Р Е Ш Е Н И
Е № 71
гр. Разград, 29.06.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание
на двадесет и трети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Ралица Вълчева
и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ, като разгледа докладваното от съдия Робева адм.
дело № 64 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 185 –
чл. 196 АПК.
Постъпил е протест от прокурор в Районна
прокуратура – Разград, Териториално отделение – Кубрат, срещу разпоредбите на
чл. 46, ал. 3, чл. 52, ал. 1, т. 4, пр. 1 и чл. 59д, ал. 2 от Наредба № 17 за
определяне на размера на местните данъци на територията на община Завет, приета
от Общински съвет – Завет. В протеста се твърди, че оспорените разпоредби
противоречат на нормативен акт от по-висока степен - ЗМДТ, поради което се иска
да бъдат отменени. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата Общински съвет – Завет
не ангажира становище по делото.
Окръжният прокурор счита протеста за
основателен.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и след проверка по реда на чл. 196 във вр. с
чл. 168 АПК, приема за установено следното:
Протестът е допустим. Подаден е от прокурор, който е
легитимиран да оспорва подзаконови нормативни актове съгласно чл. 186, ал. 2 АПК. Оспорените разпоредби са част от наредба, която представлява нормативен
административен акт по смисъла на чл. 75 АПК, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 ЗНА, и чл.
21, ал. 2 ЗМСМА. Съгласно чл. 185 АПК подзаконовите нормативни актове подлежат
на оспорване пред съд изцяло или в отделни техни разпоредби. По силата на чл.
187, ал. 1 АПК оспорването е без ограничение във времето.
Разгледан по същество, протестът е частично основателен.
Безспорно е по делото, че Наредба № 17 за определяне
на размера на местните данъци на територията на община Завет /Наредба № 17/ е
приета от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на процесуалните
правила. С оглед на това съдът намира, че е налице валиден нормативен
административен акт, действащ към момента на оспорването.
Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗНА нормативният акт трябва да съответства на
Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.
В чл. 46, ал. 3 от Наредба № 17 е предвидено, че заплащането
на данъка /върху превозните средства/ е условие за редовност при годишния
технически преглед на превозното средство. Заплащането на данъка се
удостоверява с представяне на издаден или заверен от общината документ.
Съгласно чл. 60, ал. 6 от Закона за местните данъци и
такси (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., доп., бр. 98 от 2010 г., в сила от
1.01.2011 г., изм., бр. 92 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) заплащането на
данъка е условие за редовност при периодичния технически преглед на превозното
средство. Заплащането на данъка се удостоверява със:
1. проверка чрез автоматизиран обмен на информация
между информационната система за електронно регистриране на извършените
периодични прегледи на пътни превозни средства, поддържана от Министерството на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, и:
а) системата за обмен на информация, поддържана от
Министерството на финансите в изпълнение на чл. 5а, или
б) съответната система за администриране на местни
данъци и такси на общината, или
2. представяне на издаден или заверен от общината
документ.
Съдът намира, че не е налице противоречие между чл.
46, ал. 3, пр. 2 от наредбата и чл. 60, ал. 6 ЗМДТ. В подзаконовия нормативен
акт е предвидено, че заплащането на данъка се удостоверява с представяне на
издаден или заверен от общината документ – същият способ, който е посочен в чл.
60, ал. 6, т. 2 ЗМДТ. Фактът, че в чл. 60, ал. 6 ЗМДТ са уредени и други
алтернативни начини на удостоверяване на заплащането на данъка, не обосновава
незаконосъобразност на оспорената разпоредба, която не изключва приложението на
останалите способи за проверка на заплащането на данъка, посочени в ЗМДТ.
В чл. 52, ал. 1, т. 4, пр. 1 от Наредба № 17 са
изброени данъчно задължените лица, които могат да заплащат 50 на сто от
определения патентен данък, а именно лицата, използващи работно място за
обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна
дейност от посочените в т. 10, 12 и 13 на приложение № 4 към Глава втора,
раздел
V от ЗМДТ.
Съгласно чл. 61м, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ (изм. - ДВ, бр.
28 от 2011 г.) лицата, които използват работно място за обучение на чираци по
смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т.
10 на приложение № 4, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за
съответното работно място.
Съпоставката на двете разпоредби показва, че в
подзаконовия нормативен акт е разширен кръга на лицата, ползващи данъчното
облекчение, което е недопустимо. По силата на чл. 60, ал. 2 от Конституцията на
РБ данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон. В ЗМДТ
е установено, че от намалението на патентния данък се ползват само извършващите
патентна дейност по т. 10 на приложение № 4. В частта, в която чл. 52, ал. 1,
т. 4, пр. 1 от Наредба № 17 предвижда намаление и за лицата по т. 12 и т. 13 от
приложение № 4, разпоредбата е незаконосъобразна като противоречаща на
нормативен акт от по-висока степен, поради което следва да бъде отменена.
Съгласно чл. 59д, ал. 2 от Наредба № 17, когато
действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде
прекратено през течение на годината, от платения годишен данък се възстановява
недължимо внесената част, определена по следната формула:
ПГДТПП x БМ
НВДТПП
= ------------------------- , където
12
НВДТПП е
недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за
текущата година;
ПГДТПП е
платеният годишен данък върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;
БМ е броят
на месеците от текущата година, следващи месеца на прекратяване на разрешението
за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Съгласно чл. 61ч, ал. 2 от ЗМДТ (Попр. – ДВ, бр. 80 от
2016 г., изм., бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) недължимо внесената
част от данъка се определя по следната формула:
ПДТПП x ОМ
НВДТПП
= -------------------------
БМ
НВДТПП е недължимо внесената част от
данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;
ПДТПП – платеният данък върху таксиметров
превоз на пътници за срока, за който е издадено разрешението;
БМ – броят на календарните месеци, за
които е издадено разрешението и е платен данъкът върху таксиметров превоз на
пътници;
ОМ – оставащият брой на календарните
месеци от срока на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници,
следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров
превоз на пътници.
Формулата за изчисляване на недължимо внесената част
от данъка, предвидена в чл. 59д, ал. 2 от Наредба № 17, не съответства на
определената в ЗМДТ, поради което оспорената разпоредба се явява материално
незаконосъобразна и подлежи на отмяна.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 196 във вр. с
чл. 143, ал. 1 АПК ответникът следва да заплати направените от вносителя на
протеста разноски в размер на 20 лева - платена такса за обнародване на
оспорването в Държавен вестник, които са своевременно предявени и доказани по
размер.
По изложените съображения и на основание чл. 193, ал.
1 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни разпоредбата на чл. 52,
ал. 1, т. 4, пр. 1 в частта „12 и 13“ и разпоредбата на чл. 59д, ал. 2 от
Наредба № 17 за определяне на размера на местните данъци на територията на
община Завет, приета от Общински съвет – Завет.
ОТХВЪРЛЯ протеста в останалата част като
неоснователен.
ОСЪЖДА Общински съвет - Завет да заплати
на Районна прокуратура – Разград за
разноски по делото сумата 20 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването
му.
След влизането му в сила
решението да се обнародва по реда на чл. 194 АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/