Р Е Ш Е Н И Е
Номер……………. Година 2020
Град Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На двадесет и седми май година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ
ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА
БАТЕШКОВА
като разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 601
по описа за 2020г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по въззивна жалба от А.А. срещу НП № 03 – 011381/15.05.2019
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ -Варна, с което за нарушение
на чл.62, ал.1 вр.чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, на А. е наложено административно наказание глоба в размер на 5 000 лева.
Жалбата е процесуално допустима –
предявена от процесуално легитимиран
субект и в предвидения от закона срок. Върху НП АНО отбелязал, че е връчено по
реда на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, но не е изпълнена процедурата за това. От една
страна чл.58 ал.2 от ЗАНН изисква лицето да не е намерено на посочения от него
адрес , или на известните на АНО адреси, а от друга страна изисква ненамирането
да се отбележи върху наказателното постановление и датата на отбелязване се
счита за дата на връчване. И двете предпоставки не са налице. Върху НП не е
отбелязано, че лицето не е намерено на адреса. Видно е от обратната разписка, че
пратката е „отказана“, а това
предполага, че А. е бил намерен на адреса. По тези съображения съдът приема, че
НП не е редовно връчено и жалбата следва да се счита за подадена в срок.
Жалбоподателят моли отмяна на НП. Били
допуснати съществени процесуални нарушения, като АНО не се мотивирал и аргументирал нито относно
нарушението, нито относно наказанието. Не било извършено нарушението. Лицата не
престирали труд, написали в декларацията си факти под влиянието на
проверяващите.
В съдебно заседание, въззивната страна,
редовно призована, се представлява от адв. П.В., който пледира отмяна на НП. Не
било налице трудово правоотношение. А.А. нямал качеството на работодател. Не
бил налице нито един от елементите на
това правоотношение – срок, работно време, почивки, нито място на
работа. Помещението не било транжорна.
Въззиваемата страна, редовно призована, се
представлява от ю.к. О., която моли потвърждаване на НП. Било ясно, че лицето
извършвало работа всеки ден и имало повторяемост на трудовите функции. Било е и
обявено съществуващо трудово правоотношение, което постановление не било
обжалвано и било влязло в сила. А. имал качеството на работодател по см. §1 т.1
от ПЗР на КТ.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка :
На 09.05.2019 г. била извършена проверка
в помещение на Старчески дом „Св.Георги“ в м-ст „Сотира“ 541. При проверката се
установило че две лица, организирани от А.А.,
обезкостяват пилешко месо. За извършваната работа били договорени 30 лв.
на ден. На проверката присъствал и самият жалбоподател, който обяснил пред св. Ж.,
че обезкостеното месо се използва за дюнери в гр.Варна. На двамата работещи била дадена възможност да
попълнят декларации. Св.Ю.И.написал, че работи от 2018 г. за по 30 лв. на ден
от 06-12.00часа с почивка от 30 мин. Освен това изрично добавил, че е на
повикване според работата и че задължението му е да обезкостява пилета.
Бил съставен протокол за проверка, а в
последствие и АУАН. Тъй като пощенската пратка се върнала с отбелязване, че е
отказана, АНО връчил АУАН чрез съобщение, като се позовал на чл. 416 ал. 3 от КТ.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по
установения ред доказателства и доказателствени средства. Като приобщени по
реда на НПК изцяло следва да се ценят и писмените доказателства по делото –
АУАН, заповед за компетентност, протокол за проверка, декларация, съобщение,
протокол по чл. 416 ал. 3 от КТ и др.
Като
конкретни, подрони и житейски логични и дадени след предупреждение за
отговорността по чл. 290 от НПК, съдът кредитира показанията на св. Ж. и Назим.
На практика твърденията им не са противоречиви. В показанията си никъде св. Ж.
не споменава, че св. Назим е работил всеки ден в определен часови диапазон, че
е имал договорено работно място, почивки и др. В този смисъл заявеното от нея
не е в противоречие със заявеното от св.Назим.
Съдът, както с оглед изложените от
страните доводи, така и предвид
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
В хода на АНП са допуснати съществени
процесуални нарушения и материалния закон е приложен неправилно.
АУАН
и НП са издадени от компетентни лица и в предвидените от закона срокове. Основателни
са обаче възраженията, че в АУАН и НП нарушението не е описано пълно и точно от
фактическа страна. Не са посочени обстоятелствата при които е извършено.
АНО
е описал, че нарушението се изразява в допускане до работа без писмен трудов
договор. За да е нарушение това деяние, следва между страните да има трудово правоотношение, но договорът помежду
им да не е в задължителната писмена форма. Всички факти, които водят до този
извод са относими към съставомерните признаци на нарушението и следва да бъдат описани
в АУАН и в обстоятелствената част на наказателното постановление. Неописването
им винаги е съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на
защита, която се гради именно срещу фактите. Не става ясно защо АНО е приел, че
между страните има трудово правоотношение. Не става ясно на какви факти се е
позовал, за да направи извод, че е имало договорено работно време и трудово
възнаграждение.
Липсата на факти в АУАН и НП ограничава правото на
защита, която се гради именно срещу фактите, което е съществено процесуално
нарушение и е достатъчно основание за отмяна на НП.
На
следващо място, допуснато е и друго съществено процесуално нарушение, като АУАН не е връчен на нарушителя по
установения от закона ред. Чл. 416 ал.3 от КТ буквално гласи: „ Актът за установяване на административно
нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му
се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако
лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по
месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето
на акта…“. Изрично законът поставя
условието лицето да не бъде намерено на постоянния му адрес или по месторабота.
Видно , обаче от отбелязването върху разписката, не е осъществена тази
хипотеза, като в нея се сочи, че А. е отказал да приеме пратката, което предполага, че е бил намерен на адреса.
Отделно от това законът предвижда връчване по пощата, ако е невъзможно да се
връчи лично на нарушителя срещу подпис. А. не е бил търсен лично на адреса,
няма данни да не е бил намерен на този адрес и не са били налице предпоставките
АУАН да му се връчи чрез съобщение по
реда на чл.516 ал.3 от КТ. Връчването на АУАН има за цел на лицето да бъдат
предявени фактите, въз основа на които му се търси отговорност. Ограничаването
му да се запознае с фактите, ограничава правото на защита, поради което
нарушението е съществено и следва да доведе до отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Неправилно е приложен и материалният
закон.
Няма как да задължително подписването на
писмен трудов договор, ако между страните няма договореност по елементите на
трудово правоотношение, т.е. ако няма трудово правоотношение от обективна
страна.
Уговарянето
на време и място на едно изпълнение, не означава, че това са време и място на
престиране на работна сила. Използването на пособия като ножове, определеното
време и място на извършване , не са достатъчни за да се направи извод, че е
налице повторяемост на престацията, или че има работно време и др. елементи на
трудовото правоотношение. АНО се позовава на написаното в декларацията на
св.Назим, но самият той в т. 10 е написал, че е на повикване според
възникналата работа.
Предвид
горното намира, че не са налице достатъчно доказателства за наличието на
трудово правоотношение. Предвид презумпцията за невиновност, в тежест на АНО е
било да докаже фактите, въз основа на които може да се направи този извод. Събраните
доказателства не водят до единственото, безспорно и категорично заключение, че
са били налице елементите на трудово правоотношение. Това, че АНО обявил
съществуващо трудово правоотношение и това, че постановлението му не било
обжалвано, не е достатъчно да се обоснове административно-наказателна
отговорност.
Налагането
на наказание за нарушение,което не е безспорно доказано да е извършено е
неправилно приложение на материалния закон и води до извод за отмяна на НП.
Единствено за пълнота следва да се
посочи, че физическо лице би могло да бъде работодател съгласно §1 т.1 от ПЗР
на КТ.
Допуснатите съществени процесуални
нарушения и неправилното приложение на материалния закон обуславят отмяна на
наказателното постановление, поради което, съдът намира, че не следва да се
произнася по справедливостта на наказанието.
Направено
е искане за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя, но по делото не са приложени доказателства за тях.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
03 – 011381/15.05.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ -Варна,
с което за нарушение на чл.62, ал.1 вр.чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ, на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ, на А. е наложено административно наказание
глоба в размер на 5 000 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14 дневен
срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: