(РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 79

 

гр. Пловдив, 13 януари 2021 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                            ТАТЯНА П.                        

                  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ГИНКА ЛАЗАРОВА, като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА П.к.а.н. дело № 2887 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от М.А.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат П., против Решение № 260204 от 21.09.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХІV н.с., постановено по АНД № 1548 по описа на същия съд за 2020 г., потвърждаващо Наказателно постановление (НП) № 19-1030-010733 от 15.11.2019 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“ („ПП“), с което на жалбоподателя, на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на закона. Иска се оспореното решение и издаденото НП да бъдат отменени. Претендира се присъждане на разноските и пред двете съдебни инстанции.

3. Ответникът по касационната жалба  - ОД на МВР гр. Пловдив в писмено становище по делото счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. 

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА. 

ІІІ. За фактите и за правото:

6.  НП е издадено въз основа на АУАН № GА36814 от 21.10.2019 г., съставен от Сергей Стефанов Петров – мл. автоконтрольор към сектор ПП при ОД на МВР гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации за фактите, касаещи оспореното административно нарушение, се свеждат до следното:

На 21.10.2019 г., около 23,56 часа в гр. Пловдив на кръстовището на бул. “България” и бул. “Цар Борис ІІІ Обединител”, Г. е управлявал лек автомобил “МЕРЦЕДЕС Ц 200 ЦДИ” с рег. № *** по бул. “Цар Борис ІІІ Обединител” посока север и на кръстовище с кръгово движение извършва няколко кръга с висока скорост като използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, с което виновно е нарушил чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7. С оспореното пред настоящата инстанция решение, Пловдивският районен съд е потвърдил атакуваното пред него наказателно постановление. За да постанови този резултат съдът е приел, че нарушението се установява по несъмнен начин от приобщения към делото доказателствен материал, както и че при издавеното на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

8. При извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон, с оглед обхвата на нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира противоречие на решението в обжалваната част със закона. Съображенията в тази насока са следните:

В конкретния случай, въззивният съд не е съобразил, че спорното в процеса НП е издадено в нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат.

9. Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите, страни в административнонаказателното производство.

В конкретния случай от обстоятелствената част на АУАН и НП не става ясно нито каква е била скоростта на движение на процесния автомобил, за да се направи извод, че се е движел с висока скорост, нито колко кръга е направил на въпросното кръгово кръстовище, за да се обоснове извод, че Г. е използвал пътя за други цели различни от предназначението му за превоз на хора и товари. Впрочем в акта и НП, освен, че „…Г. е управлявал лек автомобил “МЕРЦЕДЕС Ц 200 ЦДИ” … и на кръстовище с кръгово движение извършва няколко кръга с висока скорост…“, други обстоятелство относно извършеното нарушение не са описани. В тази връзка следва да се добави, че управляването на МПС с висока скорост, (дори в конкретния случай да беше установено по несъмнен начин), само по себе си не води до извод, че конкретният път отворен за обществено ползване не се използва по предназначение от водача на автомобила, т.е. не води до извод, че е осъществен състав на нарушение по чл. 140б, т. 2 от ЗДвП, доколкото управляването на МПС с превишена скорост е самостоятелно административно нарушение и подлежи на административно наказание по чл. 182 от закона. Освен изложеното, следва да се добави също, че преминаването през кръгово кръстовище два, та дори и три пъти също не може да се определи като неизползване на пътя по предназначение, когато се касае за объркване на водача на автомобила и пропускане на правилния изход от въпросното кръстовище. Следователно броят и начинът на преминаванията през кръстовище с кръгово движение е от съществено значение за квалифициране на деянието като нарушение по чл. 140б, т. 2 от ЗДвП.

Вероятно обстоятелствата при извършване на нарушението съответстват на показанията на разпитаните по делото свидетели (а именно, че Г. е управлявал автомобила по начин, предизвикващ свистене на гуми и занасяне на задницата му), но тези обстоятелства следва да се съдържат както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП. Казано с други думи, свидетелските показания не могат да допълват съдържанието нито на акта за нарушение, нито на наказателното постановление.

Ето защо така описано, разглежданото деяние не може да се квалифицира като нарушение по чл. 104б т. 2 от ЗДвП.

10. Смисълът на точното описание на нарушението и на обстоятелствата, при които същото е извършено, и посочването на законните разпоредби, които са били нарушени виновно, се състои в това нарушителят да бъде запознат със съдържанието на акта и така да бъде наясно за какво конкретно нарушение ще му се търси отговорност, за да може да реализира пълноценно правото си да възрази срещу обвинението, което му се отправя, тъй като съставеният акт има и тази функция – официално обвинение в извършване на правонарушение. Тук стои въпроса за предварителната защита на нарушителя, тя е предварителна, защото предхожда налагането на наказанието. Изразява се във възможността, нарушителят да направи срещу обвинението, че е извършил административно нарушение, съответни възражения. Предварителната защита обхваща, първо, правото на възражение още при съставянето на акта за нарушението и, второ, правото на възражение непосредствено след това /в тридневен срок от подписването на АУАН  - чл. 44, ал. 1 от ЗАНН/. Ето защо, за да се реализира същата пълноценно, още в АУАН следва да е налице точно посочване на нарушените законни разпоредби, пълно описание на нарушението и на обстоятелства, при които то е извършено. Това е така защото те не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната му отговорност, какви са доказателствата, които я обосновават и коя е административнонаказателната разпоредба, предвиждаща наложеното му административно наказание, съответно нарушената материалноправна разпоредба. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Ето защо, наведените в касационната жалба доводи се явяват основателни.

11. Изложеното до тук, не е съобразено от първоинстанционния съд при постановяването на обжалваното в настоящото производство решение, поради което въпросният съдебен акт се явява неправилен и като такъв ще следва да бъде отменен. Това има за последица и отмяна на оспореното НП.

V. За разноските:

13. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски за двете инстанции общо в размер на 840 лв., сума представляваща сбора от реално платени адвокатски възнаграждения за един адвокат за всяка съдебна инстанция, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 143 от АПК.

 

Мотивиран от изложеното, на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 260204 от 21.09.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХІV н.с., постановено по АНД № 1548 по описа на същия съд за 2020 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-010733 от 15.11.2019 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на М.А.Г., с ЕГН **********, на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пловдив да заплати на М.А.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 840 лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски за адвокатски възнаграждения за двете съдебни инстанции.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                            2.