Решение по в. гр. дело №83/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260085
Дата: 20 януари 2021 г.
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20215300500083
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2021 г.

Съдържание на акта

       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    260085

 

                                               гр. Пловдив,20.01.2021г.

 

                                     В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ с-в, в закрито   заседание    в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФКА  МИХОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  БОРИС  ИЛИЕВ

                                                                            МИРЕЛА  ЧИПОВА

разгледа  докладваното  от  съдия  Илиев  гр.д.  №83  по описа за 2021г., като  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

 

         Производството  е  по  чл.435 и  сл.  от  ГПК.

         Делото  е образувано  по жалба на  Н.  Д.  А.,  ЕГН **********,  чрез пълномощника  му  по  делото  адв. С.  Л.,  в  качеството  му  на  длъжник  по  изпълнително  дело  №20209080400589  по описа  на  ЧСИ  Бойка  Андреева,  рег.  №908,  с която  се обжалват  следните  действия  на  съдебния  изпълнител-  1.  извършения  на  31.07.2020г.  въвод във  владение  на взискателя  Е.Х.  А., ЕГН  **********,  в  семейното  жилище, находящо  се  в гр.Пловдив,  ул.  ****; 2.  приетите  за събиране  разноски  за адвокатско възнаграждение на взискателя  в изпълнителното  производство; 3.   отказът на съдебния изпълнител  да  уважи  молбата на  длъжника  за  насочване  на изпълнението  върху движими вещи-  съпружеска  имуществена  общност,  описани  в протокола  за въвод  във  владение  от  31.07.2020г. 

         Ответната  страна  по  жалбата-  Е.  Х.  А., ЕГН  **********,  действаща  лично  и  в качеството  й  на  майка  и  законен  представител  на  В.  Н.  А.,  ЕГН  **********,  чрез  пълномощника  си  по  делото адв.  И.  М.,  в  писмено  възражение  изразява  становище, че жалбата  е  недопустима,  а  ако  се приеме  за допустима- неоснователна.   

         В  писмените  си  мотиви  по  обжалваните  действия  съдебният  изпълнител  изразява  становище,  че  жалбата  е  недопустима  и  неоснователна.        

Пловдивският окръжен съд,  за  да  се произнесе  намери  за  установено следното:

Изпълнително  дело  №20209080400589  по описа  на  ЧСИ  Бойка  Андреева,  рег.  №908, е  образувано  по  молба на взискателя Е.  Х.  А., ЕГН  **********,  действаща  лично  и  в качеството  й  на  майка  и  законен  представител  на  В.  Н.  А.,  ЕГН  **********,   въз основа  на  изпълнителен  лист,  издаден  по гр.д.№4919/2020г.  по  описа  на  Районен  съд- Пловдив, ІІ  бр.с., съгласно който  ползването  на  семейното  жилище, находящо  се  в гр.Пловдив,  ул.  „**,  се предоставя на майката Е.  Х.  А., ЕГН  **********,  и детето В.  Н.  А.,  ЕГН  **********,  както  и  въз основа  на  изпълнителен  лист,  издаден  по гр.д.№4919/2020г.  по  описа  на  Районен  съд- Пловдив, ІІ  бр.с., съгласно който бащата Н.  Д.  А.,  ЕГН **********,  следва да заплаща на детето  си  В.  Н.  А.,  ЕГН  **********, чрез  нейната  майка  и  законен   представител Е.  Х.  А., ЕГН  **********,  месечна издръжка  в размер   на  250  лв., която  в хода  на  делото  е била  изменена   на  350  лв.  С разпореждане  на съдебния изпълнител  от  13.07.2020г.  е бил насрочен въвод във владение  на взискателя  в семейното  жилище  за  31.07.2020г.,  когато  същият е извършен, тъй  като  в срока  за  доброволно  изпълнение  длъжникът  не  е предал  владението  му.

По жалбата в  частта  й срещу  извършения  на  31.07.2020г.  въвод във  владение  на взискателя  Е.Х.  А., ЕГН  **********,  в  семейното  жилище, находящо  се  в гр.Пловдив,  ул.***,  ап.*:

В тази й  част  жалбата  е процесуално недопустима.  Съгласно  разпоредбата  на  чл.435, ал.2  от  ГПК  длъжникът  може да  обжалва  постановление  за глоба  /т.1/, насочването  на  изпълнението  върху имущество,  което  смята  за  несеквестируемо  /т.2/,  отнемането  на  движима  вещ  или  отстраняването  му от  имот поради  това,  че не  е  уведомен  надлежно за изпълнението  /т.3/,  отказа  на съдебния  изпълнител да  извърши  нова оценка по реда  на  чл.468, ал.4  и  чл.485  /т.4/, определянето  на  трето  лице за  пазач,  ако  не  са  спазени изискванията на  чл.470,  както  и  в случаите  по  чл.486, ал.2 /т.5/, отказа на съдебния  изпълнител да  спре,  да  прекрати  или  да приключи  принудителното  изпълнение  /т.6/, и  разноските  по  изпълнението  /т.7/. В случая  с  настоящата  жалба  длъжникът- жалбоподател  обжалва  извършването на въвод във владение  на взискателя в семейното  жилище,  което  действие  би  могло да  е  обжалваемо  в хипотезата  на  чл.435, ал.2, т.3  от  ГПК-    с доводи  за  ненадлежно  уведомяване  на  длъжника за изпълнението.  В случая  обаче в жалбата  не  се  сочат  такива доводи,    а  се  излагат твърдения, че  взискателката  била  поставена  под  карантина,  както  и възражения по начина  на извършване  на  самия  въвод  и  обстановката  по  извършването  му.   При  така посочените в жалбата  основания  за  обжалване   в тази  й  част  същата  се  явява   процесуално  недопустима и  следва  да  се  остави  без  разглеждане. 

По жалбата в частта  й  срещу  приетите  за събиране  разноски  за адвокатско възнаграждение на взискателя  в изпълнителното  производство:

В тази  й  част  жалбата  е  процесуално  допустима,  тъй  като  съгласно  разпоредбата  на  чл.435, ал.2, т.7  от  ГПК  длъжникът  може  да  обжалва  разноските  по изпълнението.  Същата  следва  да  се приеме  за  подадена  в срок,  тъй като по  делото няма  данни  произнасянето  на съдебния изпълнител  по молбата  на  длъжника,  чрез  пълномощника  му  адв. С.  Л.,  за  редуциране  на  претендираното  от взискателя  адвокатско  възнаграждение  да  му  е  било  надлежно съобщено. Видно  от  представените  по изпълнителното дело пълномощно  и договор за правна  защита  и  съдействие  взискателят  Е.  Х.  А.  е  упълномощила  адв. И.  М.,  на когото  е  заплатила  адвокатско  възнаграждение  в размер на  2000  лв.  С жалбата се излагат доводи,  че  посоченото възнаграждение  е  прекомерно, като се иска  намаляването  му  до минималния  размер,  предвиден в  Наредба  №1  на  Висшия  адвокатски  съвет за минималните  размери  на  адвокатските  възнаграждения.  Това  искане  е  неоснователно.   Съгласно  разпоредбата  на  чл.10  от  наредбата  за  процесуално  представителство, защита  и  съдействие  на страна  по изпълнително  дело  възнаграждението  е-  за  образуване  на  изпълнително  дело-  200  лв.  /т.1/; за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв.- 200 лв., и за вземания над 1000 лв.- 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2- 7  /т.2/; за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, което има за предмет въвод или опразване на недвижим имот- 1/2 от съответните възнаграждения по чл. 7, ал. 2 на база стойността на имота.  В случая  процесното  изпълнително  дело  е  образувано  за  принудително изпълнение на  задължение  за  предаване на недвижим имот,  както  и  за  събиране  на   парично вземане  за издръжка в месечен размер  от  350  лв.,  поради  което  минимално  дължимото  адвокатско  възнаграждение  на пълномощника  на  взискателя  следва  да  се  формира  от сбора от  съответните  възнаграждения  по  чл.10, т.1, т.2  и  т.3  от наредбата,  както  следва:  200 лв.-  по  т.1;  454  лв.-  по  т.2  върху вземане  за издръжка  за  период  от  три  години  в общ  размер от 12600  лв. съгласно  чл.69, ал.1, т.7  от  ГПК;  1423,19  лв.-  по  т.3,  определено  на базата  на данъчната  оценка  на  имота  от 77212,40  лв.,  като същото  възлиза  общо  на 2077,19  лв.  Предвид горното  претендираното  от взискателя  адвокатско  възнаграждение  в размер  на  2000  лв.  не може  да  бъде намалено, а жалбата  в тази  й  част следва  да се остави  без уважение.

По жалбата в частта  й срещу  отказа на съдебния изпълнител  да  уважи  молбата на  длъжника  за  насочване  на изпълнението  върху движими вещи-  съпружеска  имуществена  общност,  описани  в протокола  за въвод  във  владение  от  31.07.2020г.:

От материалите по изпълнителното дело  се  установява,  че  с писмена  молба  вх. №9652/02.12.2020г. длъжникът,  чрез пълномощника  си  адв. С.  Л.,  е  поискал  от съдебния изпълнител  принудителното  изпълнение  да  бъде насочено  върху  притежаваната  от него  идеална част от движими вещи- съпружеска  имуществена  общност,  описани  в протокола  за въвод  във  владение  от  31.07.2020г. По посочената  молба  няма  произнасяне  от съдебния  изпълнител.   Жалбата  е процесуално недопустима.  Подлежащите  на  обжалване от длъжника  изпълнителни  действия  са  посочени  в  разпоредбата  на  чл.435, ал.2  от ГПК, цитирана  по- горе,  като  отказът на съдебния  изпълнител да  насочи изпълнението  върху посочено  от него  имущество не  е  сред  тях.  Предвид горното  в тази  й  част жалбата  следва  да се остави  без разглеждане  като недопустима.

 

         По  изложените  съображение  Пловдивският окръжен съд

 

 

                            Р  Е  Ш  И    :

 

ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалба  вх. №10306/22.12.2020г. на  Н.  Д.  А.,  ЕГН **********,  чрез пълномощника  му  по  делото  адв. С.  Л.,  в  качеството  му  на  длъжник  по  изпълнително  дело  №20209080400589  по описа  на  ЧСИ  Бойка  Андреева,  рег.  №908,  в частта  й,  с която  се обжалват  приетите  за събиране  разноски  за адвокатско възнаграждение на взискателя  в изпълнителното  производство  в размер на  2000  лв.

ОСТАВЯ  БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба  вх. №10306/22.12.2020г. на  Н.  Д.  А.,  ЕГН **********,  чрез пълномощника  му  по  делото  адв. С.  Л.,  в  качеството  му  на  длъжник  по  изпълнително  дело  №20209080400589  по описа  на  ЧСИ  Бойка  Андреева,  рег.  №908,  в частите  й,  с които  се обжалват извършения  на  31.07.2020г.  въвод във  владение  на взискателя  Е.Х.  А., ЕГН  **********,  в  семейното  жилище, находящо  се  в гр.Пловдив,  ул.  „****,  както  и  отказът на съдебния изпълнител  да  уважи  молбата на  длъжника вх. №9652/02.12.2020г.  за  насочване  на изпълнението  върху движими вещи-  съпружеска  имуществена  общност,  описани  в протокола  за въвод  във  владение  от  31.07.2020г.,  и  ПРЕКРАТЯВА  производството  по  делото  в  посочената  му  част.    

В частта  му, с която  жалбата  на  длъжника е  оставена  без уважение,  решението  е  окончателно и не подлежи на обжалване.  В  частта  му,  с  която  жалбата  е  оставена  без  разглеждане  и  производството  по  делото  е  прекратено,  решението  подлежи на  обжалване  пред  Апелативен  съд- Пловдив  в едноседмичен  срок  от  връчването  му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :       

                                     

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                         

 2.