Р Е Ш Е Н И Е № 301
гр.Пещера,
30.04.2014 г.
Пещерският районен съд, в открито
съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и четиринадесета година, в
състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГЕРГАНА КИРОВА
при участието на
секретаря С.Я., като разгледа докладваното от съдия Кирова гражд.дело №
722/2013 г. по описа на Пещерския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Предявен е иск с
правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД от Г.С.Я., ЕГН **********,***, против Н.В.Ф.,
ЕГН **********,***, с искане да бъде осъдена ответницата да заплати сумата от
1000 лева.
Ищецът твърди,
че страните са сключили договор за заем на 26.03.2013 г., при което предоставил
на ответницата сумата от 1000 лева, която заемополучателката Ф. се съгласила да
върне в десетдневен срок след сключване на договора. Ищецът сочи, че е предал
паричната сума в деня на сключване на договора.Твърди се, че нито на падежа,
нито в по-късен момент ответницата не е възстановила дължимата парична сума,
при което и ищецът предявява осъдителния иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД. Моли съда
да уважи предявения иск.
Ответницата Н.Ф.
чрез назначения особен представител оспорва предявения иск. В срока за отговор
е подаден такъв от назначения особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК
с изразено становище за допустимост, но неоснователност на иска. Сочи се, че не
е доказано да е предадена паричната сума, нито е доказано, че ответницата Ф. не
е върнала същата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск.
Пещерският
районен съд, като съобрази изразените от страните становища и като обсъди
представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното :
Съгласно договор
от 26.03.2013 г. Г.С.Я., като заемодател, и Н.В.Ф., като заемател, са
постигнали съгласие да бъдат обвързани от договорно правоотношение, според което
заемодателят предоставил в заем парична сума от 1000 лева, която заемателката
се задължила да върне в срок до десет дни след подписване на договора. Съгласно
чл.2 от договора заемната сума е предадена в брой в деня на подписване на
договора. За връщане на заетата сума заемодателят се задължил да издаде
разписка.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :
За да бъде
уважена искова претенция с правно основание чл.240 от ЗЗД, следва да бъде
доказано, че е сключен договор за заем, да бъде установено, че е предал
заемната сума, а при установяване на тези обстоятелства в тежест на ответната
страна е да докаже, че е върната заетата сума. Съдът приема, че е доказано, че
страните са сключили договор за заем,отчитайки представения по делото писмен
договор, от който се установява, че страните са постигнали съгласие да бъдат
обвързани от заемно правоотношение за предоставяне в заем от ищеца Я. на
ответницата Ф. на парична сума от 1000 лева със срок за връщане десет дни след
сключване на договора за заем. Предвид това,че договорът за заем е реален
договор,за реализиране на фактическия състав не е достатъчно страните да
постигнат съгласие относно уговорените права и задължения, но и следва да бъде
проведено доказване, че е предадена паричната сума. Съдът счита, че се явява
доказано, че ищецът Я. е предоставил в заем сумата от 1000 лева, в която насока
в т.2 от сключения договор изрично е отбелязано, че паричната сума е предадена
в деня на сключване на договора, при което и с оглед това, че договорът е
подписан от двете страни, следва да се приеме, че ответницата Ф. с подписа си е
удостоверила неизгодно за нея обстоятелство, а именно – факта на предаване на
сумата от 1000 лева. Следователно от значение за преценка дали предявеният иск
е основателен е дали ответницата Ф. е върнала заетата парична сума. В хода на
производството не са събрани доказателства ответницата да е върнала сумата от
1000 лева, при което предявеният иск е доказан по основание и размер. Неоснователно
е възражението на ответницата Ф. чрез особения представител, формулирано в
писмения отговор, че ищецът не е доказал договорното неизпълнение на
ответницата, в която насока при съобразяване правилото на чл.154 от ГПК
ответницата следва да проведе доказване, че е изпълнила точно договорното си
задължение, докато ищецът не би могъл да доказва отрицателния факт – на липсата
на дължимото изпълнение. При липсата на доказателства ответницата Ф. да е
върната заетата парична сума от 1000 лева, съдът намира, че предявеният иск е
основателен. Действително чл.4 от договора задължава заемодателя да издаде
разписка за доказване на извършеното плащане, а липсата на такава разписка
означава, че паричната сума не е върната, при което формулираното възражение на
особения представител на ответницата, че разписка не е представена не води до
извод за неоснователност на иска, а напротив означава, че същият е основателен.
Развитите съображения мотивираха съда да приеме, че исковата претенция следва
да бъде уважена изцяло.
При този изход
на делото и като съобрази, че ищецът Я. претендира разноски,за което е
представил списък по чл.80 от ГПК, съдът намира, че следва да бъдат присъдени
разноски в размер от 300 лева.
Водим от
гореизложеното, Пещерският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.В.Ф., ЕГН **********,***, да заплати
на основание чл.240 от ЗЗД на Г.С.Я., ЕГН **********,***, сумата от 1000 (
хиляда ) лева, дължима по договор за заем от 26.03.2013 г., ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 01.08.2013 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н.В.Ф., ЕГН **********,***, да заплати
на основание чл.81 от ГПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК на Г.С.Я., ЕГН **********,***,
сумата от 300 ( триста ) лева – сторени съдебноделоводни разноски и адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :