№ 3407
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100513476 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца К. Н. К. срещу решение от 03.10.2022 г. по
гр.д. №52049/2021 г. на Софийския районен съд, 164 състав, с което е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя срещу ЗАД „А.“ АД иск с правно основание чл.405 ал.1 КЗ за
заплащане на сумата от 4283,72 лв., предявен като частичен от общо претендираните 8500,00
лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени
вреди по л.а. „Хюндай Санта Фе“ с рег. № СА **** РХ, от настъпило в срока на действие на
застраховка „Каско“ ПТП на 24.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 07.09.2021
г., до окончателното плащане, като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесните увреждания представляват
изключен риск по процесната застраховка. Поддържа, че процесният случай попада в
хипотезата на т.14.17 от ОУ, т.е. представлява покрит риск. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявения
иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „А.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
1
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
За основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да
установи, че е сключен договор за застраховка „Автокаско”, в срока на застрахователното
покритие на който да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, както и да
докаже размера на причинените вреди.
Решаващият извод на първоинстанционния съд, довел до отхвърляне на предявения
иск по чл.405 ГПК, е, че процесното застрахователно събитие не представлява покрит риск
по сключената между страните застраховка „Каско на МПС“.
От приетото по делото заключение на САТЕ, която настоящият съдебен състав
кредитира напълно, се установява, че от техническа гледна точка причината за настъпване на
процесния технически проблем – авария, е блокирала вискомуфа на диференциал на заден
мост в затворено положение, вследствие на което задният мост работи постоянно с високо
натоварване. В о.с.з. вещото лице сочи, че най-вероятната причина за това блокиране е
стружки или смес от съединителите, в резултата на което самото масло е станало по-гъсто,
поради което то губи своята функция да смазва детайла.
От приетите по делото ОУ на застраховка „Каско“ се установява /т.14.10/, че сред
изключените рискове, при които не се покриват пълна и частична загуба на МПС, е:
повреждане на отделни детайли в резултат на констатирана техническа неизправност /в и
извън гаранционния срок/.
При тези данни, настоящият въззивен състав споделя изцяло извода на
първоинстанционния съд, че процесното събитие, при което е увреден автомобила на ищеца,
е настъпило в резултат на техническата му неизправност – блокирала вискомуфа на
диференциал на заден мост, т.е. технически проблем, по смисъла на т.14.10 от ОУ, което е
изключен риск по застраховката. Не е налице сочената от ищеца във въззивната жалба
хипотеза по т.14.17 от ОУ, при която застрахователят дължи обезщетение, ако в резултат на
корозия износване, изхабяване, умора на материала, обезцветяване, напукване и др. подобни
повреди в резултат на експлоатационни или на естествени причини /които са изключени
рискове/, настъпи застрахователно събитие, то последвалите щети се изплащат. Дори и да се
приеме, че настъпилата повреда е в резултат на някои от посочените причини, то не е
настъпило друго застрахователно събитие, което да представлява покрит риск /събитие/ по
раздел ІІІ от застраховката /авария по т.8.3, пожар, злоумишлени действия на трети лица,
природни действия, кражба и др./ и за което застрахователят би дължал обезщетение на
собственика на застрахования автомобил.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
2
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №10655/03.10.2022 г., постановено по гр.д.
№52049/2021 г. по описа на СРС, ГО, 164 състав.
ОСЪЖДА К. Н. К., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на ЗАД
„А.” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3