Решение по дело №12446/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261207
Дата: 15 април 2021 г. (в сила от 15 април 2021 г.)
Съдия: Анна Димитрова Дъбова
Дело: 20205330112446
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ   № 261207

гр. Пловдив, 15.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на девети април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 12446 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.

            Образувано по предявени от ЗД “Бул Инс” АД против Н.Д.В. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 883, 67 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на застрахователя ЗК „Дженерали Застраховане“ АД на собственика на увредения лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***, застрахователно обезщетение от 2 853, 67 лв. и ликвидационни разноски от 15 лв., ведно с ликвидационни разноски, начислени от ищеца от 15 лв., която сума е дължима от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие – 12.09.2017 г., е управлявал лек автомобил „Ауди А 4” с peг. № *** с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата законова норма, както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на сумата от 265, 35 лв. за периода от 13.10.2018 г. до 10.09.2019 г., ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда– 14.10.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 12.09.2017 г. при движение в гр. Пловдив, на ***, лек автомобил „Ауди А 4” с peг. № ***, управляван от Н.Д.В., губи контрол над автомобила, поради движение с несъобразена скорост и реализира пътно-транспортно произшествие, като се блъска с паркирания лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***, който отскача и удря паркирания пред него л.а. „БМВ“ с рег. № ***, който блъска л.а. „Пежо“ с рег. № ***, който блъска л.а. „Ровър“ с рег. № ***. Твърди, че увреденият лек автомобил Дачия Логан“ с рег. № *** е собственост на „Ведена“ ООД и е застрахован при ЗК „Дженерали Застраховане“ АД по застраховка „Автокаско“. За произшествието бил съставен Протокол за ПТП, в който е отразен механизма на произшествието. Вследствие на произшествието били нанесени щети на увредения автомобил на стойност от 5 336, 38 лв. с ДДС, съгласно осъществена калкулация по ремонт, изготвена от ЗК „Дженерали Застраховане“ АД. Установено е, че действителната стойност на увредения автомобил към датата на произшествието е в размер на сумата от 4 076, 68 лв., като размера на щетата надвишава със 70 на 100 действителната стойност на автомобила, поради което в полза на собственика на увредения автомобил и на основание чл. 390, ал. 2 КЗ е изплатена сума при тотална щета, в размер от 2 853, 67 лв. Посоченото обезщетение било заплатено от ЗК „Дженерали Застраховане“ АД, като в ищецът заплатил в негова полза по регресна щета сумата от 2 868, 67 лв., в която били включени и начислени ликвидационни разноски. Претендира сумата от 2 883, 67 лв., представляваща заплатеното застрахователно обезщетение по регресната щета, ведно с начислени от страна на ищеца ликвидационни разноски от 15 лв. Претендира и присъждане на обезщетение за забава. Ищецът счита, че е встъпил в правата на увреденото лице с изплащане на застрахователното обезщетение, тъй като причинителят на вредата, е управлявал лекият автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма – над 1,2. Твърди, че ответникът бил уведомен писмено за задължението му към ищеца, но до момента на предявяване на исковата молба не заплатил доброволно претендираната сума. Моли за уважаване на предявените искове, ведно със законните последици.

Ответникът Н.Д.В. не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.

              Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

              Ответната страна е получила препис от исковата молба на адреса, който е регистрирала като постоянен и настоящ – ***, установен от софийския районен съд служебна справка, като в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирала отговор на исковата молба.

               Исковата молба, ведно с приложенията са били редовно връчени на ответника на основание чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез лице от домашните, поело задължение да предаде съобщението, ведно с книжата. В приложения по делото отрязък от съобщението е посочено, че последното е получено от майката на ответната страна, със задължение за предаване на книжата на адресата. Същевременно с получаване на съобщението ответната страна е била предупредена и за възможността против нея да бъде постановено неприсъствено решение с посочване на предпоставките, установени в правната норма на чл. 238 ГПК.

              Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено на 09.04.2021 г., тъй като призовката е получена отново по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК чрез м. на ответника.

              Въпреки редовното му призоваване ответникът не се е явил в съдебното заседание за разглеждане на делото.

              Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.

              Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба писмени доказателствени средства..

              По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски, както следва – сумата от  165, 35 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото. Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство е 265, 35 лв.

              С молбата от 26.03.2021 г., депозирана от ищеца, е направено искане, в случай на постановяване на неприсъствено решение против ответника, да бъде издаден изпълнителен лист за присъдените с решението суми. Тъй като на основание чл. 239, ал. 4 ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване, последното влиза в законна сила в деня на постановяването му – арг. чл. 296, ал. 1, т. 1 ГПК. Следва въз основа на влязлото в сила решение да се издаде изпълнителен лист за присъдените в полза на ищеца суми.

 

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

РЕШИ:

 

              ОСЪЖДА на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД Н.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 2 883, 67 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на застрахователя ЗК „Дженерали Застраховане“ АД на собственика на увредения лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***, застрахователно обезщетение от 2 853, 67 лв. и ликвидационни разноски от 15 лв., ведно с ликвидационни разноски, начислени от ищеца от 15 лв., която сума е дължима от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие – 12.09.2017 г., е управлявал лек автомобил „Ауди А 4” с peг. № *** с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата законова норма, както и обезщетение за забава в размер на сумата от 265, 35 лв. за периода от 13.10.2018 г. до 10.09.2019 г., ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда– 14.10.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Н.Д.В. ***” АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 265, 35 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 12446/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист за присъдените с решението суми в полза на ищеца.

В частта му досежно издаването на изпълнителен лист, решението има характер на  разпореждане и подлежи на обжалване по реда на чл. 407 от ГПК, в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за длъжника от връчване на поканата за доброволно изпълнение.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