Решение по дело №2788/2019 на Районен съд - Пловдив

 

                                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№1256

                                     гр. Пловдив, 01.07.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на тридесети май   две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА

                                                                                        

при участието на секретаря Славка Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2788/2019 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба подадена от В.И.Г. *** срещу наказателно постановление № 19-0435-000075 от 05.04.2019 г., издадено от *** РУП към ОД на МВР-Пловдив, 02 РУ Пловдив, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00  за нарушение на чл.98, ал.2 т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.183, ал.4 т.8 от ЗДвП и са отнети общо 6 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.

В съдебно заседание жалбоодателят редовно призован, се явява, поддържа жалбата по направените в нея оплаквания.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, не взема становище по основателността на жалбата.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в предвидения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок за обжалване, при наличие на правен интерес и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното :

На 01.03.2019 г. в 10:50 ч. в гр.Пловдив, бул.6-ти септември пред  №144 като водач на лек автомобил „Дачия логан” с рег.№ ***, държава България,  жалбоподателят е паркирал на спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници.

В тази връзка св. Т. Т. съставил на нарушителя  на 01.03.2019 г. АУАН с бл. № 110202  за нарушение по  чл. 98, ал.2 т.3 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, в което описаната фактическа обстановка била описана по сходен начин.

За изясняване на спорните по делото обстоятелства в хода на съдебното следствие беше разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Т.Н.Ш.. Същият потвърди отразеното в АУАН. Посочва, че минавайки покрай автомобила на жалбоподателя, същият бил спрял, автомобилът бил със спрян двигател и водачът бил в него на мястото си. При проведен разговор с водача на автомобила било посочено, че същият престоява.

Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел, същите не се оборват от други доказателства, представени от страна на жалбоподателя. Предвид изложеното съдът намира, че описаната фактическа обстановка е обективно установена и че на процесната дата жалбоподателят в качеството на водач на МПС лек автомобил „Дачия логан” с рег.№ ***, държава България, е паркирал на посоченото в АУАН  и НП място, определено за  спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници.

При проверка относно процесуалната законосъобразност на съставения АУАН  и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото му на защита.

АУАН  и НП са издадени от компетентни лица, като доказателство за това е приложената към административнонаказателната преписка Заповед рег.№ 82121з-515/14.05.2018 г.

АУАН  и НП са съставени в предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове. Нарушението и обстоятелството, при които е извършено, са описани по ясен начин. При описание на нарушението е посочено, че водачът е установен да паркира на спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници. Не може да се възприеме оплакването, релевирано в жалбата, че неправилно било установено, че нарушителят не бил паркирал, а престоявал. Легалните определения за „престой” и „паркиране” се съдържат в чл.93 от ЗДвП. Според чл. 93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Съгласно чл. 93, ал.2 от ЗДвП, паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. Твърденията на жалбоподателя, че е бил в  престой, а не бил паркирал,  не се опровергават от събраните по делото доказателства.   От показанията на св. Ш.  се установява, че жалбоподателят е бил в МПС-то, но същото е било със спрян двигател, не е установено в него да се качват или от него да слизат пътници, жалбоподателят, макар и да се е намирал в колата не е извършвал товаро-разтоварни дейности, поради което  и съдът приема, че нарушителят не е престоявал с МПС временно, а е паркирал същото на автобусната спирка.

Съгласно чл.98, ал.2 т.3 от ЗДвП паркирането на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници е забранено. За нарушението по чл.98, ал.2 т.3 от ЗДвП на основание чл.183, ал.2 т.3 от ЗДвП е предвидено административно наказание „глоба” в размер от 50,00 лв., която е във фиксиран размер.

 Предвид  вида на нарушението, мястото, където е извършено и че с него се засягат  обществени отношения, свързани със свободно спиране, качване и слизане на пътници, използващи основно обществен транспорт, не може да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен.

По отношение на отнетия брой от общо 6 контролни точки следва да се отбележи, че в НП не е посочен текста от наредбата на основание на който същите са отнети. Въпреки това съдът намира, че правото на защита на наказаното лице няма да бъде нарушено ако в НП не е изписан законовия текст, който регламентира определянето максималния размер на контролните точки, както и отнемането и възстановяването им.  За да се приложи отнемане на контролни точки е необходимо да е установено по надлежен ред извършване на някое от посочените в чл.6 от Наредбата нарушения, като наказателното постановление, установяващо нарушението и наложеното наказание, следва да е влязло в сила. В конкретния случай, доколкото съдът намира, че нарушението е осъществено от нарушителя от обективна и субективна страна, което налага потвърждаване на наказателното постановление, следва предвидения брой точки в наредбата да бъде отнет, след влизане в сила на наказателното постановление. В случая обаче в текста на чл.6 от Наредбата в нейната редакция към датата на нарушението не фигурира като нарушение, за което да бъдат отнети контролни точки, това на чл.98,  ал.2 т.3 от ЗДвП. Изложеното налага извод, че след влизане в сила на наказателното постановление на нарушителя не следва да бъдат отнети 6 бр. контролни точки, тъй като такива за посоченото нарушение в Наредбата не се предвиждат. Това налага наказателното постановление в тази му част да бъде отменено, а в останалата му част като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Предвид  вида на нарушението, мястото, където е извършено и че с него се засягат  обществени отношения, свързани със свободно спиране, качване и слизане на пътници, използващи основно обществен транспорт, не може да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен.

С оглед  изложеното съдът

 

РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0435-000075 от 05.04.2019 г., издадено от *** РУП към ОД на МВР-Пловдив, 02 РУ Пловдив, с което на В.И.Г.,с ЕГН ********** ****, с ЕГН: **********, за нарушение на чл.98, ал.2 т.3 от Закона за движение по пътищата на основание чл.183, ал.4 т.8 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лв.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0435-000075 от 05.04.2019 г., издадено от *** РУП към ОД на МВР-Пловдив, 02 РУ Пловдив, с което на В.И.Г.,***, ****, с ЕГН: ********** са отнети общо 6 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР за нарушение на чл.98, ал.2 т.3 от Закона за движение по пътищата на основание чл.183, ал.4 т.8 от Закона за движение по пътищата.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

 

 

 

 

                                    Районен съдия :......................................................

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.