Решение по дело №154/2018 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 58
Дата: 2 юни 2020 г. (в сила от 19 юни 2022 г.)
Съдия: Росица Иванова Маркова
Дело: 20181400900154
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

 

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  58

                                      гр.Враца, 02.06.2020г.

 

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 22.05.2020г., в състав:

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ИВАНОВА

 

 

         при участието на секретаря МАРИЯ Ц. разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№154 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        

         Предявен е осъдителен иск за сумата 200 000лв.

         Ищцата Д.Й.Ц., ЕГН **********, представлявана по пълномощие от адвокати Й.Д. и И.Ж. от САК, твърди, че на 09.04.2018г. около 11:40ч. с посока на движение от гр.Враца към гр.Монтана по път І-1 /Е-79/ А.В.Б. е управлявал л.а. "Форд Галакси" с рег.№М 66 95 ВН. По същото време на същия път с посока на движение от гр.Монтана към гр.Враца в лентата за насрещно движение Ц.П.П. е управлявала л.а. "Ситроен Ц3" с рег.№М *** ВН. В района на км.132+330м. поради неопитност и движение с несъобразена скорост П. е навлязла в лентата за насрещно движение, в резултат на което е настъпил сблъсък с л.а."Форд Галакси", П. напуснала пътното платно и се установила в крайпътната канавка. В резултат от удара пострадал пътникът в л.а."Форд Галакси" А. Т.А., който получил несъвместими с живота травматични увреждания и по-късно починал в "МБАЛ Хр.Ботев", гр.Враца.

         За настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, на местопроизшествието пристигнал екип на Отдел "Пътна полиция"-Враца и екип на спешна помощ. Полицейските служители съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №967000-4795/13.042018г. и е образувано ДП №459/2018г. по описа на РУ-Враца.

         В исковата молба се твърди, че от събраните доказателства е установено, че единствената причина за настъпването на ПТП са действията на водача на л.а."Ситроен" Ц.П..

         Сочи се, че загиналият А. А. е син на ищцата, която е загубила своята опора в живота, обичта и грижата, с които е била дарявана и датата на произшествието се е превърнала за нея в най-тежкия и черен ден в живота й. Твърди се, че ищцата още не може да се отърси от шока, да осъзнае и приеме, че А. вече го няма и си е отишъл по толкова нелеп начин неочаквано и безвъзвратно.

         В исковата молба се твърди, че към датата на ПТП по отношение на увреждащия л.а. "Ситроен Ц3" е била налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица №BG/11/117002760894, валидна от 17.10.2017г. до 16.10.2018г., сключена с ответника ЗАД"Армеец", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Стефан Караджа"№2. Ответното дружество е образувало преписка по щета №100181100101778Н по подадено от ищцата искане за обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди и е поискало да бъдат представени редица документи от образуваното досъдебно производство, но голяма част от тези документи още не са налични.

         Твърдението на ищцата е, че ответното дружество все още не е определило обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди и я е уведомило, че предвид непредставянето на исканите документи не е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение.

         По този начин е обоснован правния интерес от предявяването на иск за сумата 200 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.08.2018г. /деня на постановения отказ за плащане/ до окончателното изплащане на сумата.

         Претендират се и разноските по делото.

         Чрез пълномощника си юрисконсулт Л.М.-Л. ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорено е съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия А. А. и настъпването на сериозни като интензитет и продължителност болки и страдания.

         Ответникът признава факта за наличие на валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" по посочената в исковата молба полица за л.а."Ситроен" рег.№М *** ВН.

         При условията на евентуалност ответникът оспорва твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП и подчертава, че обстоятелствата около него се изясняват. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача на л.а."Ситрен" и твърди, че вина за реализиране на произшествието има водачът на л.а."Форд Галакси" или водачът на МПС "Сетра" и в тази връзка прави възражение за независимо съизвършителство между водачите на трите автомобила. Навежда се твърдение, че водачите на другите два автомобила не са съобразили поведението с останалите участници в движението, извършили са несигнализирана и/или необезопасена маневра, движили са се с превишена скорост, не са спазили необходимата дистанция, не са се движили в най-дясната част на полагащото им се платно за движение, управлявали са МПС след употреба на алкохол, не са предприели необходимите мерки за предотвратяване на ПТП.

