ППК „***“-4% дял, К.Н.К.-представляващ ППК „К.“-2,44%, К.Н.К.-представляващ ППК
„**“-48%,Й.В.Г.–представляващ ЗКПУ „***“с.К.
-4% и Н.К.-представляващ ППЗК „***“-с право на 4% дял.
На гласуване е
подложена продажба на сградите на дружеството,намиращи се в УПИ *** в кв.** по
плана на гр.К. ,на „***“ООД
/л.69-71/,като „за“са гласували М.С.М.и К.Н.К. ,а против – Й.В.Г.и Н.И.К..Първоначално
в поканата е посочен начален час на събранието
14.00часа,която впоследствие е поправена на 10.00 часа.От данните по
делото не може да се установи дали легитимните представители на съдружниците са узнали за променения час на събранието и
поради какви причини на същото не са присъствали представители на
всичките.Разпитани в качеството си на свидетелите по воденото ДП,свидетелите Йордан
Велев Георгиев-представляващ ЗКПУ“***“с.К.,Борис Стоянов Ангелов-председател на
ППК „***“гр.К.,Н.И.К. –председател на ППЗК „***“с.М. твърдят,че не са давали
своето съгласие за извършване на отчуждителните
сделки с имуществото на междукооперативното
предприятие и категорично са били против.
От обясненията на
подсъдимия К.,дадени в досъдебното производство и видно от приложената
счетоводна документация е,че „***“ООД гр.К. е имало много непогасени публични
задължения към НАП,което наложило продажба на част от недвижимото имущество на междукооперативното сдружение,чрез извършване на продажба
на „***“ ООД, с ЕИК ***, представлявано от Т.И.С.,както следва: на 13.02.2014
г. подсъдимият К.К. в качеството си от управител на „***
ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. К., обл. Ш.,с
нотариален акт № **, том **,
с рег. № ** г., дело № **по описа на ***П.А., с рег. № ***, регистъра на
Нотариалната камара, извършил продажба на: административна сграда
със складови помещения; склад, парокотелно /стара
сграда/; склад, работилница; битовка и съблекалня на
„***“ ООД, с ЕИК ***, представлявано от Т.И.С. и на 27.11.2014 г. с нотариален
акт № **, том **, с рег.
№ **г., дело № **по описа на ***П.А., с рег. № ***от регистъра на Нотариалната
камара, извършил продажба на: урегулиран поземлен имот *** от кв. **, в едно с построени в него производствен обект –
консервен цех /състоящ се от навес, консервен цех, постройка и навес/ и склад
/състоящ се от навес, затворен от три страни и склад/,реализирайки по този
начин самоволно, не по установения от закона ред и оспорвано от другиго
/членове на Общото събрание на „***“ ООД/,свое предполагаемо право.
Сумарната
продажна цена на материалните активи,предмет на сделките ,възлиза на 106 011.38лв.От заключението на
назначените по ДП съдебно-счетоводни експертизи се установява,че справедливата
пазарна стойност на същите възлиза на
111 500 лв.Стойностните параметри изключват приложението на
„маловажността“ по смисъла на чл.93 т.9 от НК.
От
доказателствата по делото се установи ,че като е осъществил самоволно,не по
установения от закона ред ,едно оспорвано от другиго,свое предполагаемо право ,подсъдимият
К. е осъществил състава на престъплението „самоуправство
„по смисъла на чл.323 ал.1 от НК.Налице са две отделни деяния,извършени през
непродължителен период от време ,при идентичност на признаците от обективна и
субективна страна,което обуславя квалификацията на деянието като „продължавано
престъпление“ по смисъла на чл.323 ал.1 о НК.
От субективна
страна деянието е извършено при наличието на пряк умисъл-деецът е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното престъпление и
неговите противоправни последици,като е целял тяхното
настъпване.
За въпросното
инкриминирано деяние,законът предвижда наказание „лишаване от свобода“до пет
години и глоба до хиляда лева.
Отчитайки от една
страна степента на обществена опасност и противоправност
на престъплението,от друга страна –личността на дееца-пенсионер,неосъждан,с
влошено здравословно състояние,съдът счете,че са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства,при наличието на които и най-лекото по вид наказание се явява несъразмерно
тежко с оглед личността на дееца.Ето защо прие,че наказанието следва да се
наложи при приложение разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б“б“от
НК и на подсъдимия беше наложено по-леко по вид наказание „пробация“в
размер,ориентиран към минималния, а на основание чл.55 ал.3 от НК не му се
наложи предвиденото наред с наказанието „лишаване от свобода“ - наказание
„глоба“.
С оглед изхода на
делото,на основание чл.189 ал.3 от НПК ,в тежест на подсъдимия бяха вменени
направените по делото разноски.
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
Мотивите са
изготвени на 28.06.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: