Решение по дело №1573/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 103
Дата: 10 януари 2019 г. (в сила от 4 юли 2019 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20185330101573
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер  103                          Година  2019                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                VІІІ граждански състав

На 10.01                                                                                        Година 2019

В публично заседание на 14.12.2018 г. в следния състав:

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 1573 по описа за   2018  година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД. Насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата Н.И.Г. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното Сдружение да й заплати сумата 1 621, 06 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение на ищцата за периода месец април - месец август 2017 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – двадесет и пето число на следващия месец до 25.01.2018 г. в размер общо на 91, 73 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски - включително и съдът да присъди на пълномощника й адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. Оспорва предявеният от ответника насрещен иск и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан по изложените в отговора на насрещната искова молба и в писмената защита съображения.

Ответникът Сдружение “Детски спорт“ – гр. Пловдив оспорва обективно съединените искове по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Същевременно, с подадена заедно с отговора на исковата молба насрещна искова молба, моли съдът да осъди ищцата, в качеството й на ответник по насрещния иск, да заплати на ответното Сдружение, в качеството на ищец по насрещния иск, сумата 973, 10 лева, получена от ищцата по основната искова молба без основание и представляваща изплатено й в повече от действително дължимото нетно трудово възнаграждение за периода месец октомври 2016 г. – месец май 2017 г., по изложените в насрещната искова молба съображения. Претендира разноски.  

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника като „***“ от 01.11.2016 г. до 07.08.2017 г., считано от която дата трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.325, т.1 от КТ – по взаимно съгласие, със Заповед № 009/31.07.2017 г. на *** на ответното Сдружение, връчена на ищцата на 04.08.2017 г.

Както се установява от заключенията от 06.06.2018 г. и допълнителното такова от 13.11.2018 г., и двете на вещото лице по ССЕ С.К. и обясненията на вещото лице при приемане на заключенията, полагащото се на ищцата нетно трудово възнаграждение за горепосочения период е в размер общо на 1 621, 06 лева, а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 89, 71 лева. От страна на ответника (предвид изключването от събраните по делото доказателства на ведомостите за заплати при ответника поради неизпълнение на задължението му по чл.183 от ГПК да представи същите в оригинал), не са ангажирани надлежни писмени доказателства, от които да се установява, че е изплатил на ищцата дължимите и нетни възнаграждения за процесния период.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът за неизплатено нетно възнаграждение на ищцата за процесния период се явява доказан по основание и по размер (доколкото претендираният общ размер съвпада с установения от ССЕ действително дължим) и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от 30.01.2018 г. – датата на подаване на исковата молба, а искът с правно основание чл.86 от ЗЗД се явява доказан по основание и до установения от ССЕ размер, до който размер следва да се уважи, като за разликата над посочения до пълния предявен размер този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Същевременно, както се установява от посочените заключения на ССЕ и събраните по делото писмени доказателства (включително и подписана от самата ищца Н.Г. (към онзи момент - ***) Декларация от 05.05.2017 г.), действително от ответника на ищцата са били изплатени над действително полагащото й се нетно трудово възнаграждение за периода месец октомври 2016 г.– месец май 2017 г. общо 973, 10 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният от ответника срещу ищцата насрещен иск се явява доказан по основание и по размер (още повече, че, както вече бе посочено, трудовото правоотношение между страните е възникнало на 01.11.2016 г., а на ищцата по основната искова молба е било изплатено трудово възнаграждение и за месец октомври 2016 г., когато същата не е работила при ответника и съответно не й се е полагало трудово възнаграждение за този месец) - доколкото претендираният размер съвпада с установения от събраните по делото доказателства действително дължим, поради което следва да се уважи изцяло.     

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева на пълномощника на ищцатаадв. Е.К.–., а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда, на основание чл.78, ал.6 от ГПК – 114, 84 лева ДТ за двата уважени иска и 110 лева депозити за ССЕ.

С оглед уважаването на насрещния иск, ищцата следва да заплати на ответника направените разноски за производството по насрещната искова молба в размер на 470 лева – платени ДТ и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА Сдружение “Детски спорт” – гр. София, ЕИК *********, представлявано от *** ***, със съдебен адрес:***, офис 4, адв. И.С., ДА ЗАПЛАТИ НА Н.И.Г., ЕГН **********,***, адв. Е.К.-.,  СУМАТА 1 621, 06 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение на ищцата за периода месец април - месец август 2017 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – двадесет и пето число на следващия месец до 25.01.2018 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 89, 71 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, начиная от 30.01.2018 г., А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 114, 84 лева ДТ и 110 лева депозити за ССЕ, КАТО за разликата над уважения до пълния предявен размер от 91, 73 лева ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86 от ЗЗД като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Сдружение „Детски спорт“, с посочените седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Е.А.   К.–.,***, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв.

ОСЪЖДА Н.И.Г., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Сдружение „Детски спорт“, с посочените седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес, СУМАТА 973, 10 лева, получена от нея без основание и представляваща изплатено й в повече от действително дължимото нетно трудово възнаграждение за периода месец октомври 2016 г. – месец май 2017 г., КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 470 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

                        ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала!

В.Т.