РЕШЕНИЕ
Номер 335 29.01.2024 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе,
четвърти състав, на шестнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година в
публично заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при секретаря Г. Кунчева като разгледа докладваното
от съдия Калоянова административно
дело номер 420 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 156 и следващите
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 144, ал. 1
от ДОПК и във връзка с чл. 4 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).
Производството е образувано е по жалба на „Ф+С-АГРО”
ООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. ’’Борисова” № 52, ет. 5,
ЕИК *********, представлявано от С. Я. С. – управител срещу Акт за установяване
на задължения (АУЗД) по чл. 107, ал. З от ДОПК № 11-1/10.01.2022 г, издаден от С.Д.И.,
на длъжност главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“ (МДТ), Дирекция
ФМДТ при Община Две могили, потвърден с Решение № 1/22.03.2022 година на
началника на отдел МДТ при Община Две Могили. Иска се отмяна на посочения АУЗД
като незаконосъобразен. Иска
се отмяна на посочения АУЗ в обжалваната част като незаконосъобразен. В съдебно
заседание дружеството жалбоподател се представлява от адв. Б. С.,***, която
поддържа жалбата на основания, изложени в нея; ангажира допълнителни
доказателства, включително съдебно-икономическа експертиза, и претендира
разноски по представен списък.
Предвид факта, че в
жалбата, с която е сезиран съда и в други представени по делото молби и
становища, са релевирани възражения относно незаконосъобразността на обжалвания
АУЗ както само в оспорената част относно определения размер на ТБО, така и
относно АУЗ в неговата цялост, в съдебно заседание на 16.01.2024 г.
процесуалният представител на дружеството жалбоподател е направил изявление, че
всички възражения се отнасят единствено и само до обжалваната част на процесния
АУЗ – тази, относно определения размер на ТБО.
Ответникът – началник
отдел МДТ при Община Две могили се представлява от процесуален представител –
главен юрисконсулт Г. М., която оспорва жалбата и поддържа издадения АУЗ,
потвърден с решението на ответника в обжалваната част. За последното по делото съдебно
заседание ответникът е представил писмени бележки с вх. № 5541/11.12.2023 г., в
които са изложени доводи по хода на делото и съображения по съществото на
спора.
Първоначално, с Решение № 40/05.10.2022 г., постановено
по адм. д. № 153/2022 г., състав на Административен съд – Русе е отхвърлил
жалбата на дружеството. След
проведено касационно обжалване, с Решение № 7840/ 13.07.2023 г. по адм. д. №
11089/2022 г., състав на Първо отделение, ВАС е отменил изцяло Решение
№ 40/05.10.2022 г., постановено по адм. д. № 153/2022 г. на Административен съд
– Русе, като е върнал делото за ново разглеждане като са дадени подробни
указания в тази връзка.
АУЗ е обжалван по
административен ред с жалба с вх. № Ж-1/21.01.2022 г.,
като административният орган се е произнесъл с решение в определения по чл. 160,
ал. 1 от ДОПК срок. Решение № 1/22.03.2022 г. на началник отдел МДТ при Община
Две Могили е връчено на дружеството на 23.03.2022 г., поради което жалбата до
съда (с вх. № Ж-5/28.03.2023 г. по деловодния регистър на Община Две могили) е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна
страна, срещу подлежащ на съдебен контрол акт по чл. 107, ал.
3 ДОПК, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след
проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за
развитие на съдебното производство. Жалбата е процесуално допустима за
разглеждане и частично основателна по същество спрямо предмета на
оспорване.
От фактическа страна
по делото се установява следното:
Жалбоподателят „Ф+С-Агро”
ООД е придобил УПИ І-1228 в кв. 126 по плана на гр. Две могили, обл. Русе, с
площ 38 100 кв. м., заедно с построените в него шест склада, битова сграда
и други постройки и с всички подобрения в имота чрез покупко-продажба,
обективирана в Нотариален акт № 16/14.01.2004 г. За имота е подадена Декларация
по чл. 16, ал. 1 от Наредба № 16 на Общински съвет Две могили за определяне на ТБО
с вх. № 4473/13.10.2021 г. В декларацията е посочено, че за имот с партиден №
6804F3871/І-1228,
представляващ земя и сгради с административен адрес гр. Две могили, ул. „Черно
море“ № 7, през 2022 г. ТБО ще се определя в зависимост от количеството
изхвърлени отпадъци, като ще се използват 3 бр. контейнери тип бобър и 1 бр.
малък пластмасов контейнер.
Аналогично, чрез
покупко-продажба, за която е съставен Нотариален акт № 197/ 15.04.2013 г.,
жалбоподателят е придобил имот № 063029, находящ се в землището на с. Чилнов,
общ. Две могили, обл. Русе, в който са разположени общо десет различни обекта.
Със Заповед № 775/22.10.2020
г. кметът на Община Две могили е определил, както следва:
І. Видовете услуги, които ще се
предоставят на територията на община Две могили през 2021 г., в границите,
определени в т. II, т. III и т. IV.
ІІ. Границите на районите на
територията на гр. Две могили по смисъла на § 5, т. 6 от Закона за устройство
на територията (ЗУТ), в т. ч. урбанизирани територии и в отделни поземлени
имоти извън тях, определени с ПУП, които имат предназначение по чл. 8, т. 1 от ЗУТ, за които се дължи такса по т. I, т. 1, т. 2 и т. 3.
ІІІ. Териториите на населените места
по смисъла на § 5, т. 6 от ЗУТ, в т. ч. урбанизирани територии и в отделни
поземлени имоти извън тях, определени с ПУП, които имат предназначение по чл.
8, т. 1 от ЗУТ в Община Две могили, за които се дължи такса по т. I, т. 1, т. 2
и т. 3.
IV. За имоти, собственост на
физически и юридически лица, намиращи се извън районите, описани в т. II и т.
III, да се събира само такса за поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.
V. Честотата на обслужване на
съдовете за събиране на битовите отпадъци.
„Ф+С-Агро” ООД е сезирало
кмета на Община Две могили с Искане по чл. 107, ал. 3 от ДОПК от 06.12.2021 г. за издаване на АУЗ на дружеството за 2021 г. за имоти,
декларирани по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, с партидни номера 6804F3871 (в гр. Две могили) и 6804F1152 (в с. Чилнов).
Издаден е АУЗ № 11-1/10.01.2022
г. като са установени задължения в тежест на „Ф+С-Агро” ООД за данък недвижими
имоти и за ТБО. За всяко от установените задължения са изложени мотиви и е
определен размера на същите в стойностно изражение. В АУЗ е посочена
възможността за доброволно плащане на задълженията, както и за обжалване на
същия по административен ред. Видно от Известие за доставяне ИД PS
7150 00258Н Q, АУЗ е връчен на дружеството на 12.01.2022
г.
Дружеството е сезирало
началник отдел МДТ при Община Две могили с жалба с вх. № Ж-1/21.01.2022 г., като оспорва процесния АУЗ единствено в частта, с
която е определен размера на ТБО за 2021 година като незаконосъобразен,
немотивиран и необоснован. С Решение № Решение № 1/22.03.2022 г. сезираният
решаващ орган е потвърдил обжалвания АУЗ в цялост с мотив, че нормата, която
изисква определяне на ТБО съобразно количеството отпадъци не е действащо
законодателство. Решението е връчено на дружеството на 23.03.2022 г., видно от
Известие за доставяне ИД PS 7150 00283U
1.
Недоволно от така
постановеното решение, дружеството обжалва процесния АУЗ в настоящото дело в
частта за определения размер на ТБО с доводи за незаконосъобразност,
немотивираност и необоснованост. Сочи се, че неправилно годишния размер на ТБО
е определен като данъчната оценка (равна на отчетната стойност на имота) е
умножена по определения размер на таксата в промили за съответната година.
Твърди се в жалбата, че АУЗ
е немотивиран – не е посочено защо не е приложена нормата на чл. 67 от ЗМДТ за
определяне размера на ТБО. Релевира се възражение за противоречие на
административния акт с нормите на чл. 63, чл. 66 и чл. 67 от ЗМДТ. Според
жалбоподателя, решението на общинския съвет не е съобразено с одобрената
план-сметка за всяка дейност, както и не е налице заповед на кмета на общината за
видовете услуги, които общината предлага в тази връзка. Въведени са твърдения,
че „Наредбата
на Община Две Могили противоречи на закона - ЗМДТ, като не е предвидена
възможност битовите отпадъци да се заплащат според тяхното количество.
Решението на ОС, с което е определена основата за изчисляване на ТБО
противоречи на материалноправни норми от по-висок ранг - чл.67 от ЗМДТ. При
противоречие, следва да приложи нормативния акт от по-висока степен /чл. 15,
ал.З от Закона за нормативните актове/ ЗМДТ изрично посочва, че ТБО се дължи за
количество битов отпадък.“.
В подкрепа на застъпената теза са цитирани множество решения на ВАС,
включително и такива, които са постановени в полза на жалбоподателя именно
относно начина на определяне на ТБО по съдебни спорове със същия ответник.
Направено е искане за допускане на комбинирана технико-икономическа експертиза.
Иска се отмяна на АУЗ в обжалваната част за ТБО. Претендират се разноски.
Жалбоподателят е
представил Становище с вх. № 3449/15.08.2023 г., в което предявява искания по
доказателствата – да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, както и съдът
да допусне само съдебно-икономическа експертиза по . В становището отново е
изразена позиция по съществото на спора – определяне на ТБО въз основа на
количеството отпадъци, а не на база данъчната оценка на имота.
Именно
в тази връзка, с молба с вх. № 3588/28.08.2023 г., ответникът е възразил срещу
допускането на поисканите доказателства, освен по един от поставените въпроси,
свързан с определяне разходите за услугата поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в
общината.
С
Определение №752/25.07.2023 г. съдът, на
основание чл. 170, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 9, ал. 3 от АПК и във връзка с
§ 2 от ДР на ДОПК, е разпределил доказателствената тежест, както следва: Указал
е на жалбоподателя, че на основание
чл. 171, ал. 5 от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК негова е доказателствената
тежест за установяване на фактите и обстоятелствата от които черпи благоприятни
правни последици, както и твърдяната от него незаконосъобразност на обжалвания
административен акт. Съдът е дал
указание на ответника, че основание чл. 170, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от
ДР на ДОПК трябва да установи съществуването на фактическите основания,
посочени в обжалвания административен акт и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му.
С Определение № 11/03.01.2024
г. съдът на основание чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 5 от АПК във връзка с § 2 от
ДР на ДОПК е указал на ответника, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства,
както следва:
1.По делото не е представена Наредба № 5 за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите,
предоставяни на физически и юридически лица на територията на община Две
могили, област Русе.
2.По делото не са представени писмени доказателства, свързани с мотивната
част на Решение № 1/22.03.2022 г., постановено от началник отдел МДТ, ДФМДТ при
Община Две могили.
С молба с вх. № 165/10.01.2024
г. ответникът е представил допълнителни писмени доказателства – декларации по
чл. 14 от ЗМДТ, подадени от жалбоподателя. Приложена е Наредба № 5 за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите,
предоставяни на физически и юридически лица на територията на община Две
могили, област Русе. Представена
е и Заповед № 973/15.11.2019 г. за определяне на длъжностни лица, които да
установяват, обезпечават и събират местните данъци и такси.
По искане на
жалбоподателя по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза. Както
съдът вече посочи, съгласно указанията на ВАС в отменително Решение № 7840/
13.07.2023 г. по адм. д. № 11089/2022 г., настоящият съдебен състав е задължен
да се произнесе по приемането на представената по адм. д. № 153/2022 г. на
Административен съд – Русе съдебно-икономическа експертиза.
Видно от заключение №
3535/02.09.2022 г., първият от въпросите, на които вещото лице следва да даде
заключение, е относно размера на разходите за обслужване на един контейнер тип
„Бобър“ с периодичност на обслужване един път седмично, съответно разходите за
сметосъбиране и сметоизвозване и разходите за обезвреждане на отпадъка в депа
за един контейнер, като се вземе предвид неговата вместимост, съответно за град
Две Могили и за село Чилнов. Вещото лице е представило подробни изчисления в
тази връзка, като е определило следните стойности:
·
Разходи
за сметосъбиране и
сметоизвозване – 217,20 лева с ДДС за цялата 2021 година.
·
Разходи за
преработка на отпадъците и обезвреждане на отпадъка в депа - 304,31 лева с ДДС за цялата 2021 година.
Друг въпрос, на който вещото лице е
следвало да отговори е какъв е размерът на годишната ТБО за процесните имоти на
жалбоподателя за 2021 година, определен по метода, визиран в чл. 67, ал.1 от ЗМДТ - според количеството битов отпадък, като се има предвид броя на
контейнерите и периодичността на обслужването и разходите за това. В
заключението изрично е посочено, че експерта не е в състояние да определи
компонента поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните
образувания в общината, съставна част на ТБО поради факта, че общината не е
предоставила методиката, по която се формират разходите за извършване на тази
услуга.
По настоящото дело, по
искане на жалбоподателя е поставен въпрос към експертизата да се
определи размера на разходите за услугата по чл. 62, ал. З от ЗМДТ - за
поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и
другите територии от населените места и селищните образования в Общината,
предназначени за обществено ползване за календарната 2021 година за всеки от
процесните имоти по начините, регламентирани в чл. 67, ал. 8, т. 3, б. А и б. Б
от ЗМДТ, т.е. пропорционално съобразно разгъната застроена площ на имотите и
пропорционално съобразно брой ползватели.
Първоначалното заключение на вещото лице с вх. № 4813/15.11.2023 г. е в
резултат на продължителна кореспонденция между експерта и Община Две могили,
като последната доказано не е представила необходимата информация. Така
представеното заключение във връзка с отговора на този въпрос е оспорено от
жалбоподателя както със Становище с вх. № 5556/12.12.2023 г., така и от
процесуалния му представител в съдено заседание на 12.12.2023 г.
След като в изпълнение на указания на съда ответникът представи
необходимата информация, със Заключение с вх. № 106//08.01.2024 г. вещото лице
е предложило два варианта (при
еднаква тежест на таксата за физически и юридически лица), както следва:
1. Използване
на метода разгъната застроена площ:
за
имота в гр. Две могили – 2080,40 лева
за
имота в с. Чилнов – 2 648,87 лева
2.
Използване на метода застроена и незастроена площ в регулация:
за
имота в гр. Две могили – 2 394,35 лева
за
имота в с. Чилнов – 1 353,42 лева
Ответникът е представил писмени бележки с вх. № 5541/11.12.2023
г., с които иска даване на ход на делото в последното съдебно заседание, като
едновременно с това е изразил и становище по съществото на спора. Оспорва се
твърдението на жалбоподателя за липса на мотиви като неоснователно и се
посочва, че процесния АУЗ съдържа фактически и правни основания, както и че
същият е издаден в срок. Във връзка с твърдението в
жалбата, че в оспорения АУЗ не са изложени мотиви относно приложението на чл.
67, ал. 1 от ЗМДТ ответникът счита, че преценката дали е приложима ал. 1 или
ал. 2 е на общинския съвет като се прави връзка с чл. 22 от Закона за управление
на отпадъците, съгласно който Общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда
за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането,
претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни
отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени
отпадъци, на територията на общината, разработена съгласно изискванията на този
закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането
за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и
такси. Направен е извод във връзка с цитираната правна норма, че реда е
установен в Наредба № 5 за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услугите, предоставяни на физически и юридически лица на територията на Община
Две могили, област Русе и компетентен да прецени
дали ще се приложи ал. 1 или ал. 2 е само общинския съвет. В конкретния случай,
след като Общински съвет Две могили е преценил, че не може да се приложи ал. 1
за определяне на ТБО спрямо количеството отпадъци, то правилно в АУЗ таксата е
определена по реда на ал. 2 на основа данъчната оценка на имота. Направено е
изявление, че заключението на вещото лице следва да се приеме, независимо, че
ответникът счита този начин за изчисляване за неправилен и неприложим към
конкретния казус тъй като не отговаря на действащата нормативна уредба към
настоящия момент. Иска се от съда да потвърди изцяло Решение № 1/21.02.2023 г.
на началник отдел МДТ и изцяло да се отхвърли жалбата като неоснователна.
Процесуалният представител на жалбоподателя е ангажирал писмено
становище с вх. № 5555/12.12.2023 г. за последното по делото заседание. За пореден
път в същото се иска отмяна на целия АУЗ, като е формулирано следното противоречиво
по своята същност искане „Моля да приемете, че жалбата е основателна и да отмените АУЗ,
като предвид на това, че производството е по реда на ДОПК, и настоящата съдебна
инстанция е такава по същество, да определите размера на ТБО за 2021 година,
дължим от дружеството жалбоподател, като в тази връзка съобразите заключението
на вещото лице по приетата по делото съдебно техническо-икономическа експертиза
и да приемете, че АУЗ относно компонентите сметосъбиране и сметоизвозване и
компонента обезвреждане на отпадъци е незаконосъобразен над установените със
заключението на ВЛ размери и да го отмените в тази част.“. Посочен е факта, че Община Две могили е приела подадената от дружеството
декларация за ползване на контейнери тип „Бобър“, независимо, че такава
възможност не е предвидена. След това са изложени факти за броя използвани
контейнери за всеки от имотите, като са посочени и съответните свидетелски
показания. Представени са и резултатите от съдебно-икономическата експертиза,
независимо, че е посочено, че същата е и техническа. Изложени са разсъждения за
възможността ТБО да бъде изчислена на база количеството отпадък, както и
относно целта на закона. Цитирани са множество съдебни решения, част от които
между същите страни със същия предмет на спора, но за различни календарни
години. Иска се уважаване на жалбата и присъждане на разноски, като е направено
изявление защо не следва да се присъждат разноски в
полза на ответника.
В последното по делото съдебно заседание, процесуалният
представител на ответника направи изявление, че в имота в гр. Две могили се
използват три контейнера тип „Бобър“, независимо от факта, че в подадена
декларация са посочени два броя.
При така установената фактическа обстановка, съдът
формира следните правни изводи:
Преди
да изложи мотиви по съществото на спора, съдът намира за необходимо отново да
посочи, че предмет на спора е процесния АУЗ № АУЗ № 11-1/10.01.2022 г. само
в частта, в която е определен размерът на ТБО за 2022 година, дължима от
жалбоподателя. Това е така поради изричното изявление на процесуалния
представител на жалбоподателя в съдебно заседание.
Таксата
за битови отпадъци е една от местните такси, които се събират от общините
съгласно чл. 6, ал. 1, буква А от ЗМДТ.
Съгласно
чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършват от служители на общинската администрация по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало
задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Според
чл. 9б от ЗМДТ Установяването, обезпечаването и събирането на
местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5.
Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
Поради
приложимия ред на ДОПК относно съдебното обжалване на АУЗ съдът следва да спази
нормата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съгласно която Съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му. Следователно, съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа
на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички посочени основания за оспорване.
Не
е спорно между страните, че обжалвания АУЗ е издаден от компетентен орган –
главен специалист в отдел МДТ, ДФМДТ при Община Две могили С.Д.И., надлежно
упълномощена със Заповед № 973/15.11.2019 г. на кмета на същата община. Със
заповедта, на основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ на
Иванова са предоставени правомощия на орган по приходите по смисъла на
чл. 9б във връзка с чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ.
В
жалбата до съда се излагат довод за нарушение на формата на издадения АУЗ, като
се твърди, че същите са толкова съществени, че са самостоятелно основание за
неговата отмяна, но съдът намира оплакването за неоснователно. АУЗ е издаден в предвидената писмена форма по смисъла на
чл. 59 от АПК и съдържа всички изисквани от нормата реквизити. Обратно на
твърдението в жалбата, оспореният акт е мотивиран, тъй като съдържа фактически
и правни основания за издаването му. Фактическото основание е искането на
дружеството да бъде издаден такъв акт, както и описанието на имотите, негова
собственост, в мотивната част на акта. Посочено е правното основание по чл.
107, ал. 3 от ДОПК. С разпоредителната част на акта са вменени задълженията на
адресата за ТБО, отразен е размерът им поотделно, както и окончателният им
размер. Отразен е и размерът на начислената лихва, изчислена към датата на
издаването на акта. Актът съдържа и необходимите индивидуализиращи белези на
издателя и данъчния субект, подпис на издателя и указание за обжалването му. Следва
да се посочи, че органът по приходите няма задължение в АУЗ да изписва
механизма на изчисляване на данъка за съответния данъчен период. Съдебната
практика приема, че непосочване в АУЗ на начина на изчисляване на дължимата
такса/данък, не се отразява върху законосъобразността на същия. Задължение на
органа по приходите е посочване на дължимата и незаплатена такса/данък, а
нормата на чл. 107, ал. 2 от ДОПК дава възможност на задълженото лице да поиска
справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото
лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. В този смисъл ако
жалбоподателят е желаел да получи информация относно посочените параметри е
следвало да поиска да му бъде издадена такава справка. Доколко посочените
правни основания са съответни на приложимия материален закон е въпрос, относим
към материалната законосъобразност на обжалвания АУАН, а не към неговата форма.
Съдът счита, че процесния АУЗ е издаден при спазване на установената форма.
Не
се установяват нарушения на административнопроизводствените правила, които да
обуславят отмяната на процесния АУЗ на това основание. В жалбата се твърди
съществуването на такива нарушения, но на практика не е посочено в какво точно
се изразяват те. Дружеството е подало искане за издаване на АУЗ; в нормативно
установения срок посоченият акт е издаден от компетентен орган; упражнено е
правото на жалба по административен ред; сезираният решаващ орган е постановил
решение в законоустановения срок. Следва да се отбележи, че както АУЗ, така и
решението са издадени в максимално кратък срок, т.е. при спазване на принципите
за бързина и процесуална икономия. В този смисъл твърдението в жалбата за
нарушение на правилата на административното производство остават недоказани.
При
извършената проверка за законосъобразност, съдът установява, че при издаването
на АУЗ материалният закон е приложен неправилно.
Издаденият
АУЗ се оспорва относно начина на определяне на ТБО, което от своя страна оказва
влияние върху фактическия размер на задължението, който дружеството следва да
плати.
Съгласно
чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ Такса
за битови отпадъци се заплаща за извършвани от общината услуги по чл. 62 на
територията на общината; а тези услуги са:
1. събиране и транспортиране на битови
отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране;
2. третиране на битовите
отпадъци в съоръжения и инсталации;
3. поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване в населените места и селищните
образувания в общината.
Кметът
на общината издава ежегодно заповед до 31 октомври на предходната година кои от
тези услуги се предоставят на територията на общината, както и честотата на
събиране и транспортиране на битовите отпадъци (чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ). За
конкретния случай ответникът е представил по делото Заповед № 775/22.10.2020 г. на кмета на Община Две могили, от
която се установява, че за имотите на жалбоподателя е определено следното:
Ø За
имота в гр. Две могили, с адрес ул. „Черно море“ – по т. ІІ, пети район, съгласно т. V.1. контейнерите тип „Бобър“ се
обслужват два пъти седмично.
Ø За
имота в с. Чилнов (без значение конкретния адрес) по т. ІІІ.6., съгласно т. V.2. контейнерите
тип „Бобър“ се обслужват един път на две седмици.
При
така изложените факти, твърдението в жалбата, че липсва издадена заповед на
кмета по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ не отговаря на действителността.
Разпоредбата
на чл. 66, ал.1 от ЗМДТ описва подробно какво включва всяка от услугите,
включени в чл. 62 от ЗМДТ. Алинея втора посочва, че Всички относими за календарната година
разходи на общината за извършване на дейности по предоставяне на услугите по чл.
62 се включват в план-сметка за годината за всяка от услугите по чл. 62 и по
източници на финансиране. В план-сметката по изречение първо се включват и
разходите за данък върху добавената стойност, за който не е налице право на
приспадане на данъчен кредит по смисъла на Закона за данък върху добавената
стойност. Правния статус на план-сметката е
регламентиран в алинея трета: 1.
изготвя се по образец и ред, определени с наредба на Министерския съвет; 2. се
одобрява с решение на общинския съвет преди изтичането на срока по чл. 84, ал.
4 от Закона за публичните финанси, като проектът на решение за одобряване на
план-сметката заедно с проектите на доклад на вносителя и на план-сметката се
публикуват за обществено обсъждане на интернет страницата на общината в срока
по чл. 69, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс; в случай че законът за
държавния бюджет за съответната година не бъде приет до 25 декември на
предходната година от Народното събрание, план-сметката се приема в срок до
15-и януари; 3. подлежи на проверка от Сметната палата.
Независимо
от указанията на съда, дадени с Определение
№ 11/03.01.2024 г. на основание
чл. 163, ал. 3 и чл. 171,
ал. 5 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК,
ответникът не е представил план-сметка на общината за 2021 г. Такава не
се установява и сред ангажираните доказателства по адм. д. № 153/2022 г.
На
интернет адрес
е
достъпен Протокол № 15/29.12.2020 г., като в обективираното в него Решение № 277
по т. 9 от дневния ред се приема Наредба за изменение на Наредба № 5. Това
решение обаче не е еквивалентно на приемането на план-сметка за 2021 г., която
следва да съдържа разходите по параграфи и по населени места за дейностите,
предвидени в Наредба № 5. Съдът не твърди, че такава план-сметка за 2021 г. не
съществува, а само посочва факта, че същата не е представена по делото. С
Определение № 11/03.01.2024 г. съдът изрично е предупредил ответника, че в
случай, че не ангажира доказателства спрямо него могат да бъдат приложени
разпоредбите на чл. 161 от ГПК и на чл. 92а от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК
и във връзка с § 2 от ДОПК. Следователно, във връзка с чл. 161 от ГПК,
основателно е възражението в жалбата, че решението на Общински съвет за определяне
на размера на ТБО по компоненти не е взето по надлежен ред поради непредставена
по делото план-сметка за 2021 г.
Основателно
е и твърдението в жалбата относно неправилното определяне на основата, върху
която се начислява ТБО. На практика спорът между страните се концентрира върху
въпроса дали предвидените начини ва изчисляване на ТБО в чл. 67 от ЗМДТ следва
да се прилагат последователно или общинският съвет може при условията на
оперативна самостоятелност да избере един от тях.
В
конкретния случай общинският съвет, а впоследствие и органът по приходите е
определил размерът на дължимата ТБО на база данъчната оценка (равна на
отчетната стойност на имотите). Жалбоподателят защитава тезата, че ТБО следва
да се определи на база количеството битови отпадъци.
Съгласно чл. 9 от ЗМДТ Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги. За
целта, Общински съвет Две могили е приел Наредба № 5 за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услугите, предоставяни на физически и юридически лица на територията на Община
Две могили, област Русе (Наредба № 5). Нормата
на чл. 11, ал. 1 от посочената наредба възпроизвежда текста на чл. 62 от ЗМДТ,
а тази на чл. 11, ал. 2 – на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ относно дейностите, които се
включват във всяка услуга.
Съгласно чл. 13, ал. 2, т.
1 от посочената наредба за предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗМДТ са
определени следните такси:
ü
Такса
по чл. 11, ал. 2, т. 1 от Наредба № 5 за събиране и транспортиране на битови
отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране - 2,9 ‰ върху данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията,
определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ.
ü
Такса
по чл. 11, ал. 2, т. 2 от Наредба № 5 за третиране на битовите отпадъци в съоръжения
и инсталации - 3,5 ‰ върху данъчната оценка на
недвижимите имоти на предприятията, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ.
ü
Такса
по чл. 11, ал. 2, т. 3 от Наредба № 5 за поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината - 5,1
‰ върху данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, определена по
реда на чл. 21 от ЗМДТ.
Нормата на чл. 21 от ЗМДТ посочва, че Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е
по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение
№ 2
Съгласно
приложимата редакция на чл. 67, ал. 1 Размерът на таксата се определя в левове според
количеството на битовите отпадъци., а според ал. 2 Когато не може да се установи
количеството на битовите отпадъци по ал.
1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа,
определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите
имоти, тяхната балансова стойност или пазарната
им цена. Според ал. 4 Таксата за поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване
в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа,
определена от общинския съвет. Общински съвет Две могили, видно от
Наредба № 5, е приел, че данъчната оценка на недвижимите имоти на
предприятията, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ
В
така очертания спор между страните, настоящият съдебен състав счита, че
правилно е становището на жалбоподателя. Законодателно е въведен порядъка,
който следва да се приложи, за да се определи ТБО. Следователно, първо е
необходимо да се определи количеството битови отпадъци за предприятието. В чл.
67 от ЗМДТ методите за определяне на ТБО следва да се прилагат последователно.
Само ако не е възможно определянето на количеството битови отпадъци, тогава
следва да се приложи методът, при който ТБО се определя върху основа,
определена от общинския съвет – вече посочената данъчна оценка.
