№ 233
гр. Варна, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110203838 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от Д. К. Н. против НП № 23-0000557/08.07.2022 г. на Директора на
РД“АА“ – гр. Варна, с което на основание чл. 93в ал.17 т. 4 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвПр/ му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 500
/хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 36 § 1 т. (i) от Регламент № 165/14 г. на
ЕС.
С жалбата се иска НП да бъде отменено поради допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон при неговото издаване, както и с оглед пълното му
несъответствие с целта на закона. Излагат се твърдения, че в НП нарушението е неясно
описано, като са цитирани два периода, за които се твърди, че не се представена карта
на водача, всеки ръчен запис и/или разпечатка, или удостоверение за дейности, като по
посочения начин въззивника е лишен от възможността да разбере за липсата на
доказващи документи за кой от двата периода е санкциониран. Заявява, че разполага с
изискуем от закона документ, дори да периода, за който според АНО не са представени
доказателства, нито към момента на проверката, нито впоследствие с възражението, а
именно – тахографски лист с нулеви данни точно за периода от 18,50 ч. на 04.05.2022 г.
до 14.45 ч. на 05.05.2022 г., който твърди, че е представен в хода на проверката.
Навежда довод, че удостоверението за дейности е приложимо само в случаите, когато
водачът е бил в платен годишен отпуск или отпуск по болест, но не и за извършени те
1
междудневни или седмични почивки, каквито е извършвал в интервала от време между
18.50 ч. на 04.05.2022 г. до 14.44 ч. на 05.05.2022 г. Излага аргументи, че направената
преценка за липса на предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е
повърхностна и формална, като са игнорирани факти свързани с младата възраст на
нарушителя, социалния и професионален статус на същия, както и мотивите за
извършване на нарушението. Иска се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован , не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
постъпилото по делото придружително писмо към материалите по АНП, изходящо от
Директора на РД“АА“-Варна, е изложено становище за неоснователност на жалбата.
Иска се НП да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано и да се присъди в
полза на ИА“АА“ на възнаграждение за процесуално представителство.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 09.05.2022 г., около 12.45 ч. по автомагистрала Хемус, на пътен възел
„Летище“ – Варна, южна дъга, в посока – гр. Добрич въззивникът управлявал товарен
автомобил „Ивеко“, кат.N2 , с рег. № Р 4894 АН. По същото време водачът бил спрян
за проверка от инспектори при РД“АА“ – Варна – свид. Б. И. и свид. К. К.. В хода на
проверката било установено, че въззивникът извършва международен обществен
превоз на товари – матраци, по маршрут Република Румъния – Република България,
видно от CMR№ 1912775/04.05.2022 г. Констатирано е, че товарният автомобил е
оборудван с аналогов тахограф, марка „Siemens VDO“, тип: 1324.5100, № 01800437. В
хода на проверката водачът представил тахографски лист от дата 04.05.2022 г. с крайни
километри 788261 и тахографски лист от 09.05.2022 г. с начални километри 788261, но
не представил за времето от 18.50ч. на 04.05.2022 г. до 07.30 ч. на 09.05.2022 г. всеки
ръчен запис и/или разпечатка или удостоверение за дейности по образец. При така
установените факти, св. И. съставил на въззивника АУАН № 320666/09.05.2022 г. за
нарушение на чл. 36 § 1 т. (i) от Регламент № 165/14 г. на ЕС.
В 3-дневен срок от връчване на акта е депозирано пред АНО възражение,
изходящо от превозвача „Русе Лоджистик“ООД,, към което приложено и
удостоверение за дейности по образец за периода от 14.44/05.05.2022 г. до 07.00 ч. на
09.05.2022 г. , в което е отразено, че в посочения период водачът Д. К. Н. е управлявал
превозно средство, попадащо извън обхвата на Регламент(ЕО) №561/2006 г. .
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 23-0000557/08.07.2022 г. с
което на основание чл. 93в ал.17, т.4 е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя като му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
2
В издаденото НП е обсъдено и депозираното срещу АУАН възражение, което е
прието като неоснователно. Констатирано е, че представеното удостоверение се отнася
само за част от процесния период, посочен в АУАН и НП, като е прието, че
нарушението не е маловажно и е неприложима в случая нормата на чл. 28 от ЗАНН.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – Б. И. и свидетеля по акта К. К.. Приобщени са към материалите по
делото материалите по АНП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към
делото чрез разпита на свидетелите, които преценени в тяхната съвкупност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира. Установената
по делото фактическа обстановка не се оспорва и от жалбоподателя.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по
същество е неоснователна.
Наказателното постановление № 23-0000557/08.07.2022 г. на Директора на
РД“АА“ – гр. Варна на Директора на РД „АА”, гр. Варна е издадено от компетентен
орган,видно от приложеното към преписката заверено копие на Заповед № РД-08-
30/24.01.2020 г.
В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за ограничаване правото
му на защита поради неясно формулиране на периода, за който се твърди, че се отнасят
документите, които същият не е представил в хода на проверката. С оглед описанието
на нарушението, ясна е волята на АНО да санкционира водача за не представянето на
всеки ръчен запис /разпечатка или удостоверение за дейности за времето от 18.50 ч. на
04.05.2022 г. до 07.30 ч. на 09.05.2022 г.
Безспорно обсъждането на периода, за който се отнася представеното след
3
издаване на АУАН удостоверение, е относим към мотивите на АНО да приеме
възражението като неоснователно и да отхвърли като приложима нормата на чл. 28 от
ЗАНН.
Като разгледа делото по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвП при извършване на превози на пътници с
автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от
пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата,
осъществяващи превози за собствена сметка, лицата по чл. 24е, превозвачите и
водачите спазват изискванията на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния
транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните
уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за
изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт (OB, L 60/1 от 28 февруари 2014 г.), наричан по-нататък
"Регламент (ЕС) № 165/2014", или AETR.
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че към момента
на проверката въззивникът осъществявал функциите на водач на МПС от кат. N2,
осъществяващ международен превоз на товари, който е спрян за проверка при
извършване на курс свързан с превоз на товари с т.а. „Ивеко“ с ДК№ Р 4849 АН,
оборудван с дигитален тахограф, който попада в обхвата на Регламент (ЕС) №
165/2014, поради което за него са приложими разпоредбите на този Регламент.
Изискванията относно производството, монтирането, използването, изпитването
и контрола на тахографите, използвани в автомобилния транспорт са регламентирани
на общностно ниво с Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за
регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране
на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт.
Съгласно чл. 34, § 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014, водачите използват
тахографски листове или карти на водача всеки ден, през който управляват превозно
средство, считано от момента на поемането му. Тахографският лист или картата на
водача не могат да бъдат изваждани преди края на дневното работно време, освен ако
има специално разрешение за това. Тахографският лист или картата на водача не могат
да бъдат използвани за по-дълъг период от време от този, за който са предназначени.
4
Според чл. 34, § 3, когато в резултат на отсъствие от превозното средство
водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е
оборудвано, периодите, посочени в § 5, буква б), подточки ii), iii) и iv): а) се вписват в
тахографския лист ръчно, чрез автоматично регистриране или по друг начин, четливо
и без зацапване на тахографския лист, ако превозното средство е оборудвано с
аналогов тахограф; или б) се вписват в картата на водача, като се използва
приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако
превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф. Според втора алинея на
същата разпоредба, държавите-членки не налагат на водачите изискване да представят
формуляри, свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в
превозното средство.
Съгласно чл. 34, § 5, буква б), т. ii), т. iii) и т. iv) от Регламент (ЕС) № 165/2014,
водачите задействат превключвателните механизми, които позволяват да се
регистрират отделно и различимо периодите, обозначени със съответните символи за: /
"друга работа" – т. е. на всяка дейност, различна от управление на превозното средство
по смисъла на чл. 3, буква а) от Директива 2002/15/ЕО, както и всяка работа за същия
или друг работодател в транспортния сектор или извън него; / "период на
разположение" по смисъла на чл. 3, буква б) от Директива 2002/15/ЕО и периода,
обозначен със символа /: почивка по време на работа или почивки.
Изискването по чл. 34, § 3, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 за представяне на
формуляр, свидетелстващ за действията на водача във времето, когато не е бил в
превозното средство, на национално ниво е въведено с разпоредбата на чл. 10 от
Наредба № Н-3/07.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на
Регламент (ЕС) № 165/2014 г., според която (редакция ДВ, бр. 15 от 2016 г.) водач,
който при проверка от контролните органи не може да предостави необходимите
тахографски листа, данни от картата на водача, ръчни записи или разпечатки, както се
изисква съгласно чл. 34 от Регламент (ЕС) № 165/2014, поради това че е бил в отпуск
по болест, годишен отпуск, отпуск или почивка, управлявал превозно средство,
попадащо извън обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR, извършвал друга
работа, а не управление на превозно средство или е бил на разположение, предоставя
на контролните органи удостоверение по образец съгласно Решение на Комисията от
12 април 2007 г. относно формуляр във връзка със социалното законодателство,
свързано с дейностите по автомобилния транспорт (ОВ L99/2007 г.). Съгласно ал. 3 от
с. р., удостоверението по ал. 1 не се използва за удостоверяване на дейности, различни
от тези, за които е предназначено.
Съгласно чл. 36, § 1, т. i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. когато водачът управлява превозно
средство, на което е монтиран аналогов тахограф, водачът трябва да е в състояние да
5
представи по искане на оправомощен служител на контролен орган тахографските
листове за текущия ден и листовете, използвани от водача през предходните 28 дни,
което не е било сторено в настоящия случай. При проверката не е представено и
удостоверение за дейности.
Според чл. 36, § 3 от Регламента, оправомощените служители на контролен
орган могат да проверяват спазването на Регламент (ЕО) № 561/2006 г. чрез анализ на
тахографските листове, на показваните, разпечатаните или извлечените деанни, които
са регистрирани от тахографа или от картата на водача, или ако това е невъзможно,
чрез анализ на всеки друг съпътстващ документ, с който се оправдава неспазването на
дадената разпоредба, като член 29, § 2 и чл. 37, § 2 от регламента.
В конкретния случай видно от АУАН и НП, на въззивника е повдигнато
обвинение за нарушение на чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.
Още в хода на проверката е безспорно установено, че товарният автомобил,
управляван от жалбоподателя, е бил снабден с аналогов тахограф . От показанията на
актосъставителя, свидетеля по акта и от писмените доказателства, част от АНП
безспорно се установява, че при извършената проверка водачът е представил
тахографски лист от дата 04.05.2022 г. с крайни километри 788261 и тахографски лист
от 09.05.2022 г. с начални километри 788261, но не представил за времето от 18.50ч. на
04.05.2022 г. до 07.30 ч. на 09.05.2022 г. ръчен запис и/или разпечатка или
удостоверение за дейности по образец. Именно непредставянето по време на
проверката на удостоверение за "други дейности" по чл. 10 от Наредба № Н-3/2006 г., е
прието за съставомерно деяние, за което разпоредбата на чл. 93в, ал. 17, т. 4 от ЗАвП
предвижда налагането на административно наказание.
Цитираната разпоредба недвусмислено сочи, че се касае за представяне на
документи към момента на проверката, а не към момент, следващ извършването й,
поради което правилно АНО не е кредитирал представеното с възражението
удостоверение за дейности. От друга страна е установено и че същото не обхваща
целия период, за който се отнася АУАН и НП. След като законодателят е въвел
задължение за представяне на документите именно към момента на проверката, за да се
избегнат злоупотреби с последващо съставяне на документи с невярно съдържание или
само за целите на съдебното производство, последващото им депозиране е ирелевантно
и не може да бъде основание за отмяна на НП. В този смисъл е и константната съдебна
практика, която приема, че хипотезата на чл. 93в, ал. 17, т. 1 ЗАвПр, както и тази на
чл. 36, §. 1, т. (i) от Регламент № 165/2014 изисква физическото наличие на изброените
документи при осъществяване на превозна дейност, съответно представянето им при
проверката от контролните органи, а не в някакъв последващ момент.
Друг е въпросът, че по делото не са представени каквито и да е доказателства,
подкрепящи Освен това по делото пред не са представени каквито и да е доказателства,
6
които подкрепят отразените в него факти, че в периода посочен в цитирания документ
въззивникът не е извършвал транспортна дейност.
Същевременно неоснователно е оплакването на въззивника, че след като в
интервала от време от от 18.50ч. на 04.05.2022 г. до 14.45 ч. на 05.05.2022 г. е бил в
почивка и извън превозното средство, не е следвало да представя Удостоверението по
чл. 10 от Наредба № Н-3/2009 г.
Удостоверението за дейности е одобрено с Решение на Европейската комисията
от 12 април 2007 г. относно формуляр във връзка със социалното законодателство
свързано с дейностите по автомобилния транспорт (2007/230/ЕО), в изпълнение на
изискванията на Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15
март 2006 г. относно социалното законодателство, свързано с дейностите по
автомобилния транспорт, и за отмяна на Директива 88/559/ЕИО на Съвета.
