РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. П., 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20231230101660 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от адв. М. В. М. от
АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в
качеството му на пълномощник на Д. П. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б.,
ул. „Д.“ № 21 и съдебен адресат по делото гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, против
„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Лозенец, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52 - 54, представлявано от всеки двама от
изпълнителните директори заедно Николай Георгиев Спасов, Валентин Ангелов, Лукас
Турса, Александър Чавдаров Димитров.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за
потребителски кредит № ********** от 05.09.2019 г. Съгласно сключения договор
ищецът получил сумата от 4 300 лева, при ГПР от 46,67 %, годишен лихвен процент от
28,49 %, със срок на кредита от 9 месеца. Същият следвало да върне сума в общ размер
на 7 845,20 лева. Съгласно чл. 7.1 от договора ищецът следвало да заплати на
ответното дружество и еднократна такса за оценка на риска в размер на 635,17 лева.
Навежда, че клаузата, с която е уговорено еднократно заплащане на такса за оценка на
риска е нищожна, поради това, че е сключена при неспазване изискванията на ЗПК,
тъй законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Същата противоречала на
разпоредбата на чл. 10а от ЗПК. Твърди, че клаузата на чл. 7. 1 от договора е нищожна
и поради това, че противоречи и на добрите нрави и принципа на съразмерност.
Клаузата била неравноправна и по смисъла на чл. 145, т. 5 от ЗЗП, тъй като
предвидената такса била необосновано висока. Оценката на кредитоспособността на
потребителя е задължение на кредитора преди сключване на договора за кредит и при
отрицателна такава има право да откаже сключването на договор. Позовава се на
Директива 2008/48 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно
договорите за потребителски кредит. Твърди заобикаляне разпоредбата на чл. 33, ал. 1
от ЗПК.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът – "Ти
1
Би Ай Банк" АД, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи за
нейната неоснователност. Твърди, че за сключения между страните договор не са
налице нарушения на предвидените в чл. 22 от ЗПК разпоредби. Твърди, че
начислената такса за оценка на риска в размер на 635,17 лева не е свързана с
"управлението на кредита". В чл. 7. 1 от договора било указано, че таксата е дължима
еднократно и предварително преди сключването на договора. Твърди, че разсроченото
плащане на таксата, което било направено за удобство на клиента, не променяло
момента нейната изискуемост, както и че потребителят заплащал такса за
администриране на кредита всеки месец, а това, че задължение възникнало в началото
на договора се разсрочва във времето. Таксата не била свързана с усвояването на
кредита. Била включена в разходи по кредита, които заедно с ГЛП формират ГПР,
чиито размер не надвишавал максимално определения праг от 5 пъти законна лихва
съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Твърди се, че ищецът е бил надлежно информиран за
този разход съгласно изискванията на ЗПК. Счита сключения между страните договор,
в частта относно уговорената дължима "еднократна такса за оценка на риска", че не
противоречи на добрите нрави и морала.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства - Договор за потребителски кредит от
05.09.2019 г. е видно, че на същата дата е сключен договор за кредит между ищеца и
ответника за предоставяне на първия от последния на заемна сума от 4 300 лв. за срок
до 05.09.2021 г. В чл. 7. 1 от договора е предвидено заплащане на еднократна такса за
оценка на риска от 635,17 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Няма спор по делото, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит и, че в него се съдържа клауза за плащане на еднократна такса за оценка на
риска от 635,17 лв. Съобразно наведените от ищеца възражения за недействителност на
клауза от договора за заем поради нарушение на императивни законови норми, съдът
намира, че характера на постигнатото съгласие и целта на предоставянето на
средствата сочат, че се касае за договор, чийто уговорки подлежат на регулиране от
ЗПК.
В настоящия случай в договора се съдържа клауза за заплащане на такса
еднократна такса за "Оценка на риска" в размер от 635,17 лв., която подлежи на
възстановяване от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния
план. Съдът намира, че тя е уговорена в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2
от ЗПК, забраняваща кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за оценка на риска,
представляват разходи, свързани с усвояване на кредита. Задължение на кредитодателя
е да осъществи преценка за платежоспособността на лицето, в чиято полза се
предоставя за временно и възмездно ползване определен финансов ресурс, като в
противоречие със закона е да се възлага в тежест на длъжника такса за оценка на
платежоспособността му, т. е. да му се вменява да изпълнява задължението на
кредитора за своя сметка. Осъществяването й е в полза на кредитодателя, който въз
основа на оценката взима информирано решение за кредитиране на длъжника на
основание платежоспособността му към момента на постигане на съгласие между
страните.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е императивна и нарушаването и сочи
наличие на основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 21 от ЗПК за обявяване на
нейната недействителност.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лв. Тъй като същият
е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата на адв. М. М. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
2
1 от 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, следва да се
определи възнаграждение в размер от 480 лв. с вкл. ДДС, тъй като адв. М. от АК - П. е
регистриран по ДДС, за което са представени и надлежни доказателства, а именно:
удостоверение за регистрация по ДДС.
На ответника разноски не се дължат.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за "заплащане на еднократна такса за оценка на
риска в размер от 635,17 лева", обективирана в чл. 7. 1 в Договор за паричен кредит №
********** от 05.09.2019 г., сключен между Д. П. И., ЕГН: **********, с постоянен
адрес с. Б., общ. П., ул. „Д.“ № 21 и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52 -
54, представлявано от всеки двама от изпълнителните директори заедно Николай
Георгиев Спасов, Валентин Ангелов, Лукас Турса, Александър Чавдаров Димитров,
като противоречаща на разпоредбите на чл. 10а, чл. 21, ал. 1 и чл. 33 от ЗПК, както
и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52 - 54, представлявано от
всеки двама от изпълнителните директори заедно Николай Георгиев Спасов, Валентин
Ангелов, Лукас Турса, Александър Чавдаров Димитров, да заплати на Д. П. И., ЕГН:
**********, с постоянен адрес с. Б., общ. П., ул. „Д.“ № 21, сумата от 50 (петдесет)
лева, сторени разноски в производството.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ
Банк“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Лозенец, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52 - 54, представлявано от всеки двама от
изпълнителните директори заедно Николай Георгиев Спасов, Валентин Ангелов, Лукас
Турса, Александър Чавдаров Димитров, да заплати на адвокат М. М. АК-П., с адрес на
кантора и съдебен адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, сумата от 480
(четиристотин и осемдесет) лева с вкл. ДДС, за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3