Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
................... 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, VIII-ми въззивен
състав,
в открито заседание на петнадесети май
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КОСТАДИНКА
КОСТАДИНОВА
2. ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретаря Татяна Шуманова и в присъствието на прокурора Борис Балев,
като се запозна с докладваното от съдия Костадинова ВНОХД №698 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на гл.XXI от НПК.
Образувано по протест на СРП срещу Присъда от
01.02.2018г. по НОХД 14776/2014 г. по описа на СРС, НО, 103 с-в, с която
подсъдимият Д.Е.Я. — роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, осъждан, работи, живущ ***, ЕГН ********** е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 01.01.2014 г. в
гр. София на ул. „********е отнел чужди движими вещи - дамска кожена чанта марка
„Таймс шус анд багс“ на стойност 40.00 лева,
2 бр. ключове на стойност 2.00 лева единия, на обща стойност 4.00 лева,
професионални четки за гримове на стойност 42,75 лева, кожено дамско портмоне,
на стойност 20.00 лева, гланц за устни марка „Есенс“
на стойност 1,50 лева, „фон дю тен“ марка „Мейбълин“
на стойност 5,50 лева, пудра за лице марка „Максфактор“
на стойност 5,50 лева, четка за коса на стойност 5.00 лева, часовник марка „Слач“ на стойност 100.00 лева, очна линия на стойност 2.50
лева, молив за вежди на стойност 1,50 лева, ръкавици на стойност 2.50 лева,
спирала марка „Сефора“ на стойност 28.50 лева, четка
за руж марка „Буржоа“ на стойност 10.00 лева, молив за очи, на стойност 1.00
лев, лична карта, дебитна карта и карта за градски транспорт или всички вещи на
обща стойност 270.25 /двеста и седемдесет лева и 25 ст/
лева, от владението на М.Ц.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил сила - нанесъл удар в дясната ръка наК..и
издърпал чантата от рамото й, поради което и на основание чл. 304 от НПК е
оправдан по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1, пр.
1 от НК.
В протеста се твърди, че присъдата на
районния съд е неправилна и
незаконосъобразна. Излагат се съображения, че въз основа на всички
събрани по делото доказателства се
установява по безспорен и категоричен начин извършеното от подс.
Я. пр. по чл.198, ал.1, пр.1 от НК. Моли се за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и да бъде осъден по повдигнатото му
обвинение. Не се
правят искания по доказателствата.
В закрито
заседание въззивният съдебен състав, по реда
на чл.327 НПК, прецени, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на доказателства.
В открито заседание пред въззивната
инстанция прокурорът поддържа подадения протест. Моли за отмяна на постановената
оправдателна присъда и постановяване на нова, с която подс.
Я. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Адв. С. настоява, че
подзащитният му не е извършил вмененото му деяние .
Моли въззивния съд да се произнесе със съдебен акт, с
който да бъде потвърдена оправдателната присъда.
Подсъдимият се придържа към становището на адв. С. и моли присъдата да бъде потвърдена.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VIII-ми въззивен състав, след като обсъди доводите в протеста, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните
пред СРС доказателствени материали, обсъдени в
мотивите на присъдата. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са
събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК
доказателства. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани
и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства. Въззивният съд, след като подложи на
внимателен анализ доказателствената съвкупност по
делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено
различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите
констатации на СРС. Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д.Е.Я. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, с основно
образование,
неженен, осъждан, работи, живущ ***, ЕГН **********.
На 01.01.2014
г. около 21.40 ч. свид. М.К.се намирала в гр. София,
като вървяла пеша по ул.“Цар Симеон“ към дома си. Вървейки, към 22.00 ч. свид.К..стигнала пред № 204 на посочената улица, в района
на трамвайна спирка, под стълб на уличното осветление, когато била нападната от
неустановено лице - младеж, който я бутнал в дясната й ръка и издърпал дамската
й чанта марка „Таймс шгус анд багс“ от дясното й рамо. В
чантата си свид.К..имала вещи и дамски
принадлежности, а именно - 2 бр. ключове, професионални четки за гримове,
кожено дамско портмоне, гланц за устни марка „Есенс“,
„фон дю тен“ марка „Мейбълин“, пудра за лице марка „Максфактор“, четка за коса, часовник марка „Слач“, очна линия, молив за вежди, ръкавици, спирала марка
„Сефора“, четка за руж марка „Буржоа“, молив за очи,
лична карта, дебитна карта и карта за градски транспорт.
След като издърпало дамската й чанта,
неустановеното лице побягнало с нея, а свид.К..го
подгонила и викала за помощ, но никой не се отзовал на виковете й, като около
15 метра след като го гонила,К..изгубила лицето, което се отдалечило в посока
от бул. „Константин Величков“ към Западен парк, после завило към магазин
„Била“, а след това към строежи, но успяла да види лицето му. Веднага след това
същата звъннала на спешен телефон, откъдето я свързали с полицията и съобщила
за случилото се.
На пристигналите на място полицейски
служители от 03 РУ - СДВР предвид шока от отнемане на дамската й чанта, на свид. К.. й било трудно да посочи как е изглеждало лицето,
което й е взело същата, като по - късно около 23.00 ч. подала жалба за
случилото се в 03 РУ - СДВР.
Впоследствие, в 03 РУ -СДВР, предвид
даденото от свид. М.К.описание на лицето, което
отнело дамската й чанта бил установен и доведен подс.
Д.Я., и въпреки че не била много сигурна, дали това е лицето, при извършеното
разпознаване на 17.01.2014 г. свид.К..посочила подс. Я. като лицето, което на 01.01.2014
г. я е ограбило.
Подс. Д.Я. за
времето от 20.00 ч. на 01.01.2014 г. до 08.00 ч. на
02.01.2014 г. бил на работа по график, нощна смяна, като касиер, заедно със свид. М.М., в магазин „Мандарин“ на
ул. „********и няма данни да е напускал магазина по време на смяната му.
Няколко дни по - късно, в 03 РУ - СДВР
бил задържан свид. И.С.предвид данни за извършен от
него грабеж, същият значително си приличал с подс. Д.Я.,
но въпреки това Я. бил привлечен към наказателна отговорност.
От
заключението на изготвената съдебно -оценителната експертиза е видно, че
стойността на отнетата дамска чанта на свид. К..а, с намиращите
се в нея вещи и дамски принадлежности е общо в размер на 270.25 /двеста и
седемдесет лева и 25 ст./ лева, а от заключението на изготвената видео -
техническа експретиза е установено, че с оглед
резолюцията на изследваното изображение на лицето на видео файловете от
камерите на магазин „Мандарин“ на 01.01.2014 г.,
отдалечеността, гледната точна на записващото устройство и нивото на компресия,
е налице загуба на детайли в изображението, поради което е невъзможно
извършване на лицево - идентификационно съпоставяне.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена след анализ на
събраните по делото доказателства – обясненията на подс.
Д.Я., показанията на свид. М. К..а, на свид. И.С., на свид. М.М., на свид. К.М., протокол за
разпознаване на лица и предмети от 17.01.2014 г. с приложен към него фотоалбум,
заключението на съдебно - оценителната експертиза, заключението на видео-
техническата експертиза, протокол за доброволно предаване от 31.01.2014 г.,
служебна бележка от 23.01.2014 г. на поде. Д.Я., заверен препис от присъставена форма за смените на персонала в магазин
„Мандарин“ през м. януари 2014 г., справка за съдимост на подс.
Д.Я. и др.
Възприетите от първата инстанция
фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при
съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати
логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията на процесуалния
закон е анализирал доказателствените източници, като
е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и
не е кредитирал други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в първоинстанционния
съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени
събраните по делото доказателствени материали и не е
допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че
когато изразява съгласие с доказателствения анализ,
направен от предходната инстанция, въззивният съд не
е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012г. по н.д. №
1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
В протеста липсват подробни доводи
относно твърдяната неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Такива не
се излагат и в о.с.з.
Настоящият
съдебен състав намира, че на първо място следва да бъде споделена оценката на
СРС досежно обясненията на подс.
Я.. Първоинстанционният съд е кредитирал
същите и настоящата инстанция се съгласява напълно тази доказателствена
оценка на районния съдия. Действително те притежават двояка правна природа на основно
гласно доказателствено средство, но така също и на
такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си на защита, като в
тази насока на мисли, достоверността им следва да бъде установена при спазване
на общите правила относно гласните доказателствени
средства и при съблюдаване на дефинитивните правила за оценка на
доказателствата. Въззивният съд ги приема за
достоверни. Тези обяснения, за разлика от показанията на свид.
К..а, се подкрепят и от други доказателствени
материали, каквито са показанията на свидетелите М.иМ..
Правилно първоинстанционния
съд се е доверил на изложеното от свид.К..досежно времето, мястото и механизма на осъщественото
спрямо нея действие, но не и относно авторството на същите, тъй като в тази част
те не са пределно категорични, последователни, логични и безпротиворечиви,
така например в хода на съдебното следствие пред СРС позицията на свид.К..относно това кой е извършителят, дали това е подс. Я. намиращ се в залата или друго лице се променя
няколко пъти, като последно свид.К..заявява, че не е
напълно сигурна, дали подс. Я. е лицето което е
отнело вещите й.
Освен това при извършеното разпознаване, пострадалата сочи различни
белези по които разпознава извършителя, от тези отразени в протокол за разпит.
В
този ред на разсъждения, правилно са кредитирани и показанията наМ.иМ. същите са логични и
последователни, като еднопосочно подкрепят изведената от съда фактология, както и обясненията на подс.
Я.. Изложеното от тях намира опора и в
писмените доказателства протокол за доброволно предаване от 31.01.2014 г.,
служебна бележка от 23.01.2014г. на подс. Д.Я.,
заверен препис от присъствена форма за смените на персонала в магазин
„Мандарин“ през м. януари 2014 г.
Съгласно препис от присъствена форма за смените на персонала в магазин
„Мандарин“ през м. януари 2014 г., подс. Я. е бил
втора смяна на работа на 01.01.2014 г., от служебна
бележка от 23.01.2014 г. издадена от свид. К.М.-управител
по това време в магазина, се установява, че от 20.00 ч. на 01.01.2014 г. до 08.00 ч. на 02.01.2014 г. подс.
Д.Я. е бил на работа в магазин „Мандарин“ на ул. „********в гр. София.
С оглед изложеното СГС кредитира
показанията на тези свидетели, като счете същите за достоверни и добросъвестно
дадени.
Настоящият
съд приема за обективни и компетентни заключенията на извършените по ДП СПЕ и СОЕ.
Въз основа на същите се изясняват психическото състояние на подс.
Я. и стойността на принудително отнетите отК..вещи. СГС кредитира заключенията на експертизите, като
обосновани, изготвени от лица с нужните специални знания и отговарящи с
необходимата прецизност на поставените въпроси. Уместно заключенията са били
възприети от СРС при формирането на фактическите изводи по делото. Относими към предмета на доказване и имащи значение за
изясняване на фактическата обстановка по делото са и приобщените писмени
доказателства. При служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът не откри
да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на същите,
които да обосновават изключването им от доказателствения
материал по делото.
Констатация
за съдебното минало на подсъдимия съдът направи въз основа на наличната по
делото, като писмено доказателство, справка за съдимост.
Солидаризирайки се с правните изводи на районния съдия
и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира
следното:
Според
императивната уредба на процесуалния закон и константната съдебна практика е
недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато
обвинението спрямо конкретното лице, за конкретното престъпно деяние не е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата
не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи
относно авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни
признаци. Разпоредбите на чл.16 и чл.303, ал.2 от НПК ясно и категорично
провъзгласяват принципът за невиновност на подсъдимия до завършване на
наказателното производство с влязла в сила присъда. Уточнява се, че същият може
да бъде признат за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен
начин. Следователно, когато и след изчерпване на всички процесуални средства не
се установи по безспорен и категоричен начин, че деянието е извършено или че е
извършено от подсъдимия, съдът е длъжен да го признае за невиновен /ППВС №6 от
04.05.1978г./
Настоящият
съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се оказват
абсолютно недостатъчни, за да бъде признат подсъдимият за виновен в извършване
на посоченото по-горе престъпление.
За да отговори на един от основните въпроси по чл.303, ал.1 НПК, а именно дали Я. е автор на престъплението, за което е привлечен да отговаря, съдът обсъди наличните по делото доказателства с оглед на приетата за установена в обвинителния акт фактическа обстановка. Анализът на доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа връзка, не обуслови извод за несъмнена доказаност на авторството на подсъдимият в извършване на инкриминираното престъпление.
От обективна страна действително е установено, че на процесната дата и място е извършено деяние по отношение на свид.К..а, което отговаря на обективните признаци на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 НК. В същото време обаче, не бе безспорно доказана съпричастността на подс. Я. към инкриминираното деяние.
С оглед наличната по делото доказателствена съвкупност са налице основателни съмнения
дали на посочената в ОА, дата и час, подсъдимият се е намирал инкриминираното
място и липсват категорични доказателства, за осъществено от страна на подс.
Я., на инкриминираното място и време, деяние, описващо признаците на
престъплението по чл. 198,ал.1,пр.1 НК.
Въз основа
събраните по делото доказателства, не може да бъде направен извод /в
съответствие с изискването на разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК/, че
подсъдимият Я. е осъществил от обективна страна състава на престъплението, за
което е предаден на съд. Обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен
начин, а обжалвана присъда е законосъобразна и обоснована и като такава следва
да бъде потвърдена.
Въз основа на изложеното и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че протестираната
присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.
Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа
обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния
закон.
При извършената на основание
чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция
не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 01.02.2018г. по НОХД № 14776/2014 г. по
описа на СРС, НО, 103 с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.