№ 293
гр. Варна, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Ели К. Т.
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20233001000226 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Фантастико Груп“
ООД със седалище гр.София в качеството му на правоприемник на „Европа –
ВН“ ООД срещу решение № 61 от 10.02.2023г. по търг.дело № 179/22г. по
описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от него
срещу „Енерго – Про Енергийни Услуги“ ЕАД със седалище гр.Варна
осъдителен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата 233 723.34лв.,
претендирана като договорна неустойка за неспазен срок на предизвестие,
дължима по силата на чл.18 ал.1 от договор за комбинирани услуги №
********** от 09.06.2021г. за покупко-продажба на електрическа енергия,
участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по
условията на продукт „Енерго – Про Маркет +“ и е осъдено да заплати
направените по делото разноски в размер на 7 752лв.
Твърди се че решението е нищожно, недопустимо и неправилно –
постановено при нарушение на материалния закон, в противоречие със
събраните по делото доказателства и необосновано.
1
Твърди че е нищожно поради изцяло неразбираемата воля на съда, сочи
че мотивите на акта са толкова неясни, че на практика представляват липса на
такива, което е съществено нарушение на съдопроизводствено правило на
чл.236 ал.2 от ГПК и води до нищожност на съдебния акт.
Твърди че решението е недопустимо поради произнасяне извън
пределите на търсената от страната защита. Сочи че от отговора на исковата
молба, отговора на допълнителната искова молба и развитата защита
насрещната страна не се е позовала на хипотеза на прекратяване на договора
на основание чл.17 ал.1 б.З от договора. Позовава се константната практика
на касационния съд че съдът следва да се произнесе само в рамките на
търсената защита, като е длъжен да даде защита на субективното право само в
онези рамки и по онзи начин, който е поискан от съответната страна. Твърди
че когато съдът е излязъл извън спорния предмет, решението му е
недопустимо.
Оспорва изводите на съда, че договорът е бил прекратен на основание
чл.17 ал. б.З, както и че основанието за ангажиране на договорната
отговорност на ответното дружество за предсрочно прекратяване на договора
не е възникнало.
Твърди че съдът едностранно и извън правомощията си разширява
смисъла на разпоредбата на чл.16 от договора, като с това нарушава и
действителната воля на страните, приложена при сключване на договора.
Твърди че хипотезите на прекратяване на договор по реда на чл.16 ал.1 от
него са единствено и само посочените в него, хипотези, които нито са били
налице, нито насрещната страна се е позовала на някоя от тях, нито са
представени доказателства в тази посока. Сочи че едностранното и
предсрочно прекратяване на договора извън тези три хипотези е в нарушение
на чл.17 ал.1 б.Ж и представлява виновно неизпълнение на договорно
задължение.
Сочи че съдът неправилно съдът е приел, че изявлението на насрещната
страна от 05.10.2021г. няма характер на предизвестие по смисъла на
уговорките в договора, въпреки изрично изразена воля на ответника в този
смисъл. Поддържа се, че след получаване на предизвестието от ищеца, което
е валидно настъпило на 05.10.2021г., същото е породило своето действие и не
може да бъде оттеглено без съгласието на страната, на която е
2
противопоставено. Възразява срещу извода на съда, че последващото му
оттегляне е без правно значение. Твърди че от момента, в който е получено,
то не може да бъде валидно оттеглено, тъй като има обвързващ ефект.
Оспорва приетото от съда, че отправеното изявление на ответника от
05.10.21г. представлява предложение за промяна на условията по договора
като твърди че посочените съображения, приемайки че са такива с обективен
характер, които правят невъзможно продължаването на договора. Сочи че
твърдението за рекордно повишаване цените на ел.енергия в Европа, не
попада в хипотезите на чл.16 ал.1 и не е подкрепено с доказателства.
Твърди че първоинстанционният съд не е взел предвид договорената
между страните формула за определяне на размера на цената за срока на
действие на договора, а именно среднопретеглена цена за всеки съответен
месец на платформа „пазар ден напред“ на Българска независима енергийна
борса, изчислена на база почасовата консумация на купувача и получените
сетълмент цени за всеки отделен час през всеки месец на доставка, т.е.
сочените обективни фактори са напълно неотносими към прекратяването на
договора по чл.16 ал.1 от същия, като рискът е прехвърлен върху купувача, а
не е за продавача, тъй като от последния не зависи размерът на цената. Сочи
че борсовата цена на „пазар ден напред“ се счита за най-справедливата цена
на електроенергия. Тази цена се формира от общото търсене и предлагане
чрез справедлив изчислителен механизъм, който се прилага в цяла Европа и и
се използват като референтни в договорите за доставка на ел.енергия на
крайни потребители и се публикуват всеки ден до 15.00 часа на сайта на
БНЕБ.
Твърди се в тази връзка, че между страните се е запазила
еквивалентността на престациите, тъй като изпълнението на договора не е
станало по-обременително за продавача, а рискът е останал изцяло за
купувача. Оспорва извода на съда, че запазването на договора е от естеството
да доведе до сериозни загуби за продавача, като твърди че е несъстоятелен,
още повече, че изменението на цените на производителите на електрическа
енергия не са в резултат на промени в нормативната уредба, нито са
настъпили по време на действие на договора, като същите дори ида се приеме,
че са били налице са могли да бъдат предвидени към момента на сключване
на договора. Сочи се още, че изпълнението на конкретния договор е
3
започнало на 01.07.2021г., а прекратяването е факт след около два месеца,
което е твърде кратък срок, в който период не е налице нито едно от
посочените в чл.16 от договора основания.
Твърди че при липса на позоваване на която и да е от хипотезите на
чл.16 ал.1 от договора, съдът не би следвало да се произнася с решение, че
именно в тази хипотеза попада отправеното до него на 05.10.2021г.
предложение за промяна на условията на договора.
Въззивникът твърди, че договорът е прекратен едностранно от
ответника, считано от 01.11.2021г., без да бъде спазен срокът на дължимото
предизвестие – в нарушение на клаузата на чл.17 б.Ж от договора, според
която договорът може да бъде едностранно прекратен от всяка една от
страните с отправено 30 дневно писмено предизвестие, считано от първо
число на месеца, през който изтича предизвестието.
Моли съда да прогласи нищожността на обжалваното решение,
евентуално да го обезсили като недопустими, евентуално да го отмени и
вместо него да постанови друго, с което предявеният от него осъдителен иск
да бъде уважен изцяло. Претендира направените по делото разноски. В
съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа жалбата и моли
съда да я уважи, претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна „Енерго – Про Енергийни Услуги“ ЕАД със
седалище гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен
отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли
съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото
разноски.В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа
жалбата и моли съда да я уважи.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е осъдителен иск от „Фантастико Груп“ ООД, като
правоприемник на „Европа – ВН“ ООД, срещу „Енерго – Про Енергийни
Услуги“ ЕАД за сума, претендирана като договорна неустойка дължима по
чл.18 ал.1 от сключен между страните договор от 09.06.2021г. поради
неспазен срок на предизвестие при прекратяване на договора.
Въззивният съд намира оплакванията във въззивната жалба за
4
нищожност и недопустимост на обжалваното решение за неоснователни.
Обжалваното решение е валидно, постановено от надлежен орган,
функициониращ в надлежен състав, постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда. Решението е изготвена в писмена форма и
е подписано. Решението изразява волята на съда по начин, който позволява да
се изведе нейното съдържание. Решението е допустимо и отговаря на
изискванията при които делото може да се реши по същество.
Няма спор между страните по следните факти:
Между двете дружества е сключен договор № ********** от
09.06.2021г., за комбинирани услуги за покупко – продажба на електрическа
енергия, участие в балансираща група и заплащане на мрежови услуги по
условията на продукт „Енерго – Про Маркет +“ съобразно чл.11 т.10 от
ПТЕЕ.
Не е спорно прекратяването на договора между страните, както и
сключването на 08.10.2021г. от „Фантастико Груп“ ООД на договор с друг
доставчик на електрическа енергия.
Не са спорни и размените между страните писмени изявления: писмо от
„Енерго Про – Енергийни Услуги“ ЕАД от 05.10.2021г., отговор на
„Фантастико Груп“ ООД от 07.10.2021г., писмо от 08.10.2021г. от „Енерго-
Про Енергийни Услуги“ ЕАД и писмо от 11.10.2021г. от праводателя на
въззивника, приети като доказателства по делото. Не е спорно тяхното
съдържание и получаването им от адресатите.
Спорно между страните по делото е само основанието за прекратяване
на договорното правоотношение между тях, обуславящо и основателността
на претендираната с исковата молба неустойка.
Правилата за изменение и прекратяване на сключения договор са
регламентирани в чл.16 и чл.17 от него, като са предвидени хипотези на
едностранно прекратяване със и без предизвестие. Интерес към настоящия
казус представляват хипотезите на чл. 17 ал.1 б.в – прекратяване по взаимно
съгласие на страните, б.ж – от всяка една от страните с отправяне на
едностранно 30 дневно писмено предизвестие до другата страна, считано от
първо число на месеца, следващ месеца, през който изтича предизвестието и
по б.з във връзка с чл.16 ал.1 от договора от всяка от страните без
предизвестие в случай на промени в нормативната уредба, решение на КЕВР,
5
съществено изменение на цените на производителите на ел.енергия, в
резултат на промени в нормативната уредба, които са настъпили по време на
действие на договора и не са могли да бъдат предвидени към момента на
сключването му. Изрично в чл.17 ал.2 е предвидено в предизвестието или
уведомлението да се посочи причината за прекратяването на договора и
датата, на която прекратяването ще се счита настъпило. Както и че във
всички случаи прекратяването влиза в сила след потвърждаване от
съответния мрежови оператор, че процедурата за смяна на доставчика е
приключила.
По отношение на размените между страните изявления в трите писма
съставът на въззивния съд намира следното:
С първото писмо от продавача до купувача е направено изявление за
промяна на цените на ел.енергия на БНЕБ и предложение за промяна на вече
договорени условия на продажната цена в частта и за дължимата надбавка и
по отношение на авансови плащания. В същото писмо няма позовава на
обективни предпоставки по чл.16 ал.1 от договора, настъпили по време на
действие на договора, поради което и няма препращане в писмото към
хипотезата на чл.17 ал.1 б.з от договора за едностранно прекратяване без
предизвестие. В писмото са направени условни евентуални изявления на
продавача. В случай на неприемане на новите условия се прави искане за
прекратяване на договора по взаимно съгласие на страните по чл.17 ал.1 б.в
от договор. Евентуално ако не се постигне взаимно съгласие на настоящето
писмо се придава характер на отправено предизвестие за прекратяване на
договора, считано от 01.11.2021г. /хипотеза на чл.17 ал.1 б.ж от договора/. С
оглед безспорната между страните дата на получаване на писмото –
05.10.2021г. тридесет дневния срок на писменото предизвестие, предвиден в
б.ж не е спазен. След отговора на купувача в писмото от 07.10.2021г., с което
е отказано приемането на новите условия и постигането на взаимно съгласие
за прекратяване на договора и е указана липсата на тридесет дневен срок на
предизвестие, с писмото от 08.10.2021г. продавачът е оттеглил отправеното с
предходното писмо предизвестие за прекратяване на договора считано от
01.11.2021г. и е направил ново изявление за едностранно прекратяване на
договора, считано от 01.12.2021г.
При така обективираните от страните едностранни волеизявления,
6
съдът намира, че договорът между страните е прекратен с едномесечно
предизвестие с писмото от 05.10.2021г., като срокът на предизвестието е
продължен с писмото от 08.10.2021г., поради което и неустойка за неспазен
срок на предизвестието не се дължи.
На настоящия съдебен състав са известни двете разрешения, дадени от
касационната инстанция по отношение на възможността за оттегляне на
предизвестие за прекратяване на правоотношение. С решение № 280 от
12.10.2015г. по гр.дело № 1898/15г. на четвърто г.о. е отречена възможността
на всяка от страните по трудовоправоотношение да оттегли предизвестието за
прекратяване на трудовия договор, след като то е достигнало до насрещната
страна, както и че започнал ли е да тече срокът на предизвестието,
прекратяването на трудовото правоотношение може да бъде осуетено до
изтичането му, но само със съгласието на двете страни. В другия смисъл за
друга законова хипотеза е разрешението, дадено в решение № 7 от
14.03.2018г. по търг.дело № 926/17г., на първо т.о., съобразно което
едностранно предизвестие по чл.125 ал.2 от ТЗ за прекратяване на участието в
дружество с ограничена отговорност може да бъде оттеглено от подалия го
съдружник , ако оттеглянето е направено преди изтичане на срока на
предизвестието.
Съдът като отчита характера на договора и нормативната уредба за
търговия с електрическа енергия, намира, че целта на предизвестието, дадено
на купувача, в хипотезата на едностранно безвиновно прекратяване на
договорното правоотношение е на купувача да бъде дадена възможност да
сключи нов договор по чл.11 от ПТЕЕ с друг търговец на електрическа
енергия, за да не бъде същият прехвърлен към доставчик от последва
инстанция, при спазване на сроковете, предвидени в чл.103 от ПТЕЕ. В този
смисъл е и нормата на чл.17 ал.2 предл.второ от договора, която регламентира
фактическо прекратяване на договора едва след потвърждение от съответния
мрежови оператор, че процедурата по смяна на доставчик е приключила,
както и продължаване на действието на договора до получаване на такова
потвърждение до два месеца от получаване на писменото предизвестие.
В настоящия случай съставът на въззивния съд намира, че с второто
писмо на продавача от 08.10.2021г., макар и в него да се поддържат исканията
за изменение на съдържанието на договора, не се оттегля изявлението за
7
прекратяване на договора между страните, а само се дава нов срок на
предизвестие, считано от 01.12.2021г. Посочените в писмото изрази
„оттегляме отправеното с предходно уведомително писмо предизвестие за
прекратяване на договора, считано от 01.11.2021г.“ и „да считате настоящето
за едностранно предизвестие за прекратяване на действието на договор ПКСП
- ********** от 09.06.2021г., считано от 01.12.2021г.“ следва да бъдат
тълкувани в съвкупност и се приемат от съда само като промяна в дадения с
първото писмо срок на предизвестие. Съобразно разрешението, дадено от
търговска колегия в посоченото по-горе решение, до изтичането на срока за
предизвестие и до настъпване на прекратяването, правата и задълженията на
страните не се променят и е допустимо едностранното волеизявление, като
израз на свободно формираната воля, да бъде изменено. Още повече, че в
настоящия случай не се променя волята на страната за прекратяване на
договорното правоотношение, а само се продължава срокът на предизвестие,
в който страните остават обвързани по между си от действието на договора. С
оглед специфичния характер на регулираните обществени отношения и
нормите на ПТЕЕ, съдът намира, че възможността срокът за предизвестие да
бъде продължаван, се ограничава единствено от предприетите от купувача
действия по сключване на нов договор с друг доставчик и/или координатор на
балансираща група.
В случая обаче, предприетите от купувача действия след получаване на
първото писмо, в рамките на първоначално предоставения му срок и
сключването на договор с нов доставчик на електрическа енергия, съдът
намира, с оглед установените по делото факти, че не се отразят на
възможността с писмото от 08.10.2021г. срокът за предизвестие да бъде
продължен. На първо място защото същият е даден с писмо от 08.10.2021г.,
датата на която се твърди в исковата молба че е сключен договора с новия
доставчик. Като няма спор, че към датата на получаване на писмото от
купувача, все още от „Енерго Про Енергийни Услуги“ ЕАД не е получено
изискуемото съобразно чл.103 ал.6 от ПТЕЕ уведомление за промяна от
мрежовия оператор, поради което и съдът намира, че същият не е уведомен за
предприетите действия по смяна на доставчик.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че договорът между
страните е прекратен с едностранно писмено изявления за прекратяване с
тридесет дневно предизвестие, поради което и неустойка за неспазен срок за
8
предизвестие, уредена в чл.18 ал.1 от договора не се дължи. Предявеният иск
за договорна неустойка е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид еднаквия краен извод, независимо от различните мотиви,
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза на
въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените пред
въззивна инстанция разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК,
в размер на сумата 16 800лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Направеното от насрещната страна възражение за прекомерност е
неоснователно, както с оглед фактическата и правна сложност на
производството, така и поради определянето на възнаграждението в
минимален размер съобразно чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 61 от 10.02.2023г. по търг.дело №
179/22г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА „Фантастико Груп“ ООД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, кв.“Сименово“, ул.“Момина Сълза“ № 14А, ЕИК
*********, да заплати на „Енерго – Про Енергийни Услуги“ ЕАД със
седалище гр.Варна, ЕИК ********* сумата 16 800лв. /шестнадесет хиляди и
осемстотин лева/, представляваща направени разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9