№ 449
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20211100507868 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК .
С решение № 20077587 от 25.03.2021 г., постановено по гр.дело № 53358/2020 г.
на СРС, І Г.О., 125 състав, е признато за установено по предявения от „И.Т.“ ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.****, против „М.Г.“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ж.к.“****, иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.69, ал.1 ЗПУ, че
„М.Г.“ ООД, ЕИК ****, дължи в полза на „И.Т.“ ООД, ЕИК ****, сумата 7746,86 лв.,
представляваща неплатена главница по договор № 2436 от 01.06.2015 г. за извършване
на многократно международно транспортиране на пратки в системата на ЮПИЕС, до
посочени от длъжника дестинации, извършени през периода 23.01.2018 г.- 30.01.2018
г., за които са издадени 168 броя товарителници и фактури- № **********/08.02.2018 г.
по 28 броя товарителници за сумата 1238, 47 лв., № **********/08.02.2018 г. за 28
товарителници за сумата от 1228,32 лв., № **********/08.02.2018 г. за 28
товарителници за 1372,47 лв., № **********/08.02.2018 г. за 28 товарителници за
сумата от 1252,46 лв., № **********/08.02.2018 г. за 28 товарителници за сумата от
1432,97 лв., и № **********/08.02.2018 г. за 28 товарителници за сумата от 1222,17 лв.,
1
ведно със законна лихва от 09.07.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в
производството по ч.гр.дело № 29617/2020 г. по описа на СРС, 125 състав. С
решението на съда е осъдено „М.Г.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.Стара Загора, ж.к.“****, да заплати в полза на „И.Т.“ ООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.****, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 1254,94 лв., представляваща разноски в заповедното производство по
ч.гр.дело № 29617/2020 г. и сумата 1604,94 лв., представляваща разноски в исковото
производство пред СРС.
Срещу решението на СРС, 125 с-в е постъпила въззивна жалба от „М.Г.“ ООД,
гр.София, подадена чрез пълномощника адв.А. Р. с искане същото да бъде отменено
изцяло, и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде
отхвърлен изцяло. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, като
постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби
на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец „И.Т.“ ООД, гр.София, чрез пълномощника си адв.С.
И. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото
писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и
законосъобразно.Претендира присъждане на направени разноски по делото.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка
се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК,
които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
2
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявения от ищеца „И.Т.“ ООД, гр.София
срещу ответника „М.Г.“ ООД, гр.София, установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД. Решението е постановено при спазване на
съдопроизводствените правила и материалния закон. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя
във връзка с неговата правилност. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и
ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между
страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед
данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а
по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба
доводи, следва да се добави и следното:
Съдът приема, че основните доводи в жалбата за допуснати процесуални
нарушения от СРС са без значение към законосъобразността на обжалваното решение.
Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно- отменителна,
поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят до нищожност
или недопустимост на обжалваното решение. Процесуалните нарушения могат да
бъдат само основание за събиране на нови доказателства от въззивния съд. Съдът
приема, че доводите изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от
страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане за
събирането им на основание чл.266 от ГПК. В случая, във въззивната жалба е
направено доказателствено искане от страна на ответника, но същото с определение,
постановено в публично съдебно заседание на 26.10.2022 год. е оставено без уважение,
като неоснователно. С оглед на което доводите на ответника за допуснати процесуални
нарушения от СРС, изложени в депозираната от него въззивна жалба се явяват
3
неоснователни. В настоящия случай не е допуснато от първоинстанционният съд,
нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяване
на обжалваното първоинстанционно решение не е допуснато и нарушение на
императивни материалноправни норми на закона.
На следващо място, като неоснователни следва да се преценят и доводите за
неправилност на обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната жалба
обжалваното решение е правилно. Неоснователни са изложените доводи във
въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за
установени с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са
обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателсва, включително и
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
обосновава извод, че ищецът „И.Т.“ ООД, гр.София, като изпълнител е изпълнил
изцяло предмета на процесния договор № 2436 от 01.06.2015 г. сключен с ответника
„М.Г.“ ООД, гр.София за извършване на многократно международно транспортиране
на пратки в системата на UPS, до посочени от длъжника дестинации, извършени през
периода 23.01.2018 г.- 30.01.2018 г., за които са издадени 168 броя товарителници и
фактури, респективно е изпълнил задължението си по процесния договор, за което му
се дължи възнаграждение от страна на ответника, като възложител.
В настоящия случай с оглед обстоятелството, че издадените от ищеца фактури за
вземанията му по процесния договор сключен с ответника са редовно осчетоводени в
счетоводството на ответника, включени са в дневника за покупки на ответника и в
справката-декларация по ЗДДС, обосновават извод на въззивния съд, че уговорената
между страните работа е била извършена от ищеца- изпълнител по договора, и че
ответникът- възложител е приел същата без възражения. Приемане на извършената
работа по смисъла на чл.264, ал.1 от ЗЗД е налице, както когато възложителят е
направил изрично изявление, че счита изработеното за съобразено с договора, така и
когато това одобрение е изразено с конклудентни действия. В трайната си практика,
обективирана в решение № 138/ 17.10.2011 г. по т.дело № 728/ 2010 г. на II т.о. и
решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.дело № 593/ 2009 г. на II т.о. и др., постановени по
реда на чл.290 от ГПК, ВКС приема, че ако възложителят или негов представител е
подписал издадена от изпълнителя фактура за изпълнените работи по договора между
страните или фактурата е отразена в счетоводните регистри на търговското дружество-
възложител, се налага извод, че е налице приемане от възложителя на фактически
изпълнените работи, дори и ако не е подписан двустранен приемо-предавателен
протокол за извършената работа. В конкретния случай по делото е безспорно
установено от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно- счетоводна
експертиза, прието като неоспорено от страните, че издадените от ищеца процесни
4
фактури са включени от ответника „М.Г.“ ООД, гр.София, в дневника за покупки по
ЗДДС и в справката-декларация по ЗДДС, и по тях ответника е ползвал данъчен
кредит в размер на начисления ДДС по фактурите, т.е. налице е приемане на работата с
конклудентни действия, поради което възложителят дължи възнаграждение на
изпълнителя. От друга страна, само по себе си, отразяването на фактурите в
счетоводството на ответното дружество представлява недвусмислено признание на
задължението и доказва неговото съществуване. В конкретния случай по делото е
безспорно установено от заключението на вещото лице по приетата съдебно-
счетоводна експертиза, че издадените от ищеца фактури са осчетоводени в
счетоводството на ответника, т.е. въпреки, че по делото не е представен двустранно
подписан протокол за извършената работа, налице е приемане на работата с
конклудентни действия, поради което възложителят дължи възнаграждение на
изпълнителя.
На следващо място, извършените от ответника последващи правни и
фактически действия във връзка с издадените фактури - надлежното им осчетоводяване
и включването им в дневника за покупки и справката -декларация по ЗДДС,
представлява извънсъдебно признание за наличие на задължение към ищеца,
произтичащо от обективираните във фактурите изпълнени работи и доказва
съществуването на това задължение /в този смисъл е установената практика на ВКС,
изразена с решение по чл.290 от ГПК № 23 от 07.02.2011 г. по т.дело № 588/2010 г. на
ВКС, ІІ т.о., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.дело № 593/ 2009 г., ІІ т.о. на ВКС, №
46 от 27.03.2009 г. по т.дело № 454/2008 г., на ВКС, II т.о., № 109 от 07.09.2011 г. по
т.дело № 465/2010 г. на ВКС, II т.о. и др./. По изложените съображения искът с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 7746,86 лв. се явява изцяло основателен и
доказан, и като такъв правилно е бил уважен от първоинстанционния съд.
С оглед на така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
При този изход на спора на въззивника-ответник не се следват разноски за
настоящата въззивна инстанция. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.273 от ГПК въззивника- ответник, следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна-ищец сумата от 1100,00 лева – уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция по договор за правна помощ и съдействие от
02.12.2020 год.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20077587 от 25.03.2021 г., постановено по гр.дело
№ 53358/2020 г. на СРС, І Г.О., 125 състав.
ОСЪЖДА „М.Г.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“****, ****, офис 213, да заплати на „И.Т.“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.****, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 1100 лв. /хиляда и сто лева/, представляваща
направените пред въззивната инстанция разноски /адв.възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6