Определение по дело №207/2020 на Окръжен съд - Габрово

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

№

20.07.2020 г., гр. Габрово

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Габровският окръжен съд, в закрито съдебно заседание на двадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

СИМОНА МИЛАНЕЗИ

 

като разгледа докладваното от съдия С. Миланези в. ч. гр. д. № 213/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

С разпореждане № 2207 от 26.05.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 23/2020 г., Габровският районен съд е отхвърлил изцяло заявление от „Кредит Респект” ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против длъжника В.П.Н.,*** за сумата от 800 лв. - главница, 126, 29 лв. - договорна възнаградителна лихва, 448, 91 лв. - неустойка и сумите от 194, 06 лв. - лихва за забава, както и сумата от 31, 39 лв. представляваща платена държавна такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 411, ал.1, т.3 от ГПК. Указано е на заявителя да предяви иск на осн. чл. 415, ал. 3 от ГПК.

         Срещу така постановеното разпореждане е постъпила частна жалба от „Кредит Респект” ООД, чрез юрисконсулт Р. М., в която се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят, в качеството си на цесионер по договор за цесия с „Кредихелп” ООД /небанкова финансова институция, която предоставя краткосрочни потребителски заеми през онлайн платформа/ е подал заявлението по чл. 410 от ГПК и въпреки липсата на задължение за прилагане на доказателства в заповедното производство, което е строго формално, приложили такива към заявлението си, което е по образец, а именно договор за паричен заем код 1022301 от 17.11.2017 г. и погасителен план, за да бъде улеснен съда. За да отхвърли искането, съдът неправилно е приел, че не са представени доказателства за изпълнено задължение за предоставяне на информация на потребител, както и че не било получено съгласие от негова страна за сключване на договор за паричен заем. Не съществувало уредено в закона задължение за заявителя да прилагане на доказателства за съществуването на вземането. На следващо място, са твърдели, че са изпратили на длъжника на посочения от него имейл индивидуален код във връзка с кандидатстването за заем и във връзка с усвояването на кредита, като именно с него е подписан договора, а кредиторът е изпълнил задължението си да преведе договорената сума на откритата от Н. сметка. Иска се разкриване на тайни от БТК и на осн. чл. 62, ал. 5 от ЗКИ на банкова тайна от банка ДСК ЕАД. Молят да се отмени обжалваното разпореждане и да се издаде исканата заповед по чл. 410 от ГПК.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

С  подаденото от жалбоподателя заявление пред Габровския районен съд, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 23/2020 г., е поискано да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжницата В.П.Н. за сумата: 1/ 1375,20 лв. ; лихва 112, 89 лв. от 17.07.2018 г. до 06.12.2019 г.; 17, 82 лихва от 17.07.2018 г. до 06.12.2019 г.; 63, 35 лв. лихва от 17.07.2018 г. до 06.12.0219 г.

В т. 12 от заявлението се пояснява, че „Кредихелп” ООД е небанкова финансова институция, която предоставя заеми посредством онлайн платформа. Описан е процесът на кандидатстване и отпускане на заема между страните, като видно от описаното при сключването на договор клиентът заявява, че е запознат и приема Общите условия към индивидуалните договори на кредитор. От същото описание не се установява в процеса на договаряне с потребителя да се предоставя преддоговорна информация за кредита по стандартен европейски формуляр. Заявителят е пояснил, че е цесионер и претендира: 800 лв. главница по договора; 448, 91 лв. компенсаторна неустойка, тъй като заемателят в 3-дневен срок от сключване на договора не е изпълнил задължението си да осигури ФЛ, което да поеме солидарна отговорност с кредитополучателя за връщане на всички вноски, разходи и неустойки. Така заемателят е задължил да върне на кредитора, на вноски по 171, 90 лв. на месец, в която се включва главница, неустойка и договорна лихва,  сумата в общ размер от 1 375, 20 лв. Претендира лихви за забава върху: главницата 112, 89 лв.; върху размера на възнаградителната лихва, от деня следващ падежа за плащане на последната погасителна вноска в размер на 17, 82 лв.; лихва върху неустойката в размер на 63, 35 лв.

С разпореждане заповедният съд е указал на заявителя да отстрани констатираните нередовности в искането, свързани с претендираните лихви.

С молба с вх. № 3161/26.05.2020г. при ГРС „Кредит Респект” ООД е уточнило начина на определяне на претендираните лихви, като е приложен и индивидуален договор за заем Код 1022301/17.11.2017 г. и погасителен план – приложение № 1 към договора.

С обжалваното разпореждане Габровският районен съд е отказал да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като е приел, че към заявлението е приложен договор и погасителен план, но не са налице основание за издаване на заповед за изпълнение, тъй като, доколкото се твърди че договорът е сключен от разстояние, не са представени доказателства, че кредиторът е предоставил на потребителя преддоговорна информация, как потребителя е приел предложението за предоставяне на паричен заем от разстояние и какво са договаряли страните. Приел е, че към заявлението не са представени доказателства за комуникацията между страните, за електронните им заявления и поради тази причина е напълно неизяснено, какво всъщност е предложил потребителя и по какъв начин е сключен договора.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповедното производство по реда на чл. 410 от ГПК, с направените изменение в края на 2019 г., публикувани в ДВ 100/2019 г., беше изменено и се предвиди, в нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, към заявлението, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, заявителят да прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Съдът като съобрази, че подаденото  заявление е депозирано в съда януари 2020 г., то приложимо е горепосоченото изменение и кредиторът е следвало да приложи, освен договора и общите условия приложими към същия,  както и доказателства за представен и подписан от длъжника единен формуляр съдържащ преддоговорната информация и как потребителят е приел предложението за заем. Представянето на тези приложения към заявлението е свързано с възложеното, по реда на чл. 411, ал. 2 от ГПК, задължение на заповедния съд да провери, преди да издаде заповедта, дали направеното искане противоречи на закона и дали се основава на неравноправни клаузи в договора или е налице обосновано предположение за това. Непредставянето на тези приложения към заявлението по образец води до неоснователност на подаденото заявление.

Предвид гореизложеното настоящият състав на съда намира, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден, а жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Воден от горното, Габровският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2207 от 26.05.2020 г. постановено от Габровския районен съд по ч. гр. д. № 23/2020 г., като правилно и законосъобразно

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                            2.