№ 753
гр. Благоевград, 21.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Узунов Гражданско дело №
20221200100940 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
За ищеца КОНПИ, редовно уведомени – явява се гл. инсп. юрист П.,
редовно упълномощена.
Ответникът А. А., редовно уведомен – явява се с адв. Н., с пълномощно
по делото.
Ответницата Б. А., редовно уведомена – не се явява, за нея се явява адв.
К., редовно упълномощен.
Вещото лице С. Т., редовно уведомена - явява се.
ГЛ. ИНСП. ЮРИСТ П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
На 13.11.2024 г. е постъпила допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице С. Т..
ГЛ. ИНСП. ЮРИСТ П.: Да се пристъпи към изслушване на вещото лице.
1
АДВ. Н.: Да се изслуша.
АДВ. К.: Да се изслуша вещото лице.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
На вещото лице С. Т., със снета от по-рано самоличност, се напомни
наказателната отговорност по чл. 291 от НК, за което даде обещание да
представи вярно и безпристрастно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Поддържам допълнителното заключение във вида, в
който е представено. Нямам корекции или допълнения.
Вещото лице на въпроси на адв. Н.: На стр. 15 от допълнителното
заключение, това което ми цитиране е разликата за недвижими имоти, а като
цяло сборът е на лист 16. 76 805 е ръста на недвижимостите. Защо ползвам
минус, защото както ми е зададен въпроса, зададено ми е да търся разлика
между начално и крайно, а не между крайно и начално. За МПС-тата, тук
излиза +4010, защото в началото на периода имаме 11500, в края 7490, а аз
вадя стойността в началото - в края, пак казвам, както ми е зададен въпросът,
ако е в обратно, ще е с минус, да. За банковите сметки, простичко казано в
началото на периода има 33,01 лв., в края по сметките има 778,58 лв. Засичала
съм цифрите, не зная колко е разликата с това, което съобщавате, да не би да
не сте взели дружествените дялове. Ако е 50 лв. идва от таблицата за
дружествените дялове, аз съм ги засичала. За нетните доходи, в моя Вариант 1,
зная, че имаше един такъв въпрос - ако увелича в трите варианта, колко ще
получа, аз имам справка. Ясно съм я направила справка 11. Най-напред има
клетка „междинен сбор по основната експертиза“, подчертана е. Тъй като така
ми е зададена задачата. Ако добавя сега доходите от дивиденти и платените
суми от С. Г., колко ще получа? Преди доходите са били 287 105,04 лв., а сега
пиша, че от допълнителното 9500 лв. дивиденти и 2500 лв. и и получаваме
299 105,04 лв. Договорите за заем съм, петте, които са в кориците на делото, аз
съм ги включила във вашия вариант, варианта на ответниците. Към мен искате
сега, към моя вариант да добавя дивиденти. Ако бяхте посочили в моя вариант
да включа заеми, дивиденти и платените суми, щях да ги включа, но въпросът
звучи дивиденти и от С.. Ако това искахте щях да го направя, разбира се. В
настоящия вариант, разходите не са променяни, те са в размер на основната
експертиза. Справка № 15, на стр. 30 от допълнителното заключение,
представлява разлика между нетен доход и имущество. На стр. 30 уточнихме,
първото което е, разликата в имуществото, а не придобито имущество.
77 698,58 лв. е стойността на придобитото имущество, а не на разликата в
началото и в края. Сумата от 77 698,58 лв. отразена в Справка № 15,
представлява стойността на придобитото в проверявания период имущество и
2
налично в края на периода, а не разлика между имущество в началото на
периода и в края на периода. Какво значи „признавам“ допълнително точно
12 000. От дивидентите аз съм обяснила, трябва да се върнем на справката за
колко лева бяха платени дивиденти, но единия РКО е след датата на
проверявания период, това е в Справка № 3 на лист 5. Даже по-добре в
Справка № 2 на лист 4, - платените дивиденти са за 19 200 лв., само че
единият ордер е с дата 21.12.2020 г., подчертала съм го, а края на
проверявания период е 11.12.2020 г., няма как да го включа. Сумата от 12 000
лв. съм я описала на три места какво влиза, 9500 лв. дивиденти, и от С. има
разписка 2500 лв., платени от С. по разписка.
АДВ. Н.: Нямам повече въпроси.
АДВ. К.: Нямам въпроси към в.л.
На въпроси на гл. инсп. юрист П.: Където съм дала отговор, въпросите
съм ги преписала според датата на входиране на молбите, затова имам
отговори на въпроси поставени от Б. А., следват въпросите на Комисията и
след това на другия ответник. От лист 17 тръгвам да отговарям един по един.
Сама си открих грешка свързана с направените вноски от физическото лице в
ЕТ, което отстраних, както съм обяснила в настоящата експертиза. По другите
въпроси на Комисията съм изразила становище и тъй като искат определени
приходи да махам или разходи да слагам, ама към моя вариант и варианта на
ответниците. Аз Ви отговарям, че стават твърде много варианти на
изчисление, експертизата става тромава и трудно се чете, затова съм
направила тази сравнителна таблица, за да може лесно сума да се отхвърли
или добавя. Те са намерили отражение в разходната част на анализа и в
основната експертиза, но по Вариант 2, по изчисления на КОНПИ, само в този
вариант са намерили отражение. Моето виждане е, че вноските, които
физическите лица правят по сметки на ЕТ и на юридически лица, не следва да
намерят отражение в паричния поток и съм изразила становище защо. Ако
съдът прецени, разбира се, че ще ги включи. Запознах се с декларациите,
които са приложени по делото на ЕТ „А. А.-Г.“. В приложение 2 към
годишната данъчна декларация за 2010 г., изразила съм си становището, но ще
го повторим, разсъждавам така: между приходите и разходите, и парите няма
много общо, заради способа текущо начисляване. Давам един прост пример:
ако имам една фактура за 2000 лв., но не е платена, в разходите имам 2000 лв.,
парите си седят, те не са пипнати, и ако приема, че доходът ми е 0 лева аз съм
на загуба 2000 лв., но парите ги има. Опитах се да Ви кажа, че няма връзка
между пари на едно дружество. То може да има пари по счетоводен баланс и
да е на загуба, по подадена декларация по ТД на НАП. Това се опитах да
обясня. За ЕТ е същото. Ако приемем, че в баланса имам 2000 лв.,
дружеството декларира 0 лв. приходи, а в същото време, да кажем 500 лв. е
отчело разходи, заради способа текущо начисляване. Ние в счетоводството
имаме такъв способ, който изисква разходите да се осчетоводяват в момента на
3
възникването им, а не в момента на плащането. Аз осчетоводявам разход, вече
разхода го имам, плащане обаче няма. Парите седят, пък аз съм на загуба и
това съм го обяснила. Аз не виждам паричен поток, тъй като ЕТ-тата не са
длъжни да публикуват в ТР годишните си финансови отчети. Ако ги дам на
разход, това е само предположение, не съм категорична. Нито виждам
счетоводен баланс, нито виждам паричен поток по причината, която казах,
ЕТ-тата не са длъжни да си публикуват ГФО-тата. На въпросът Ви дали е
възможно А. А. да погаси кредит на ЕТ с негови лични средства, така вече
зададен въпросът е друго, да, възможно е да погаси с негови лични средства
кредита, но аз в експертизата записах, че това са предположения. Нямам
категорични данни, не виждам дали са лични негови или фирмени, и съм го
записала. Давам на приход и разход на лицата, в паричния поток включвам
само суми, които виждам, които категорично зная, че са дошли като приход
или разход. Същото е и с платените суми за издръжка на деца. Това което го
виждам и съм сигурна, другото е само предположение. Ако от сметки на
физическите лица излизат преводи към сметки на ЕТ или на ООД и в обратна
посока, влизат, категорично съм ги дала във всички варианти, като приход или
разход, разбира се. На стр. 16 от заключението, в тази справка и преди казах,
тук имаме сравнение между налично имущество в началото на периода и в
края, а не разлика между нетен доход и придобито имущество. На въпросът Ви
дали е налице несъответствие между нетните доходи и придобитото
имущество налично към края на проверявания период, поглеждаме на лист 44,
в сравнителната таблица, отговорът ми зависи в кой вариант гледаме. Във
вариант на Комисията по мои изчисления е налице несъответствие, а във
вариант на ответниците - не е налице несъответствие.
ГЛ. ИНСП. ЮРИСТ П.: Нямам повече въпроси.
На въпроси на адв. Н.: Във Вариант 3 разликата ще се увеличи, плюсът
ще се увеличи. Тук разликата в стойността на имуществото по единия вариант,
на Комисията, 78 678 лв., а по другия е 74, защото те искат вариант на
изчисление в задачите по единичната експертиза, оценителна, а не по
тройната, от там идва разликата в стойностите, така ми са поставени в
основната експертиза задачата. Във варианта на комисията си е единичната,
както ми е поставен въпросът.
АДВ. К.: Да се приеме експертизата.
АДВ. Н.: Да се приеме експертизата, поддържаме я в Третия вариант.
ГЛ. ИНСП. ЮРИСТ П.: Да се приеме експертизата. Оспорвам
експертизата по варианта на ответниците, както и в частта на варианта на
експерта, в който не са включени личните разходи на А. А. за погасяване на
кредит на ЕТ „А. А.-Г.“, както и не са включени вноските от трети лица и
4
преведените от ЕООД и ЕТ средства, които по своята същност не
представляват приход на А. А., доколкото са оборотни средства на търговеца.
Съдът като съобрази становищата на страните и материалите по делото,
счита че допълнителната експертиза следва да се приеме, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА допълнителното заключение на вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице С. И. Т. в размер на
500 лв., съгласно представената справка-декларация, от които 300 лв. платими
от ответниците /по 150 лв. за всеки един от тях/ и 200 лв. от КОНПИ, вносими
по сметката на БлОС в 7-дневен срок от днес, в противен случай съдът ще
пристъпи към принудителното им събиране.
АДВ. Н.: Не водим искания свидетел, считаме делото за изцяло
изяснено, моля да се даде ход на делото по същество.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото по същество.
ГЛ. ИНСП. ЮРИСТ П.: В такъв случай моля да заличите искания от
ответната страна свидетел, в лицето на С. Г., както и да постановите съдебен
акт, с който да обявите оспорената разписка за неистинска. Да се даде ход по
същество.
С оглед становищата на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ГЛ. ИНСП. ЮРИСТ П.: Уважаеми господин съдия, моля да уважите
изцяло исковата претенция на Комисията и присъдите сторените по делото
разноски, за които представям списък на разноските. Моля за ми дадете
възможност за представяне на писмена защита, в определен от Вас срок. По
отношение на претендираните разноски на ответната страна, правя
възражение за прекомерност на адвокатски хонорар. На осн. чл. 156, ал. 6 от
Специалния закон, моля да възложите изцяло на ответниците разноските по
настоящото дело, независимо изхода на същото, тъй като ответниците по
делото представиха доказателства, които не са представили в
административното производство пред Комисията, а именно декларация за
5
дивиденти; РКО от 2019, 2020 г.; записи на заповеди 5 бр. за минали години от
2012 до 2019 г.; банкови извлечения по сметки на заемодатели; банкови
извлечения за сметки на Верка А.; договор за посредничество от 2018 г. и т.н.,
които подробно съм описала, като в тази връзка считам, че са налице всички
основания за възлагане изцяло на разноските по настоящото дело върху
ответниците, независимо от изхода на същото.
АДВ. Н.: Уважаеми господин съдия, от името на доверителя ми, моля
да постановите съдебно решение, с което да отхвърлите претенцията към него
изцяло като неоснователна и недоказана, вкл. след нейното изменение, което
беше направено през м. юни. Претендираме разноски, по списък, който
представям в днешното с.з. Относно възражението за прекомерност, моля да
съобразите обстоятелството, че адвокатският хонорар, който основно е
атакуван е под определения минимум съгласно първоначалната цена на иска
154 000 лв., така както беше заявен преди 2 гадини, в края на 2022 г. Изцяло
неоснователна е претенцията за възлагане на разноски на нас, дотолкова
доколкото и другата страна, в рамките на процеса беше да изчерпи
доказателствата си в основния срок, т.е. със становище по отговора на ИМ,
представяше доказателства в рамките на тези 10 съдебни заседания и
причината за забавяне на делото не е от наша страна. По-важното в процеса е
да се съобрази изцяло принципът на обективната истина и пълното и цялостно
изясняване на казуса. По същество, искът е неоснователен на 4 отделни
основания. На първо място, практиката на ВКС, последната 1 година, се
оформи едно становище, което аз лично пишейки отговора на ИМ не знаех и
не вярвах дори, че ще се получи. В резултат на последователна практика на
съда по Правата на човека в Страсбург, ВКС вече въвежда като изискване и в
този смисъл има поне 3 или 4 решения, дори и в случаите на гражданска
конфискация, да се търси причинно следствена връзка между имуществото,
което се претендира за отнемане от страна на Държавата и твърдяното,
фактически, незаконно поведение. Фактите по нашия казус сочат, че липсва
каквато и да е връзка между претендираните 3 бр. ниви в с. Влахи, добити
31.01.2014 г., апартамент или по-скоро една част от него, която е придобита
през 2019 г. и разбира се, съглА. съм тук и дяловото участие за ответницата
по-скоро, макар че това не е моя работа, в размер на 50 лв. от дружеството
„Аврора“. Нивите са добити на 31.01.2014 г., безспорно е. На второ място,
нотариалния акт за апартамента е 2019 г. Той е разпореден 2021 г. Според
споразумение, което беше представено като доказателство по делото,
изпълнителното деяние, незаконната дейност е траело в рамките на 2 месеца
2019 г. Никаква връзка между нивите във Влахи и изпълнителното деяние на
престъплението, с влязла в сила присъда, 5 години разлика. На второ място,
апартаментът е закупен с ипотека. По този въпрос също не се спори по делото,
с кредит, който е получен от страна на моя доверител. От тази гледна връзка
няма никаква връзка между изпълнителното деяние и банковия кредит. Ще
посочим подробна съдебна практика в този смисъл. Второ, считам настоящия
иск за изцяло недопустим. Предвид ТР, където ОС на ВКС вече цени с
цифрата от 150 000 лв. не само между разликата между имуществото в
6
началото и края на периода от една страна, но и между и разбира се нетните
доходи, считам, че се изисква Държавата да завежда искове на основание на
този закон единствено и само ако те са на стойност 150 000 лв. Първоначално,
преди изменението, цената на иска беше 154 000 лв., не сме го отбелязали в
ИМ. Тълкувателното решение се случи в хода на процеса. Така заведения иск
в момента на стойност 128 000 лв. е недопустим. Аргументи подробни в този
смисъл ще изложа в писмената защита. Имаме и буквално тълкуване, но най-
вече самото ТР би следвало да определи като недопустими искове заведени на
стойност под 150 000 лв. Доколкото ми е известна практиката в страната, този
въпрос за първи път се поставя пред почитаемия съд сега. Второ, ние
приемаме, липсва несъответствие от 150 000 лв. между показателите.
Възприемаме изцяло константната практика последната 1 година, че
сравнението имущество - нетен доход трябва да се прави не на база
имуществото, което е придобито началото и края на периода, и което по нашия
казус възлиза на около 77 000 лв., грубо казано, както уточни и в.л. днес, а
следва да се прави на база разликата между имуществото по пазарни
стойности към края на периода и това, което е в началото на периода, което по
нашия казус възлиза на 73 490 лв. При тези показатели, в първия вариант
несъответствието е 160 000 лв., този на вещото лице, съвсем грубо казано, а в
третия вариант имаме не несъответствие, а надвишаване на нетните доходи в
сравнение с имуществото в размер на около 27 000 лв. Изцяло не се
съгласяваме с тезата на в.л., която заяви в предходното с.з., че договорите за
заем, които сме представили като доказателство по делото били ирелевантни.
Тяхната стойност във всеки един от петте договора е 47 000 лв. По отношение
на тях производство за оспорване в настоящия процес не е открито,
истинността им. Същите не подлежат на деклариране като данъчни
декларации. Самите договори сдържат разписка, за това че сумите са
изплатени от заемодателите към доверителя ми. Не на последно място, но още
с отговора към ИМ, ние представихме доказателства, че и петимата
заемодатели, към датата на съответните заеми, фактически са разполагали със
съответните суми. Такъв разбор подробен ще направя в писмената защита кой
от продажба на имот, непосредствено или два месеца преди да даде заем, кой
от доходи във Великобритания, за които о представихме фактически по
определение на съда, представихме заверени легализирани преводи, но
договорите за заеми са константен нетен доход като такъв ги признава § 1, т. 4,
където са определенията за законен източник на доходи и приходи, от самия
конфискационен закон. На следващо място, Третият вариант на заключението
е основателният вариант, защото представихме доказателства в рамките на
процеса, които заявихме още с отговора на ИМ, че доверителят ми, както и в
периода, в който са били в имуществена общност и са живели на един адрес в
гр. Кресна, ул. Спартак № 8, заедно с ответницата, режийни разноски за ток и
за вода е заплащала майката на доверителя ми. Имаме писмени доказателства
в този смисъл. Също така вещите лица категорично заявиха, че на база на
принципа на самопомощ, фактически са отглеждани различни плодове и
зеленчуци. Също така основната дейност на доверителя ми е животновъдна
дейност. Т.е. изискахме не всички, а една сериозна част от обичайните разходи
7
да бъдат изключени. Вещото лице се съобрази с това по третия вариант, но не
и при първия вариант, а стойностите тук са много съществени за този период
от време. На последно място, допълнителен източник на доходи са дето се
казва занимаването с овчарска професия, но така или иначе, който и да е било
от тези три допълнителни източника, да бъде съобразен при разликата от
160 000 лв., а не 164 000 лв. от почитаемия съд по първия вариант, камо ли
към третия, то очевидно нямаме изискуемото от закона несъответствие. В този
смисъл ще дадем подробна писмена защита. Само ще кажа, че има
относително константна практика, която приема договорите за заеми при
определени условия за релевантен източник на доходи, което елиминира от
обичайните разходи положени усилия за самоиздръжка и самозадоволяване на
семейството, относително константна също при определени условия, и от тази
гледна точка ще посочим подробно същата. Претенцията от 16 600 лв. към
моя доверител, съставляваща част от цената, която му е платена със сключена
сделка за прехвърляне на апартамента, случила се през 2021 г., е изцяло
неоснователна. Тя е базирана и основана на чл. 151 от ЗОНПИ. Чл. 151 като
фактически състав изисква да се отнеме в полза на Държавата паричната
равностойност, която е получена за имущество придобито през проверявания
период, но хипотезата на чл. 151 категорично изисква тая парична
равностойност да е получена в проверявания период. Държавата има право да
наложи възбрана, с определение на съд, по искане на Комисията, на
имуществото придобито през проверявания период, за да си обезпечи
вземането. В конкретния случай този апартамент добит 2019 г. не е обезпечен.
Всички калкулации и претенции за отнемане са свързани с проверявания
период. Аз ще помоля, ако счетете, че тази част от иска е основателна,
независимо от това, че разпоредителната сделка се е случила след
проверявания период и става дума за бездействие по неналагане на възбрана
от страна на Държавата на актив, който тя е могла да види в Имотния регистър
и да го възбрани своевременно, да признаете тази сума от 7900 лв. за
дивидент, която е платена след проверявания период и ние по този въпрос не
можем да спорим. Всичко приключва м. 11.2020 г. Имаме допълнителни
аргументи защо 151 и претенцията за 16 600 лв. е абсолютно неоснователна,
за което ще си запазим правото да развием в рамките на писмената защита.
Моля да уважите претенцията ни и за разноски и да ни дадете малко по-дълъг
срок за писмени защити.
АДВ. К.: Уважаеми господин съдия, моля да отхвърлите изцяло иска на
КОНПИ като неоснователен. Разковничето в настоящия процес е дали въобще
искът е допустим, с оглед съществува или не несъответствие по смисъла на
закона и съответно би могло да се образува и предяви пред съд такова
производство, и ако то не съществува, то очевадно искът е недопустим, а в
случай, че приемете че е недопустим, то поне е неоснователен. Смятам, че
постановеното ТР, което е със силата на закон спрямо съдилищата в Р
България е пределно ясно в двете си точки, като в едната се казва, че не може
да бъде отнето имущество, което не е налично в края на проверявания период
и очевадно във вр. с т. 2 от това Тълкувателно постановление, ищецът измени
8
иска си, макар че според мен също е недопустимо като основание и размер, но
вече е факт. На следващо място, т. 1 от ТР казва много ясно, че имущество,
което не е налице в края на проверявания период, не може да бъде вземано при
преценката дали има несъответствие или не. Това означава кратко, просто и
ясно, че дори и по молбата за изменение на иска на КОНПИ, която изцяло
съответства на имущество, което е налично в края на проверявания период, то
е на стойност двадесет и четири хиляди и нещо лева, доколкото си спомням,
по вариантите на експертизата, които изцяло съответстват на тълкуванието на
Върховен съд, а това са вариантите, които ние поискахме като ответници,
несъответствието, което експертизата сочи е във всички случаи по-малко от
150 000 лв., а смея да твърдя, че вариантите, които експертизата изчисли по
искане на КОНПИ и неин личен вариант на експерта, те са относими към
разсъжденията на съдилищата в практиката им до постановяване на това ТР и
всъщност не могат да бъдат вземани въобще предвид при определяне на
несъответствието, тъй като съдържа точно изчисления на това, което ВКС в т.
1 казва, че не следва и не може да бъде вземано предвид. От тази гледна точка
смятам, че трябва да се вземе от експертизата и от установените по делото
доказателства, нетните доходи на ответниците за проверявания период и да се
сравнят с придобитото от тях имущество, налично към края на периода, и ако
те са достатъчни и такава е логиката и смисъла на закона, и на тълкуванието
на ВКС, ако тези доходи са достатъчни да обосноват придобиването на такова
имущество за проверявания период, то искът освен на другите основания ще е
неоснователен и на база това, че няма никакво несъответствие дори и
фактически, не по смисъла на 150 000 минимум, но и фактически няма
никакво несъответствие между придобитото имущество и нетните доходи за
периода. Всичко останало, както казва и правилно тълкува ВКС са средства,
които са се трансформирали в други имущества или в други активи, или в
други средства, които ако не са налични към края на периода, те нито имат
отношение към несъответствието, нито имат отношение към възможното им
отнемане в полза на Държавата. Моля за срок за писмена защита.
Претендирам разноски, като представям списък на разноските. Моля да имате
предвид следната реплика по отношение на твърдението на колегата, че
следвало да понесем ние изцяло разноските. Смятам, че в този процес на
КОНПИ многократно й бе позволявано да извършва доказателствени искания,
които бяха преклудирани, вкл. уточняване на ИМ, за която Вие дадохте
конкретен срок след първо заседание. Те не само не го спазиха, но се явиха и
най безпардонно бих казал на следващо заседание, след дадения срок
направиха някакви уточнения, после искаха допълнителни задачи от
експертизи, без връзка с първоначалните, т.е. съвсем нови доказателства,
оспорваха, представяха, а и смятам че представените от А. доказателства, чрез
процесуалния му представител, са единствено и само въз основа на
оспорванията направени от КОНПИ в настоящото производство, такива
каквито не са били направени в административното производство и защитата
срещу такива оспорвания е неизменно право на всеки участник в процеса, и не
може да бъде санкционирана по начина, който ищецът иска. Напротив, ако
трябва да се прилагат санкции за късно предявяване на доказателства или
9
преклудирано, то следва може би ищецът да бъде глобен за това, че забави
процеса и постави доверителите ни в изключително неблагоприятно
положение да не получат справедливо решение в нормалните срокове, което е
затова със своите преклудирани действия така да се каже, които все пак им
бяха допуснати. Правя възражение не само за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение. Смятам, че същото не се дължи въобще
по смисъла на Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Има
съдебна практика, с която сме запознати, че се присъждат до 100 лв. за
юрисконсулт, като моля да имате предвид, че държавните учреждения, вкл.
ищецът, заплащат заплати за трудово правоотношение, а не адвокатски услуги
по процесуални действия, с оглед на което моля да отхвърлите искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер над 100 лв.
РЕПЛИКА на ГЛ. ИНСП. ЮРИСТ П.: По отношение на това, че не са
защитени правата на Държавата, защото не бил видиш ли обезпечен имота,
който А. А. е прехвърлил на жената, с която живее на семейни начала изрязвам
следното: имотът е придобит в проверявания период през 2019 г., Проверката
обхваща периода до 17.11.2020 г. В хода на проверката, която е с
продължителност от 1 година, А. се е разпоредил с този имот в полза на С. Г.,
като към момента, в който Комисията е образувала производство и съответно
е взела решение за налагане на обезпечителни мерки, имотът не е в
пратримониума на А. А.. В тази връзка, разпоредбата на чл. 151 дава
възможност да бъде отнето в полза на Държавата имущество, което към края
на проверявания период липсва или е отчуждено. В тази връзка изразявам
несъгласие с изявлението, че става въпрос само за имущество, което в
проверявания периода е разпоредено. Такава може да бъде претендирано до
момента на подаване на исковата молба, такава равностойност. Доколкото
беше изразено становище, че юрисконсултско възнаграждение е прекомерен,
претендираме минимален размер от две хиляди и нещо. На фона на
претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна е може би
1/10 от тяхното възнаграждение претендирано и на последно място,
депозирана ИМ, ведно с всички събрани доказателства по делото, направени
са своевременно всички доказателствени искания, които се изразяват само в
назначаване на съдебни експертизи по настоящото дело, като няма никаква
преклузия по отношение на заявения частичен отказ, който може да бъде
направен до приключване на устните състезания пред решаващия съдебен
състав, което е сторено към момента. В тази връзка, преклузии за Комисията
не са били налице и не са били приемани доказателства във вр. с това.
ДУПЛИКА на АДВ. Н.: Поддържам изцяло тезата си, въпреки
казаното, за това че фактическият състав на чл. 151 отсъства по казус. Отнема
се паричната равностойност ако тя е получена в рамките на процеса, първо в
рамките на проверявания период, и второ, което щях да развия в писмената
защита, Тълкувателното решение от м. май 2023 г. е абсолютно относимо и
към състава на чл. 151. Къде са тези 16 000 лв. днес? Може ли да кажете, при
условие, че ги търсите? От тази гледна точка поддържам и тезата си за това, че
10
в рамките на тази проверка, която наистина е при условията на инструктивни
срокове, има не едно или две Тълкувателни решения в този смисъл, заради
което Комисията си позволява да влачи понякога по 7-8 години проверки,
вместо това, че трябва да траят доста по-кратко и по предишните и по този
закон. Въпреки инструктивния срок, Комисията е имала възможност да
наложи обезпечителните мерки в рамките на проверката, откривайки
производство едновременно с решението за образуване на производство се
приема и решението с искане за сезиране за обезпечителни мерки, това не е
направено. От тази гледна точка, такъв тип бездействие не може по никакъв
начин да бъде възнаграден с иск по чл. 151, още повече претенцията по него
пак да кажа е лимитирана, само парична равностойност получена до
17.11.2020 г. и налична към 17.11.2020 г., установена, било иззета, било по
някакъв друг начин налична. Присъединявам се към аргументите на колегата
относно прекомерността на юрисконсултското възнаграждение по този
въпрос.
ДУПЛИКА на АДВ. К.: Тъй като колежката твърди, че сме възразили,
ние не възразихме за това, че сте предявили изменение на иска, да, може да го
направите до края на съдебното дирене в първа инстанция, но Вие направихте
според мен, и колегата може би, едновременно изменение на иска и по
основание и по размер, което е недопустимо, тъй като Вие искахте отнемане
на конкретни имущества, имоти, неща, това е основание, а тяхната
равностойност е размер. За мен такъв тип изменение на иска е по основание и
по размер, което е недопустимо. Така или иначе то беше допуснато.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
Предоставя на страните 15-дневен срок от днес, за представяне на
писмени бележки.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 15,05 часа.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
Секретар: _______________________
11