         В условията на евентуалност е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на А. А., за който се твърди, че е бил без поставен или с неправилно поставен предпазен колан, което е допринесло за настъпването на леталния изход. Твърди се също, че А. е знаел, че водачът на л.а."Форд Гаракси" е употребил алкохол, въпреки това се е качил в МПС и по този начин е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.

         Ответникът оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпилото произшествие и последвалия летален резултат за А. и в условията на евентуалност се навежда твърдение за съществуване на предхождащи и съпътстващи травми/заболявания.

         Предявеният иск е оспорен и по размер, който ответникът преценява като силно завишен.

         От името на ищцата е подадена допълнителна искова молба, в която се поддържат всички твърдения, съдържащи се в първоначалната, и се оспорват твърдените от ответника факти.

         В допълнителния си отговор ответникът също поддържа твърденията си, изложени в първоначалния.

         Постъпило е писмено становище от привлеченото трето лице-помагач на страната на ответника ЗК"Лев Инс"АД, ЕИК *********, което оспорва предявения иск и навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия А. А., за който се твърди, че е пътувал без поставен предпазен колан. Оспорено е твърдението на ответника за вина на водача на л.а."Форд Галакси", чиято гражданска отговорност е застрахована при подпомагащата страна. Твърдението на помагача е, че виновен за настъпването на ПТ е водачът на л.а. "Ситроен" Ц.П..

         Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1, вр. чл.493, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.

         След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:

         С влязла в законна сила присъда по НОХД №485/2019г. на Окръжен съд-Враца Ц.П.П. е призната за виновна в това, че на 09.04.2018г. около 11:40ч. на път Е-79 в района на км. 132+300, община Враца, с посока на движение от гр.Монтана за гр.Враца, при управление на лек автомобил "Ситроен", модел "С 3" с рег.№М *** ВН, собственост на П.Д.П. от гр.Монтана, е нарушила правилата за движение на ЗДвП, а именно: чл.20, ал.1, чл.42, ал.1, т.2 и чл.42, ал.2, вследствие на което, без да се е убедила, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, предприема маневра за изпреварване на автобус марка "Сетра С 315 ХД" с рег.№М *** АР, със скорост от около 128км/ч, която не е безопасна, за да може да извърши изпреварването за кратко време, като с рязко навиване на волана надясно за навлизане в полагащата й се лента е загубила контрол върху автомобила, връща се в насрещната лента и блъска челно правомерно движещия се автомобил "Форд Галакси" с рег.№М *** ВН, собственост на "Йоел"ЕООД гр.Монтана и по непредпазливост е причинила смъртта на: водача на лек автомобил "Форд Галакси" А.В.Б., пътника на предна дясна седалка  М. А. Й. и пътника на задна лява седалка А. А., както и телесни увреждания на две лица.

         По делото е безспорен факта, че л.а."Ситроен С3" е имал при ответника валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по застрахователна полица №BG/11/117002760894 със срок на валидност от 17.10.2017г. до 16.10.2018г.

         От представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки видно, че ищцата е майка на загиналия при произшествието А. Т.А..

         С исковата молба е представено изходящо от ответното дружество писмо изх.№1-4435/23.05.2018г., от което се установява, че по претенция на ищцата за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди при застрахователя е образувана щета №10018100101778Н, а с писмо изх.№10018-КЗ-2172/03.08.2018г. същата е уведомена, че няма основание за изплащане на обезщетение.

         Вещото лице по допуснатата по делото САТЕ се произнася, че максимално разрешената скорост за участъка, в който е настъпило процесното ПТП, е 90км/ч. Произшествието е настъпило на дневна светлина, при слънчево време с нормална видимост, а пътната настилка е била суха. Ударът между л.а."Ситроен С3" и л.а."Форд Галакси" е настъпил в лентата на правомерно движещия се автомобил "Форд Галакси" в посока гр.Монтана. Скоростта на движение на л.а."Ситроен С3" в момента на удара е била около 127.9км/ч, а преди началото на предприетата маневра "изпреварване" е била 80км/ч. Към момента на удара скоростта на движение на л.а."Форд Галакси" е била около 60.8км/ч. Скоростта на движение на третото участвало в произшествието МПС - автобус "Сетра" е била при началото на аварийното му спиране около 80км/ч. ПТП е реализирано на прав участък от пътя с дължина около 900м., заключен между десен и ляв завой в посока гр.Враца, в която посока са се движили попътно л.а."Ситроен С3" и автобус "Сетра". Л.а."Форд Галакси" се е движил правомерно в полагащата му се дясна лента в посока гр.Враца-гр.Монтана. След преминаване на десен за л.а."Ситроен С3" и автобус "Сетра" завой и при навлизане в прав участък на пътя водачът на лекия автомобил е предприел маневра "изпреварване" с навлизане в лентата за насрещно движение и в края на маневрата е достигнал скорост от около 127.9км/ч, след което с рязко навиване на волана надясно за навлизане в полагащата му се лента и предотвратяване на удар с насрещно движещия се л.а."Форд Галакси", е загубил контрол върху управлението на автомобила, със зигзагообразно движение се е върнал в насрещната лента, от което е последвал челен удар между двата леки автомобила. След удара л.а."Форд Галакси" се е установил на десния банкет, а л.а."Ситроен С3" е получил въртеливо движение, при което вследствие на получените деформации от него са изпаднали двигателят и скоростната кутия, той е продължил движението си постъпателно, навлязъл е в лентата за движение в посока гр.Враца, където е последвал вторичен удар в изпреварения автобус.

         Експертизата се произнася, че от техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП е предприетата маневра "изпреварване" чрез навлизане на л.а."Ситроен С3" в лентата за насрещно движение, без да е осигурено достатъчно разстояние по дължината на пътя за нейното безопасно изпълнение, при което водачът му в края на маневрата е изгубил контрол върху управлението на автомобила, със зигзагообразно движение в момента на удара е останал в лентата за насрещно движение, с което поставил сам себе си и водача на другия, правомерно движещ се лек автомобил в невъзможност за предотвратяване на удара. При движение със скорост от 127.9км/ч л.а."Ситроен С3" е попаднал в опасната зона за спиране на л.а."Форд Галакси", чийто водач не е имал техническа възможност да спре и да предотврати удара. Автобусът "Сетра" не е участвал в инициалния удар между леките автомобили и се е движил правомерно в полагащата му се лента със скорост от 80км/ч.

         В заключението се сочи, че л.а."Форд Галакси" е с регистрация 1+6 седящи места и всяка от седалките е снабдена с фабрично монтиран триточков обезопасителен инерционен колан. А. А. е пътувал на задна лява седалка и е бил без поставен предпазен колан. Като пояснява, че предпазните триточкови колани са средство за пасивна защита с предназначение да предпазват в случай на внезапно спиране на автомобила таза, долните крайници и горната част на тялото при инерционна сила и направление, действаща върху тялото в посока отзад-напред спрямо надлъжната ос на автомобила, вещото лице се произнася, че инерционната сила върху тялото на А. е била с посока отпред-назад, при реализирания челен удар тялото му се е придвижило напред, при което с оглед сумарната скорост в момента на удара от 188.7км/ч получените по тялото му увреждания биха настъпили и при поставен колан.

