Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Добрич, 10.01.2019 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на четвърти декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева

 

При участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното от съдия Митева АНД № 1187 по описа на Добричкия районен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „С*” АД – гр. Д*, ЕИК * гр. Д*, ул. „***, чрез С.Д.Щ. – изпълнителен директор, срещу Наказателно постановление № * г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на „С* АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Д*, ул. „*” № *, в качеството на работодател, за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лв.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Навеждат се оплаквания за допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство, довели до ограничаване на накърнявани на правото на защита, съставляващи самостоятелно основание за отмяна изцяло на атакуваното НП. Релевират се претенции и в насока за погасена давност на дължимата престация по изплащане на трудовите задължения, което не е съобразено от наказващия орган при издаване на наказателното постановление и ангажиране отговорността на въззивника. Счита, че допуснатите съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, не могат да бъдат преодолени в хода на съдебното производство чрез последващи изявления, което налага за съда да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. С писмено становище се иска наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен от компетентното длъжностно лице в присъствие на двама свидетели и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

Видно от покана /л. 7 от делото/, представляващият „С*” АД - гр. Д* – С.Д.Щ., е бил поканен да се яви лично или да изпрати изрично упълномощено лице в Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Д* на * г. в 09:10 ч. за съставяне на АУАН. Поканата е била получена на * г. от С.Щ., в качеството на представляващ „С*” АД, което обстоятелство е било удостоверено посредством подписа му /л. 21/. Поради неявяването на представляващия или упълномощено от него лице, АУАН е бил съставен в негово отсъствие на 22.06.2018 г., съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. В настоящия случай, АУАН № *** г. е бил изпратен до санкционираното ЮЛ – „С*” АД, гр. Д* по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от КТ. Видно от приложената по делото обратна разписка /л. 8 от делото/, АУАН е бил получен от Щ. на 25.07.2018 г., което обстоятелство е удостоверено с подписа му. Също така, в обратната разписка изрично е посочено, че пратката съдържа документи, а именно – връчване на АУАН с посочени номера, включително и АУАН, послужил за образуване на административно-наказателното производство, предмет на настоящото дело.

Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че АУАН е бил връчен на представляващия търговеца по надлежния ред, съгласно правилата за връчване по КТ, който нормативен акт се явява специален по отношение на ЗАНН и като такъв следва да намери приложение, в която насока е и разпоредбата на чл. 416, ал. 6 от ЗАНН.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения по акта.

АУАН е съставен в определените от закона срокове. Тези срокове са два и започват да текат от два различни момента – от откриване на нарушителя и от извършване на нарушението. Сроковете, съобразно задължителната съдебна практика /Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС/ са давностни и тяхната продължителност зависи от вида на нарушението, като тя е три месеца от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението, в общия случай по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В процесния случай нарушението е констатирано при извършена последваща проверка на *** г. на дадени с протокол с изх. № ПР1815113/21.05.2018 г. предписания на „С*” АД гр. Д*. Резултатът от проверката е бил обективиран в Протокол за извършена проверка с изх. № ПР1819100/15.06.2018 г., екземпляр от който е бил връчен на С.Щ. на *** г., което обстоятелство е удостоверено с подписа му. Видно от протокола /л. л. 12-20 от делото/ са установени множество нарушения, едно от които е предмет на настоящото дело. В хода на проверката и с обективирането на резултатите от нея в протокола от * г. е открит и нарушителят. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на *** г., т. е. преди изтичане на едногодишния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и в тримесечния срок от откриване на нарушителя, дори и да се приеме, че нарушителят не е открит на датата на изготвяне на протокола - *** г., а на *** г. – датата на която е била извършена проверката. За яснота, съдът намира за нужно да отбележи, че в настоящия случай се касае за т. нар. в теорията „продължено нарушение”, т.е. такова, което се извършва непрекъснато във времето и продължава до неговото прекратяване. Изпълнителното деяние на конкретното нарушение започва да се осъществява след изтичане на дадения срок и продължава до момента на изпълнение на предписанието или образуване на административно-наказателното производство.

Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административно-наказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

С оглед изложеното, съдът не споделя доводите на пълномощника на жалбоподателя, че административно-наказателната отговорност била реализирана извън сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Безспорно, за едно и също нарушение, извършено от едно и също лице, не могат да бъдат налагани многократно наказания. В настоящия случай, с наказателно постановление № 08-001018/369/13.08.2018 г., предмет на настоящото дело, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция за това, че не е изпълнил предписанието по т. 18 от протокол с изх. № ПР1815113/21.05.2018 г. със срок на изпълнение 25.05.2018 г., тъй като в качеството си на работодател не е изплатил трудовите възнаграждения за м. декември 2016 г. на описаните в т. 18 от протокола работници и служители. Всяко едно неизпълнение и на останалите пунктове по предписанията от протокол с изх. № ПР1815113/21.05.2018 г. осъществява състава на отделно нарушение, като наложените наказания не подлежат на кумулиране, съобразно чл. 18 от ЗАНН. Т. е., правилно и в съответствие с чл. 18 от ЗАНН са издадени отделни наказателни постановления, доколкото нарушенията са отделни и различни. В тази насока е и константната съдебна практика /Виж: Решение № 297/22.10.2015 г. по к.а.н.д. № 494/2015 г. на АдмС – Добрич, Решение № 264/19.10.2015 г. по к.а.н.д. № 495/2015 на АдмС – Добрич, Решение по к.а.н.д. № 492/2015 на АдмС – Добрич, Решение № 278 от 13.10.2015 г. по к.а.н.д. № 493/2015 г. на АдмС – Добрич/.

С оглед изложеното, съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че на практика била наложена многократно една и съща санкция, за едно и също нарушение.

Съобразно императивната разпоредба на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление, респективно нарушение има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Т. е., разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК прокламира принципа „non bis in idem” /„не втори път за същото”/. Законодателно с този текст е преклудирана възможността срещу едно лице да се води производство за едно и също престъпление, респективно нарушение при две обобщени хипотези, а именно наличие на влязла в сила присъда или акт, с който производството е било прекратено.

Забраната „не втори път за същото” по чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК изисква влязлата в сила присъда или акт да е тъкмо за „същото престъпление”, съответно за „същото нарушение”. Това изискване не предизвиква никакъв спор, че се отнася само до фактите на престъплението/нарушението/, а не и до тяхната правна квалификация, т.е., за преценката дали се касае до „същото” престъпление /нарушение/ е от значение само фактическото съдържание на деянието, а не неговата правна квалификация.

Както вече бе посочено, отправна точка при определянето на тъждеството на деянието е акцентът върху фактите на инкриминираното поведение. Преценката дали се касае до същото деяние се основава само на фактическото му съдържание, без оглед на неговата квалификация и на квалификацията му като „престъпление” или „административно нарушение”.

В настоящия случай, с Наказателно постановление № *** от *** г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Добрич, на „С*” АД е наложена имуществена санкция за това, че в качеството си на работодател не е изпълнил задължението си да изплати трудовото възнаграждение за извършената работа за м. декември 2016 г. на поименно описаните работници и служители в т. 18 от протокол за извършена проверка с изх. № ПР1815113 от 21.05.2018 г. – нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ. Предмет на настоящото дело е неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство.

Или, при така извършения анализ се установява, че липсва тъждество между двете деяния. Т. е. касае се за две различни деяния, подлежащи на отделно санкциониране.

Ето защо, настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя в тази насока.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На *** г. св. Т.Н.А. и св. С.И.Г., и двамата инспектори в Дирекция „Инспекция на труда” гр. Д*, извършили проверка на „С*” АД, стопанисващо кожухарска фабрика, находяща се в гр. Д*, ул. „К*” № *, по повод изпълнение на предписания, дадени с Протокол с изх. № ПР1815113/21.05.2018 г. В хода на проверката били изискани документи: ведомост, фишове или други документи, удостоверяващи изпълнението на дадените с протокол с изх. № ПР1815113/21.05.2018 г. предписания.

Съгласно т. 18 от предписанието, съдържащо се в протокол с изх. № ПР1815113/21.05.2018 г., работодателят следва да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец декември 2016 г. на ******, в срок до 01.06.2018 г.

Такива доказателства /че предписанието е изпълнено в дадения срок/ не били представени, нито към датата на призоваване за представяне на съответните доказателства – 05.06.2018 г., нито към датата на издаване на наказателното постановление – 13.08.2018 г. Не се представят и в съдебно заседание.

Установеното в хода на проверката било описано в Протокол за извършена проверка изх. № ПР1819100/15.06.2018 г.

При изложените фактически обстоятелства св. Т.А. съставил на жалбоподателя „С*” АД в качеството на „работодател” /по смисъла на §1 от ДП на КТ/ Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № 08-001018/22.06.2018 г. С акта длъжностното лице на ДИТ гр. Добрич привлякло към административно-наказателна отговорност жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.

Въз основа на АУАН и в преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН административно-наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ е ангажирал административно - наказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на „работодател” за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ. Изложената фактическа обстановка в АУАН е залегнала изцяло и в поднадзорното наказателно постановление.

В законоустановения преклузивен срок на чл. 59 от ЗАНН жалбоподателят като надлежна страна с правен интерес оспорва законосъобразността на наказателното постановление, при което жалбата му се явява процесуално допустима.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя Т.А., св. С.И. /присъствала при установяване на нарушението и при съставяне на акта/, св. А.И. /присъствала при съставяне на акта/, които съдът кредитира, като обективни и непротиворечиви, подкрепящи се от останалите приобщени по надлежния ред писмени доказателства.

Анализът на приобщените по делото доказателства навеждат съда до следните изводи ОТ ПРАВНА СТРАНА:

В АУАН и в НП, като нарушена е вписана нормата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, която освен санкционна норма, съдържа и състав на нарушение. Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. В разглеждания случай, въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. И актосъставителят, и наказващият орган изрично сочат обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, поради което оплакванията, наведени пред настоящата инстанция, за липса на реквизити в АУАН и в НП, съобразно чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН не следва да се споделят като основателни, по следните съображения:

На първо място, според настоящия съдебен състав съставеният АУАН, и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържат всички предписани от ЗАНН задължителни реквизити. В акта и в НП са описани факти и обстоятелства, които са от значение за ангажиране на административно-наказателната отговорност на търговското дружество в съответствие с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, като АУАН и НП препращат към протокол с изх. № ПР1815113/21.05.2018 г. Същите правилно са били подведени като нарушение на нормата на чл. 415, ал. 1 от КТ, като правилна правна квалификация на деянието е посочена и в процесното наказателно постановление.

Съдебният състав не споделя доводите на жалбоподателя, че не можело да се извлече какво е конкретното нарушение, за което се налага наказанието, както и, че не ставало ясно по отношение на кои работници и в какъв размер е налице неизпълнение.

Нормата на чл. 415, ал. 1 от КТ, вменява в задължение на адресата на предписанието да изпълни същото, като при неизпълнение на задължителното предписание се налага имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв.

В случая, в АУАН и в НП е посочено, че „С*” АД в качеството си на работодател не е изпълнил в срок до 25.05.2018 г. задължително за изпълнение предписание по т. 18 от протокол с изх. № ПР1815113/21.05.2018 г., а именно – да изплати уговореното трудово възнаграждение за м. декември 2016 г. на описаните в т. 18 от протокола работници и служители. От своя страна в цитирания протокол с изх. № ПР1815113/21.05.2018 г., към който препраща както АУАН, така и НП, са описани поименно работниците и служителите, както и дължимото им трудово възнаграждение. Тук е мястото да се отбележи, че препращането към цитирания протокол нито е процесуално недопустимо, нито пък представлява съществено процесуално нарушение, отчитайки, че протоколът е бил връчен лично на представляващия дружеството, удостоверено с подписа му и който протокол се явява част от административно-наказателната преписка. Действително с оглед на обвинителната функция на акта този начин на описание на нарушението следва да се избягва от органите на държавната администрация, но това не означава, че препращането към друг документ е равнозначно на липса на описание на нарушението, след като в протокола се съдържат конкретните фактически обстоятелства по извършването му. В тази връзка виж Решение от 22.03.2017 г. по к.а.н.д. № № 29/2017 г. на АдмС – Добрич.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, е налице подробно и ясно описание на нарушението, като описанието му кореспондира с посочените като нарушени материално-правни норми.

Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като поради липса на спорни обстоятелства, не е проведено и разследване. Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, респективно – посочените в наказателното постановление документи имат ли доказателствена сила, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението.

С оглед изложеното, имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление, съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това, за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно – за какво нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение.

Горните съображения на съда обосноваха извода, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това какво нарушение и по кой текст му е вменено, както и кога и къде е извършено същото, та това да рефлектира върху ефективното реализиране на правото му на защита против наказателното постановление.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416, ал. 1 от Кодекса на труда /изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г./ с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, „Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв.”

От обективна страна визираната в чл. 415, ал. 1 от КТ отговорност е налице, когато не е изпълнено задължително предписание по спазване на трудовото законодателство, издадено от оправомощен за това орган. Предмет на нарушението не са дадените задължителни указания, а тяхното неизпълнение в срок, поради което настоящият състав не би могъл да се произнесе по законосъобразността им. Няма данни това предписание, издадено от контролен орган на инспекцията по труда, съобразно дадените му правомощия по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ да е оспорено по реда на чл. 405 от КТ и от него е възникнало задължението, което е негово съдържание. Неизпълнението на предписанието е юридически факт, пораждащ административно-наказателната отговорност на неговия адресат.

Формата на изпълнителното деяние на процесното нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ е бездействие и се изразява в това, че „С*” АД не е изпълнило предписанието по т. 18 от протокол с изх. № ПР 1815113/21.05.2018 г. със срок на изпълнение 25.05.2018 г., като не е изплатило уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец декември 2016 г. на **** в размер на 129 лева.

Съгласно & 1 от ДР към КТ по смисъла на кодекса „работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. В случая „С*” АД гр. Д* се явява работодател. Безспорно е в настоящия случай, че с протокол за извършена проверка с изх. № ПР 1815113/21.05.2018 г. са дадени задължителни предписания за изпълнение, като на работодателя – „С*” АД - гр. Д* е вменено задължението да изпълни предписанието. Безспорно е също така, че протокола за извършена проверка е получен от представляващия търговеца, удостоверено с подписа му /л. 58 от делото/.

С други думи – „С*” АД гр. Добрич се явява субект на нарушението, за което е наказан.

При това факта, че икономическият климат в страната и региона, е изключително тежък се явява правно ирелевантно обстоятелство. Това е така, защото икономическият климат не се отразява върху обективния и субективния елемент на нарушението по чл. 415, ал. 1 от НК, който се интересува само от факта на неизпълнението, а не и от причините за това.

Както вече бе посочено, нарушението се състои в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган. Административно-наказателната отговорност за неизпълнение на предписанието е самостоятелна и независима от тази за неизплащане на трудовите възнаграждения, поради което обстоятелството дали вземанията за трудови възнаграждения са погасени поради изтичане на тригодишната давност по чл. 111 от ЗЗД е правно ирелевантно.

При така установената фактическа обстановка съдът намира описаното в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ за доказано. В подкрепа на обвинителната теза се явяват показанията на актосъставителя и на св. И. /присъствала при извършване на проверката и при съставяне на АУАН/, от които се установява, че по време на проверката, а и след нея, не са били представени никакви доказателства от преставляващия жалбоподателя, че даденото предписание е изпълнено. В показанията си актосъставителят А. и св. И. сочат недвусмислено, че към момента на предявяване на Протокола за извършена проверка изх. № ПР1819100/15.06.2018 г. и АУАН от страна на представляващия работодателя ”С*” АД не са били изложени никакви възражения или обяснения във връзка с вмененото административно нарушение. По изложените съображения, съдът приема, че процесното административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, описано в обстоятелствената част на наказателното постановление № 08-001018/369 от 13.08.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Добрич се явява доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна. Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.

Законосъобразно, на основание чл. 415, ал. 1 от КТ, административно-наказващият орган е ангажирал имуществената отговорност на търговеца.

По отношение на наложеното наказание: Предвидената имуществена санкция по чл. 415, ал. 1 от КТ е в размер от 1 500 до 10 000 лв. Наложената от административно-наказващият орган имуществена санкция е в минималния, предвиден в закона размер, а именно – 1 500 лева и не подлежи на преразглеждане от съда.

Настоящият състав счита, че наличието на специална правна уредба в КТ изключва прилагането на общата такава по ЗАНН, поради което и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима /Виж Решение от 03.07.2014 г. по к.а.н.д. 339/2014 г. на Адм.С – Добрич/.

Що се отнася до санкционирането на жалбоподателя за извършване на процесното нарушение, по разбиране на настоящия съдебен състав, не следва да се приложи разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, съгласно която, “За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лв.

Посочената норма е озаглавена „Отговорност за маловажно нарушение”, и регламентира критериите, по които следва да се определи дали едно административно нарушение е маловажно такова, като основание за налагане на санкция по привилегирования състав. По аргумент от разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, за квалифицирането на нарушението като маловажно е необходимо кумулативното наличие на три предпоставки: извършено нарушение, нарушението да е било отстранено веднага след установяването му и от нарушението да не са произлезли вредни последици.

В случая безспорно е установено, че с неизплащането на трудовите възнаграждения за м. декември 2016 г. на описаните в т. 18 от протокол с изх. № 1815113/21.05.2018 г. работници и служители в срок до 25.05.2018 г., не е било изпълнено предписанието по т. 18 от протокола, т. е. налице е извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.

Относно вредните последици и дали такива са произлезли за работниците и служителите, съдът счита, че в настоящия случай се касае за неизпълнение на предписание, а същото само по себе си е формално нарушение – без видим вредоносен резултат, т. е. деянието неизпълнение на предписание не влече каквито и да са преки и непосредствени последици за работника. Съвсем различно би било, ако бъде вменено като нарушение неизплащане на трудово възнаграждение, което със сигурност би довело до вредни за работника последици.

Относно третата предпоставка – нарушението да е било отстранено веднага след установяването му: След като е констатирано, че даденото предписание не е изпълнено, която констатация е обективирана в протокол за извършена проверка с изх. № ПР1819100/15.06.2018 г., е последвало и съставянето на АУАН № 08-001018/22.06.2018 г. Въз основа на констатациите, обективирани в протоколите и съставения АУАН, наказващият орган е издал и обжалваното наказателно постановление на 13.08.2018 г. В настоящия случай липсват доказателства, удостоверяващи, че както към датата на издаване на НП, така и към датата на проведеното на 04.12.2018 г. съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, нарушението е било отстранено.

Или, от събраните по делото доказателства се установява, че нарушението не е било отстранено, при това веднага след установяването му, което е отрицателна предпоставка за приложението на чл. 415в, ал. 1 от КТ.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 415в от КТ не би могла да намери приложение. Както вече бе посочено, за приложението на този състав е необходимо нарушението да е отстранено веднага след установяването му, а в случая това не е сторено, тъй като предписанието на контролните органи не е изпълнено, каквото е изискването на закона.

Обстоятелството, че срещу търговеца има издадени общо 30 наказателни постановления за идентични нарушения не променя извода на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 415в от КТ.

Така мотивиран съдът намери, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Д* с което на „С*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Д*, ул. „***” № **, в качеството на работодател, за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: