Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Сливен,
18.12.2020 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Сливенският
районен съд, гражданско
отделение - ІІ-ри граждански състав в публично
съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесета година
в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря Андреана СТАНЧЕВА
, като разгледа докладваното от р. съдия
гр. дело № 2423/2020 г. на СлРС , за
да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството е предявен иск с
пр. осн. чл. 422 ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415 ал.1 т.1 и чл. 410 ал.1 т.1 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че
между „А1 България” ЕАД с предишно търговско наименование „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД и Б.Ц.А.
е сключен договор с номер ********* от 29.10.2014 г. Договорът бил с рамков
характер и имал за предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги
(мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и
продукти (апарати) на изплащане.
С Приложение № 1 от 29.10.2014
г. „А1 България” е предоставило на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM
карта с телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за
услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 14,90 лв. с ДДС (12,42 лв.
без ДДС), съгласно чл. 3 от Приложение № 1.
С Приложение № 1 от 05.05.2016
г. „А1 България” е предоставило на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM
карта с телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата
е с месечна абонаментна такса в размер на 9,90 лв. с ДДС (8,25 лв. без ДДС),
съгласно чл. 3 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента е 24 месеца
и изтича на 05.05.2018 г.
С Приложение № 1 от 05.05.2016
г. „А1 България” е предоставило на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM
карта с телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за
услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 15,99 лв. с ДДС (13,32 лв.
без ДДС), съгласно чл. 3 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента е
24 месеца и изтича на 05.05.2018 г.
С Допълнение към Приложение № 1
от 05.05.2016 г. „А1 България” е предоставил на ответника екстра към телефонен
номер **********. Тарифният план за същата е с месечна абонаментна такса в
размер на 4,00 лв. с ДДС (3,33 лв. без ДДС).
С Договор за продажба на
изплащане от 05.05.2016 г. „А1 България” е продал на ответника продукт - Апарат
Lenovo А536 DS Black 1г+ 23м със сериен номер 869147023400434. Същият е сключен
за срок от 23 месеца, като са уговорени една първоначална и 23 месечни вноски,
всяка в размер на 8.00 лв., видно от чл. 4 във връзка с чл. 11 от договора.
Предаването на вещта от продавача на купувача се удостоверява с
приемо-предавателен протокол от 05.05.2016 г„ предоставен към договора. Освен това
всички останали услуги, използвани от абоната извън избраните тарифни планове
(допълнително проведени разговори, изпратени съобщения, използвани мобилни
данни, пакети минути и интернет, телевизионни програми и други подобни), се
таксуват съгласно ценоразписа на мобилния оператор, посочен в отделно/и
Приложение/я и/или достъпен на интернет адреса на „А1 България”.
На основание сключените
договори и във връзка с предоставяните услуги и продукти на изплащане „А1
България” е издавало ежемесечни фактури. Съгласно чл. 26.4 от общите условия
заплащането на услугите и продуктите се извършва въз основа на месечна фактура,
която се издава на името на абоната. Във фактурите са отразени таксите за
ползваните от потребителя електронни съобщителни услуги, както и месечните
вноски за предоставените му продукти на изплащане. Във всяка една фактура е
отразено подробно потреблението на абоната за съответния период - в това число
абонаментна такса, брой проведени разговори, времетраене, изпратени съобщения,
към кой оператор, използвани мобилни данни, за коя SIM карта или услуга,
използван интернет, телевизионни програми и др. Съгласно чл.26.5 от Общите
условия мобилният оператор предоставя на абоната 15-дневен срок след издаването
на всяка една фактура за плащането на посочената в нея сума, през който период
от време вземането е ликвидно, а след изтичането му става изискуемо.
В настоящия случай от страна на
ответника били налице изискуеми незаплатени задължения по договорите в общ
размер на 153,61 лв., представляваща главница.
По отношение на договорите за
продажба на изплащане следвало да се има предвид, че същите се прекратявали при
неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на
купувача. При такава хипотеза всички останали суми за месечни вноски, дължими
до края на срока по съответния договор, ставали предсрочно изискуеми. Договорът
се считал за прекратен от датата на издаване на фактурата за тези суми. Сумата
по нея, съдържаща оставащите месечни вноски, следвало да бъде заплатена по
общия ред в 15-дневен срок от издаването й. Прекратяването на договорите не
засягало задължението на абоната да заплати пълните цени на вещите, които е
получил. В настоящия случай, това било фактура *********/25.01.2017 г., с която
е прекратен договор за продажба на изплащане от 05.05.2016 г., като същата
включвала оставащите 16 месечни вноски по 8,00 лв.
Поради неизпълнение на задълженията
си в срок, ответникът дължал на „А1 България” и обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Това давало право на ищцовото дружество да иска обезщетение под формата на
законна лихва за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на
падежа на всяка една от фактурите до
датата на предявяване на настоящата (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 09.04 2020 г.) Лихвата за този период
възлизала в общ размер на 49,30 лв.
При неплащане на дължимите суми
по фактурите след изтичане на срока им за плащане, договорът се считал за
едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по отношение на услугата,
за която е забавено плащането. Съгласно чл. 54.12 от общите условия, договорът
по отношение на конкретна услуга на потребителя се считал за едностранно
прекратен от страна на „А1 България”, в случай че забавата за плащането на
дължимите за нея суми е продължила повече от 124 дена.
На основание чл. 92 от ЗЗД и
съгласно договорените между страните условия, поради виновното неизпълнение от
страна на ответника, е начислена неустойка в общ размер на 373,50 лв.
Видно от договорените между
страните условия за описаните по-горе електронни съобщителни услуги, ако
абонаментът по договор за услуги бъде прекратен по инициатива или вина на
абоната преди изтичането на срока за ползване, определен за този абонамент,
абонатът дължал на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси,
дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен
размер, без отстъпка и без ДДС, считано от датата на прекратяване до изтичане
на съответния срок за ползване.
При прекратяването на договор
по отношение на конкретна услуга „А1 България” счетоводно завеждало сметка за
неустойка, ако такава следва да се дължи, с оглед условията в индивидуалния
договор. Сумата по съответната сметка представлявала размера на начислената
неустойка за конкретната услуга. Датата на сметката кореспондирала с датата на
прекратяване на договора по отношение на услугата.
Ищцовото дружество е упражнило
предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд
издаване на заповед за изпълнение, като на 09.04.2020 г. е депозирало заявление
по чл. 410 от ГПК. В хода на образуваното ч.гр.д. 1123/2020 г., Районен съд -
Сливен е издал Заповед за изпълнение, като е осъдил ответника да заплати на А1
България претендираните суми.
Видно от Определение № 1757 по
ч.гр.д. 1123/2020 по описа на Районен съд - Сливен, за което ищцовото дружество
е надлежно уведомено на 13.07.2020 г., срещу издадената заповед за изпълнение е
подадено възражение от длъжника на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Предвид
изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът Б.Ц.А. дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, присъдените му със Заповед за
изпълнение на парично задължение суми, както следва:
- 153,61
лева (сто петдесет и три цяло и шестдесет и една ст.) - главница;
- 49,30 лева (четиридесет и девет цяло и тридесет
ст.) – законна лихва за забава за периода от 17.01.2017 г. до 08.04.2020 г.;
- 373,50 (триста седемдесет и три цяло и петдесет
ст.) лева - неустойка;
Законна лихва от датата на
подаване на Заявление по чл. 410 от ГПК - 09.04.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Претендират се направените в
заповедното и в настоящото производството разноски.
Прави се искане да се изиска и
приложи ЧГД № 1123/2020 г. по описа на СлРС.
В предоставения едномесечен срок не е постъпил отговор от
ответника.
Ищецът - „А1 БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, редовно призован не се
представлява в с.з.
Ответникът се явява лично и заявява, че е платил всичко
през 2016 г. и договорът е прекратен. Получавал пенсия в размер на 200 лева и
не може да изплаща задължения.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 29.10.2014 г. между страните е сключен договор с номер ********* от
29.10.2014 г. Договорът с рамков характер и има за предмет предоставянето на
електронни съобщителни услуги (мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера,
телевизия, интернет и пр.) и продукти (апарати) на изплащане.
С Приложение № 1 от 29.10.2014 г. „А1 България” е
предоставило на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен
номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна
абонаментна такса в размер на 14,90 лв. с ДДС (12,42 лв. без ДДС), съгласно чл.
3 от Приложение № 1.
С Приложение № 1 от 05.05.2016 г. „А1 България” е
предоставило на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен
номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна
абонаментна такса в размер на 9,90 лв. с ДДС (8,25 лв. без ДДС), съгласно чл. 3
от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента е 24 месеца и изтича на
05.05.2018 г.
С Приложение № 1 от 05.05.2016 г. „А1 България” е
предоставило на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен
номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна
абонаментна такса в размер на 15,99 лв. с ДДС (13,32 лв. без ДДС), съгласно чл.
3 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента е 24 месеца и изтича на
05.05.2018 г.
С Допълнение към Приложение № 1 от 05.05.2016 г. „А1
България” е предоставил на ответника екстра към телефонен номер **********.
Тарифният план за същата е с месечна абонаментна такса в размер на 4,00 лв. с
ДДС (3,33 лв. без ДДС).
С Договор за продажба на изплащане от 05.05.2016 г. „А1
България” е продал на ответника продукт - Апарат Lenovo А536 DS Black 1г+ 23м
със сериен номер 869147023400434. Същият е сключен за срок от 23 месеца, като
са уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 8.00 лв.,
видно от чл. 4 във връзка с чл. 11 от договора. Предаването на вещта от
продавача на купувача се удостоверява с приемо-предавателен протокол от
05.05.2016 г„ предоставен към договора.
На 09.04.2020 г. е подадено от ищеца Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. На 27.05.2020 г.
по ч.гр.д. № 1123/2020 г. на СлРС е
издадена заповед с която е разпоредено Б.Ц.А. да
заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД
- сумата 153.61
лева - главница, представляваща задължение по рамков договор за електронни
съобщителни услуги и продукти на изплащане № *********, ведно със законна лихва
от 15.07.2020 г., , сумата 49.30 лева законна лихва за периода от 17.01.2017 г.
до 08.04.2020 г., сумата 373.50 лева неустойка, сумата 25 лева д.т. и 360 лева
адвокатско възнаграждение
Приети са като доказателство три фактури за начислени
суми за потребени от абоната услуги и
неизплатени суми за месечни вноски за предоставени продукти.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, неоспорени
по надлежния ред от ответника.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл.
124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на
кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. По този иск ищецът
следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй
като ищецът не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да
проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже
фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.
В случая, предмет на предявения установителен иск е
вземане, произтичащо от сключени между страните договор за предоставяне на
мобилни услуги и договор за лизинг на мобилно устройство.
Представените и приети по делото писмени документи –
договори и фактури за начислени стойности на ползвани и незаплатени мобилни
услуги – разговори, текстови съобщения и част от лизингови вноски действително
установяват налични облигационни отношения между страните за исковия период от
време и доколкото ответника не доказа за този период плащане по фактура от 27.12.2016 г на стойност 25.61 лева за неплатени далекосъобщителни
услуги тази сума се дългжи, ведно
със законна лихва в размер на 8.38 лева.
Дължими са и незаплатените лизингови вноски за
предоставен апарат Леново с договор за продажба на изплащане от 05.05.2016 г. в
размер на 128 лева, за която сума са
издадени две фактури- на 27.12.2016 г. за сумата 8 лева и на 25.01.2017 г. за
сумата 120 лева.
По отношение на
неустойката в обща размер на 373.50 лева. за предсрочно прекратяване на договори за
мобилна услуга за СИМ карта с телефонен номер **********, по договор за
телефонен номер ********** и договор за предоставена екстра към номер
**********, съдът намира, че тя е нищожна поради накърняване на добрите нрави и
не поражда задължения за ответника. Съобразно чл. 92 от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите, които
изпълнява, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната
функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения. В
конкретния случай уговореният размер на неустойката всъщност е равен на цената
на самата услуга за оставащия период от договора, като по този начин се позволява
на доставчика да получи цялата цена, независимо от това, че след прекратяването
той не предоставя услугата.
