№ 910
гр. Варна, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20253110201703 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба от "Плиска Ойл" ООД, гр.
Шумен, ЕИК *********, против Електронен фиш № **********, издаден от
Агенция "Пътна инфраструктура", с който за нарушение по чл.102, ал.2 от
Закон за движение по пътищата (ЗДвП) и на. чл. 187а, ал. 2, т.3 вр. чл. 179, ал.
3б от ЗДвП, на въззивника е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер 2500.00 лв.
Въззивникът счита оспореният ЕФ за незаконосъобразен, неправилен и
издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и моли, същият
да бъде отменен. Твърди, че за вмененото му нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП
не е предвидена възможност за издаване на ЕФ, а следва да се прилага общата
процедура на ЗАНН и да се издаде АУАН. Твърди също, че не е спазен срока
по чл.34 ЗАНН и е нарушена процедурата по установяване на нарушението и
налагане на административно наказание. Претендира присъждане на разноски
по делото.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, не се представлява.
Депозирани са писмени бележки от юрк. Велислава Витлиемова, в които се
поддържа жалбата и се пледира за отмяна на процесния ЕФ като неправилен и
незаконосъобразен. Претендират се разноски.
1
Въззиваемата страна Агенция пътна инфраструктура не се явява, не се
представлява.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На 14.11.2022 г. в 09:56 ч. с устройство № 10081 - елемент от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП, намиращо се на път А-2,
км.418+126, с посока Нарастващ километър, в Община Аксаково, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, било установено /заснето/ нарушение с
ППС – влекач „Скания Р ЛА“, рег.№ Н 0692 ВТ, с технически допустима
максимална маса 19000 кг, 2 броя оси, екологична категория Евро 4, в състав с
ремарке с общ брой оси 5, обща технически допустима максимална маса на
състава 40000 кг, за което частично не била заплатена пътна такса по чл.10,
ал.1, т.2 ЗП според категорията на ППС, тъй като за посоченото ППС имало
валидна валидна ТОЛ - декларация за преминаването, но платената категория
била по-малка от измерената. Процесния ЕФ №**********, бил връчен на
въззивника на 06.02.2025г. и на 19.02.2025г. същия подал възражение, което
АНО преценил като неоснователно.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и се потвърждава
от приобщените по делото писмени доказателства и допълнително
представени от АНО - известие за доставяне, Възражение, Отговор на
Възражение, справка нарушения, справка собственост, два броя снимки,
протокол, заповед, становище, пълномощно и др.
Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по
начина, възприет от съда.
При така възприетото от фактическа страна, съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
Фактите между страните не са спорни. Спорът е концентриран в
приложението на материалния закон от АНО.
2
Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл.102,
ал.2 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП вр. чл. 187а, ал.2, т.3, който предвижда
наказание за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б,
ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
Според чл.139, ал.5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.
Според чл.10, ал.1, т.2 ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса
за изминато разстояние - ТОЛ такса за пътни превозни средства по чл.10б,
ал.3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство
да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол
сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път
или пътен участък. Действително на процесната дата е имало данни за
движението на превозно средство с рег. номер Н0692ВТ, но платената
категория е била по-малка от измерената.
Съгласно чл.102, ал.2 ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска
движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на пълната такса по чл.10, ал.1 ЗП, според категорията на ППС.
В чл.179, ал.3б ЗДвП е предвидена санкция за собственик на ППС от
категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на
чл.187а, според който при установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б от
ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че ППС е
управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на
ППС е юридическо лице, се налага имуществена санкция по т.3 от същата
алинея в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и в случая.
Съгласно чл.39, ал.4 ЗАНН, за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия
минимум по ал.2, за което се издава ЕФ. Следователно, за да бъде издаден ЕФ
за процесното нарушение по чл.179, ал. 3б ЗДП, това трябва да е предвидено в
3
закон.
Според настоящия съдебен състав, законодателят е предвидил в
разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП възможност за издаване на електронен
фиш само и единствено за нарушения на чл.179, ал.3 ЗДвП, но не и за
нарушения по чл.179, ал.3 б ЗДвП, поради което издаденият електронен фиш за
ангажиране отговорността на нарушителя за извършеното от него
административно нарушение следва да бъде отменен само на това основание.
Безспорно е, че новата редакция на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП,
с която е допълнено, че „При нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и
заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане
на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение“ е влязла в сила от 13.02.2024 г., ДВ бр. 13 от 2024 г., което
означава, че не съществува възможност за издаването на електронен фиш за
това нарушение при липса на изрична норма за това към момента на
съставянето му.
Така, съгласно разпоредбата на чл.189е, ал.1 и ал.2 ЗДвП актовете за
установяване на административни нарушения по чл.179, ал. 3 - 3в се съставят
от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 - 3б и
чл. 167а съобразно тяхната компетентност (ал. 1), като при установяване на
нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б преди съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, контролните органи уведомяват нарушителя за
възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Когато
актът за установяване на нарушението се съставя в отсъствие на нарушителя,
възможността за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на акта
(ал. 2). Посочената разпоредба постановява, че за административни нарушения
по чл.179, ал.3-3в се съставят актове за административни нарушения, както и
компетентността на органите, които ги съставят.
Възможност за съставяне на ЕФ е недопустимо да се извлече и от
разпоредбата на чл. 167а, ал. 4 ЗДвП, където е уредено изграждането и
поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и
съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл.
179, ал. 3 – 3в.
Същото важи и за разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 ЗДвП, съгласно която
вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с
административни нарушения по чл.179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на акта за установяване на административно нарушение или ЕФ
представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило
нарушението, и копие от свидетелството му за управление на МПС.
Нормата на чл.187а, ал.4 ЗДвП не предвижда изрично издаването на ЕФ
за нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП, а тя разглежда възможността за
освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по
4
чл.179, ал.3 – 3б, за които са издадени ЕФ или са съставени АУАН, без да се
конкретизира ЕФ и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.
Липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за
съставяне на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП изключва възможността
за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения. Като е издал
процесния ЕФ, административнонаказващият орган е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила.
На следващо място, настоящият състав намира, че е налице
противоречие на разпоредбата на чл.179, ал.3б ЗДвП с разпоредбата на чл.9а
от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 17 юни
1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури. Предвид задължителните
постановки на новопостановеното Решение по дело №С~61/2023г., както и на
решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-501/2014 на СЕС, с
приемането на националната санкционна разпоредба на чл. 179, ал.3 б ЗДвП и
чл.187а, ал.2 т.1, т.2 и т.3 ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност,
тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер
2500 лв., респективно - не дават никаква възможност при налагането им да се
отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и
защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната
национална санкционна уредба - чл.179, ал.3б, вр. чл.187а, ал.2, т.3 ЗДвП - да
бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до
несъответстващ на правото на ЕС резултат. В ЗДвП липсва друга норма,
предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б,
ал.3 ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 ЗАНН, административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая
административно наказание под формата на имуществена санкция, то не би
могла да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на
въззивника.
За конкретното производство по издаване на ЕФ са приложими
сроковете по чл.34 ЗАНН. С изменението на ЗДвП (ДВ бр.105 от 2018 г.) и
5
създаването на новите разпоредби на чл.189ж ЗДвП бе въведена възможност
за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и
ангажиране на административно-наказателна отговорност за тях по опростена
процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП - чрез издаване на ЕФ в
отсъствие на контролен орган и на нарушител. Същевременно, според т.1 от
Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело
№1/2014 г. на ОС на съдиите от Наказателна колегия на Върховен касационен
съд и ОС на съдиите от Втора колегия на Върховен административен съд,
сроковете по чл.34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява
възможността да бъдат реализирани правомощията на административно-
наказващия орган, за което съдът следи служебно. Нормата на чл.1 ЗАНН
въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон
относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и
изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва
друга специална уредба. При липса на специална правна уредба относно
сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по
ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл.1
ЗАНН, сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН са приложими и в производствата по
издаването на ЕФ.
Макар законово регламентираните изисквания за форма, съдържание
и процедура за съставяне на актовете за установяване на административни
нарушения и за издаването на наказателни постановления да са неприложими
по отношение на електронните фишове за налагане на глоба за нарушения,
установени с автоматизирани технически средства или системи, сроковете по
чл.34, ал.1 ЗАНН следва да бъдат прилагани в производствата по чл.189, ал.4
и сл. от ЗДвП, доколкото ЕФ по своето правно действие представлява акт
едновременно с установителни (като АУАН) и със санкционни (като НП)
функции.
На първо място, предвид целената от законодателя бързина и
оперативност на производството, следва да се приеме, че ЕФ следва да се
издаде в тримесечен срок от откриване на нарушителя. След изтичане на този
срок тази възможност се преклудира, поради изтичане на определения в чл.34,
ал.1 ЗАНН давностен срок. Освен това, нормата на чл.34, ал.1 ЗАНН, която
регламентира давностни срокове, следва да се прилага еднакво за всеки.
6
Противното би означавало да се даде неограничено правомощие на АНО за
времево издаване на електронните фишове, в което няма правна логика. В
този смисъл, не може, нарушителите, санкционирани с ЕФ, да бъдат
третирани различно спрямо нарушителите, които са санкционирани с
наказателно постановление. Стриктното и еднакво прилагане на правилата на
административното правораздаване не предоставя възможност срокът за
образуване на АНП за едно и също административно нарушение да зависи от
начина на установяването му - физически от служител чрез съставяне на
АУАН, или по електронен път чрез издаване на ЕФ, при което в първия случай
срокът да е тримесечен, респективно - едногодишен, и пропускането му да
води до преклудиране на възможността за административно наказване на
нарушението, а във втория случая срокът да е минимум 3 години - т. е. до
момента на изтичане на давността за преследване на нарушението, което
санкционира фишът.
Приемането за ЕФ на последици, различни от установените за
наказателното постановление, би означавало различно третиране на
нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено
от това, дали то е заснето с електронната система или констатирано от
контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено,
нито е оправдано от правна гледна точка. Допълнителен аргумент в тази
насока е фактът, че ЕФ се издава в една ускорена процедура и има за цел по-
бързо реализиране на административно наказателната отговорност в
сравнение с общия случай на АУАН и НП, именно с оглед елиминирането на
човешкия фактор в това производство. Ефектът от неприлагането на нормите
на чл.34 ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за
продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията
за изключване на отговорността на нарушителя.
Поради изложеното и при наличната законодателна уредба следва да
се приеме, че срокът за издаване на ЕФ е този по чл.34, ал.2 ЗАНН - три
месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на
нарушението. Тук следва да се посочи, че липсва необходимостта от
посочване на физическия издател на фиша, който единствено обработва
записана информация, т. е. автоматизираността на процедурата, при която
програма сама генерира фиша игнорира необходимостта длъжностно лице да
7
се подписва като издател. Вярно е също така, че чл.189, ал.4 ЗДвП не
предвижда като реквизит "дата на съставяне" на фиша, а единствено
посочване датата на нарушението, но датата на издаването му е важна,
доколкото същата има значение за преценка спазването на сроковете по чл.34,
ал.1 ЗАНН. Вероятната причина за липса на реквизит "дата на издаване" в ЕФ
е предвиждането, същият да се издава в деня на установяване на нарушението,
което обаче не се прави в практиката, а няма и разпоредба в закона, от която да
се изведе такова задължение на наказващия орган. Проблемът за
приложението на чл.34 ЗАНН произтича именно от отсъствието на дата на
издаване на ЕФ в одобрения от министъра на вътрешните работи образец.
Процесният ЕФ е съставен изцяло по този образец, както и всеки друг
ЕФ. В тях няма дата, на която те са съставени. Единствената дата, която се
съдържа е датата на нарушението. В този случай, за да се прецени дали са
изтекли давностни срокове, е задължително да бъде установена датата на
издаване на ЕФ, като в случая няма изрично приложен документ, от който да е
видна датата на съставяне на процесния ЕФ. Видно от приложените писмени
доказателства е представена само датата на установяване на нарушението –
14.11.2022 г., без достоверна дата на издаване на процесния ЕФ, поради което
и разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не са спазени.
Изтичането на преклузивните срокове по ЗАНН винаги е
самостоятелно процесуално основание за отмяна на издаденото НП, респ. ЕФ,
дори, без да се обсъжда въпроса по същество, макар и в настоящия случай да
намира извършеното нарушение и неговия автор за установени, доколкото
безспорно се установява, че за регистрирания час на нарушението има
подадена ТОЛ-декларация, но платената категория е по-малка от измерената.
Така застъпеното становище по никакъв начин не противоречи на приетото в
Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г., постановено по тълк. дело
№1/2013 г., където преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН изобщо не са
обсъждани.
Поради изложените съображения обжалвания електронен фиш следва
да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН в тежест
на ответната страна следва да бъдат възложени направените от въззивника
разноски.
8
Въззивникът претендира извършени разноски в размер 550.00 лв. за
договорено и платено възнаграждение за юрисконсулт, която претенция се
явява принципно основателна поради факта, че дружеството се представлява
от надлежно упълномощен юрисконсулт, като досежно размера на дължимото
възнаграждение и предвид обстоятелството, че в настоящото производство са
били депозирани единствено писмени бележки съдът намира, че
възнаграждение в минималния предвиден размер от 80 лева в достатъчна
степен ще възмезди положените процесуални усилия в настоящото
производство.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура", с който за нарушение по чл.102, ал.2 от Закон за движение
по пътищата (ЗДвП) и на. чл. 187а, ал. 2,т.3 вр. чл. 179, ал.3б от ЗДвП, на
"Плиска Ойл" ООД, гр. Шумен, ЕИК ********* е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер 2500.00 лв.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" ДА ЗАПЛАТИ на "Плиска
Ойл" ООД, гр. Шумен, ЕИК *********, сумата 80.00 лв. представляваща
възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9