Задължително трябва да се посочи, че в
разглеждания казус приложение намира разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона за
нормативните актове, съгласно който Ако постановление, правилник, наредба
или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен,
правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Съдът
счита, че нормата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от Наредба № 5 противоречи на чл. 67,
ал. 1 от ЗМДТ защото въобще не предвижда изчисляване на ТБО на база количество
битови отпадъци. Недопустимо е с подзаконов нормативен акт, какъвто е Наредба №
5, издадена на основание чл. 9 от ЗМДТ да бъдат въведени ограничения за метода,
по който следва да се определи размера на ТБО, още повече когато този метод е
регулиран с изрична норма в приложимия материален закон – чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. В Наредба № 5 или в друг акт, свързан с нейното приемане не е посочено
защо методът, предвиден в чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ е неприложим. Дори такъв акт,
съдържащ подобни обяснения да съществува в правния мир, ответникът не е ангажирал
същия като доказателство по делото. По
тази причина, органът по приходите е следвало в процесния АУЗ да определи
задълженията за ТБО на жалбоподателя като приложи закона.
Тук
е мястото съдът да обсъди и изложеното твърдение на ответника в представените
писмени бележки на 11.12.2023 г. Сочи се в тези бележки, че се възразява срещу
твърдението в жалбата за липса на изложени мотиви относно прилагането на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Според ответника преценката дали е приложима ал. 1 или ал. 2
е на общинския съвет като се прави връзка с чл. 22 от Закона за управление на
отпадъците (ЗУО), съгласно който Общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда
за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането,
претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни
отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово
разпространени отпадъци, на територията на общината, разработена съгласно
изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за
местните данъци и такси. Съдът не установява пряка връзка между чл. 22 от ЗУО и чл. 67, ал.
1 от ЗМДТ. Нормата на чл. 22 от ЗУО урежда физическите действия, които трябва
да бъдат регламентирани с правна норма във връзка с наличните отпадъци на
територията на общината. Законодателят определя вида на нормативния акт, чрез
който трябва да се извърши регламентацията и това е наредба. След това е
посочено, че отново с наредба на регламентация подлежи заплащането на
предоставянето на услугите по извършваните физически действия. Цитираната норма
на чл. 22 от ЗУО не указва как трябва да се начисляват тези услуги по причина,
че това е регламентирано в чл. 67 от ЗМДТ. По така посочените причини
възражението на ответника е несъстоятелно.
Не намира основание в събраните по
делото доказателства твърдението на ответника, че не може да бъде определено
количеството битови отпадъци. Позоваването на подзаконов нормативен акт, при
условие, че същият е в пряко противоречие със закон (нормативен акт от по-висш
порядък) директно обуславя материалната незаконосъобразност на административния
акт. Установява се от представеното
заключение от вещото лице по допусната съдебно-икономическа експертиза, че
прилагането на този метод е напълно възможно. За целта, органът по приходите е
разполагал с необходимата информация – известна е стойността на дейностите с
отпадъци, тъй като по реда на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ е приета план-сметки за
2022 г. и е определен годишният размер на таксата от общинския съвет; издадена
е заповед от кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с която са отграничени
районите за извършване на услугите по чл. 62 от ЗМДТ и честотата на
сметоизвозването; известен е и вида и боря на съдовете за отпадъци, използвани
от дружеството. За извършваните дейности, включени в предоставяните услуги по
чл. 62 от ЗМДТ, респективно по чл. 11, ал. 2 от Наредба № 5 ответникът е
ангажирал множество доказателства, налични в административна преписка по опис –
представени са ежемесечни аналитични отчетности по сметка 3020; ежемесечни общи
рекапитулации; ежемесечни сведения за изминати километри на различни камиони;
ежемесечни графици на сметосъбиращи камиони; ежемесечни ведомости за заплати ОП
„Чистота“; пътни листове и др.
Аналогично,
не се установява защо като основа за определяне на третия компонент на ТБО –
таксата за поддържане на териториите за обществено ползване в населените места
не се използва методът, предвиждащ тази такса да се определя на база
разгънатата застроена площ, респективно застроената е незастроена площ в
регулация.
Не е спорно, че общината предлага
спрямо дружеството и трите услуги, включени в ТБО, в двете населени места,
където са разположени процесните имоти – в гр. Две могили и в с. Чилнов.
Не се спори между страните относно броя
съдове, използвани от дружеството, както следва: три контейнера тип „Бобър“ за
имота в гр. Две могили и един малък пластмасов контейнер; както и един
контейнер тип „Бобър“ за имота в с. Чилнов. Съдът намира, че тук следва да
отбележи няколко факта, които следва да бъдат взети под внимание при определяне
броя на съдовете за отпадъци, използвани от дружеството, както следва:
1.
Налична по делото е „Декларация
по чл. 16, ал. 1 от Наредба № 16 на ОбС за определяне на таксата за битови
отпадъци“ с посочен вх. № 5317/23.10.2020 г.
В декларацията е посочено, че за имот с партиден № 6804F3871/І-1228, представляващ земя и
сгради с административен адрес гр. Две могили, ул. „Черно море“ № 7, през 2021
г. ТБО ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци, като ще
се използват 2 бр. контейнери тип бобър. Съдът, въпреки положените усилия, не
намери посочената Наредба № 16 с това наименование. На първо място съдът прие,
че посочената наредба следва да е издадена от териториално компетентен орган –
Общински съвет Две могили, макар това да не е посочено в титулната част на
декларацията. На следващо място, при проверка на интернет страницата на
Общински съвет Две могили, както следва
архивна
страница
http://www.dvemogili.bg/pdf/aktove/naredbi/Napedba16-01-2016.pdf
действаща
страница
https://dvemogili.egov.bg/wps/wcm/connect/dvemogili.egov.bg-1832/2d58bd0b-cd76-40bf-a2b8-f53d933128db/Napedba16-01-2016.pdf?MOD=AJPERES&CONVERT_TO=url&CACHEID=ROOTWORKSPACE.Z18_PPGAHG800HE6A0QBUIND9091O6-2d58bd0b-cd76-40bf-a2b8-f53d933128db-ouyZNE.
се
установява, че в Наредба № 16 за
условията и реда за упражняване на правата на собственост на община Две могили
в търговски дружества с общинско участие в капитала, за участието на общината в
граждански дружества и за сключване на договори за съвместна дейност на община
Две могили, област Русе нормата на чл. 16 (не съдържаща ал.