Съдът счита, че клаузата в подписания от страните
договор, уреждаща задължение за заплащане на неустойка при предсрочно
прекратяване в размер на стандартните такси до края на срока на договора е
нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за
ответника.
Липсва нормативно ограничение и в рамките на
предоставената им договорна свобода на осн. чл. 9 ЗЗД страните по договор за
услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане
на срока по волята, на която и да е от страните или на една определена от тях.
Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата
за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/
15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да
се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида
на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги
срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу
предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по
договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и
нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен
оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на
сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните
вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него
срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр.
3 ЗЗД.
Следва да се посочи, че съдът следи служебно
за нищожността на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана
с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича
пряко от твърденията и доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178 от
26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013
г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/
15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
От друга страна, ответникът притежава качеството
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДП ЗЗП, а според чл. 143 ЗЗП
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за
неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално уговорена, а да е
предварително изготвена от търговеца, като потребителя няма възможност да влияе
върху съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност ,
уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните
престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.
Процесните договори са сключени при предварително
определени условия от едната страна по правоотношението - доставчикът на
далекосъобщителни мобилни услуги. Видно е от самите договори, че същите са
бланкови и не са били предмет на предварително договаряне между страните, респ.
ответника не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Не се установи в
процеса клаузите за неустойки да са били индивидуално договорени. Според чл.
146, ал. 2 ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Тези
нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.,
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана с чл.
13а, т. 9 ДР ЗЗП. В случая с оглед начина на попълване на договорите и
обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния оператор,
се налага извод, че ответника не е имал възможност да изрази воля и съгласие по
отношение на клаузите за неустойка.
Предвид изложеното, като взе предвид съдържанието на
самите неустоечни клаузи по договорите и съпоставяйки ги с останалите клаузи за
правата на потребителя, съдът приема, че същите са явяват неравноправни, поради
което и нищожни. Така както са уговорени, клаузите за неустойка създават
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя
на услугата.
Ето защо, отчитайки неравноправността, респ.нищожността
на клаузите за неустойки в посочените по- горе приложения към договорите с
ответника, съдът намира, че ответника не дължи претендираната неустойка поради
което предявеният иск за дължимостта на същата е неоснователен следва да се
отхвърли.
Предвид изложеното, съдът следва да признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 153.61 лева главница за предоставени
съобщителни услуги и лизингови вноски, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на с,мата и мораторна лихва в размер на 49.30 лева,
начислена върху главницата за периода от 17.01.2017 г. до 08.04.2020 г.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество направените в производството разноски, съразмерно с уважената част от
исковете в размер на в размер на 50
внесена държавна такса, 180 лева адвокатско възнаграждение и разноски в заповедното производство в размер
на 25 лева държавна такса и 180 лева
адв. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Б.Ц.А. с ЕГН **********
***, че дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район
Илинден, ул. Кукуш № 1 чрез адв. А.П. ***, пл. Света Неделя № 4, ет. 3 сумата 153.91
лева незаплатени сметки и вноски за
продажби на изплащане, ведно със законна лихва, считано от 08.04.2020 г., 49.30
лева - законова лихва за забава
върху главниците за периода от 17.01.2017г до 08.04.2020 г. за които е издадена
Заповед за изпълнение № 504 от 27.05.2020 г.
по ч.гр.д. № 1123/2020 г. по описа на СлРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният
от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район
Илинден, ул. Кукуш № 1 чрез адв. А.П. ***, пл. Света Неделя № 4, ет. 3
против Б.Ц.А. с ЕГН ********** *** иск за признаване за
установено по отношение на ответника, че
дължи сумата 373.50 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на договор , ведно със законна лихва, считано от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Б.Ц.А.
с ЕГН ********** *** да
заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Илинден, ул. Кукуш № 1
чрез адв. А.П. ***, пл. Света
Неделя № 4, ет. 3 направените в настоящото производството разноски в размер
на 230, както и 25 лева внесена държавна
такса в заповедното производство и 180 лева адв. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: