Решение по дело №401/2021 на Административен съд - Пазарджик

                                               Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 511/21.6.2021г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети май, две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА 2. ГЕОРГИ ПЕТРОВ

 

При секретар	Антоанета Метанова	и с участието
на прокурора	Албена Кузманова	изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по к.адм. дело № 401 по описа на съда за 2021 г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Н.Н.А. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против Решение № 133/22.02.2021 г., постановено по адм. дело № 1052/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н.Н.А., изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора гр. Пазарджик против мълчалив отказ на Началника на Затвора гр. Пазарджик да се произнесе по заявление вх. № М-1715/27.08.2020 г., с което е поискано същият да издаде заповед по чл. 198, ал. 5 от ЗИНЗС (в приложимата редакция), с която А. да бъде записан като ученик в 9 клас през учебната 2020-2021 г. в СУ „Мито Орозов“ гр. Враца към Затвора гр. Враца.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно е незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено. Посочено е, че с постановеното решение е нарушено конституционното му право на образование, тъй като съгласно чл. 53, ал. 3 от Конституцията на Република България всеки има право на образование.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично, като поддържа подадената касационна жалба и моли мълчаливият отказ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

 

Ответникът – Началникът на Затвора гр. Пазарджик, се представлява от мл. юрисконсулт Р., който счита касационната жалба за неоснователна, като по изложени съображения в писмени бележки моли съда да остави в сила обжалваното решение като законосъобразно, справедливо и запазващо обществения интерес.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.

 Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд – Пазарджик се е развило по жалба на Н.Н.А., изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора гр. Пазарджик, против мълчалив отказ на Началника на Затвора гр. Пазарджик да се произнесе по заявление вх. № М-1715/27.08.2020 г., с което е поискано същият да издаде заповед по чл. 198, ал. 5 от ЗИНЗС (в приложимата редакция), с която А. да бъде записан като ученик в 9 клас през учебната 2020-2021 г. в СУ „Мито Орозов“ гр. Враца към Затвора гр. Враца.

С оглед обстоятелствата, изложени в жалбата, становищата и исканията на страните в хода на делото, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.

С решението си по делото административният съд е отхвърлил жалбата на Н.Н.А., изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора гр. Пазарджик против мълчалив отказ на Началника на Затвора гр. Пазарджик да се произнесе по заявление вх. № М-1715/27.08.2020 г., с което е поискано същият да издаде заповед по чл. 198, ал. 5 от ЗИНЗС (в приложимата редакция), с която А. да бъде записан като ученик в 9 клас през учебната 2020-2021 г. в СУ „Мито Орозов“ гр. Враца към Затвора гр. Враца.

В мотивите на решението е посочено, че жалбоподателят има право да бъде обучаван в училище към заведенията за лишаване от свобода, съгласно чл. 162, ал. 2 от ЗИНЗС, но от справка на Директора на СУ „Мито Орозов“ гр. Враца при Затвора гр. Враца е установено, че училището не предлага самостоятелна форма на обучение. Първоинстанционният съд е приел, че с оглед на това, че Н.А. изтърпява наказанието си „доживотен затвор“ при специален режим, а училището не предлага самостоятелна форма на обучение, то същият няма как да продължи образованието си в СУ „Мито Орозов“ гр. Враца за учебната 2020-2021 г.

Решението е валидно, допустимо и правилно по съображения, различни от изложените.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето на административния орган по искане, с което е бил сезиран, в определения законов срок, се смята за мълчалив отказ. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се установи от една страна подадено искане за издаване на административен акт и от друга – бездействие на административния орган при нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран. Съществуването на такова задължение е обусловено от наличие на законово регламентирана компетентност (материална, териториална и по степен) за органа да разгледа и да се произнесе по подадената молба. Следователно не всяко непроизнасяне на административния орган по искане, с което е сезиран, може да бъде разглеждано като „мълчалив отказ“ по см. на чл. 58, ал. 1 от АПК. Законовата фикция е относима и приложима при непроизнасяне в срок по въпрос, по отношение на който органът има правомощие да издаде съответния административен акт. Само когато искането е отправено до компетентен административен орган, липсата на волеизявление се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от закона съдържание т.е непроизнасянето релевира мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

Действително нито в ЗИНЗС, нито в ППЗИНЗС, е предвидено издаването на индивидуален административен акт, с който съответното лице да бъде включено в образователните програми, нито е посочено кой административен орган е компетентен за това. Доколкото обаче, разпоредбата на чл. 133, ал. 3 от ППЗИНЗС, гласи, че лишените от свобода се „включват“ в организираните образователни и квалификационни дейности в съответното място за лишаване от свобода, съдът намира, че издаването на такъв индивидуален административен акт следва да се издаде, а компетентен за това е ръководителят на съответното място за лишаване от свобода, към което е създадено съответното училище. Тъй като училището СУ „Мито Орозов“ гр. Враца е създадено към и се намира в Затвора гр. Враца, а директорът на затвора лично осъществява контрол по дейностите по реализиране на правата и задълженията на лишените от свобода (чл. 15, ал.1, т. 6 от ЗИНЗС), съдът намира, че компетентен да се произнесе по депозираната молба на жалбоподателя и изтърпяващ наказанието лишаване от свобода, е Началникът на Затвора гр. Враца. В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл. 198, ал. 6 от ЗИНЗС, съгласно която със заповед на началника на затвора поставените на специален режим осъдени на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна може да участват съвместно с други лишени от свобода в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности. Безспорно е, че тази разпоредба е специална и се отнася само за лицата с наложено наказание доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, т.е. такива които са поставени на специален режим.

С оглед на това, съдът намира, че не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, тъй като на Началника на Затвора гр. Пазарджик не е нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран. Налице е „мълчалив отказ“ само когато искането е отправено до компетентен административен орган в законоустановения срок. В конкретния случай компетентен да се произнесе по искането е Началника на Затвора гр. Враца, към който затвор е създадено училището СУ „Мито Орозов“ гр. Враца и който лично осъществява контрол по дейностите по реализиране на правата и задълженията на лишените от свобода.

Предвид на гореизложеното, съдът намира решението за правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Административен съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба, като неоснователна – без уважение.

При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 (сто) лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пазарджик, XI – състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 133/22.02.2021 г., постановено по адм. дело № 1052/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА Н.Н.А. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, да заплати на Началника на Затвор гр. Пазарджик направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                        2.