         По делото е допусната и изслушана специализирана съдебно-медицинска експертиза, чието заключение се възприема от съда. Вещото лице се произнася, че при процесното ПТП А. А. е получил съчетана травма, изразяваща се в: гръдна и белодробна травма - счупване на ребра вляво със силно изразен белодробен оток от травматичен характер и мастна емболия; коремна травма - подкапсулен кръвоизлив; счупване на тазови кости вляво; охлузване на челото вляво с очилат хематом вляво, охлузвания двустранно хълбочно и на двата долни крайника. Причината за смъртта на пострадалия е белодробната мастна емболия, възникнала като усложнение на счупванията и е довела до остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Вещото лице приема, че е налице пряка причинно-следствена връзка между установените травматични увреждания и настъпилата смърт на А.. Имайки предвид това, че  непосредствената причина за смъртта е установената мастна емболия на белите дробове, вещото лице счита, че поставянето/непоставянето на предпазен колан няма никакво значение за крайния изход. От представените по делото материали от досъдебното производство и от обясненията на вещото лице д-р Н. става ясно, че той е извършил аутопсията на трупа на А.. Експертът пояснява, че приживе на починалото лице е бил поставен пестмейкър заради нарушения на сърдечния ритъм, но заявява категорично, че това обстоятелство няма никакво отражение и значение за настъпилата смърт. Същото се отнася и за бъбречното заболяване, от което е страдал и заради което му е бил поставен артеровенозен шънт, необходим за извършването на хемодиализа. Вещото лице сочи, че мастната емболия се получава в резултат от счупвания на кости и размачкване на меки тъкани, при което се разкъсват кръвоносни съдове, отделят се мастни капки, които преминават през кръвния поток и достигат до белия дроб. От натрупването на мастна тъкан в белия дроб, въздух не може да преминава, кръвта не се окислява и настъпва смърт. В случая мастната емболия се развива за срок от 5 до 7 дни.

         По делото е приета медицинска документация на А. А., в която се съдържат данни за заболяванията, от които е страдал приживе, а именно артериална хипертония, аритмия и захарен диабет. Представена е и информация от НЗОК за използвани медицински услуги в болнична и извънболнична помощ.

         По искане на ответника е допусната и изслушана комплексна автотехническа-медицинска експерзита, чието заключение не се оспорва от страните и се възприема от съда.

         Вещото лице - автоексперт се произнася, че при излизане от десен за него завой, навлизане в правия участък и предприемане на маневра "изпреварване" на попътно движещия се пред него автобус водачът на лекия автомобил "Ситроен С3" чрез навлизане в лентата за насрещно движение, разрешено му с пътен знак, е имал видимост напред пред себе си на разстояние от около 900м. по дължината на пътя. При излизане от десен за него завой и навлизане в правия участък на пътя в посока гр.Монтана водачът на л.а."Форд Галакси" се е движил в полагащата му се лента и е имал видимост пред себе си от около 900м. Към момента, в който л.а."Ситроен" е започнал изпреварването на автобуса и е навлязъл в лентата за насрещно движение, л.а."Форд Галакси" е бил на разстояние от около 180.8м. от мястото на удара. Разстоянието между двата автомобила е било около 464.8м. и техните водачи са имали директна видимост. Опасната зона за спиране на л.а."Форд Галакси" е била около 44.43м. Разстоянието, на което се е намирал този автомобил от мястото на удара в момента на възникване на опасността, а именно повторното навлизане на л.а."Ситроен" в лентата за насрещно движение, е било около 15.85м.  Вещото лице приема, че водачът на л.а."Форд Галакси" не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез намаляване на скоростта и аварийно спиране.

         Вещото лице - съдебен лекар потвърждава първоначалното си заключение, че първопричина за настъпилата мастна емболия на белите дробове е наличието на счупвания на ребра и тазови кости, които се дължат на директен и индиректен удар с/или върху твърд тъп предмет. Силата на удара и травматизиращата сила са постоянни величини и не зависят от това бил ли пострадалият с поставен предпазен колан или не. Обезопасителният колан изпълнява предпазната си функция при скорост до 60км/ч, докато в конкретния случай сумарната скорост на двамата автомобила е в пъти по-висока. Вещото лице пояснява, че А. е имал предходни хронични заболявания: на бял дроб - изразена ХОББ, емфизем и ателектази; на миокарда - дифузна миокардиосклероза, дифузна хипертония на миоцитите; бъбрек - дифузен хроничен пиелонефрит; инсулинозависима захарна болест. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че никое от хроничните заболявания, от които е страдал А. А., само по себе си не може да причини мастната емболия, от която е настъпила смъртта му.

         По делото е разпитана като свидетел Ц.П. - водач на л.а."Ситроен С3". Същата заявява, че преди да предприеме изпреварването на автобуса се движила с около 80-90км/ч и в този момент в насрещното платно нямало коли. След като изпреварила автобуса и се прибрала в дясната лента за движение, не си спомня какво точно се случило, нещо "изпукало", колата се поднесла наляво, тя се опитала да я овладее чрез въртене на волана, но автомобилът тръгнал рязко надясно и нататък няма спомени. Спомня си, че времето било ясно, пътят бил сух с прекъсната осева линия, участъкът бил прав.

         Като свидетел е разпитан е разпитан и водача на автобуса "Сетра" А.Т.. Той установява, че пътувал в посока гр.Монтана - гр.Враца, времето било ясно и слънчево, пътят бил сух. Произшествието настъпило преди отклонението на пътя за гр.Вършец, в който участък по пътя имало неравности и дупки. Участъкът бил прав с добра видимост. В огледалото за обратно виждане Т. видял лек автомобил, който предприема изпреварване, и в същото време видял автомобили и в насрещната лента. Л.а."Ситроен" изпреварил автобуса и се прибрал в дясната лента за движение, веднага след което таванът му започнал да се клати от неравностите по пътя, колата тръгнала рязко наляво и надясно в зигзаг. В този момент свидетелят видял насрещно движещия се автомобил, чийто водач излязъл в десния банкет, за да избегне удара. Ударът настъпил наполовина в банкета, наполовина в дясното пътно платно и Т. видял огромно огнено кълбо, през което преминал с автобуса. Свидетелят си спомня, че когато "Ситроен"-ът започнал да лъкатуши, светнали задните му светлини - знак за употреба на спирачки. В участъка нямало знаци за ограничаване на скоростта и такива, предупреждаващи за неравности по пътя.

         За установяване на твърдените от ищцата болки и страдания по делото е разпитана св.М.И.. Същата установява, че майката и синът били в прекрасни отношения. А. заживял в София през 1986-87г., когато се оженил, но преди 10 години се развел и се върнал в с.Соколаре и заживял с майка си. И. установява, че здравословното състояние на сина се влошило, разболял се от диабет и бил на хемодиализа. Въпреки влошеното си здраве, А. помагал на майка си в домакинството и бита. Когато И. съобщила на ищцата за смъртта на сина й, тя загубила съзнание. След като се опомнила, започнала да плаче. Според свидетелката ищцата се сринала, буквално се "стопила", често се сеща за случилото се и непрекъснато плаче. В момента за ищцата се грижи дъщеря й, която живее за постоянно в гр.София, а в грижите за нея помага и св.И..

         При така изяснената фактическа обстановка за разрешаване на повдигнатия спор съдът взе предвид следното от правна страна:

         С влязла в законна сила присъда по НОХД №485/2019г. на Окръжен съд-Враца Ц.П.П. е призната за виновна в извършването на престъпление, в резултат от което по непредпазливост е причинила смъртта на А. Т.А., син на ищцата.

         Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Събраните и в настоящото производство доказателства и в частност, заключенията на автотехническата и съдебно-медицинска експертизи дават основание за категоричен извод, че П. е извършила виновно и противоправно деяние, пряка и непосредствена последица от което е настъпилата смърт на А. А..

         Безспорен по делото е фактът, че гражданската отговорност на виновния за произшествието водач е застрахована при ответника и събитието е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.

         По делото са събрани гласни доказателства за претърпените от ищцата болки и страдания, за това, че тя е приела изключително тежко смъртта на сина си и страда безутешно от неговата загуба.

         Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е установено по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищцата по чл.432, ал.1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за справедливо обезщетяване на болките и страданията от смъртта на нейния син по критериите на чл.52 от ЗЗД.

         Като майка на загиналия при произшествието, ищцата попада в кръга на лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък, съгласно приетото в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд. Макар че по делото е разпитан само един свидетел, съдът приема, че между ищцата и сина й е съществувала силна и дълбока емоционална връзка. Дори и с влошено здраве, синът е помагал на своята майка в бита и в ежедневието. Ищцата е изживяла и до края на дните си ще изживява тежко преживяната трагедия. В общочовешки и в житейски план за жената, дори в напреднала възраст като тази на ищцата, няма по-тежка и непрежалима загуба от загубата на дете.

         Специфичното при неимуществените вреди, особено на тези от причинена смърт е, че те имат по-дълго проявление. При определяне на техния размер е необходимо да  се отчитат не само наличните, вече настъпили вреди, а и тези с проявление напред във времето. Болките и страданията от смъртта на близък човек са интензивни както на емоционално ниво, така и от гледна точка на очакванията за духовна и морална подкрепа, за грижи и внимание. Критерият на справедливостта по чл.52 от ЗЗД не е абстрактен, а обусловен от общественото възприемане на справедливостта на дадения етап от развитие на обществото и от съществуващата икономическа конюнктура. Практиката на ВКС е последователна по въпроса за детерминирането на критерия за справедливост от икономическата конюнктура в страната, която от своя страна е основана  и на почти ежегодното нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени на застрахования от трети лица. Независимо от функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от тази на прекия причинител на вредите, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията следва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.

         Като взе предвид събраните по делото доказателства и с оглед изложеното в предходния абзац, съдът приема за справедливо за претърпените от нея болки и страдания от смъртта на сина й ищцата да бъде обезщетена със сумата 150 000лв., в който размер предявеният иск следва да бъде уважен, а в останалата част - отхвърлен като неоснователен и недоказан.

         Съобразно чл.497, ал.1 от КЗ обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от 03.08.2018г., когато ответното дружество е уведомило ищцата за отказа си да й заплати застрахователно обезщетение.

         Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Заключенията на автотехническата и съдебно-медицинска експертиза са категорични, че при сумарна скорост на двата участвали в произшествието автомобила от повече от 180км/ч поставянето на предпазен колан не би предотвратило настъпването на уврежданията на А.. Неоснователно е и възражението за това, че принос за настъпването на смъртта на А. имат и придружаващите заболявания, от които е страдал. Вещото лице - съдебен лекар изразява категорично експертно мнение, че мастната емболия, станала причина за смъртта на А., се дължи единствено на получените при произшествието травми и няма връзка с хроничните заболявания на пострадалия.

         При този изход на делото в полза на адв.И.Ж. следва да бъде присъдено възнаграждение за адвокатска защита по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 4 530лв.

         В полза на Окръжен съд-Враца ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 6 000лв.

         Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски по делото съгласно представения списък по чл.80 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 253.75лв.

         Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

         ОСЪЖДА "ЗАД Армеец"АД, ЕИК121076907, със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Стефан Караджа"№2 да заплати на Д.Й.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, адвокати Й.Д. и И.Ж. сумата 150 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й А. Т.А., починал в резултат от ПТП, настъпило на 09.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от 03.08.2018г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част като неоснователен и недоказан.

         ОСЪЖДА "ЗАД Армеец"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Стефан Караджа"№2 да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 6 000лв.

         ОСЪЖДА "ЗАД Армеец"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Стефан Караджа"№2 да заплати на адвокат И.Н.Ж. *** адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 4 530лв.

         ОСЪЖДА Д.Й.Ц., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на "ЗАД Армеец"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Стефан Караджа"№2 разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 253.75лв.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         Делото е разгледано при участието на трето лице-помагач "Лев Инс"АД.

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: