№ 1855
гр. В., 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 46 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110101161 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Т. Р. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж. к. „В.В.“ № **, вх. **, ет.**, ап.**, чрез
процесуалния й представител – адв. П. Н., срещу „В.К.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., ж.к. Л., бул. *** № **,
ет.***, офис ** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника
сумата 839.28 лв., представляваща неустойка за непредставено обезпечение,
предвидена в чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем Standart 14 № 5825275 -
30.05.2022, сключен между страните на 01.06.2022 г.
В исковата си молба ищцата Т. Р. Г. излага, че на 01.06.2022 г. е
сключила Договор за паричен заем Standart 14 № 5825275 - 30.05.2022 с
ответника, по силата на който й е отпуснат заем в размер на 2100 лв., с лихвен
процент по кредита – 40.32 % и ГПР – 49.36 %. В чл. 4, ал. 1 от договора е
предвидено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на
сумата по договора да предостави обезпечение на задълженията си под
формата на поръчителство или банкова гаранция. В чл. 4 от договора е
посочено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, дължи неустойка в размер на 839.28 лв., която следва да се
разсрочи и заплаща на равни части към всяка вноска от погасителния план.
Поддържа, че тази клауза противоречи на добрите нрави и като такава е
нищожна. Посочва, че в Глава четвърта на ЗПК е уредено задължението на
кредитора преди сключването на договора за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на договора изобщо или в искания размер на заема. Счита, че
клаузата, съдържаща се в чл. 4, ал. 1 от договора се намира в пряко
противоречие с преследваната от закона цел и съответното задължение на
1
потребителя. Чрез тази клауза на длъжника се вменява задължение да осигури
гаранция, която да обезпечи кредита, след като той вече е отпуснат, което
противоречи на разпоредбата на чл. 16 ЗПК, съгласно която оценката на
платежоспособността се извършва преди разрешаване отпускането на
кредита. Твърди, че в чл. 4 от договора формално е уговорена неустойка,
представляваща по същността си допълнителна печалба за кредитора. Със
същата се цели неоснователно да се обогати заемодателя. Счита, че тази
неустойка излиза извън присъщите й функции и се превръща само в средство
за обогатяване на кредитора, още повече, че плащането й трудно би се
избегнало, съгласно условията на договора. По изложените съображения
моли предявеният иск да бъде уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„В.К.“ АД, чрез процесуалния му представител – адв. А.Н..ска. Не оспорва
обстоятелството, че между страните е сключен процесният договор за
паричен заем. Излага, че на ищцата е предоставен Стандартен европейски
формуляр, описващ всички условия по договора, съгласно изискванията на
ЗПК. На основание чл. 4 от договора и поради непредставяне на
допълнително обезпечение по договора за заем на заемателя /ищцата в
настоящото производство/ е начислена неустойка в общ размер от 839.28 лв.,
която е разпределена на равни части по всяка вноска. Посочва, че ищцата е
сезирала ВРС с искова претенция за обявяване на нищожността на клаузата,
обективирана в чл. 1, ал. 3 от договора за експресно разглеждане на
документи, предмет на воденото между страните гр. д. № ***/2023 г. по описа
на ВРС, ***състав. По това дело дружеството е депозирало насрещен иск за
осъждане на г-жа Г. да заплати дължимите по договора главница и договорна
лихва, като не е претендирало предвидената в чл. 4 от договора неустойка. В
същото това производство ищцата, чрез процесуалния й представител,
оспорва предявения насрещен иск, като навежда доводи за недействителност
на целия договор. В тази връзка счита, че ищцата няма правен интерес от
водене на настоящия иск. По изложените съображения моли производството
по делото да бъде прекратено, а в условията на евентуалност – да бъде
отхвърлен предявеният от ищцата иск. Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалните
представители на страните депозират нарочни молби, в които поддържат
становищата си по съществото на спора.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
По отношение на направеното възражение за недопустимост на
настоящото производство съдът се е произнесъл в определението си от
04.04.2024 г. за насрочване на делото.
Съдът намира, че е налице правен интерес за ищцата от воденето на
настоящия иск, доколкото в производството по воденото между страните гр.
д. № ***/2023 г. по описа на ВРС, ***състав, не е предявен иск за нищожност
на целия договор за кредит, а се цели установяване недължимостта на сума,
представляваща такса за допълнителна услуга „експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем“. Предмет на настоящата искова
претенция е формирането със сила на пресъдено нещо относно твърдяната
2
недължимост на уговорена в договора за кредит неустойка за непредставяне
на обезпечение. Както вече съдът е посочил, направените от
кредитополучателя възражения относно недействителността на целия договор
във връзка с предявената насрещна искова претенция по гр. д. № ***/2023 г.
не формират сила на присъдено нещо /произнасянето по същите е единствено
в мотивите на решението/, което именно обстоятелство обуславя правния
интерес на ищцата от воденето на настоящата искова претенция. Ирелевантно
в случая е, че дружеството по цитираното гражданско производство не е
предявило насрещна искова претенция за заплащане на неустойката по
договора.
Тоест, предявеният иск е процесуално допустим и като такъв следва да
бъда разгледан от съда по същество.
По делото е обявено за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че на 01.06.2022 г. между страните е сключен
Договор за паричен заем Standart 14 № 5825275 - 30.05.2022, на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.
С определението за насрочване от 04.04.2024 г. съдът надлежно е указал
на страните, че съгласно § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите ищцата има качеството потребител, както и че процесният
договор за кредит има характера на потребителски такъв. Указал им е, че
съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски
договор. При констатиране на наличието на неравноправни клаузи съдът ще
се произнесе преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен
ако потребителят изрично не се противопостави на това. Също е указал на
страните, че съдът следи служебно за спазването на императивни правни
норми от публичен характер, каквито са разпоредбите, предвидени в Закона
за защита на потребителите.
Между страните не е спорно, а и от представения договор за
потребителски кредит е видно, че в същия се съдържа клауза – чл. 4, ал. 1, в
която е предвидено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване
на сумата по договора за кредит да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно:
поръчител – физическо лице, което да отговаря на определени условия, или
банкова гаранция. Съгласно уговореното в чл. 4.2 от договора, при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят
дължи неустойка в размер на 839.28 лв. Уговорено е разсрочването на
неустойката и заплащането й на равни части към всяка от погасителните
вноски, дължими по договора за кредит.
Чл. 16 ЗПК предвижда императивно задължение на кредиторът да
оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на
последния. Следователно клаузата, предвиждаща задължение на
кредотополучателя да представи съответно обезпечение, на практика
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на
кредитополучателя (вменени й с нормата на чл. 16 ЗПК) върху последния и
води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по
договора. Тоест, клаузата за предоставяне на обезпечение противоречи на
цитираната норма на ЗПК, която цели да осуети безотговорната търговия с
кредитни продукти.
3
Наред с това, неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение
на главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума.
Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън присъщите
обезпечителни и обезщетителни функции и цели само и единствено постигане
на неоснователно обогатяване /размерът й от 839.28 лв. е съизмерим с около
½ от чистата стойност на отпуснатия кредит – 2100 лв./, поради което
породеното от нея вземане влиза в противоречие и с нормата на чл. 92, ал. 1
ЗЗД.
По изложените съображения съдът приема, че предявения иск е
основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ищцата. Същата представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива в размер на 50 лв. – заплатена държавна
такса, която сума следва да бъде присъдена на страната, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
В производството ищцата се представлява от адв. П. Н., който моли в
негова полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗА за оказаната правна защита и съдействие в полза на материално
затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Представен е и съответен
договор за правна защита и съдействие. Минимално дължимото
възнаграждение в случая е 400 лв., изчислено в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която сума следва да бъде присъдена в полза на адв. Н., на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т. Р.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. „В.В.“ № **, вх. **, ет.**, ап.**, не
дължи на „В.К.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район Л., ж.к. Л., бул. *** № **, ет.***, офис ** сумата 839.28 лв.,
представляваща неустойка за непредставено обезпечение, предвидена в чл. 4,
ал. 2 от Договор за паричен заем Standart 14 № 5825275 - 30.05.2022, сключен
между страните на 01.06.2022 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „В.К.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район Л., ж.к. Л., бул. *** № **, ет.***, офис ** да заплати на Т. Р. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. „В.В.“ № **, вх. **, ет.**, ап.**, сумата
50 лв. /петдесет лева/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски – платена държавна такса, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „В.К.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район Л., ж.к. Л., бул. *** № **, ет.***, офис ** да заплати на адв. П.
Й. Н., ЕГН **********, със служебен адрес: гр. В., бул. „Цар Освободител“ №
44, сумата 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие в полза
на ищцата Т. Р. Г., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
4
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5