Съгласно Решение на Комисията 2009/959/ЕС от 14 декември 2009 година за
изменение на Решение 2007/230/ЕО относно формуляр във връзка със социалното
законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт, основният
източник на информация при крайпътните проверки са записите, направени в
тахографа. Липсата на записи следва да е оправдана само, ако по обективни причини
не е било възможно създаването на тахографски записи, включително ръчни
вписвания. В такива случаи следва да се изготви удостоверение, потвърждаващо тези
причини. Формулярът за удостоверение следва да бъде използван само ако с
тахографските записи, по обективни технически причини, не може да се докаже
спазването на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 561/2006
Съгласно първоначалната редакция на чл. 11, § 3 от Директива 2006/22/ЕО,
приложима и към датата на установяване на нарушението, Комисията създава
електронен формуляр, за да се използва, когато водачът на превозното средство е в
отпуск по болест или в годишен отпуск или когато водачът е управлявал друго
превозно средство, изключено от обхвата на Регламент (ЕИО) № 3820/85 за периода в
чл. 15, § 7, ал. 1, първо тире от Регламент (ЕИО) № 3821/85.
В този смисъл забраната по чл. 34, § 3, втора алинея от Регламент № 165/2014 г.
– че държавите членки не налагат на водачите изискване да представят формуляри,
свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в превозното
средство, следва да се интерпретира в контекста на задължението по чл. 34, § 3 букви
а) и б) – т. е. да не се налагат допълнителни формалности, в случай че данните по чл.
34, § 5, буква б), подточки ii), iii) и iv) са надлежно удостоверени с ръчно въведен
запис. Утвърденото от Комисията удостоверение за дейности следва да бъде
представено, респ. зачетено, само ако по обективни причини не е било възможно
създаването на ръчен запис в картата на водача, и същото е необходимо имено за да
потвърди наличието на тези причини.
7
Горното тълкуване е изцяло в съответствие с тълкуването на чл. 34, § 3, ал. 2 от
Регламент № 165/2014 г., дадено от Съда на ЕС с Решение от 7 май 2020 г. по дело
VO,С-96/19, ECLI: EU: C: 2020: 353, постановено по сходен казус, с което в т. 39 е
прието, че забраната в чл. 34, § 3, втора алинея от Регламент № 165/2014, има за цел
само да се преустанови практиката на определени държави членки, които освен
направените записи в тахографите системно изискват от водачите да представят
национални формуляри като доказателство за техните дейности, като тази практика
води до административни тежести и допълнителни разходи за предприятията за
автомобилен транспорт.
Забраната по чл. 34, § 3, ал. 2 от Регламент № 165/2014 г. не се отнася за
национално изискване за представяне на Удостоверение за дейности - формуляр,
одобрен от Европейската комисия с Решение 2007/230/ЕО, изменено с Решение
2009/959/ЕС от 14 декември 2009 г.
В точки 34 и 35 от решението по дело С-96/19, СЕС е приел, че в Регламент №
165/2014 не се съдържа определение на понятието "действия", посочено в член 34, § 3,
ал. 2 от същия. Освен това нито една разпоредба от посочения регламент не дава
основание да се приеме, че това понятие следва да се тълкува стеснително, поради
което действията, изброени в член 34, § 5, буква б), не попадат в неговия обхват.
Всъщност от член 6, § 2, буква в) от Регламент № 165/2014 следва, че "дейността
на водача", която трябва да е посочена в информацията показвана в тахографа,
съответства или на времето на непрекъснато управление и общото време на почивка,
"ако неговата дейност в момента е управление", или на продължителността на
съответната дейност и общото време на почивка по време на работа, "ако неговата
дейност в момента е на разположение/друга работа/почивка или почивка по време на
работа".
Според т. 36 и т. 37 от решението, това не би било в съответствие със
систематиката на разпоредбите на Регламент № 165/2014 член 34, § 3, втора алинея да
се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която водачът
трябва да представи издадено от неговия работодател удостоверение за неговите
действия, когато, тъй като не е бил в превозното си средство, липсват автоматичните и
ръчните записи, които обичайно би трябвало да са налице в дигиталния тахограф, с
който е оборудвано това превозно средство. По-специално от член 36, § 3 от Регламент
№ 165/2014 следва, че оправомощените служители на контролен орган могат да
проверяват спазването на Регламент (ЕО) № 561/2006 чрез анализ на показваните,
разпечатаните или извлечените данни, които са регистрирани от тахографа или от
картата на водача, или "ако това е невъзможно, чрез анализ на всеки друг съпътстващ
документ", с който се оправдава неспазването на дадена разпоредба като член 29, § 2
от Регламент № 165/2014, отнасящ се до случаите на кражба, повреждане или
8
неизправност на картата на водача, и член 37, § 2 от този регламент относно данните,
които следва да отбележи водачът, в случай че тахографът е негоден за експлоатация
или е неизправен. Тъй като посочването на тези две разпоредби очевидно не е
изчерпателно, член 36, § 3 от посочения регламент следователно оправомощава
контролните органи на държавите членки да анализират всеки вид документ като
допълнително доказателство, което им дава възможност да проверят различните
периоди на дейност на водача, в случай че те не са отбелязани в дигиталния тахограф
на превозното средство.
На следващо място, както е посочено в т. 38 и т. 39 от решението на СЕС,
тълкуване в обратния смисъл би накърнило целите, набелязани по-специално с
Регламенти № 561/2006 и № 165/2014, по-конкретно целта за безопасността по
пътищата и подобряване на условията на труд на водачите. Ето защо подобно
тълкуване не само би лишило контролните органи на държавите членки от
възможността да се уверят, че са спазвани по-специално предвидените в Регламент №
561/2006 периоди на управление и на почивка на водачите, когато съответните данни
не са могли да бъдат записани в дигиталния тахограф, а евентуално би могло и да
улесни умишленото невписване на тези данни.
Същевременно приемането на Регламент № 165/2014 по никакъв начин не е
засегнало съдържанието на член 11, § 3 от Директива 2006/22. Тази разпоредба
приканва Комисията да създаде електронен формуляр, който може да се разпечатва,
предназначен да се използва, когато водачът на превозното средство е бил в отпуск по
болест или в годишен отпуск или когато е управлявал друго превозно средство,
изключено по-специално от обхвата на Регламент № 561/2006, през текущия ден или
през предходните 28 дни. Съгласно съображения 3 и 4 от Решение 2009/959 обаче този
формуляр, който се съдържа в приложението към него, се използва само ако в
тахографа няма записи, включително на ръка, които дават възможност да се установи
спазването на разпоредбите на Регламент № 561/2006.
По изложените съображения СЕС е приел, че член 34, § 3, ал. 2 от Регламент №
165/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на предвидената в него забрана не
попада национална правна уредба, която задължава водача на превозно средство,
оборудвано с аналогов тахограф, при липсата тахографски листи респ. да представи
като допълнително доказателство за своите действия удостоверение за действията,
издадено от неговия работодател в съответствие с формуляра в приложението към
Решение 2009/959.
В случая е безспорно, че в хода на проверката водачът не е представил
тахографски листи за посочения период. При това положение правилно е прието, че е
следвало да бъде представено Удостоверение за дейности по чл. 10 от Наредба № Н-
3/2009 г. - каквото не е представено по време на проверката.
9
В случая правилно за нарушението по чл. 36 §1 т. (i) от Регламента е приложена
санкционната разпоредба на чл. 93в, ал. 17, т. 4 от ЗАвП, доколкото цитираната норма
съдържа процесното нарушение в диспозицията си.
Посочената разпоредба предвижда наказание "глоба" в размер на 1500 лв. за
водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са
регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден,
и тези от предходните 28 календарни дни: 1.) тахографски листа, и/или; 2.) карта на
водача (ако притежава такава), както и записите от нея, и/или; 3.) ръчни записи и
разпечатки, и/или; 4.) удостоверение по чл. 10, ал. 1 от Наредбата по чл. 89, ал. 1.
За установеното нарушение е предвидено административно наказание във
фиксиран размер и наказващият орган не е имал възможност за преценка на различните
обстоятелства по чл. 27 от ЗАНН.
Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното
нарушение, с оглед липсата или незначителните вредни последици, или с оглед други
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. От
доказателствата по делото може да се направи извод, че конкретния случай на
административно нарушение не се отличава от всички останали случаи на подобни
нарушения.
В тази връзка обстоятелството, че въззивника е представил удостоверение за
дейности след приключване на проверката, не налага извод за маловажност на същото.
Настоящият състав на съда намира, че в конкретния случай не са налице такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да доведат до извода, че степента на
обществена опасност на санкционираното деяние се явява по-ниска в сравнение с
обичайните нарушения от този вид, респ. че обществената му опасност е явно
незначителни.
Изложените в жалбата обстоятелства не сочат обективни пречки за изпълнение
на установеното изискване и не са от естество да обосноват извод за маловажност на
извършеното нарушение, доколкото обуславят извършване на деянието при небрежна
форма на вина.
Поради изложените съображения, съдът намира, че издаденото НП е
законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
Като взе предвид, че в хода на съдебното производство въззиваемата страна не е
представлявана от процесуален представител, съдът намери, че искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение от същата е неоснователно.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000557/08.07.2022 г. на Директора на РД“АА“ – гр.
Варна, с което на Д. К. Н. на основание чл. 93в ал.17 т. 4 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвПр/ му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 500
/хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 36 § 1 т. (i) от Регламент № 165/14 г. на
ЕС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на АНО за присъждане в негова полза на
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11