№ 2134
гр. Варна, 24.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело
№ 20213100101126 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищецът ИВ. В. ИВ., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Ц.Д.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Ответникът СТР. СТ. Г., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.
Н.И., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Ответникът П. Н. Г., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. М.Г.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. И.: Да се даде ход на делото. Представям отново пълномощно и моля да бъде
прието.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ по реда на чл.143 от ГПК пристъпва към изясняване на спора от фактическа
страна, като дава възможност на процесуалния представител на ищеца да поясни
фактическите си твърдения, заложени в исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответника – да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да представи в отговора на исковата молба.
Адв. Д.: Няма да правя уточнения и допълнения на исковата молба.
Адв. И.: Няма да правя уточнения и допълнения на отговора на исковата молба.
1
Адв. Г.: Няма да правя уточнения и допълнения на отговора на исковата молба.
Твърдим, че през 2011 г. раздялата между ответниците е продължила няколко месеца. Затова
сме изискали исковата молба по делото за развод, защото там се съдържат данни. Мисля, че
от месец юли до месец октомври или ноември 2011 г. страните са били във фактическа
раздяла. След това са се събрали, заживяли са заедно и им се е родило второ дете. След това
окончателната им фактическа раздяла е в края на 2015 г. Оттогава заживяват окончателно
разделени, като ответницата се е противопоставяла да има развод. През 2017 г. С.Г. подава
молба за развод и се развеждат. След 2015 г. не са се събирали да живеят заедно.
Адв. И.: Действително двамата ответници многократно са се разделяли и са
заживявали заедно. Навели сме в писмения отговор твърдение, че няколко месеца през 2011
г. страните са били във фактическа раздяла. Посочили сме, че предвид, че са били налице
конфликти между съпрузите също няколко пъти и по няколко месеца са живели на различни
места и са били във фактическа раздяла. В тази насока сме представили и писмено
доказателство, от което е видно, че моят доверител дори е бил на друг постоянен и настоящ
адрес, на който е пребивавал по време на фактическата раздяла. Няма спор относно
периодите на фактическа раздяла, както бяха уточнени от колегата Г..
Адв. Д.: По фактическата раздяла между страните така, както е уточнена в днешното
съдебно заседание нямам възражения. Няма как доверителят ми да знае кога ответниците са
били във фактическа раздяла. Това може да се види от бракоразводното им дело, водено
пред Районен съд – Варна.
Твърдя, че доверителят ми И.И. е кредитор на С.Г. от момента на издаването от него
на въпросния запис на заповед от 30.09.2011 г., който е с падеж 30.09.2012 г.
Адв. Г.: Моля ищеца да уточни в каква връзка е издаден записа на заповед.
Обезпечава ли същия каузално правоотношение между страните?
Адв. Д.: Към настоящия момент не мога да кажа дали записа на заповед обезпечава
някакво каузално правоотношение или не.
Адв. Г.: В исковата молба е записано, че е предоставен заем.
Адв. Д.: Доколкото ми е известно страните в настоящото производство са били
приятелски семейства и сумата е дадена в заем, за което е издадена и записа на заповед.
Тези обстоятелства по отношение на вземането са били предмет на т. д. № 1320/2016 г. по
описа на ВОС и считам, че същите не следва да се обсъждат в настоящото производство. Не
са предмет на същото.
Адв. Г.: Предмет на разглеждане пред ВОС, Търговско отделение е било вземането
по запис на заповед, като в това дело не е наведено каквото и да е каузално правоотношение
във връзка, с което е издаден въпросния запис на заповед. Там е разглеждана абстрактната
сделка и самия съд в решението си е записал, че твърдения за каузални правоотношения не
са навеждани, поради което такива не са и предмет на делото. В този случай сега се твърди,
че тази сума е била предоставена в заем.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА страните, че са обвързани със силата на пресъдено нещо на
2
решението по т.д. № 1320/2016 г. по описа на ВОС досежно качеството кредитор на ИВ. В.
ИВ..
Ответницата, не е длъжник, не е била страна по цитираното дело, но тя е в
касателство дотолкова, доколкото е страна по разпоредителната сделка, поради което
настоящият състав указва на страните, че е недопустимо новото разглеждане на въпроса за
правоотношенията между С.Г. и И.И. по повод записа на заповед и вземането на кредитора.
Адв. Г.: Има различни твърдения. Има нови твърдения. Сега се навеждат твърдения
за каузални правоотношения.
СЪДЪТ УКАЗВА на процесуалните представители на страните занапред да
концентрират доказателствените си искания с оглед на коменитраното по-горе правно
положение. Не може в настоящото производство да се преразглежда качеството на кредитор
на И.И., защото сме обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по търговското
дело № 1320/2016 г. по описа на ВОС
СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са субективно кумулативно съединени искове от ИВ. В. ИВ. с правно
основание чл.135, ал.1 от ЗЗД против С.С. Г. и П.Н. Г.а за обявяване на сключените между
двамата ответници разпоредителни сделки касателно ½ ид.част от апартамент с
ид.10135.2555.310.1.16 по Кадастралната карта на гр.Варна и ½ ид.част от лек автомобил
марка „Фолксваген“ модел „Туран“ с рег.№ В 8379 ВХ, обективирани в Брачен договор №
22, том 3, рег.№ 4823/10.06.2016г. за относително недействителни по отношение на
кредитора-ищец.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молба ищецът ИВ. В. ИВ. излага, че е кредитор на С.С. Г. за сума в размер
на 35000 лева, с която ответникът Г. се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца във
връзка с издаден от него запис на заповед от 30.09.2011г., вземането по който е погасено по
давност. Посочва, че дължимостта на сумата от 35000 лева от ответника е установена с
влязло в законна сила решение по т.д.№ 1230/2016г. по описа на ВОС по предявен иск по
чл.534 от ТЗ, по което в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист на 16.01.2018г.
Излага, че въз основа на изпълнителния лист е образувал изпълнително дело №
20198070400451 срещу С.Г., по което обаче не може да се удовлетвори, тъй като последният
се е разпоредил с имуществото си в полза на втория ответник П. Г.а – негова бивша съпруга
чрез брачен договор вписан в службата по вписвания гр.Варна на 13.06.2016г. Излага, че
кредиторовото му качество е възникнало още на 30.09.2012г., когато е предявил за плащане
на ответника записа на заповед от 30.09.2011г., а разпореждането на ищеца с ½ ид.част от
притежаваните в режим на СИО – недвижим имот апартамент с ид.10135.2555.310.1.16 по
Кадастралната 1 карта на гр.Варна и ½ ид.част от лек автомобил марка „Фолксваген“ модел
„Туран“ с рег.№ В 8379 ВХ е станало през 2016г. Твърди, че ответниците и страни по
брачния договор – С. и П. Г.и са знаели за вземането на ищеца и са сключили същия с цел
3
да го увредят. Излага, че с процесния договор, представляващ по същността си
разпоредителна сделка ответникът Г. се е разпоредил с имущество, което е следвало да
служи за общо удовлетворение на кредиторите му, с което затруднява удовлетворението на
кредитора – ищец. Моли сделките, обективирани в Брачен договор № 22, том 3, рег.№
4823/10.06.2016г. да бъдат обявени за относително недействителни спрямо него, както и да
бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника П.Н. Г.а, чрез
процесуалния й представител. Излага, че е живяла съвместно със С.Г. до м.11.2015г., а
бракът им е прекратен през 2017г. Поради усложняване на финансовите отношения между
страните, по повод на които се е стигнало до принудително изпълнение върху собствения им
имот на ул.“Мир“ в гр.Варна през 2015г. ответницата изплатила задължение на съпруга си в
размер на 7900 лева. За да защити имуществените интереси – своите и на децата си
пожелала да сключат брачен договор със съпруга си и на 10.06.2016г., когато е подписан тя
му заплатила сума в размер на 9300 лева. Твърди, че за задължението на съпруга си по
записа на заповед от 30.09.2011г., респективно за задължението по изп.дело №
20198070400451 е узнала на 15.01.2020г. Посочва, че към датата на издаване на записа на
заповед са били във фактическа раздяла. Прави възражения срещу валидността на записа на
заповед като твърди, че същият е антидатиран и издаден единствено с цел да създаде
привидно задължение за ответника С.Г., както и че постановеното съдебно решение, в което
е съдебно признато задължението на ответника не я обвързва със субективните предели на
силата на пресъдено нещо.
Прави също така възражения касателно собствеността на ½ ид.част от апартамента с
ид.10135.2555.310.1.16 по Кадастралната карта на гр.Варна собствена на С.Г., като твърди в
евентуалност, че я е придобила по силата на осъществявана трайно, явно и необезпокоявана
фактическа власт в периода от сключване на брачния договор /10.06.2016г./ до датата на
депозиране на исковата молба в съда /10.08.2021г./, а също и възражение, че имотът е изцяло
придобит с нейни средства, а ответникът С.Г. няма принос в придобиването му.
В предоставеният срок е депозиран писмен отговор и от ответника С.С. Г. , чрез
процесуалния му представител. Заявява становище за неоснователност на предявените
искове. Посочва, че с П. Г.а са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен през 2017г., както
и че през 2016г. е сключил с нея брачен договор, с който и е прехвърлил своята ½ ид.част от
придобитото по време на брака им движимо и недвижимо имущество, включващо
апартамент с ид.10135.2555.310.1.16 по Кадастралната карта на гр.Варна и лек автомобил
марка „Фолксваген“ модел „Туран“ с рег.№ В 8379 ВХ. Твърди, че бившата му съпруга не е
била в течение на правоотношенията, в които е встъпвал както поради фактическите
раздели, които са имали през 2011г. и след 2016г., така и поради факта, че професията й
/медицинска сестра, която е практикувала по кораби/ е 2 налагала да отсъства за
продължителни периоди от дома и страната. Не оспорва, че е длъжник на ищеца за сумата от
35000 лева въз основа на влязлото в сила съдебно решение по т.д.№ 1320/2016г. по описа на
ВОС, както и че същият е взискател по образуваното срещу него изпълнително дело №
4
20198070400451 по описа на ЧСИ Н.Д..
Прави възражения срещу автентичността на записа на заповед издаден в полза на
ищеца, както и по отношение на факта на предаване на сумата от 35 000 лева. Излага, че
брачният договор е сключен преди възникване на задължението от 35 000 лева, за което е
уважен искът за неоснователно обогатяване във връзка с което твърди, че със сключване на
брачния договор не е целял да увреди кредиторите си, както и че знание за увреждане
липсва и при съпругата му.
Прави възражение за погасяване по давност както на павловия иск, така и на
вземането на ищеца. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да установи твърденията си, че е кредитор на ответника С.Г., по
силата на издаден от последния запис на заповед от 30.09.2011г. и падеж на 30.09.2012г., че
същият е извършил разпоредителни сделки с имуществото си, с което го е увредил, както и
че лицето с което е договарял – П. Г.а към момента на сключване на увреждащата сделка
попада сред лицата по чл.135, ал.2 от ЗЗД, а именно че е била негова съпруга.
Съдът на основание чл.146 от ГПК указва на ответниците, че носят
доказателствената тежест да установяват наведените в отговорите на исковата молба
положителни твърдения и възражения, респективно да оборят презумпцията за знание по
чл.135, ал.2 от ЗЗД.
Адв. Д.: Поддържам иска. Нямам възражения по доклада и указаната доказателствена
тежест. По отношение на твърденията на двамата ответници, че след падежа на записната
заповед същите не са знаели за вземането на кредитора – ищец, ще направя доказателствени
искания, доколкото двамата ответници присъстващи едновременно, както и поотделно са
търсени неколкократно от ищеца в присъствието и на свидетели, като са били канени
доброволно да изпълнят своето задължение да върнат сумата.
Към настоящия момент няма да представяме други писмени доказателства, освен
представените с исковата молба.
Адв.Г.: Оспорвам иска. Поддържам писмения отговор. Нямам възражения по доклада
и указаната доказателствена тежест. Към момента няма да представяме други писмени
доказателства.
Адв. И.: Оспорвам иска. Поддържам писмения отговор. Запознати сме с Определение
№ 3699/18.10.2021 г., в който съдебния състав е обективирал проекта за доклад. Правим
изявление, че нямаме допълнения и възражения към така изготвения проект за доклад. Моля
същия да бъде обективиран в съдебния протокол като окончателен. Нямам възражения по
указаната с доклада доказателствена тежест.
Към настоящия момент няма да сочим нови доказателства и да представяме нови
писмени такива.
СЪДЪТ по доказателствата, като прецени тяхната относимост и допустимост към
5
предмета на процесуалния спор
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата
молба и уточняващите молби копия на писмени доказателства, както следва: Пълномощно
от 03.05.2021 г.; Запис на заповед от 30.09.2011 г.; Брачен договор № 22, том 3, рег. №
4823/10.06.2016 г.-3л.; Схема № 15-226755/12.05.2016 г. на самостоятелен обект в сграда;
Решение № 1892/09.05.2017 г., постановено по гр. д. № 2113/2017 г. по описа на ВРС-3л.;
Решение от 22.05.2017 г., постановено по гр. д. № 2113/2017 г. по описа на ВРС; Решение от
26.05.2017 г., постановено по т. д. № 1320/2016 г. по описа на ВОС-3л.; Решение №
272/11.12.2017 г., постановено по в.т.д. № 433/2017 г. по описа на ВАпС-2л.; Изпълнителен
лист № 5/16.01.2018 г. по в.т.д. № 433/2017 г. по описа на ВАпС-2л.; Справка за физическо
лице № 502896/03.05.2021 г. от Агенция по вписванията -2л.; Платежно нареждане от
31.05.2021 г.-2бр.; Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/19.05.2021 г.; Схема
№ 15-526169/19.05.2021 г. на самостоятелен обект в сграда; Удостоверение №
341794/31.05.2021 г. за застрахователна стойност на МПС; платежно нареждане от
31.05.2021 г.; вписана искова молба вх. рег. № 15675/10.06.2021 г.-6л.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с отговора на
исковата молба от ответника П. Н. Г. копия на писмени доказателства, а именно:
Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 46, том 1, рег. № 883, н.д.№
34/05.05.2010 г.-3л.; Нотариален акт за договорна ипотека № 47, том 1, рег. № 885, дело №
35/05.05.2010 г.-3л.; Споразумение от 05.05.2016 г.; Платежно нареждане за кредитен превод
от 26.11.2015 г.; Платежно нареждане за кредитен превод от 05.05.2016 г.;
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с отговора на
исковата молба от ответника СТР. СТ. Г. копия на писмени доказателства, както следва:
Удостоверение за постоянен адрес изх. № АУ096288ВН/17.09.2021 г.; Удостоверение за
настоящ адрес изх. № АУ094761ВН/14.09.2021 г.
Адв. Д.: Моля да допуснете двама свидетели при режим на водене, с които ще
установяваме, че след падежа на записната заповед и двамата ответници са търсени за
уведомяване за плащане, както и че същите са знаели за вземането на ищеца – кредитор,
уведомявани са за същото, включително и че към настоящия момент същите продължават да
живеят на семейни начала. Искаме да установим, че и двамата ответници са знаели за
задълженията по записа на заповед след като е падежирало вземането по него. В отговорите
са наведени твърдения, че и двамата ответници са разбрали през 2020 г. след получено
уведомление от ЧСИ Н.Д.. Аз твърдя, че са узнали в периода между 2012 г. след падежа на
записната заповед до периода на завеждане на исковата молба, като на дата 02.12.2016 г.
ответникът С.Г. е упълномощил и адв. С.Г. да го представлява по т.д. № 1320/2016 г. по
описа на ВОС.
Твърдя, че ответницата П.Г. е узнала през 2013 г. и отново между 2013 г. и края на
2016 г. са търсени на адреса, на който е в момента ответницата П.Г. и същите на място са
6
уведомявани и поканвани да изпълнят задължението. Включително и втората ответница е
канена да изпълни задължението на съпруга си.
Към настоящия момент нямам други доказателствени искания.
Адв. И.: Ведно с писмения отговор сме направили доказателствени искания досежно
допускане на гласни доказателства, т.е до разпит двама души свидетели при условията на
водене с показанията, на които сме посочили, че ще уточняваме условията, периодите на
фактическата раздяла между моя доверител и втората ответница. Ще установяваме времето
на отсъствието на ответницата от семейното жилище, местоработата и местоживеенето на
моя доверител. С тези свидетелски показания ще установяваме, че моят доверител не е знаел
относно задължението, обективирано в процесния запис на заповед. Навели сме в тази
насока в писмения отговор възражение. Със свидетелите ще установяваме, че той не е знаел,
че има задължения по запис на заповед. Свидетелите ще установят липсата на
правоотношения с ищеца по повод записа на заповед.
Да, имаме частен писмен документ, който носи подписа на моя доверител и искаме да
опровергаем съдържанието на този документ чрез свидетелските показания.
Моля да бъде изискано гр. д. № 2113/2017 г. по описа на Районен съд – Варна, 41-ви
състав. Там се съдържат данни за отношенията с ответницата и фактическата раздяла между
страните през 2011 г. Производството, доколкото ми е заявено от моя доверител е по чл. 49,
ал. 1 от СК – поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните
отношения. Считам, че с изискването на делото и в неговите корици се съдържат
доказателства и данни за отношенията между моят доверител и ответницата, която все пак е
майка и на родените от брака две деца. От бракоразводното дело може да съобразите при
постановяването, предвид и обстоятелството, че бившата съпруга е втори ответник, предвид
и обстоятелствата и разпоредителната сделка, обективирана в брачния договор считам, че
могат да се извлекат и да се направят правните изводи доколко втората ответница е знаела за
задълженията на моя доверител, водените дела, присъденото задължение със сила на
пресъдено нещо и т.н. С показанията на поисканите свидетели ще установим периодите на
фактическата раздяла с втората ответница, времето на отсъствие от семейното жилище,
местоживеенето на моя доверител и липсата на правоотношение с ищеца. Това е съгласувано
и е искане от името на моя доверител.
Моля за Вашето произнасяне, доколко ще допуснете гласни доказателства.
Адв. Г.: Поддържам искането си по т.1 от доказателствените искания, а именно за
издаване на съдебно удостоверение на П.Г. чрез мен, тъй като тя отново отсъства от
страната, което да послужи пред „Про Кредит Банк“ за снабдяване с друго удостоверение от
банката – кредитор с посочената информация. Твърдението на ищеца е, че брачният договор
е сключен само с идеята да бъде увреден кредитора. Ние имаме обратните твърдения.
Брачният договор е напълно валидно сключен между страните съобразно отношенията
помежду им към момента на сключването му. Брачният договор е сключен между страните,
тъй като тя е изплащала единствено кредита, който е бил теглен от името на двамата и след
7
първото изпълнително дело, по което тя лично е погасила дълга на съпруга си вече е
настоявала да сключи този брачен договор, за да може да защити себе си и децата си. Тъй
като тя е изплащала, тя се е чувствала абсолютно в правото си да поиска сключване на
брачен договор, за да няма повече такива инциденти.
Твърдението на ищеца е, че брачният договор е привиден и едва ли не сключен
единствено да го увреди.
Поддържам искането по т. 2 да се изиска и приложи като доказателство по
настоящото дело бракоразводното дело № 2113/2017 г. по описа на ВРС. По него ще се
съдържат данни за фактическата раздяла между страните. Не мога да уточня къде точно по
делото се съдържат тези данни.
СЪДЪТ УКАЗВА на процесуалния представител на ответницата, че следва да
посочи къде в бракоразводното дело се съдържат посочените обстоятелства, в противен
случай няма основание за изискване на горецитираното дело.
СЪДЪТ УКАЗВА на процесуалния представител на ответницата, че има възможност
да представи писмени доказателства от бракоразводното дело, но следва да съобрази, че
събрани пред друг състав свидетелски показания няма как да бъдат зачетени от настоящия
състав.
Адв. Г.: В тази връзка коригирам искането по т. 2, като моля да ми бъде издадено
съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдя с писмени доказателства,
съдържащи се в кориците на гр. д. № 2113/2017 г. по описа на ВРС с евентуални писмени
доказателства, в които се съдържат данни за фактическите раздели между страните.
Поддържам и искането си по т. 3 за допускане до разпит на двама свидетели, от които
ще се установят тези обстоятелства, които съм изложила в отговора. Ще установим кога е
узнала П.Г.. Ние твърдим, че е узнала през месец януари 2020 г. с получаване на
уведомление от ЧСИ Н.Д. за опис и оценка на недвижимия имот – апартамент на ул. „Мир“.
Тогава е узнала изобщо за съществуването на запис на заповед, повторен, отново, някакво
водено дело между ищеца и първия ответник.
Ако прецените за относимо към настоящия спор с единия от свидетелите ще
установим и претенциите на Г., които е имал към доверителката ми за получаване на по-
голяма сума при подписване на брачния договор. Тези претенции са продължили и след
подписването на брачния договор. Той отново и отново е настоявал да получи поне още
20 000 лева и този свидетел ще го потвърди. Със свидетелите ще установим и откога
ответниците са във фактическа разделя и имало ли е предходни фактически раздели.
Предоставям на съда по искането на ищеца за допускане на двама свидетели.
Адв. И.: Възразявам със свидетелски показания да установяваме фактите, които иска
да установи ищеца. Предвид на това, че никъде в кориците на делото и никъде не е
представена към исковата молба покана или друг вид начин за свързване с моя доверител.
Считам, че това обстоятелство няма как да се докаже със свидетелски показания. Освен това
е налице твърдение, че е предявен записа на заповед, ние сега ще установяваме, че
8
доверителя ми е знаел.
Налице са и две съдебни решения, предвид на което възразявам.
Адв. Д.: По отношение на направеното доказателствено искане от процесуалния
представител на ответника С.Г. считам, че евентуално са допустими свидетелските
показания, които ще установяват периода на фактическата раздяла с втората ответница, като
считам, че за времето на отсъствието й от семейното жилище и нейната месторабота,
липсата на правоотношения с ищеца са недопустими в настоящото производство.
По отношение на местоживеенето на ответника също не възразявам да се допусне,
имат така направено искане, т.е къде живее към настоящия момент.
По отношение на оспорването на съдържанието на частния документ, допускането на
свидетелски показания считам, че е недопустимо на осн. чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК, поради
което в тази част считам, че свидетелските показания са недопустими.
По отношение на доказателствените искания, направени от ответницата, по
отношение на искането за издаване на съдебно удостоверение считам, че същото е
неоснователно. Доводът за трансформация е неоснователен и недопустим в настоящото
производство.
По отношение на т. 2 от доказателствените искания считам, че издаването на съдебно
удостоверение за снабдяване на документи без да се уточнят кои са тези документи също е
недопустимо.
По отношение на искането за допускане на двама свидетели отново считам, че
единствено и само е допустимо разпита относно това кога е узнала П. за задълженията към
ищеца. Другите считам, че не са относими към настоящия процес.
Адв. И.: Оттеглям искането за втори свидетел с оглед установяване на
обстоятелствата и постановеното от съдебния състав определение.
Адв. Г.: Аз също редуцирам броя на поисканите свидетели. Един свидетел ще е
достатъчен да установим с неговите показания периода на фактическата раздяла между
ответниците и фактът, че доверителката ми е узнала за задължението на съпруга й по записа
на заповед е едва през 2020 г.
По направените от страните доказателствени искания, СЪДЪТ намира следното:
Допустимо и относимо към предмета на спора е доказателственото искане на ищеца
за ангажиране на гласни доказателства чрез довеждането на двама души свидетели, с
показанията на които да установи, че ответниците П. и С.Г.и са били уведомени за
задълженията по записа на заповед след 2012 г., когато е падежирало задължението по
ценната книга.
Относимо към предмета на спора е и искането на ответника С.Г. за ангажиране на
гласни доказателства за установяване на твърденията за фактическа раздяла между П. и
С.Г.и за периода от края на месец август 2011 г. до месец ноември 2011 г.
9
Следва да бъде оставено без уважение искането на ответника С.Г. за ангажиране на
гласни доказателства, с които да се установи, че ответникът С.Г. не е бил в правоотношения,
като очевидно става дума за правоотношенията по записа на заповед с ищеца ИВ. В. ИВ.,
тъй като по съществото си представляват оспорване на изходящ от страната частен
документ, което е недопустимо по реда на чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК.
Допустимо и относимо към предмета на спора е искането на ответницата П.Г. за
ангажиране на гласни доказателства за установяване момента на узнаване за задълженията
по записа на заповед, а именно, че това е станало през 2020 г., както и за установяване на
твърденията й за фактическата раздяла между нея и ответника С.Г. за периода от края на
месец август 2011 г. до месец ноември 2011 г.
Следва да бъде оставено без уважение искането за установяване на твърдения за
претендирана от С.Г. по- голяма сума по брачния договор, поради неотносимостта й към
предмета на спора.
За установяване на твърденията за наличие на основание, различно от това да се
уврежда ищеца при сключването на брачния договор, следва да бъде дадена възможност на
ответницата П.Г. да се снабди с удостоверение, което да й послужи пред „Про Кредит Банк“.
Следва да се издаде на процесуалния представител на ответницата П. Н. Г.
поисканото съдебно удостоверение, по силата на което да получи от Районен съд – Варна
достъп до писмените доказателства и материали по гр. д. № 2113/2017 г. по описа на ВРС,
41- ви състав.
Следва да бъде дадена възможност на процесуалния представител на ответницата П.
Н. Г. в срок до следващото съдебно заседание да представи писмени доказателства, с които
да установи твърденията си за фактическата раздяла между страните за периода от края на
месец август 2011 г. до месец ноември 2011 г.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да ангажира гласни доказателства чрез
довеждането на двама души свидетели, с показанията на които да установи, че ответниците
П. и С.Г.и са били уведомени за задълженията по записа на заповед след 2012 г., когато е
падежирало задължението по ценната книга.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника С.Г. да ангажира гласни доказателства чрез
довеждането на 1 свидетел, с показанията на който да установи твърденията си за
фактическа раздяла между П. и С.Г.и за периода от края на месец август 2011 г. до месец
ноември 2011 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника С.Г. за ангажиране на гласни
доказателства, с които да се установи, че ответникът С.Г. не е бил в правоотношения с
кредитора ИВ. В. ИВ. по повод издаденият от ответника запис на заповед.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответницата П.Г. да ангажира гласни доказателства чрез
10
довеждането на 1 свидетел за установяване момента на узнаване за задълженията на С.Г. по
записа на заповед, а именно, че това е станало през 2020 г., както и за установяване на
твърденията й за фактическата раздяла между нея и ответника С.Г. за периода от края на
месец август 2011 г. до месец ноември 2011 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата за допускане на гласни
доказателства за установяване на твърдения за претендирана от С.Г. по- голяма сума по
брачния договор.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на процесуалния представител на ответницата П. Н. Г. съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабди от „Про Кредит Банк“ с друго такова, от
което да е видно от кого е обслужван Договор за банков кредит № 050-601606/03.05.2010 г.;
кой е правил погасителните вноски по кредита; по банков път ли са нареждани
погасителните вноски или са внасяни в брой на каса; ако са нареждани по банков път от чия
сметка са нареждани вноските; погасен ли е предсрочно банковия кредит, на коя дата и по
какъв начин, след представяне на доказателство за заплатена държавна такса в размер на 5
лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на процесуалния представител на ответницата П. Н. Г. поисканото
съдебно удостоверение, по силата на което да получи от Районен съд – Варна достъп до
писмените доказателства и материали по гр. д. № 2113/2017 г. по описа на ВРС, 41- ви
състав, след представяне на доказателство за заплатена държавна такса в размер на 5 лева.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на ответницата П. Н. Г. в
срок до следващото съдебно заседание да представи писмени доказателства, с които да
установи твърденията си за фактическата раздяла между страните за периода от края на
месец август 2011г. до месец ноември 2011 г.
Адв. Д.: Към настоящия момент нямам други доказателствени искания, освен
поисканите.
Адв. И.: Към настоящия момент нямам други доказателствени искания, освен
поисканите.
Адв. Г.: Към настоящия момент нямам други доказателствени искания, освен
поисканите.
За събиране на допуснатите в днешното съдебно заседание доказателства – писмени
и гласни, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 14.01.2022 г. от 10:30 часа, за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
СЪДЪТ на основание чл. 145, ал. 3 от ГПК приканва страните към спогодба и
разяснява последиците от постигането на такава.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните към
11
разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да
постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за
постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че при използван способ чрез медиация, страните могат
да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат
по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че медиацията може да бъде осъществена в Център за
медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в
сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да
поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 11:08 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
12