О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 08.10.2018 г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. ДОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
ВАНЯ ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Иванова ч. гр. д. № 294 по описа за
Производството
е по чл. 274 и сл. от ГПК.
С
определение от 04.04.2018г., постановено по гр.д. № 498/2017 г. на Самоковския
районен съд, е прекратено производството по делото в частта по предявените от И.Г.Д.
срещу С. „В.п.”, С.в.с. *** и В.к.с. искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ.
Определението
е обжалвано от ищеца И.Г.Д.. В жалбата се сочи, че прекратяването на производството по
предявения от него иск срещу горепосочените ответници
е незаконосъобразно.
В срока
по чл. 276, ал. 1 от ГПК са подадени писмени отговори от ответниците
по жалба В.с. и С. „В.п.”, които оспорват жалбата.
Определението
в частта, с която производството по делото е прекратено срещу С. „В.п.”***, е
обжалвано от Районна прокуратура – гр. Самоков, с
искане същото да бъде отменено в тази му част. В жалбата се излагат възражения срещу извода
на районния съд, че С. „В.п.” не е легитимирана да отговаря по предявените
искове. Сочи се, че в наказателното производство били извършвани действия и
постановявани актове от лица, изпълняващи трудови функции в структурата на С. „В.п.”,
което е самостоятелно юридическо лице, което носи отговорност при нанесени
вреди, въпреки осъществявания контрол и надзор от наблюдаващия прокурор.
Навежда е довод, че отговорността на Държавата следва обективно да се осъществи
спрямо всички участвали в наказателното производство органи, допринесли за
настъпването на вредите, с оглед разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД.
За да
се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството
по гр.д. № 489/2017 г. по описа на Самоковски районен съд е образувано по
предявени от И.Г.Д. срещу С. „В.п.”***, П.н.Р.Б.С.в.с. *** и В.к.с. за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от неоснователното обвинение в
извършване на престъпление. В исковата молба се твърди, като е видно и от
приложените към нея писмени доказателства, че с постановление на военен
разследващ полицай при С. „В.п.” ищецът
е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 252, ал. 2, вр. а. 1 от НК по воденото срещу него досъдебно
производство № 124/2104 г. на ВОП – София. По внесения срещу него обвинителен
акт в С.в.с. е образувано НОХД № 34/2016 г., по което е постановена осъдителна
присъда. С решение на Военно-апелативния съд по НОХД № 44/2016 г. така
постановената присъда е потвърдена. С
решение на ВКС по КНОХД № 238/2017 г. е отменено решението на Военно – апелативния
съд и присъдата на С.в.с. и наказателното производство е прекратено на
основание чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК.
За да
прекрати частично производството по така предявените искове /срещу ответниците С. „В.п.“, С.в.с.В.с. и В.к.с. районният съд е
приел, че в случаите на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ съдът не е процесуално
легитимиран да представлява държавата, а процесуално легитимирана е
Прокуратурата, която е поддържала неоснователното обвинение /ТР № 5/2013 г. на
ОСГК/. Съдът е приел, че С. „В.п.“ също не е легитимирана да отговаря по така
предявения иск, тъй като Прокуратурата упражнява надзор върху разследващите
органи и е компетентният орган, който повдига и поддържа обвинение за
престъпление от общ характер.
Частните
жалби са допустими.
Частната
жалба на И. Г. Д. срещу определението на първоинстанционния
съд в частта, с която е прекратено производството по предявените срещу С.в.с.В.с. и В.к.с. искове, е
неоснователна.
Предявените искове са с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – за заплащане на обезщетение за вреди
при постановяване на осъдителна присъда, която е била отменена по реда на инстанционния контрол и образуваното наказателно
производство е било прекратено.
С ТР № 5/15.06.2015 г.
по тълк. дело № 5/2013 г. на
ОСГК на ВКС е прието, че съдът
е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по
чл. 2 от ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ
– ДВ, бр. 38/18.05.2012 г./ само в случаите по ал.1, т. 4 и т. 5 за прилагане
от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински
мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за
прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде
отменено като незаконосъобрзано. В мотивите на решението е
прието, че съдът не представлява държавата по
исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗОДОВ, следователно не
е процесуално легитимиран да отговаря по тези искове. С оглед на така дадените
с посоченото ТР задължителни за съдилищата разяснения, законосъобразно първоинстанционният съд е приел за недопустими предявените
срещу С.в.с.В.с. и В.к.с. искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и е прекратил производството срещу тези ответници.
Частната
жалба на Прокуратурата срещу първоинстанционното
определение в частта му, с която е прекратено производството по иска срещу С. „В.п.”,
е основателна.
Съгласно чл. 2,
ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите, от
разследващите органи, прокуратурата и съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление. Процесуално легитимирана
на представлява държавата в тези случаи е Прокуратурата на Република България,
защото тя е поддържала неоснователното обвинение. Прокуратурата упражнява
надзор върху разследващите органи и е компетентният орган, който повдига и поддържа обвинение за извършването на
престъпление от общ характер. Следователно надлежен ответник по иска по чл. 2,
ал.1, т. 3 от ЗОДОВ е Прокуратурата на Република България като процесуален субституент на държавата в производството по иска за
обезщетение, причинени от неоснователното обвинение. Същевременно,
няма пречка по този иск за вреди /щом са налице предпоставките за това/ като
ответник по делото да бъдат конституирани също разследващите органи и/или
полицейските органи, от чиито действия или бездействия са настъпили вреди. При
извършването на действия по разследването на престъпления, разследващите органи
действат под ръководството и надзора на прокуратурата, но са независими и
вземат решенията си по вътрешно убеждение и ръководейки се от закона /чл.10,
чл.14 НПК/. Те извършват всички действия по разследването, необходими за
разкриването на обективната истина - чл. 226 ал.1 НПК; както и всички действия
по предявяване на обвинението, като при условията на чл. 219 ал.2 НПК разследващият
орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на протокола по
разследването срещу него. Тази им дейност определя разследващите полицаи като
правозащитни органи по смисъла на чл. 2 ЗОДОВ, за вреди от чиито действия във
връзка с незаконно обвинение отговаря юридическото лице, с което те се намират
в служебни правоотношения /Решение №
253/27.10.2016 г. по гр.д. № 457/2016 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 373/24.11.2015г.
по гр.д.№946/2012г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 490/03.01.2013 г. по гр.д. №
1427/2011 г. на ВКС. В този смисъл
и в мотивите на ТР № 5/2013 г. е прието, че при условие, че съдът не представлява
държавата по исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОДОВ, а тя е представлявана от Прокуратурата и разследващите органи, също ще
се получи обезщетение в пълна степен за отделните вреди от постановената
осъдителна присъда на една или повече съдебни инстанции, която присъда
впоследствие е отменена. Положението на разследващите органи при предявен иск
по чл. 2 от ЗОДОВ не е аналогично с това на съда, когато е постановена
осъдителна присъда, която впоследствие е била отменена и впоследствие
обвиняемият е оправдан или наказателното производство е прекратено, тъй в тези
хипотези липсва причинна връзка между актовете на съда и настъпилите вреди. В
посоченото по-горе ТР № 5/2015 г. изрично от кръга на процесуално
легитимираните да отговарят по искове за обезщетение органи по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ е изключен само съдът, но не и разследващите органи. Последните са
пасивно процесуално легитимирани да отговарят по иск по чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ в качеството им на лица, от чийто незаконосъобразни актове са причинени
вреди от незаконосъобразното обвинение.
С оглед на
горното, предявеният срещу С. „В.п.”, която е водила досъдебното производство
срещу ищеца, иск по чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ е допустим. С. „В.п.” е самостоятелно юридическо лице в
структурата на Министерство на отбраната, която разследва престъпления по реда
на НПК / чл. 6 от Закона за военната полиция/.
По горните
съображения обжалваното определение в частта му, с която е прекратено
производството по предявения от И.Г.Д. срещу С. „В.п.” иск по чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ, следва да бъде отменено и делото върнато на районния съд за продължаване
на процесуалните действия.
В останалата му
част, с която е прекратено производството по предявените срещу С.в.с.
*** и В.к.с. искове, следва да бъде потвърдено.
С
оглед на горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определение
от 04.04.2018 г., постановено по гр.д. № 498/2017 г. на Самоковски районен съд,
В ЧАСТТА, с която е прекратено производството по предявения от И.Г.Д. срещу С.
„В.п.” иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, и ВРЪЩА делото на Самоковски районен
съд за продължаване на процесуалните действия по иска, предявен срещу този
ответник
ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.04.2018 г.,
постановено по гр.д. № 498/2017 г. на Самоковски районен съд, В ЧАСТТА, с която
е прекратено производството по предявените от И.Г.Д. срещу С.в.с.
*** и В.к.с. искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Определението в частта, с която е
потвърдено определението на районния съд, може да се обжалва с частна жалба
пред В.к.с. в едноседмичен срок от съобщаването му при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.