РЕШЕНИЕ
№743
12.11.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Цветомира Д.
Секретар: Светла Иванова…………………………………………………………………..
Прокурор: ………………………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 1426 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.64, ал.6 от ЗЕ вр. с чл.210, ал.3 от ЗУТ, вр. с чл. 215, ал.1 от ЗУТ и чл. 145 – 178 от АПК.
Образувано е по жалба на И.П.П. ***, подадена чрез процесуален представител, против Решение по т.2 от 04.09.2018г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед на Кмета на Община Хасково, в частта му по пор. 28, обективирано в Протокол № 31 от 04.09.2018г., с което е определено еднократното обезщетение, за прокарване и преминаване сервитутно право за изграждане на трасе на въздушна линия 400 kV и площадки на ел.стълбове в землището на с.Стамболийски, общ.Хасково, за строеж „ВЛ“ 400 kV п/ст“Марица изток(Република България)-п/ст „Нея Санта(Република Гърция) на територията на Община Хасково за поземлен имот № 182014, находящ се в м.“Топ Кория“, с площ на сервитута 2.576 дка, в размер на 1100 лева.
Жалбоподателят намира размера на посоченото в решението обезщетение за несправедливо определено - занижено, като счита, че изготвената оценка за имота му е материално незаконосъобразна.
По изложените съображения се иска изменение на оспорваното решение и присъждане на справедливо обезщетение на базата на нова оценка, за справедливата пазарна стойност за размера на дължимото обезщетение от лицензиран експерт-оценител. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен представител.
Ответникът - Община Хасково, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва жалбата. Претендира разноски представляващи юрисконсулско възнаграждение.
Заинтересованата страна - “Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, гр. София, чрез процесуален представител в писмени бележки оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на договор за доброволна делба , акт № 34, том VI, регистър 13297 от 09.10.2008г. на нотариус с район на действие РС-Хасково, жалбоподателката И.П.П. се легитимира като собственик на имот № 182014 по плана за земеразделяне на с.Стамболийски, община Хасково, представляващ нива, четвърта категория, с площ 7,998 дка.
С Решение № 584 от 18.07.2016г. на Министерски съвет(л.167), линеен обект „Нова въздушна електропроводна линия(ВЛ) 400kV между п/ст“Марица изток“(Република България) и п/ст „Нея Санта“ (Република Гърция), в отсечката, която ще бъде изградена на територията на Република България, бил обявен за национален обект и за обект с национално значение.
Със Заповед № РД-02-15-20 от 09.03.2018г. издадена от Заместник – Министъра на регионалното развитие и благоустройството(л.164), , обн. ДВ бр. 25 от 20.03.2018г., бил одобрен ПУП-ПП за обект „Междусистемна въздушна линия (ВЛ) 400kV между “Марица изток“(Република България) - п/ст „Нея Санта“ (Република Гърция) на територията на област Хасково и област Кърджали. Заповедта не е била обжалвана в законоустановения 14 – дневен срок от обнародването й в ДВ, поради което същата е влязла в сила след изтичането му на 04.04.2018г.
Със Заявление рег. индекс № 53-Е-450-2 от 17.08.2018г. при Община Хасково(л.133), „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, гр.София поискало, във връзка с изграждане на обект “ (ВЛ) 400kV между “Марица изток“(Република България) - п/ст „Нея Санта“ (Република Гърция)“ обявен с Решение № 584/18.07.2016г. за национален обект и обект с национално значение, съгласно ПУП- ПП, одобрен със Заповед № РД-02-15-20/09.03.2018г. на Заместник-Министъра на регионалното развитие и с оглед наличието на поземлени имоти - частна собственост на територията на Община Хасково, които ще бъдат засегнати прокарването на електропровода, на основание чл.64 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с чл. 210, ал.2 от ЗУТ, да бъде назначена комисия за определяне размера на дължимите обезщетения на правоимащите лица, чийто имоти са засегнати от сервитутното право.
Към заявлението дружеството приложило Решение № 584 от 18.07.2016г. на Министерски съвет, Заповед № РД-02-15-20 от 09.03.2018г. на МРРБ, одобрения ПУП-ПП и експертни оценки .
Във връзка с така подаденото заявление до Община Хасково, назначената на основание чл. 210, ал.2 от ЗУТ, поименно със Заповед № 240/17.02.2011г. , Заповед № 104/13.01.2014г. и Заповед № 1387/12.11.2015г. на Кмета на Община Хасково комисия, на 04.09.2018г. в пълен състав, разгледала постъпилото искане и изготвената от лицензиран оценител оценка, и възприемайки същата изцяло, приела пазарните оценки за размера на еднократното обезщетение относно сервитута за право на прокарване и преминаване на трасе на въздушна линия 400kV и площадки за ел.стълбове върху поземлени имоти, находящи се в землището на с.Стамболийски, общ.Хасково, през поземлени имоти частна собственост на физически и юридически лица за строеж „Въздушна линия 400kV между “Марица изток“(Република България) -п/ст „Нея Санта“ (Република Гърция)“, на територията на Община Хасково, като по отношение имот с № 182014, находящ се в землището на с.Стамболийски, общ.Хасково с площ на сервитута 2,576 дка, приела пазарната оценка за обезщетението да бъде в размер на 1100.00 лева.
Решението на
Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Хасково било съобщено на И.П.П. с писмо рег. № 53 Е-450-2 от 04.12.2019г. (л.132) доставено с известие за доставяне с бар код ИД
PS 6300 0122НЕ Q на
11.12.2019г.(л.10)
Жалбата на И.П.П. срещу решението в оспорената му част била депозирана чрез административният орган и заведена в Община Хасково с рег. индекс 94 И – 1671-1 от 13.12.2019г.
По делото е приложена използваната от комисията експертна оценка, изготвена от лицензиран оценител„ДелЕлектрикс“ЕООД,чрез независим оценител инж.Е. А. К.със сертификат рег. № **********, по отношение на поземлен имот №182014, находящ се в землище с. Стамболийски, обл.Хасково. Видно от същата, използваните подходи и методи на оценка са Сравнителен подход с метод на пазарните аналози и метод на пазарните множители и Приходен подход с метод на пряката капитализация. Съобразно така предвидените походи на оценка предлаганата пазарна стойност на сервитута в поземления имот на жалбоподателя възлиза на 1100.00 лева.
По искане на оспорващия по делото е изготвено и прието заключение на съдебно-оценителна експертиза. Съгласно поставените му задачи вещото лице инж.Т.М. е дало отговор на въпроса относно вида, местоположението и статута на засегнатия имот, собственост на жалбоподателката. За определяне пазарната стойност на земята вещото лице е използвало сравнителен метод (пазарни аналози) и приходен метод (поземлена рента).
Пазарната стойност на земята е определена като са използвани аналози на извършени 4 бр. сделки за прехвърляния на имоти в землищата на с.Стамболийски и съседните землища на гр.Хасково и с. Узунджово. За привеждане в съответствие на характеристиките на избраните аналози към тези на оценявания имот е приложен корекционен коефициент, отразяващ разликите в площ, местоположение, отдалеченост на населеното място и от областен център. По този метод вещото лице е приело пазарна цена в размер на 1113 лева.
Изчислило е приходната стойност на база привеждане на бъдещите доходи в настояща стойност, чрез дисконтиране, по посочена формула и е определило приходната стойност на имота в сервитутната зона – 4464. 00 лева, като е взело предвид и стойностите на годишна рента годишната рента за имота. В табличен вид е представило и крайната пазарна, при теглови коефициент от 50 % за всеки от двата метода. Като краен извод вещото лице е посочило, че стойността на обезщетението за сервитутното право следва да е в размер на 3299.00 лева.
Експертизата е приета с оспорване на ответната страна. Във връзка с това оспорване по искане на ответника е допусната повторна, единична, съдебно-оценъчна експертиза.
В заключението, си вещото лице изготвило повторната експертиза, приета с оспорване на жалбоподателя сочи, че определянето размера на обезщетенията за сервитути се извършва по реда на чл. 210 и чл.211 от ЗУТ и съобразно чл. 65 от Закона за енергетиката. Справедливата пазарна стойност е изведена чрез прилагане на метода на пазарните сравнения/сравнителен метод/,който метод се базира на пазарните цени на сравними по местоположение и предназначение имоти и на други действащи пазарни регулатори при сделки с недвижими имоти, които са извършени при пазарна конкуренция и удовлетворяват изискванията за сравнимост с предмета на оценката. Посочило е, че при изготвяне на заключението са взети предвид действително сключени сделки със земеделски земи в землището на с. стамболийски и землищата на съседни населени места в община Хасково, които са описани в табличен вид в приложение №1 към заключението. За целта при проверка в Служба по вписванията гр.Хасково са издирени и прегледани сделки с имоти със сходни и на процесния имот характеристики/същата или близка категория/ находящи се в землищата на с. Стамболово и съседни населени места за период от 1 г. преди издаване на оспореният административен акт. При определяне размера на дължимото еднократно парично обезщетение при възникване на сервитута вещото лице е отчело и срока на ограничението /безсрочен/ и вида на ограниченията, като е използвало съответни корекционни коефициенти. Като краен извод вещото лице е посочило, че стойността на обезщетението за сервитутното право следва да е в размер на 2423 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна - собственик на имота, предмет на решението в оспорената му част, чийто права и законни интереси са засегнати и в законоустановеният 14-дневен срок, и с оглед гореизложеното е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Оспорваният административен акт е издаден от компетентен колективен орган, поименно назначен със Заповеди на Кмета на Община Хасково, съобразно предоставените му със закона правомощия.
Решението е издадено в необходимата форма, надлежно подписано от всички членове на комисията, в състава, определен в заповедите на Кмета на Община Хасково и при спазване на реквизитите на съдържанието, посочени в чл. 59, ал.2 от АПК. Същото е мотивирано, тъй като в него се съдържат както правните, така и фактическите основания за издаването му.
Спазени са съществените административнопроизводствени правила при издаването на обжалвания административен акт, регламентирани в ЗУТ, ЗЕ и АПК .
Оспорваният административен акт обаче е издаден в противоречие с материално правните разпоредби на Закона за енергетиката.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК съответствието на административният акт с материалният закон се преценява към момента на издаването му.
Съгласно чл. 64, ал.1 от Закона за енергетиката(в редакцията към датата на приемане на оспореното решение), при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути. По смисъла на ал.2 на чл. 64 от същия н.а.(в приложимата към датата на приемане на решението редакция) сервитутите биват: право на преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал. 1; право на прокарване на въздушни и подземни електропроводи на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на лицата по ал. 1; ограничаване в ползването на поземлени имоти, прилежащи към енергийните обекти. Според ал.4 от с.р.(в приложимата към датата на решението редакция) Сервитутите по ал. 2 възникват, когато:1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти, и 2.титулярят на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот, а съгласно ал.6 определянето на размера на обезщетенията по тази глава се извършва по реда на чл.210 и 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.
Не е спорно по делото, че „Въздушна линия 400kV между “Марица изток“(Република България)-п/ст „Нея Санта“ (Република Гърция)“ представлява енергиен обект по смисъла на пар.1, т.23 от ДР на ЗЕ. Не е спорно и че трасето на електропровода, съгласно одобрения със Заповед № РД-02-15-20 от 09.03.2018г. издадена от Заместник–Министъра на регионалното развитие и благоустройството ПУП - ПП, преминава през посочения поземлен имот с № 182014, находящ се в м. „Топ Кория“, землище с.Стамболийски, общ.Хасково, както и че сервитутната площ, определена въз основа на одобрения ПУП - ПП за имота, попадащи в трасето на електропровода и нормативно регламентираните в ЗЕ сервитутни площи, обхваща площ от 2,576 дка от този имот.
Съдът намира, че при постановяване на решението си, комисията неправилно е приложила материалния закон, което е довело до неправилно определяне размера на еднократното обезщетение на собствениците на имотите, върху които е възникнал сервитутът. Съображенията за това са следните:
С решението в оспорената му част, Комисията по чл. 210, ал.1 от ЗУТ при Община Хасково, е възприела изцяло експертната оценка, изготвена от независим оценител при „ДелЕлектрикс“ ЕООД, като е приела пазарната цена на сервитута с площ 2,576 дка, минаващ през имот № 182014, землище с.Стамболийски, общ.Хасково, да е в размер на 1100.00 лева .
Съдът намира, че това заключение не следва да се кредитира, като го намира за необосновано. Както вече бе посочено, при изготвянето му оценителят е използвал два подхода - Сравнителен и Приходен, като при изготвяне на оценката си, вещото лице изрично е посочило използваните източници, част от които са публикувани данни в интернет сайтове.
Според правилото на чл.210, ал.1 ЗУТ, размерът на обезщетението, в т.ч. и за предвидения сервитут, следва да бъде определен от компетентната комисия по пазарни цени. В съдебната практика е утвърдено разбирането, че пазарни цени са тези, съответстващи на действителната цена на имота и са установени при сделки, извършени през процесния относим период, за имоти със сходно местоположение и характеристики. Приложими при определяне размера на обезщетението са и въведените с чл.65, ал.1 ЗЕ, критерии: площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута, срока и видовете ограничения на ползването, както и справедливата пазарна стойност. По мнение на настоящия съдебен състав не е допустимо при използване на методите пазарен аналог и поземлена рента, пазарните цени и рентните цени да се определят на база оферти/данни в интернет, тъй като те, доколкото не се базират на действително установени продажби и др. договори, не могат да се приемат за достоверни такива, респ. не представляват действителни пазарни/рентни цени. В този смисъл е и трайната практика на касационната инстанция,
Освен това следва да се посочи, че това заключение се опровергава и от двете приети по делото в хода на съдебното производство заключения, по първоначална е повторна съдебно – оценъчни експертизи, изготвени от вещи лице – оценители на недвижими имоти, земеделски земи и трайни насаждения.
Тук е мястото да се посочи, че съдът не кредитира заключението дадено от вещото лице М. по първоначално допуснатата експертиза. Същата при изготвяне на заключението си е взела предвид само 4 бр. сделки с недвижими имоти вписани в Служба по вписванията, гр.Хасково, само една от които се намира в землището на с.Стамболийски и не е взела предвид при изготвянето му изобщо сделките, изповядани на цена, близка до данъчната при определяне на обезщетението. Видно от повторната експертиза такива са извършени, като са установени общо 8 осъществени сделки в период от 1 година преди издаване на обжалваният акт, от които 2 сделки касаят имоти находящи се в землището на с. Стамболийски (където се намира имота на жалбоподателя), една от които е свързана с продажбата на 10 бр. имота в същото землище. При изслушване на вещото лице М. в открито съдебно заседание вещото лице посочи, че не е взело предвид при изготвяне на заключението си част от установените от него при проверка в Служба по вписванията сделки с недвижими имоти със сходни характеристики, тъй като е приело че цените визирани в съответните сделки са недействителни, понеже са близки до данъчната оценка на имотите. Следва да се има предвид, че размерът на цената се определя от страните по всяка сделка. Дали продажбените цени по сделките са реалните, договорени между продавача и купувача, съдът не може да се преценява в това производство. Още по-малко вещото лице при определяне на пазарната цена на имота, може да изключва като пазарни аналози сделки по съображения, че удостоверената в нотариалните актове, като продажна цена на земеделските земи е близка до данъчната им оценка. Ето защо съдът намира заключението на вещото лице М. непълно и необосновано, респ. и неправилно, и по тази причина не го кредитира.
Съдът възприема заключението изготвено по повторната експертиза от вещото лице Г., която кредитира изцяло като компетентна, обективна и безпристрастно дадена. Вещото лице подробно е обосновало заключението си, обяснило е методологията, по която работи, посочило е по какви причини е изготвило оценката си само по метода на пазарните сравнения, включително е посочило в табличен вид наличната пазарна информация за действително осъществени сделки със земеделски земи от същата категория в землище с.Стамболийски и близки до него землища, установени от извършената справка в Служба по вписванията, гр. Хасково, като е отчело и факта, че заетата площ от сервитута е 2.576дка, а незаетата 5, 422 дка, че ограниченията върху имота, в частта засягаща имота ще бъдат безсрочни и че сервитута е отрицателен, тъй като в частта заета от сервитута не може да се строи.
При изготвяне на оценката по повторната експертиза вещото лице се е съобразило и е отчело всички законоустановени критерии за извършване на оценката визирани в чл.65 от Закона за енергетиката. Предвид това, съдът намира, че дадената със заключението на вещото лице Г. оценка е определена в съответствие с чл.210, ал.1 от ЗУТ и чл.65, ал.1 от ЗЕ – по пазарни цени и респ. тази експертиза, при която е приложен метода на пазарни аналози (сравнителен метод), следва да бъде възприета изцяло. Така приложените от вещото лице специални знания дават възможност да се определи справедливата пазарна оценка на частта от имота, която попада в границите на сервитута, като са съобразени и видовете ограничения на ползването съобразно чл. 65, ал.1 от ЗЕ и срока на ограничението.
Като е приела, че дължимото еднократно обезщетение, изчислимо по реда на чл. 210 от ЗУТ в полза на собственика на имот № 182014, находящ се в м. „Топ Кория“, землище с. Стамболийски, общ. Хасково с площ на имота 7.998 дка и на сервитута 2.256 дка е в размер на 1100.00 лева, определената от комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ при Община Хасково стойност се явява материално незаконосъобразна, по причина, че не съответства на действителната пазарна цена. Това налага изменение на обжалваното решение в тази му част и увеличаване на определената цена от 1100.00 лева на 2423 лева-съобразно заключението по повторната допусната и приета по делото съдебно-оценителна експертиза.
С оглед
изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят своевременно поисканите и направени по делото разноски
в общ размер на 860.00 лева, от които
600.00 лева действително заплатен адвокатски хонорар съгласно договор за правна
защита и съдействие от 12.12.2019г.,
250.00 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице и внесена ДТ в размер на 10.00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Хасково, взето по точка 2 от Протокол №31/04.09.2018 г., в частта му касаеща посочения под пореден № 28, поземлен имот № 182.14(182014), находящ се в землището на с.Стамболийски, местността „Топ Кория“, общ.Хасково, с площ на сервитута 2.576 дка, като
УВЕЛИЧАВА определената за този имот стойност на обезщетение от 1100.00(хиляда и сто лева) лева на 2423.00(две хиляди четиристотин двадесет и три) лева .
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на И.П.П., с ЕГН **********о***, направените по делото разноски в размер на 860 (осемстотин и шестдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: