№ 68
гр. Пловдив, 14.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20225330204918 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0432-000916/ 08.07.2022г.
на Началника РУ 01 Пловдив при ОД на МВР - Пловдив, с което на П. С. Г.,
ЕГН: **********, с адрес: **, са наложени следните административни
наказания: на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание, моли Съда да отмени
процесното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Прави искане за присъждане на разноските по делото за
адвокатско възнаграждение, като представя и договор за правна защита и
съдействие.
Въззиваемата страна - РУ 01 Пловдив при ОД на МВР - Пловдив,
редовно призована, не изпраща представител. До съда е депозирана молба-
становище от Началника на районното управление, в която пледира
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. При
евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване размера
1
на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира
за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
На 30.03.2022 г. около 19:40 часа в Община Родопи, в с. Марково, на
ул. „Захари С.“ до № 31, в посока на движение от юг към север, при
изпълнение на служебните си задължения за пътен контрол, полицейските
служители към Първо РУ Пловдив, сред които св. Д. К., на длъжност „**“,
забелязали управлението на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № ** и
го спрели за рутинна проверка. В хода на същата установили, че водачът е
жалбоподателят П. С. Г. и че управлява горепосоченото МПС на път, отворен
за обществено ползване със служебно прекратена регистрация на 29.03.2022г.,
поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Установено било, че процесното МПС е
притежание на С. П. Г., ЕГН: **********.
За така констатираното нарушение св. К. съставил на същата дата акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA №
629271/30.03.2022г. срещу П. Г., като вписал в него, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал
акта без възражения, като такива не били подадени и в срока по чл.44 от
ЗАНН. Тъй като били констатирани признаци за извършено престъпление по
чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК административнонаказателното производство било
прекратено, а материалите изпратени на Районна прокуратура-Пловдив, която
обаче отказала да образува досъдебно производство, а постановлението било
изпратено до началника на 01 РУ-Пловдив за преценка за реализиране на
административната отговорност на нарушителя.
Въз основа на посочения акт и Постановление за отказ да се образува
наказателното производство по пр. пр. № 3761/2022 г. по описа на Районна
прокуратура Пловдив, било съставено процесното наказателно
постановление.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените и събрани
по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – от
показанията на св.Д. К.. Свидетелят потвърждава авторството на АУАН и
направените в него констатации, реда на съставянето му. В допълнение сочи,
2
че нарушението било установено посредством направена справка чрез таблет
с отдалечен достъп. Заявява, че по принцип Гаранционният фонд изпраща
уведомления до собственика.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични,
последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото,
всички дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Действително на процесната дата и място, жалбоподателят П. Г. е
управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № ** със служебно
прекратена регистрация на номера от 29.03.2022г., поради липса на сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ видно от изготвената от
настоящия състав справка от Гаранционен фонд, което обстоятелство не се
оспорва и от самия жалбоподател, а съгласно посочената в НП норма на
чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
Въпреки това в настоящия случай не може да се направи извод, че
поведението на жалбоподателя П. Г., което се субсумира под състава на
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е извършено виновно.
Превозното средство е било служебно дерегистрирано в резултат на данните
получени по електронен път от Гаранционния фонд, сочещи на липсата на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. При това обаче,
доколкото липсват данни за служебната дерегистрация да е издаден какъвто и
да е административен акт, който да е връчен някому, нито да е уведомен
собственикът на когото е регистриран автомобилът, въпреки изричното
указание на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, не може да се вмени в чиято и да е вина,
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Нещо
повече, в случая прави впечатление от установеното, че дерегистрацията е
станала на 29.03.2022г., а нарушението е констатирано веднага на следващия
ден на 30.03.2022г., за този изключително кратък срок, за самия собственик
няма доказателства, че е получил уведомлението, логично да няма такива на
още по-голямо основание за друго лице, различно от собственика, било то и
роднина. В настоящия случай, доколкото се касае за формално нарушение, т.
3
е. такова лишено от общественоопасни последици, по дефиниция вината е
възможна само под формата на умисъл. Незнанието на част от обективните
елементи на състава на нарушението обаче, а именно – прекратяването на
регистрацията по служебен път, налага извод за липса на виновно поведение,
доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по
смисъла на чл. 14 НК вр. чл. 11 ЗАНН, която всякога изключва умисъла.
Следователно съставът на административното нарушение не е
извършен, тъй като липсва субективното отношение на жалбоподателя, към
извършеното деяние, а няма никакви доказателства, че собственикът или
жалбоподателят е уведомен за служебната дерегистрация.
По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на
контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав намери, че атакуваното
Наказателно постановление № 22-0432-000916/ 08.07.2022г. на Началника РУ
01 Пловдив при ОД на МВР - Пловдив, с което на П. С. Г., ЕГН: **********,
с адрес: **, са наложени следните административни наказания: на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена
ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, следва ДА СЕ ОТМЕНИ като неправилно и незаконосъобразно.
В случая с отмяната на процесното наказателно постановление,
жалбоподателят П. Г. има право на разноски на основание чл.63д, ал.1 от
ЗАНН. Направено е своевременно искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, приложен е договор за правна защита и
съдействие от 25.08.2022г. В същия този договор обаче не е посочен начин на
плащане – „в брой“ или „по банков път“. В този смисъл, нито договорът, в
тази си част, може да счете за разписка при плащане в брой, нито е
ангажирано писмено доказателство като банкова разписка за плащане на
разходите по банков път. При липса на доказателства в коментираната
посока и искането на жалбоподателя остава необосновано, поради което
съдът го намира за неоснователно и не следва да се произнася в негова полза.
4
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0432-000916/ 08.07.2022г.
на Началника РУ 01 Пловдив при ОД на МВР - Пловдив, с което на П. С. Г.,
ЕГН: **********, с адрес: **, са наложени следните административни
наказания: на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на
Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5