Решение по дело №7400/2020 на Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 260491                                 26.04.2021г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На двадесети януари                     две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

 

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АНД  номер     7400  по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Обжалван е електронен фиш серия К № 3734316 издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с който на В.Г.К., с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 / петдесет / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

 

          Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения подробно изложени в жалбата като въпреки предоставената му възможност не се явява в съдебно заседание.

 

          Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща  представител, но взема становище в писмено такова по жалбата като я намира за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

 

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

 

          ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          На 06.05.2020г. в 13:55ч. автомобил с рег. № **, марка „Форд”, модел „Рейнджър”, собственост на „Мото-пфое” ЕООД и с ползвател „БУЛРОМ ГАЗ“ ЕООД, представлявано от жалбоподателя, се движел в гр.Пловдив по ул.„Васил Левски”. До №121, посока север-юг, скоростта му била 68 км/ч, при ограничение за движение в населено място от 50 км/ч. Горното било заснето с автоматизирана система за видеоконтрол № TFR1-M № 648, монтирана в служебен автомобил на МВР. Впоследствие бил разпечатан електорния фиш предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото - ел. фиш и фотоснимка към него, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за последваща проверка и протокол за употреба на АТСС, декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, както и снимка на системата за видеокнтрол, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

По фактите жалбоподателя спори, но нито ангажира доказателства водещи на други фактически положения, нито такива има приложени по делото към момента на изпращането му в съда. Нещо повече, ако жалбоподателя не е управлявал автомобила си на посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки лицето, което дефакто е извършило нарушението. След като не е сторил това то извода е, че той лично е управлявал посоченото МПС, ползвано на представляваното от него дружество. Не е основателно възражението, че  липсвало посочен конкретен издател на фиша. Такова изисквания чл.189, ал.4 ЗДвП не поставя. Изисква се дата на нарушението и посочване на структурата на МВР издала фиша. Освен това закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено. Непълнотите в законодателството не са от компетенциите на съда, който не е нормотворчески орган и това може да бъде преодоляно само по законодателен път. На следващо място съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП на връчване на нарушителя подлежи само електронният фиш, не и снимковият материал към него. За снимковия материал е достатъчно, че е приложен по административно наказателната преписка, което позволява на съда да направи преценка за законосъобразност на електронния фиш, което се отнася и за протокола за използване на техническото средство. Въпросът за интернет страницата на МВР е изцяло неотносим, доколкото с промяна на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП със Закон за изменение на ЗДвП - ДВ, бр. 54 от 05.07.2017г. е отпаднало предвиденото в същия член изискване за обозначаване и оповестяване местата на контрол по спазването на правилата за движение със средства за видеонаблюдение, включително с поставяне пътни знаци. Въпреки, че удостоверение № 10.02.4835 е било валидно до 24.02.2020г., то съгласно разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно Протокол № 8-32-19 от 25.10.2019г. за лабораторна проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M 4835 е преминала проверка в лабораторни условия за точността на измерване. Представен е и Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, от дата 06.05.2020г. от който е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката движение на контролираните МПС е от север на юг, като в същия точно и ясно са посочени начален и краен час на работа на техническото средство, като заснетото превишение на скоростта попада в работния му диапазон. В същия този протокол е посочено и че АТСС е преминало метрологична проверка с протокол 8-33-20 от 10.04.2020г. и е годно за експлоатация до 10.04.2021г.

Действително посоченото във фиша МПС към момента на нарушението е било собственост на ЮЛ – на „МОТО-ПФОЕ“ ЕООД видно от приложена справка база данни КАТ. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП – когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая собственикът на МПС - „МОТО-ПФОЕ“ ЕООД се е възползвал от правото си по чл.188, ал.2 от ЗДвП и с Декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП е посочил субекта, на който е предоставено МПС с регистрационен номер **, а именно - „БУЛРОМ ГАЗ“ ООД. То действа чрез представителите си по закон, в случая това е жалбоподателят. От своя страна, обаче, управителя на „БУЛРОМ ГАЗ“ ООД – жалбоподателя В.Г.К., не се е възползвал от правото си по чл.188, ал.2 от ЗДвП да посочи лице, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Като не е сторил това и съобразно нормата на чл.188, ал.2 ЗДвП, той следва да понесе административното наказание, което изрично е посочено в процесния фиш.

Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП и е определена глоба от 50 лева за превишение от 18 км/ч. Следва да се посочи, че съгласно фотоснимките от нарушението скоростта е била по-висока – 71 км/ч и превишение 21 км/ч, но това с нищо не нарушава правата на жалбоподателя.

С оглед потвърдителното решение, на въззиваемата страна – ОДМВР Пловдив, следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 80 лева на основание чл.63, ал.3 ЗАНН.

         Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3734316 издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с който на В.Г.К., с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 / петдесет / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

         ОСЪЖДА жалбоподателят В.Г.К., с ЕГН ********** *** сумата от 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.