№ 511/21.6.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети май, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА ШОТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Албена Кузманова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.адм. дело № 401 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК) и е образувано по касационна жалба на Н.Н.А. с ЕГН **********, понастоящем
в Затвора гр. Пазарджик, против Решение № 133/22.02.2021 г., постановено по адм.
дело № 1052/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н.Н.А., изтърпяващ наказание
„доживотен затвор“ в Затвора гр. Пазарджик против мълчалив отказ на Началника
на Затвора гр. Пазарджик да се произнесе по заявление вх. № М-1715/27.08.2020 г.,
с което е поискано същият да издаде заповед по чл. 198, ал. 5 от ЗИНЗС (в приложимата
редакция), с която А. да бъде записан като ученик в 9 клас през учебната
2020-2021 г. в СУ „Мито Орозов“ гр. Враца към Затвора гр. Враца.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно е
незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено. Посочено е, че с постановеното
решение е нарушено конституционното му право на образование, тъй като съгласно
чл. 53, ал. 3 от Конституцията на Република България всеки има право на
образование.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично, като
поддържа подадената касационна жалба и моли мълчаливият отказ да бъде отменен
като неправилен и незаконосъобразен.
Ответникът – Началникът на Затвора гр. Пазарджик, се представлява от мл. юрисконсулт
Р., който счита касационната жалба за неоснователна, като по изложени
съображения в писмени бележки моли съда да остави в сила обжалваното решение
като законосъобразно, справедливо и запазващо обществения интерес.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик дава заключение за
неоснователност на подадената касационна жалба. Счита оспореното решение за
правилно и законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Административен съд – Пазарджик се е развило по жалба на
Н.Н.А., изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора гр. Пазарджик, против
мълчалив отказ на Началника на Затвора гр. Пазарджик да се произнесе по заявление
вх. № М-1715/27.08.2020 г., с което е поискано същият да издаде заповед по чл. 198,
ал. 5 от ЗИНЗС (в приложимата редакция), с която А. да бъде записан като ученик
в 9 клас през учебната 2020-2021 г. в СУ „Мито Орозов“ гр. Враца към Затвора гр.
Враца.
С оглед обстоятелствата, изложени в жалбата, становищата и исканията на
страните в хода на делото, съдът е събрал относимите към предмета на спора
доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е отхвърлил жалбата на Н.Н.А.,
изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора гр. Пазарджик против мълчалив
отказ на Началника на Затвора гр. Пазарджик да се произнесе по заявление вх. № М-1715/27.08.2020
г., с което е поискано същият да издаде заповед по чл. 198, ал. 5 от ЗИНЗС (в приложимата
редакция), с която А. да бъде записан като ученик в 9 клас през учебната
2020-2021 г. в СУ „Мито Орозов“ гр. Враца към Затвора гр. Враца.
В мотивите на решението е посочено, че жалбоподателят има право да бъде
обучаван в училище към заведенията за лишаване от свобода, съгласно чл. 162,
ал. 2 от ЗИНЗС, но от справка на Директора на СУ „Мито Орозов“ гр. Враца при
Затвора гр. Враца е установено, че училището не предлага самостоятелна форма на
обучение. Първоинстанционният съд е приел, че с оглед на това, че Н.А.
изтърпява наказанието си „доживотен затвор“ при специален режим, а училището не
предлага самостоятелна форма на обучение, то същият няма как да продължи
образованието си в СУ „Мито Орозов“ гр. Враца за учебната 2020-2021 г.
Решението е валидно, допустимо и правилно по съображения, различни от
изложените.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето на административния
орган по искане, с което е бил сезиран, в определения законов срок, се смята за
мълчалив отказ. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма,
е необходимо да се установи от една страна подадено искане за издаване на административен
акт и от друга – бездействие на административния орган при нормативно установено
задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран. Съществуването на такова
задължение е обусловено от наличие на законово регламентирана компетентност (материална,
териториална и по степен) за органа да разгледа и да се произнесе по подадената
молба. Следователно не всяко непроизнасяне на административния орган по искане,
с което е сезиран, може да бъде разглеждано като „мълчалив отказ“ по см. на чл.
58, ал. 1 от АПК. Законовата фикция е относима и приложима при непроизнасяне в срок
по въпрос, по отношение на който органът има правомощие да издаде съответния административен
акт. Само когато искането е отправено до компетентен административен орган, липсата
на волеизявление се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от закона
съдържание т.е непроизнасянето релевира мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол
за законосъобразност.
Действително нито в ЗИНЗС, нито в ППЗИНЗС, е предвидено издаването на индивидуален
административен акт, с който съответното лице да бъде включено в образователните
програми, нито е посочено кой административен орган е компетентен за това. Доколкото
обаче, разпоредбата на чл. 133, ал. 3 от ППЗИНЗС, гласи, че лишените от свобода
се „включват“ в организираните образователни и квалификационни дейности в съответното
място за лишаване от свобода, съдът намира, че издаването на такъв индивидуален
административен акт следва да се издаде, а компетентен за това е ръководителят на
съответното място за лишаване от свобода, към което е създадено съответното училище.
Тъй като училището СУ „Мито Орозов“ гр. Враца е създадено към и се намира в Затвора
гр. Враца, а директорът на затвора лично осъществява контрол по дейностите по реализиране
на правата и задълженията на лишените от свобода (чл. 15, ал.1, т. 6 от ЗИНЗС),
съдът намира, че компетентен да се произнесе по депозираната молба на жалбоподателя
и изтърпяващ наказанието лишаване от свобода, е Началникът на Затвора гр. Враца.
В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл. 198, ал. 6 от ЗИНЗС, съгласно
която със заповед на началника на затвора поставените на специален режим осъдени
на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна може да участват съвместно
с други лишени от свобода в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други
дейности. Безспорно е, че тази разпоредба е специална и се отнася само за лицата
с наложено наказание доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, т.е. такива
които са поставени на специален режим.
С оглед на това, съдът намира, че не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл.
58, ал. 1 от АПК, тъй като на Началника на Затвора гр. Пазарджик не е нормативно
установено задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран. Налице е
„мълчалив отказ“ само когато искането е отправено до компетентен административен
орган в законоустановения срок. В конкретния случай компетентен да се произнесе
по искането е Началника на Затвора гр. Враца, към който затвор е създадено училището
СУ „Мито Орозов“ гр. Враца и който лично осъществява контрол по дейностите по реализиране
на правата и задълженията на лишените от свобода.
Предвид на гореизложеното, съдът намира решението за правилно и
законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При разглеждане
на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Административен
съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба, като неоснователна
– без уважение.
При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в размер на 100 (сто) лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд гр. Пазарджик, XI – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 133/22.02.2021 г., постановено по адм. дело №
1052/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА Н.Н.А. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик,
да заплати на Началника на Затвор гр. Пазарджик направените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.