1) има следното съдържание: „Чл.
16. Решенията по член 13, 14 и 15 от настоящата наредба се приемат с поименно
гласуване, което се отразява в протокола от заседанието, с мнозинство повече от
половината от общия брой на съветниците.“. Съдът намира, че при определяне броя на
действително използваните контейнери тип „Бобър“ в имота на дружеството в гр.
Две могили за целите на настоящото производство не може да се позове на тази
декларация. Независимо от всичко изложено, съдът приема, че дружеството
действително използва три броя контейнери от посочения вид по причина, че се
събраха гласни доказателства в тази насока и ответника не оспорва този факт.
2.
За имота в с. Чилнов декларация относно броя съдове за отпадъци, използвани от
дружеството не е представена, но съдът приема, че дружеството действително
използва един контейнер тип „Бобър“ по причина, че се събраха гласни
доказателства в тази насока и ответника не оспорва този факт.
3.
В съдебно заседание на 16.01.2024 г.
процесуалният представител на жалбоподателя направи изявление, че всъщност
използваната бланка, макар и да има посоченото наименование „Декларация по чл. 16, ал. 1 от Наредба
№ 16 на ОбС за определяне на таксата за битови отпадъци“,
на практика не е свързана с подзаконов нормативен акт, приет от Общински съвет
Две могили. Посочената бланка е всъщност такава във връзка с Наредба № 16 на
Общински съвет Русе, а не на Общински съвет Две могили. Според адв. Б. С.
бланката се използва за удобство от дружеството. В отговор, процесуалният
представител на ответника заяви, че декларацията е регистрирана в деловодството
на Община Две могили, независимо от вида в който е написана, тъй като са
задължени да разгледат подадените искания от физическите и юридическите лица.
Страните, в представените писмени
бележки са изразили становище, че заключението на вещото лице следва да се
приеме. Допълнително, процесуалният представител на жалбоподателя в последното
съдебно заседание отново е заявил, че заключението на вещото лице следва да се
приеме. Съдът счита така представеното заключение за обективно и професионално
изготвено, съответно на събраните по делото доказателства, поради което намира
за необходимо да цени установените от експерта размери на задълженията на
жалбоподателя.
В
Заключение с вх. № 3535/02.09.2022 г. (относно т. 1 и т. 2) изрично е записано,
че „Финансовите
средства, които се отпускат на Община Две могили за услугите по чл.62 от ЗМДТ
са за цялата Община. При тяхното предоставяне и отчитане не се делят разходите
за дейност „Чистота“ за град Две могили, за с.Чилнов, за с.Батишница, за
с.Бъзовец и т.н. Ето защо всички изчисления направени от експерта са за това
колко струва на Община Две могили „Сметосъбирането и сметоизвозването“ и
третирането / Преработката / на един контейнер тип “Бобър“ през 2021 год..“
В
конкретния случай експертизата е съобразила следните факти за определяне на
всеки от компонентите:
1.
Разходи
за «Сметосъбране и сметоизвозване на отпадъци» в Община Две могили за един
контейнер тип «Бобър» - 217,20 лв. с ДДС“ или
както следва:
За
имота в гр. Две могили (за три контейнера тип „Бобър“) - 651,60 лева с ДДС.
За
имота в с. Чилнов (за един контейнер тип „Бобър“) – 217,20 лева с ДДС.
2.
„Разходи
за «Обезвреждане на отпадъци в депа» в Община Две могили за един контейнер тип
«Бобър» - 304,31 лв. с ДДС“ или както следва:
За
имота в гр. Две могили (за три контейнера тип „Бобър“) - 912,93 лева с ДДС.
За
имота в с. Чилнов (за един контейнер тип „Бобър“) – 304,31 лева с ДДС.
В
Заключение с
вх. № 106//08.01.2024 г. вещото лице е определило последния компонент в два
варианта:
3.
Такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места и селищните образувания в общината
3.1.
При използване на метод, основан на разгъната застроена площ
За
имота в гр. Две могили – 2 080,40 лева с ДДС.
За
имота в с. Чилнов – 2 648,87 лева с ДДС.
3.2.
при използване на метод на застроената и незастроената площ в регулация
За
имота в гр. Две могили - 2 394,35
лева с ДДС.
За
имота в с. Чилнов – 1 353,42 лева с ДДС.
По причина, че имотите на жалбоподателя са застроени (установимо и
от приложените нотариални актове), частта на ТБО по компонента за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните
образувания следва да се калкулира на база разгъната застроена площ – чл. 67, ал. 8, т. 3, б.
"б", изречение първо от ЗМДТ,
т.е. при установяванията на вещото лице по метода на разгънатата застроена площ
(т. 3.1.)
При сравняване на
размера на задълженията за ТБО, определен от органа по приходите с АУЗ и същия,
определен от експертизата, се установяват следните резултати:
|
имот 6804F3871 Две могили |
||
|
услуга |
АУЗ, лв |
експертиза, лв |
|
събиране и
транспортиране… |
4 174,56 |
651,60 |
|
третиране на битовите
отпадъци… |
5 038,26 |
912,93 |
|
поддържане на
чистотата… |
7 341,46 |
2 080,40 |
|
всичко: |
16 554,28 |
3 644,93 |
|
лихва: |
606,99 |
134,17 |
|
имот 6804F1152 Чилнов |
||
|
Услуга |
АУЗ, лв |
експертиза, лв |
|
събиране и
транспортиране… |
2 402,94 |
217,20 |
|
третиране на битовите
отпадъци… |
2 900,10 |
304,31 |
|
поддържане на
чистотата… |
4 225,86 |
2 648,87 |
|
всичко: |
9 528,90 |
3 170,38 |
|
лихва: |
349,39 |
116,70 |
Забележка:
1. Размерът на лихвите в лева в маркираните полета на таблицата е
определен от съда, а не от вещото лице.
2. Размерът на лихвите (във връзка с чл. 69, ал. 1 от ЗМДТ) е
съобразен с чл. 17 от Наредба № 5 - Таксата се заплаща на две равни вноски в
следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината в която се дължи.
3. Лихвите са изчислени от съда при съобразяване размера на задълженията
и периодите на плащане, към датата на издаване на АУЗ – 01.12.2022 г., чрез
калкулатор за лихви на Националната агенция за приходите
https://portal.nra.bg/details/interest-calc
Съдът, при така изложените мотиви счита, че оспореният АУЗ е
незаконосъобразен в частта, в която на "Ф+С Агро" ООД за процесния
период са определени задължения за ТБО, както следва по отделни имоти:
За имота в гр. Две могили:
1. за събиране и транспортиране
на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране за разликата
над размера от 651,60 лева;
2. за третиране на
битовите отпадъци в съоръжения и инсталации за разликата над размера от 912,93
лева и
3. за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните
образувания за разликата над размера от 2080,40 лева;
или общо за ТБО за
разликата над размера от 3 644,93 лева.
В частта за дължимите
лихви за забава АУЗ е незаконосъобразен в частта относно дължимата лихва за
2022 г. за разликата над сумата от 134,17 лева.
За имота в с. Чилнов:
1. за събиране и
транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране за разликата над размера от 217,70 лева;
2. за третиране на
битовите отпадъци в съоръжения и инсталации за разликата над размера от 3304,31
лева и
3. за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните
образувания за разликата над размера от 2 648,87 лева;
или общо за ТБО за разликата
над размера от 3 170,38 лева.
В частта за дължимите
лихви за забава АУЗ е незаконосъобразен в частта относно дължимата лихва за
2022 г. за разликата над сумата от 116,70 лева.
В останалата част жалбата е неоснователна и като такава следва да
се отхвърли.
По делото искане за присъждане на разноски е
направено от жалбоподателя. В последното по делото съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателя е представил списък за разноски в
размер на 6 629,80 лева, както следва:
По адм.д. № 153/2022 г. на Административен съд –
Русе
50,00 лева
държавна такса
300,00 лева
депозит за вещо лице
1 340,00 лева възнаграждение за един адвокат
По адм.д. № 11089/2022 г. на Върховния
административен съд
215,00
лева държавна такса
1 400,00 лева
възнаграждение за един адвокат
По адм.д. № 420/2023 г. на Административен съд –
Русе
514,80 лева
депозит за вещо лице
2 810,00 лева възнаграждение за един адвокат
При съобразяване уважената част от иска, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 4 897,25 лева.
За пълнота на изложението, съдът намира за
необходимо да посочи следното: Ответникът не е предявил претенции за присъждане
на разноски. Независимо от това, в Становище с вх. № 5556/12.12.2023 г.
процесуалният представител на жалбоподателя е посочил следното: „Не следва да
се присъждат разноски в претендиралия размер на ответната страна, понеже същата
се представлява и защитава от юрисконсулт, а не от адвокат, и размерът на
възнаграждението следва да се определи от съда, като Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения се прилага само доколкото размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер, определен по реда на
чл.37 от ЗПП.“. Изрично
трябва да се посочи, че производството по съдебно обжалване се развива по реда,
регламентиран в ДОПК. Съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2015
г., в сила от 1.01.2016 г.) На жалбоподателя се присъждат разноските по делото и
възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част
на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от
жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за
всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното
възнаграждение за един адвокат. Така изразеното становище
на жалбоподателя е неоснователно поради специалния ред за определяне на
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд –
Русе, четвърти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт
за установяване на задължения по чл. 107, ал. З от ДОПК № 11-1/ 10.01.2022 г.,
издаден от С.Д.И., на длъжност главен специалист в отдел „Местни данъци и
такси“, Дирекция „Финанси, местни данъци и такси“ при Община Две могили,
потвърден с Решение № 1/22.03.2022 г. на началник отдел МДТ при Община Две
могили в частта, в която на „Ф+С-Агро” ООД, със седалище и адрес на управление
гр. Русе, ул. ’’Борисова” № 52, ет. 5, ЕИК *********, представлявано от С. Я.
С. – управител и съдебен адрес *** са определени задължения за такса битови
отпадъци за периода 2021 г., както следва:
1. За
имот с партиден номер 6804F3871 в гр. Две могили за разликата над размера от 3 644,930
лева до размера на установеното с АУЗ задължение от 16 554,28 лева, както
и по отношение на лихвите за разликата над сумата от 134,17 лева до размера на
установеното с АУЗ задължение от 606,99 лева.
2. За
имот с партиден номер 6804F1152 в с. Чилнов, Община Две могили за разликата над
размера от 3 170,38 лева до размера на установеното с АУЗ задължение от
9 528,90 лева, както и по отношение на лихвите за разликата над сумата от 116,70
лева до размера на установеното с АУЗ задължение от 349,39 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Ф+С-Агро” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. ’’Борисова” №
52, ет. 5, ЕИК *********, представлявано от С. Я. С. – управител и съдебен
адрес *** против Акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. З от ДОПК № 571-1/01.12.2022 г., издаден от С.Д.И.,
на длъжност главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“, Дирекция
„Финанси, местни данъци и такси“ при Община Две могили, потвърден с Решение №
1/21.02.2023 г. на началник отдел МДТ при Община Две могили в останалата част,
в която са определени задължения за такса битови отпадъци за периода 2021 г.,
както следва:
1. За
имот с партиден номер 6804F3871 в гр. Две могили – в размер от 3 644,93
лева и лихви в размер на 134,17 лева.
2. За
имот с партиден номер 6804F1152 в с. Чилнов, Община Две могили – в размер на 3 170,38
лева и лихви в размер на 116,70 лева.
ОСЪЖДА Община Две могили да заплати
„Ф+С-Агро” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. ’’Борисова” №
52, ет. 5, ЕИК *********, представлявано от С. Я. С. – управител и съдебен
адрес *** съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат в общ
размер на 4 897,25 лева (четири хиляди осемстотин деветдесет и седем лева
и двадесет и пет стотинки).
Решението
може да се обжалва по касационен ред пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: