№ 247
гр. Плевен, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20214400500421 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 227 от 6.04.2021г по гр. дело № 4488/2020г по
описа на РС – Плевен състав на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на ответника Г. Г. Г. от с. ***, ЕГН **********, че същият
дължи на ищеца „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „***” № ***, представлявано от И.Х. Г.А, сумата от 3 933, 15 лв.,
от която сумата от 1 420, 62 лв. представляваща незаплатена главница по
лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 10. 07. 2018
год. до 14. 05. 2019 год., сумата от 1 179, 11 лв. представляваща незаплатена
лихва по 7 Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 10. 07. 2018
год. до 14. 05. 2019 год., сумата от 88, 43 лв. представляваща неустойка за
забавени плащания за периода от 10. 07. 2018 год. до 14. 05. 2019 год., сумата
от 704, 22 лв. представляваща неустойка за прекратяване на договора по вина
на лизингополучателя, сумата от 271, 96 лв. представляваща разходи за
заплатени данъчни задължения и сумата от 268, 81 лв. представляваща
разходи за платени застрахователни премии, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21. 04. 2020 год. до изплащане на вземането, като за
разликата до 3 934, 58 лв. Съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск като
неоснователен.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от особения
1
представител на Г.Г. – адв. С.М. ,в която се възразява, че решението е
незаконосъобразно.Възразява се, че решението е неправилно и необосновано.
Възразява се, че договорът за финансов лизинг е недействителен по форма и
съдържание съгласно Закона за потребителския кредит, чиито норми са
приложими и в този случай като се сочи и основание за недействителност чл.
26 ал.1 пр. 3 от ЗЗД. Претендира се отмяна на постановеното решение и
постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените искове.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и
възразява, че ПлРС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил
правилно и законосъобразно решение.Възразява се, че възраженията на
другата страна са бланкетни и неоснователни. Претендира се потвърждаване
на атакуваното решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на договор за финансов
лизинг и неговата действителност, извършени плащания и размер на
задълженията
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
РС е приел, че претенцията на ищеца намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е
спор между страните относно вземането по издадената заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 1649/ 2020 год. по описа на Плевенския районен съд.
Предявеният иск е допустим, според РС, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение
от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта за изпълнение
е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422
от ГПК. Разгледан по същество, искът за признаване за установено паричното
2
вземане на ищеца е частично основателен. Безспорно по делото е било , че на
13. 06. 2018 год. между „***“ ООД гр. София като лизингодател и Г. Г. Г. от
с. *** като лизингополучател е бил сключен договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив с №
***, по силата на който ищецът е предоставил на ответника лек автомобил
марка „***“ модел „***“, идентификационен номер на рама ***, peг. № ***.
Видно е, че лизинговият срок е бил определен на 24 месеца. При тези
обстоятелства се налага изводът, че между страните по делото е съществувало
облигационно правоотношение, произтичащо от договор за 5 финансов
лизинг. Ищецът е изпълнил изцяло задълженията си по договора и е изправна
страна. Различно е положението с ответника, доколкото видно е било от
данните по делото от негова страна е налице неизпълнение на парични
задължения по договора, изразяващо се в незаплащане на дължими лизингови
вноски, застраховки, данък и т. н. Изтичането на срока на действие на
лизинговия договор е правопораждащ факт за две основни задължения на
ответника: да върне лизинговата вещ на лизингодателя, тъй като не са били
налице условия за придобиване на правото на собственост върху тази вещ, и
да заплати обезщетение за ползването на лизинговата вещ след
прекратяването на договора с оглед субсдиарното приложение на
разпоредбата на чл. 236 ал. 2 от ЗЗД. За изясняване на въпроса за
непогасените задължения на ответника по вече прекратения лизингов договор
в хода на съдебното дирене е назначена съдебно- счетоводна експертиза.
Същата е потвърдила размера на дължимите се от ответника и претендирани
с исковата молба суми с изключение на разходите за платени застрахователни
премии /ищецът претендира 270, 24 лв., а се установява, според РС, че
дължими са 268, 81 лв./. Основното възражение, намерило отражение в
отговора на исковата молба и поддържано в съдебно заседание, е било за
наличието на клаузи в процесния договор за лизинг, които са нищожни и
рефлектират при определянето на размера на задължението на ответника.
Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 5 от договора за лизинг, касаеща
размера на годишния лихвен процент не нарушава нито закона, нито добрите
нрави. Видно е било , че с горната разпоредба страните са договорили
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 39, 60 %. Съгласно чл. 9 от
договора е уговорен годишен процент на разходите 49, 24 %. Съдът е
посочил, че към датата на сключване на договора е действала разпоредбата на
3
чл. 19 ал. 4 от Закона за потребителския кредит, която предвижда, че
годишният процент на разходите, включващ и лихвите съгласно ал. 1, не
може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и валута, определена с постановление на
Министерския съвет. Уговорените в договора лихва и годишен процент на
разходите не надвишават петкратния размер на законната лихва, поради което
в тази му част процесният договор не е нищожен и е породил своето действие.
6 Неоснователни са доводите и за недължимост от страна на ответника на
сумите, заплатени като застрахователни премии и данъци. Съдът е приел, че
съгласно чл. 345 ал. 2 от ТЗ разноските по поддържане на вещта са за сметка
на лизингополучателя. Това общо правило е доразвито в чл. 8. 6 от общите
условия към договори за финансов лизинг, сключвани от „***“ ООД с
физически лица- потребители, в който изрично е уредено задължението на
лизингополучателя да плаща всички данъци, такси, мита и други разноски
във връзка с използването на лизинговия актив, както и задължението
застрахователните премии за застраховане на лизинговия актив да са за
негова сметка. Според РС се налага изводът, че и тези суми следва да се
включат в задължението на ответника. В заключение съдът е приел, че
предявеният положителен установителен иск се явява основателен и следва
да бъде уважен за сумата от 3 933, 15 лв., като за разликата до
претендираните 3 934, 58 лв. същият следва да се отхвърли.
РЕШЕНИЕТО Е ЧАСТИЧНО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РС е изложил мотиви по същество, които в по – голямата си част се
споделят от въззивната инстанция и не следва да се преповтарят.
Видно е от доказателствата по делото, което е и установено от
първоинстанционния съд, че годишния лихвен процент е фиксиран и е в
размер на 39,60%. Настоящият въззивен състав приема, че така определения
лихвен процент е над трикратния размер на основния лихвен процент плюс 10
пункта, поради което следва да се приема, че тази клауза от договора за
финансов лизинг е нищожна поради противоречие с добрите нрави – чл.26
ал.1, предл.3 ЗЗД. Съдебната практика приема, че противно на добрите нрави
е да се уговори възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
4
законната лихва – в конкретния случай близо четирикратния . Съдебната
практика е възприела възможността за уговарянето на по - висока лихва при
по – ниска обезпеченост на кредита, но не и в размер, по голям от посочения
по – горе трикратен размер на законната лихва. Добрите нрави са правила за
справедливост и добросъвестност, на които следва да отговарят сключените
договори и сделки. Задължението за добросъвестност при сключването им
означава честно отношение при договарянето на гражданско – правните
сделки и съразмерност и еквивалентност в поемането на задължения и за
двете страни по сделката.
Останалите възражения във въззивната жалба са неоснователни,
действително са бланкетни и неуточнени.
С оглед гореизложеното следва да се отмени атакуваното решение в
частта, в която съдът е признал за установено, че се дължи лихва в размер на
1 179,11 лв поради което и в частта, в която е прието, че се дължи сумата в
общ размер на 3 933,15 лв за разликата над 2754,04лв.Следва също така да се
отмени решението на РС в частта за разноските за заповедното производство
за разликата над 89,60 лв и за исковото производство за разликата над 722,40
лв.
Следва да се постанови заплащане на особения представител на
възнаграждение в размер на 505 лв от внесения депозит.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция следва да се
осъди Г. Г. Г. да заплати разноски за настоящата инстанция в размер на 423,50
лв, от които 353,50 лв за особен представител съобразно уважената част и 70
лв юрк.възнаграждение съобразно уважената част и при съобразяване на
разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПрП и Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 227 от 6.04.2021г по гр. дело №
4488/2020г по описа на РС – Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО съдът е
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г. Г. Г. от с. ***,
5
ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „***” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***” № ***, представлявано
от И.Х. Г.А, сумата от 3 933, 15 лв ЗА РАЗЛИКАТА НАД 2754,04 лв И В
ЧАСТТА,в която е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО ,че се дължи 1 179,11 лв
незаплатена лихва по лизингови вноски КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „***” № ***, представлявано от И.Х.
Г.А СРЕЩУ Г. Г. Г. от с. ***, ЕГН ********** ИСК с пр. осн. Чл. 415 вр. с
чл. 422 от ГПК за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. Г. Г. от с. ***,
ЕГН ********** дължи на ищеца „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „***” № ***, представлявано от И.Х. Г.А
сумата от 1 179,11 лв незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в
анюитетните вноски с падеж от 10.07.2018 до 14.05.2019 г КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 227 от 6.04.2021г по гр. дело №
4488/2020г по описа на РС – Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО съдът е
ОСЪДИЛ Г. Г. Г. от с. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***” № ***,
представлявано от И.Х. Г.А деловодни разноски в заповедното производство
ЗА РАЗЛИКАТА НАД 89,60 лв до постановения размер от 128,64 лв
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 227 от 6.04.2021г по гр. дело №
4488/2020г по описа на РС – Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО съдът е
ОСЪДИЛ Г. Г. Г. от с. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***” № ***,
представлявано от И.Х. Г.А деловодни разноски в исковото производство
пред РС – Плевен ЗА РАЗЛИКАТА НАД 722,40 лв до постановения размер от
1 032,75 лв
ОСЪЖДА Г. Г. Г. от с. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА
„***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„***” № ***, представлявано от И.Х. Г.А деловодни разноски във въззивното
производство в размер на 423,50 лв, от които 353,50 лв за особен
представител съобразно уважената част и 70 лв юрк.възнаграждение
6
съобразно уважената част
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата обжалвана част
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7