ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260239 /23.12.2020г.
гр.Варна
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ МАРИНОВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Р. Станчева
въззивино ч. гр. дело № 519/2020г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ж.С.С.,
действаща чрез своята майка и законен представител И.П. против определение №
3309/13.10.2020г., постановено по в.ч.гр.д. № 2628/2020г. на ОС – Варна, с
което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателката частна жалба с
вх. № 45288/10.07.2020г. срещу определение на РС – Варна за допускане на
обезпечение на предявения по гр.д. № 17497/2019г. иск.
В жалбата се излагат доводи за неправилност
на атакувания съдебен акт. Оспорва се извода на съда, че жалбоподателката е
била уведомена за обжалваното от нея определение чрез извършената от
процесуалния й представител справка в портала за достъп до съдебни дела, с
оглед на което е прието, че към датата на депозиране на частната й жалба срокът
за обжалване на допуснатото обезпечение е бил изтекъл. Излагат се подробни
аргументи по приложението на закона. Иска се отмяна на обжалваното определение
и връщане на делото за разглеждане на частната жалба по същество.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен
отговор от насрещната страна, с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Частната жалба е подадена в срок,
от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по см. на чл.286 ал.2 ГПК,
поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:
ОС – Варна е бил сезиран с частна жалба от
настоящата жалбоподателка, която е обжалвала определение на първоинстанционен
съд, с което е допуснато обезпечение на предявения срещу нея по гр.д. № 17497/2019г.
иск, чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп.д. №
20178950401238 на ЧСИ с рег. № 895.
За да приеме, че така подадената жалба е
недопустима поради просрочие въззивният съд е изложил мотиви, че по делото
липсват доказателства за редовно връчване на обжалваното определение на
жалбоподателката, но в същото време, в молба от 10.02.2020г. се съдържало
изрично изявление на процесуалния й представител за извършена справка в портала
за достъп до съдебни дела, от която е узнала за постановеното определение на
20.12.2019г., поради което е приел, че към 10.07.2020г. – датата на подаване на
частната жалба срокът за обжалване е бил изтекъл.
Настоящият състав намира този извод за
неправилен.
Видно от материалите по първоинстанционното
дело на ВРС е, че постановеното от него на 20.12.2019г. определение, с което е
допуснато обезпечение на предявен срещу жалбоподателката иск чрез спиране на
цитираното по-горе изпълнително дело, не й е било връчвано от съда.
Съгласно изисканата в настоящото производство
справка от ЧСИ с рег. № 895 издадената обезпечителна заповед въз основа на това
определение не му е представяна, поради което и не е осъществена процедурата по
уведомяване по см. на чл.396 ал.1 ГПК, с което действие законодателят свързва
началният момент, от който започва да тече срока за обжалване от ответника по
обезпечения иск.
Безспорно е, че съгласно константната съдебна
практика, когато съдържанието на обжалваното определение е станало известно на
страната, която го обжалва в по-ранен момент, т.е. преди връчването му по
съответния ред, то срокът за обжалване следва да бъде считан именно от момента
на това узнаване. Необходимо е обаче да са налице несъмнени данни за това.
В настоящия случай, в молба от 10.02.2020г.,
депозирана по първоинстанционното дело, процесуалният представител на
жалбоподателката дело е заявил, че след направена справка в портал за достъп до
съдебни дела е установила, че след постановяване на определение от 20.12.2019г.
по делото няма данни за движението му. В тази молба липсват волеизявления,
сочещи за знание за съдържанието на това определение.
Наред с това, доколкото се касае за акт по
чл.389 ГПК, то същият не подлежи на публикуване. Това се потвърждава и от
извършената служебна справка с публикуваните актове по първоинстанционното дело
както в Портала за отдалечен достъп до дела /http://iovn.is-vn.bg/, така и в Единния
портал за електронно правосъдие /https://ecase.justice.bg/. В първата
информационна система е посочено само, че има постановено определение №
16999/20.12.2019г., а във втората липсват данни за обявен такъв акт.
Следователно, не може да се приеме, че с
факта на позоваване на датата на въпросното определение, страната е
манифестирала и знание за неговото съдържание. С оглед на това и предвид
липсата на данни за връчването му, респ. за точен момент за узнаването му от
страна на жалбоподателка следва и извода на настоящата инстанция, че към датата
на подаване на частната жалба срещу него срокът за обжалване от
жалбоподателката не е бил изтекъл.
По изложените съображения обжалваното
определение следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за
разглеждане на подадената частна жалба по същество.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение №
3309/13.10.2020г., постановено по в.ч.гр.д. № 2628/2020г. на ОС – Варна И ВРЪЩА делото на въззивния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.