№ 27
гр. Варна, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело №
20213100100577 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са oбективно и субективно кумулативно съединени искове от Г. П. И.
против И. М. П., К. Й. П., М. И. М.а и С. Д. Д. както следва:
1. Искове против И. М. П. и М. И. М.а за прогласяване нищожността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот – жилище с ид.****.****.***.** по
Кадастралната карта на гр.Варна находящо се в гр.Варна, ул.“А.П.“ № 14 със застроена
площ от 135 кв.м., ведно с всички избени помещения под този етаж, включително две
сутеренни стаи, както и съответните ид.части от общите части на сградата и от
правото на строеж, заедно с 95/519 ид.части от ПИ с ид.***.***.*.** по Кадастралната
карта на гр.Варна, обективирана в нот.акт № 170, том 2, рег.№ 6184, дело № 303/2010г.
за по ¼ ид.част от имота спрямо всеки от двамата ответници, 1) на основание чл.26,
ал.1, предл.1 от ЗЗД поради противоречие със закона изразяващо се в неплащане на
посочената в нот.акт продажна цена от 50 000 лева и евентуални от тях искове 2) с
правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
същата сделка поради накърняване на добрите нрави поради нееквивалентност на
престациите, тъй като имотът е продаден на занижена цена в сравнение с
действителните пазарни цени и 3) с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за
прогласяване на нищожността на сделката поради липса на съгласие от
продавача, тъй като същата е страдала трайно от душевна болест, която и е пречела да
формира воля и да разбира и ръководи действията си разумно.
2. Искове против И. М. П. и С. Д. Д. за прогласяване нищожността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот – ПИ с ид.****.****.*** по Кадастралната карта
1
на гр.Варна, Вилна зона, ул.“28-ма“ с площ от 691 кв.м., ведно с построената в имота
двуетажна вилна сграда, ведно с 3 избени помещения, с ид.****.****.***.1 с площ от
27 кв.м., с ид.****.****.***.2 от площ от 7 кв.м. и с ид.****.****.***.3 с площ от 18
кв.м., обективирани с нот.акт № 70, том 4, рег.№ 7755, дело № 665/2010г. за по ¼
ид.част от имота спрямо всеки от двамата ответници, 1) на основание чл.26, ал.1,
предл.1 от ЗЗД поради противоречие със закона изразяващо се в неплащане на
посочената в нот.акт продажна цена от 54612,70 лева и евентуални от тях искове 2) с
правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
същата сделка поради накърняване на добрите нрави поради нееквивалентност на
престациите, тъй като имотът е продаден на занижена цена в сравнение с
действителните пазарни цени и 3) с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за
прогласяване на нищожността на сделката поради липса на съгласие от
продавача, тъй като същата е страдала трайно от душевна болест, която и е пречела да
формира воля и да разбира и ръководи действията си разумно.
3. Искове против И. М. П. и К. Й. П. за прогласяване нищожността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот –2735 кв.м. ид.части от Вилно място цялото с
площ от 3735 кв.м., находящо се в гр.Варна, ж.к.“Бриз-юг“ съставляващо имот с
ид.****.***.*** по КК на гр.Варна с площ от 879 кв.м. и имот с ид.***.***.** по КК
на гр.Варна с площ от 1003 кв.м./с пл.№ 2262 по плана на комплекса/, ведно с
построената в него вилна сграда с ид.***.***.**.1 с площ от 150 кв.м. и стопански
постройки, обективирана в нот.акт № 151, том 3, рег.№ 5253, дело № 532/2002г. за по
1/4 ид.част от имота спрямо всеки от двамата ответници 1) на основание чл.26, ал.1,
предл.1 от ЗЗД поради противоречие със закона изразяващо се в неплащане на
посочената в нот.акт продажна цена от 65307,10 лева и евентуални от тях искове 2) с
правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
същата сделка поради накърняване на добрите нрави поради нееквивалентност на
престациите, тъй като имотът е продаден на занижена цена в сравнение с
действителните пазарни цени и 3) с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за
прогласяване на нищожността на сделката поради липса на съгласие от
продавача, тъй като същата е страдала трайно от душевна болест, която и е пречела да
формира воля и да разбира и ръководи действията си разумно.
4. Кумулативно съединен с исковете за нищожност на сделките по нот.акт №
170/2010г., нот.акт № 70/2010г. и нот.акт № 151/2002г. иск против И. М. П. с правно
основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на саморъчно
завещание на Б.А. от 26.03.2014г. поради липса на предмет, предвид изчерпване на
имуществото й с цитираните разпоредителни сделки, както и предявен в условията на
евентуалност от него иск с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН за унищожаемост
на завещанието от 26.03.2014г., поради това че към датата на съставянето му завещателката
Б.А. поради влошеното си психично съС.ие не е била в съС.ие да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи.
2
В исковата и уточняващата молби ищцата Г. П. И. твърди, че е наследник на съпруга
си С.М. И.ов, който пък е наследник по закон на сестра си Б.М. И. – родена на 06.03.1928г. и
починала на 09.11.2014г. Излага, че Б. е била дадена от биологичните си родители за
отглеждане в семейството на леля си /С.А. и Б.А./ с цел наследяването им, поради което е
носила имената Б.Б.А.. Твърди, че С. И.ов е бил единственият наследник на Б.А., а след
смъртта му такива са станали ищцата и синът й Р. И.ов. На това основание заявява права по
отношение на ½ ид.част от наследството на наследодателката А..
Излага, че приживе Б.А. е притежавала недвижими имоти в гр.Варна – 1) жилище с
ид.****.****.***.** по Кадастралната карта на гр.Варна находящо се в гр.Варна, ул.“А.П.“
№ 14 със застроена площ от 135 кв.м. ведно с всички избени помещения под този етаж,
включително две сутеренни стаи, както и съответните ид.части от общите части на сградата
и от правото на строеж, заедно с 95/519 ид.части от ПИ с ид.***.***.*.** по Кадастралната
карта на гр.Варна; 2) ПИ с ид.****.****.*** по Кадастралната карта на гр.Варна, Вилна
зона, ул.“28-ма“ с площ от 691 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна вилна сграда,
ведно с 3 избени помещения, с ид.****.****.***.1 с площ от 27 кв.м., с ид.****.****.***.2
от площ от 7 кв.м. и с ид.****.****.***.3 с площ от 18 кв.м. и 3) недвижим имот Вилно
място цялото с площ от 3735 кв.м., находящо се в гр.Варна, ж.к.“Бриз-юг“ съставляващо
имот с ид.****.***.*** по КК на гр.Варна с площ от 879 кв.м. и имот с ид.***.***.** по КК
на гр.Варна с площ от 1003 кв.м./с пл.№ 2262 по плана на комплекса/, ведно с построената в
него вилна сграда с ид.***.***.**.1 с площ от 150 кв.м. и стопански постройки, с които се е
разпоредила в полза на ответниците по делото, както следва: С първия имот се е
разпоредила с нот.акт за покупко-продажба № 170, том 2, рег.№ 6184, дело № 303/2010г. в
полза на И. М. П. и М. И. М.а; С втория имот се е разпоредила с нот.акт за покупко-
продажба № 70, том 4, рег.№ 7755, дело № 665/2010г. в полза на И. М. П. и С. Д. Д., а с
третия имот – с нот.акт за покупко-продажба № 151, том 3, рег.№ 5253, дело № 532/2002г. в
полза на И. М. П. и К. Й. П..
Ищцата твърди, че Б.А. не е получила пари за продадените имоти от купувачите,
поради което счита, че и трите сделки, с които са продадени на ответниците са нищожни
поради противоречие със закона, а в евентуалност поради противоречие с добрите нрави,
тъй като договорената продажна цена за всеки от тях е значително занижена в сравнение с
пазарната цена на имотите и следователно е налице нееквивалентност на престациите. Пак е
условията на евентуалност твърди, че сделките са сключени при липса на съгласие от страна
на продавачката Б.А., тъй като същата е страдала трайно от душевна болест, която и е
пречела да формира воля и да разбира и ръководи действията си разумно. На посочените
основания предявява искове за прогласяване нищожността на трите сделки касателно ½
ид.част от разпоредените имоти съобразно наследствените й права.
Отделно от това посочва, че ответникът И. П. разполага със саморъчно завещание от
Б.А. съставено на 26.03.2014г., след разпоредителните сделки, с които тя се разпорежда в
негова полза с имуществото си. Счита, че завещанието е нищожно поради липса на предмет,
тъй като към датата на съставянето му завещателката А. вече не се е легитимирала като
3
собственик на завещаните имоти, тъй като вече се е била разпоредила с тях и предявява иск
за прогласяване на нищожността. В условията на евентуалност от него, предявява иск за
унищожаемост на завещанието от 26.03.2014г., поради това че към датата на съставянето му
завещателката Б.А. поради влошеното си психично съС.ие не е била в съС.ие да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника С. Д. Д., в
който чрез процесуалния си представител заявява становище за недопустимост и
неоснователност на предявената срещу нея искова претенция. Не оспорва твърденията на
ищцата Г. И., че е наследник на съпруга си С. И.ов, който е биологичен брат на Б.А., но
твърди че същата е била осиновена при условията на пълно осиновяване от Б. и С.А. с
определение на ВОС, публикувано в бр.131 от 10.09.1928г. на Държавен вестник, с което е
прекъсната правната връзка с роднините й по произход. На това основание излага, че
ищцата не е процесуално и материално правно легитимирана по исковете, тъй като нейният
съпруг С. И.ов е загубил качеството наследник на Б.А., предвид нейното осиновяване.
Оспорва иска за нищожност на сделката по нот.акт № 70/2010г., с която
ответницата С. Д. получава собственост поради противоречие със закона, като твърди, че тя
е платила дължимата от нея продажна цена за имота, за удостоверяване на което твърди, че
продавачката е издала писмен документ.
Оспорва иска за нищожност на сделката поради противоречието й с добрите нрави,
като твърди че дори да е налице нееквивалентност на престациите, то това е следствие на
С.та на договаряне между страните. Отделно от това посочва, че с нот.акт Б.А. си е запазила
правото на ползване на имота, поради което и продажната цена е редуцирана.
Твърди общо, че всички искове насочени срещу С. Д., с които се оспорва
собствеността й са погасени по давност.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците И. М. П., К.
Й. П. и М. И. М.а, чрез процесуалния им представител.
Излагат аналогични на възраженията на ответницата С. Д. такива за липса на
активна процесуална и материалноправна легитимация на ищцат Г. И. поради това, че
нейният наследодател и съпруг – С.М. И.ов е загубил качеството си на наследник по закон
на сестра си Б.А. от момента на нейното осиновяване от Б. и С.А. през 1928г.
Излагат, че приживе Б.А. е разпознала в лицето на И. П. и семейството му хора, на
които може да разчита за старините си, поради което на 26.03.2014г. съставя в негова полза
саморъчно завещание, с което заявява волята си след смъртта й цялото й имущество да
премине в полза на И. П.. Посочват, че завещанието е обявено с Протокол от 31.05.2016г.от
нотариус П.П. и е заявено за вписване под № 155/01.06.2016г.
Твърдят, че предявените срещу тях искове – за нищожност на сделките по нот.акт №
151/2002г. и по нот.акт № 170/2010г. и за нищожност, а в евентуалност за унищожаемост на
завещанието от 26.03.2014г. са погасени по давност.
Оспорват и исковете за нищожност и в евентуалност за унищожаемост на
4
завещанието от 26.03.2014г. като твърдят, че същото е имало предмет и това са
притежавните от завещателката към този момент 1000 кв.м. ид.части от имота - Вилно място
цялото с площ от 3735 кв.м., находящо се в гр.Варна, ж.к.“Бриз-юг“, ведно с построената в
него вилна сграда и стопански постройки, а също ид.части от имота на ул.“П.“ № 16, както и
множество движими вещи, луксозни предмети, произведения на изкуството и др. По
отношение на евентуалния иск за унищожаемост на завещанието прави възражение за
погасяването му по давност с изтичане на 3 години след смъртта на завещателката
/09.11.2014г./., а отделно от това твърди, че Б.А. е била в пълна психична и умствена
годност, поради което завещателното й разпореждане не е унищожаемо на основание чл.43,
ал.1 от ЗН.
Ответниците К. П., М. М.а и И. П. оспорват предявените срещу тях искове за
нищожност на сделките по нот.акт № 151/2002г. и по нот.акт № 170/2010г. поради
противоречие със закона, като твърдят, че дължимата продажна цена за имотите е заплатена
на продавачката, което обстоятелство е удостоверено в нот.актове, а също и в нарочно
издадени от нея декларации за действителността на уговорките и реалността на
извършените плащания.
Оспорват исковете за нищожност на сделките поради противоречието им с добрите
нрави, като твърдят че дори да е налице нееквивалентност на престациите, то това е
следствие на С.та на договаряне между страните. Отделно от това посочват, че с нот.акт Б.А.
си е запазила правото на ползване на имотите, поради което и продажната цена е
редуцирана.
В съдебно заседание ищецът – Г. П. И., чрез процесуалния си представител
поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Претендира за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски и за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 от ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение.
Ответниците – И. П., К. П., М. И. и С. Д., чрез процесуалния си представител
оспорват предявените срещу тях искове и молят да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Прави възражение по искането на пълномощника на ищеца за присъждане на
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв., поради това че ищцата разполага със средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представеното удостоверение за наследници издадено от Община Варна на
21.03.2017г., Г. П. И. е наследник – съпруга на С.М. И.ов, починал на 17.03.2017г.
Родителите на С.М. И.ов, видно от удостоверение за раждане /л.65/ са Р. С.ова и М. И.ов.
Видно от удостоверение за наследници издадено от Община Варна на 21.01.2021г.
5
/л.43-45/, Р. С.ова С. е посочена като наследник -леля /сестра на майката/ на Б.Б.А..
Видно от представените удостоверения за наследници издадени от Община Варна на
02.06.1992г. /л.159,160/, Б.Б.А. е посочена като наследник /дъщеря/ на Б. И.ов А.ски и на С.
С.ова А.. Последните са били съпрузи.
Представено е извлечение от регистъра на ражданията /л.66/, в който за 06.03.1928г. е
отразено раждане на дете Б. от родители М. И.ов и Р. С.ова. Тези имена на родители са
посочени и в свидетелството за свето кръщение на Б. М.ва С. на 23.09.1928г. издадено на
21.06.2021г. въз основа на църковния регистър за 1921-1931г. /л.64/.
В Държавен вестник на Царство България бр.131 от 10.09.1928г. /л.162/ е
публикувано извлечение от Определение № 5900 на Варненския окръжен съд, с което на
24.08.1928г. по гр.д.№ 856/1928г. е допуснато осиновяването на Б. М.И. от гр.Варна от Б.
Ив. А. и С. Б.А. от същия град. Видно от представените преписи от акт за смърт /л.158/. Б.
И.ов А.ски е починал на 17.04.1965г., а С. С.ова А. – на 28.07.1967г.
От представеният препис извлечение от акт за смърт /л.161/, Б.Б.А. е починала на
09.11.2014г. Същата е имала семейно положение – неомъжена, без данни за деца, видно от
удостоверение издадено от Община Варна на 09.12.2015г. /л.186/.
Видно от представеният нот.акт № 170, том 2, рег.№ 6184, дело № 303/2010г., Б.Б.А.,
чрез пълномощника си И. М. П. е продала на М. И. М.а и И. М. П. собствения си имот -
жилище с ид.****.****.***.** по Кадастралната карта на гр.Варна находящо се в гр.Варна,
ул.“А.П.“ № 14 със застроена площ от 135 кв.м. ведно с всички избени помещения под този
етаж, включително две сутеренни стаи, както и съответните ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж, заедно с 95/519 ид.части от ПИ с ид.***.***.*.** по
Кадастралната карта на гр.Варна като си е запазила вещното право на ползване на имота за
сумата от 50 000 лева изплатена от купувачите на продавача преди подписване на договора.
Представена е разписка издадена от Б.А. /л.169/, в която е декларирала, че на
25.10.2010г. е получила от И. М. П. и М. И. М.а сумата от 50000 лева за продажбата на
имота в гр.Варна, ул.“А.П.“ № 14.
С нот.акт № 70, том 4, рег.№ 7755, дело № 665/2010г. Б.Б.А., чрез пълномощника си
И. М. П. е продала на С. Д. Д. и И. М. П. по ½ ид.част от ПИ с ид.****.****.*** по
Кадастралната карта на гр.Варна, Вилна зона, ул.“28-ма“ с площ от 691 кв.м., ведно с
построената в имота двуетажна вилна сграда, ведно с 3 избени помещения, с
ид.****.****.***.1 с площ от 27 кв.м., с ид.****.****.***.2 от площ от 7 кв.м. и с
ид.****.****.***.3 с площ от 18 кв.м., като продавачката си е запазила правото на
пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота за сумата от 54612,70 лева.
Представена е разписка издадена от Б.А. /л.144/, в която е декларирала, че на
25.10.2010г. е получила от С. Д. Д. и И. М. П. сумата от 54612,70 лева за продажбата на
имота в гр.Варна, Вилна зона, ул.“28-ма“.
С нот.акт № 151, том 3, рег.№ 5253, дело № 532/2002г. Б.Б.А. е продала на И. М. П.
собствения си недвижим имот придобит по реституция и делба, а именно 2735 кв.м.
6
ид.части от Вилно място цялото с площ от 3735 кв.м., находящо се в гр.Варна, ж.к.“Бриз-юг“
съставляващо имот с пл.№ 2262 по плана на комплекса, ведно с построената в него вила и
стопански сгради за сумата от 65307,10 лева, която сума е изплатена напълно от купувача на
продавачката. Посочено е, че последната си е запазила правото на пожизнено безвъзмездно
ползване върху продавания имот.
Представено е саморъчно завещание от 26.03.2014г. на Б.Б.А., с което същата е
завещала на И. М. П., ЕГН ********** цялото си имущество. Завещанието е обявено по
искане на И. М. П. с протокол съставен на 31.05.2016г. от нотариус П.П. с район на
действие РС-Варна /л.179/.
По делото е проведена Съдебно-оценителна експертиза поддържана в съдебно
заседание от вещото лице С. Г., от чието заключение се установява, че пазарната стойност на
имота в ж.к.“Бриз-Юг“ по нот.акт № 151/26.08.2002г. към 26.08.202г. при отчитане на
запазеното право на ползване на прехвърлителката е в размер на 188 752 лева; Пазарната
стойност на имота във Вилна зона на гр.Варна, ул.“28-ма“ по нот.акт № 70/25.10.2010г. към
25.10.2010г. при отчитане на запазеното право на ползване на прехвърлителката е в размер
на 198 908 лева; Пазарната стойност на имота в гр.Варна, ул.“П.“ № 14 по нот.акт №
170/25.10.2010г. към 25.10.2010г. при отчитане на запазеното право на ползване на
прехвърлителката е в размер на 249 205 лева.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите М.Ц.К.-Б., Р. С.ов И.ов и Д.Р.Ц.. Същите, ведно със събраните по делото
писмени доказателства, са ценени от вещото лице по проведената Съдебно-психиатрична
експертиза по въпросите относно психичното здраве на Б.А. в периода от 2002г. до смъртта
й през 2014г.
В заключението по СПЕ и в отговори на поставени въпроси в съдебно заседание
вещoто лице С. В. посочва, че не се установява Б.А. да е страдала от заболяване, което да
нарушава нейните базисни психични годности правилно да възприема заобикалящата я
действителност, да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи,
както и да взема годни и правилни решения в периода след 2002г. включително към 2010г. и
към 2014г. Посочва, че не е налице каквато и да било медицинска документация, на база на
която да се обоснове извод за наличие на психиатрично заболяване на Б.А., което да
затруднява или ограничава способността и да взема правилни и разумни решения относно
себе си, здравето си и имуществото си.
Предвид така установеното от фактическа обстановка, съдът прави следните изводи
от правна страна:
Въпросът за допустимостта на предявените от Г. П. И. искове е бил предмет на
обсъждане от Апелативен съд –Варна и ВКС във връзка с провеждания инстанционен
контрол на първоначално постановеното прекратително определение по настоящото дело
/Определение № 1513/27.04.2021г./. И двете по-горестоящи инстанции са приели, че
процесуалната легимимация на ищцата като носител на правото на иск зависи от твърдяното
7
от нея качество наследник на съпруга си С.М., а той – като наследник на Б.А.. Посочено е,
че тези въпроси следва да бъдат решение преюдициално за произнасянето по предявените
искове за недействителност на сделки, като е указано че за допустимостта на исковете съдът
следи служебно във всеки етап на производството до постановяване на съдебното решение.
Ищцата Г. И. извежда процесуалната си легитимация от твърденията си за това, че
нейният съпруг С. И.ов М., починал на 17.03.2017г. е бил роден брат на Б.А. /двамата са
имали общи родители М. И.ов и Р. С.ова С./, респективно е бил нейн единствен наследник
по закон.
Установява се от събраните по делото доказателства, че действително Б.Б.А. /с
рождени имена Б. М.ва С./ е родена на 06.03.1928г. с родители М. И.ов С. – баща и Р. С.ова
С. –майка, които са родителите и на съпругът на ищцата С. И.ов М.. Т.е двамата са
биологични брат и сестра.
Б. е била дадена за осиновяване от рождените си родители и осиновена на
24.08.1928г. от сестрата на майката С. Б.А. и съпругът й Б. Ив. А.ски. Процедурата по
осиновяването е извършена по действащия към този момент Закон за припознаване на
незаконнородените деца, за узаконението им и осиновяването /обн.ДВ, бр.9/1890г., отм.
1940г./ – осиновяването е от съпрузи и е обнародвано определението на съда, с което е
допуснато осиновяването в Държавен вестник. Цитираният закон, както и следващият -
Закон за извънбрачните деца и осиновяването /обн.ДВ, бр.267/40г., отм.1949г./ уреждат
единствено действащия към този момент законов режим – този на непълното осиновяване,
при което се запазват правата и задълженията между осиновения и неговото родно
семейство, не се създават правоотношения с роднините на осиновителя, а се създават
правни връзки само между осиновения и осиновителя. По аналогичен начин се урежда
института на осиновяването и в Закон за лицата и семейството /обн.ДВ, бр.182/49г./, в
редакцията на чл.81, ал.3, действала до изменението в ДВ, бр.50/23.06.1961г. С изменението
на чл.81 от ЗЛС през 1961г. е въведен за първи път режим на пълно осиновяване, при което
осиновеният е приравнен изцяло към родно дете в семейния кръг на осиновителя, като
правоотношенията между осиновения и низходящите му и роднините по произход са
прекратени. Този законов режим е приложим както за бъдещите осиновявания извършвани
след влизането на изменението в сила, така и за заварените осиновявания, т.е налице е
автоматично превръщане на осиновяването от непълно в пълно, без оглед на волята на
лицата. „Заварените осиновявания“, съгласно непротиворечивата практика на ВКС са тези,
които не са били прекратени от съда и по които и осиновителя и осиновеният са живи
/Решение № 19/16.01.1992г. по гр.д.№ 1134/1991г. на ВС, I г.о.; Решение №
1154/22.01.2009г. по гр.д.№ 4755/2007г. на ВКС; Решение № 481/06.12.2012г. по гр.д.№
1108/2011г. на ВКС, I г.о.
В случая осиновяването на Б. А. от 1928г. се явява заварено, доколкото към 1961г. не
е било прекратено, а осиновения и осиновителите са били живи /осиновителката С. А.
почива през 1967г. а съпругът й Б.А.ски почива 1965г./. Същото след изменението на чл.81
от ЗЛС от 1961г. се е трансформирало в пълно, при което правоотношенията между
8
осиновения и роднините му по произход са прекратени. Следователно твърденията на
ищцата, че починалият й съпруг С.М. И.ов е брат на Б.А. и нейн наследник по закон от
трети ред /чл.8, ал.1 от ЗН/ са неоснователни. Същият, при зачитане на последиците на
пълното осиновяване на Б.А. се явява нейн първи братовчед и наследник от четвърта
степен. Такъв към датата на смъртта й през 2017г., видно от представеното удостоверение за
наследници, е и Д.А. А.ски също нейн първи братовчед, за който няма данни да е починал
/син на чичото на Б. - А. И.ов А.ски/. Двамата /С. И.ов и Д. А.ски/ са от еднаква степен на
родство, поради което наследяват по равно, т.е по ½ ид.част. След смъртта на С.М. И.ов на
17.03.2017г. е наследен от своята съпруга – ищцата Г. И. и синът си Р. С.ов И.ов. Двамата
съгласно чл.5 и чл.9, ал.1 от ЗН се легитимират като наследници на по ¼ ид част от
наследството на Б.А.. Другата ½ от наследството принадлежи на Д.А. А.ски.
На това основание съдът приема, че по линия наследяване по закон ищцата Г. И. би
била процесуално легитимирана да предяви искове за недействителност на сделките
извършени от Б.А. до собствената си ¼ ид.част от имуществото разпоредено с тях, което е
получила по наследяване от съпруга си.
В случая обаче въпросът за качеството на ищцата като наследник по закон на Б.А. се
поставя в зависимост от действителността на завещателното разпореждане извършено от
наследодателката А. в полза на ответника И. П. на 26.03.2014г. Това е така, тъй като, ако
завещателното разпореждане е действително, то единствен легитимиран наследник на Б.А.
би бил наследникът по завещание /чл.16 ЗН/ И. П., който ще изключи правата на
евентуалните наследниците по закон. По тази причина съдът намира, че следва да разгледа
по същество първо кумулативно съединените с исковете за нищожност на сделките по
нот.акт № 170/2010г., нот.акт № 70/2010г. и нот.акт № 151/2002г. искове за
недействителност на завещателното разпореждане на наследодателката А. извършено на
26.03.2014г. в полза на ответника И. П.. По този начин ще се разреши преюдициалния
въпрос за конкуриращите се права на наследниците по закон и тези на наследника по
завещание.
Завещанието от 26.03.2014г. е универсално и с него е извършено разпореждане с
цялото притежавано от Б.А. имущество в полза на И. П.. Същото се атакува като нищожно с
предявеният от ищцата иск по чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД поради липса на предмет, предвид
изчерпване на имуществото на наследодателката след извършване на разпоредителните
сделки с нот.акт № 170/2010г., нот.акт № 70/2010г. и с нот.акт № 151/2002г.
Съдът намира, че така предявеният иск е неоснователен. Безспорно приживе А. се е
разпоредила чрез сделките посочени по-горе с някой от притежавани от нея недвижими
имоти. Същата обаче е останала собственик на ид.части от имот – апартамент на втори етаж
над партера, застроен на 187 кв.м., изграден в сграда с идентификатор ****.***.***.*,
находяща се в гр. Варна Варна, ул. „А. П.“ № 16, който е бил предмет на съдебна делба
между наследниците й по гр.д.№ 73/2017г. по описа на ВРС, а също и на движимите и
личните й вещи находящи се в имота, в който е живяла до смъртта си на ул.“А.П.“ № 14 в
гр.Варна. Следователно към датата на съставяне на атакуваното завещание – 26.03.2014г.
9
завещателката е притежавала имущество, с което е могла да се разпореди в полза на
ответника П., което означава че едностранното разпореждане не е лишено от предмет.
Вторият, предявен в условията на евентуалност, иск касателно завещанието е с
правно основание чл.43, ал., б.“а“ от ЗН, а именно за унищожаемостта му поради това, че
към датата на съставянето му завещателката Б.А. не е била способна да завещава бидейки
във влошено психично съС.ие, в невъзможност да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи.
Способността за завещаване е регламентирана в чл.13 от ЗН и същата изисква
завещателят да е лице навършило 18 години, което не е поставено под пълно запрещение
поради слабоумие и е способно да действа разумно. В случая доколкото ищцата не твърди
приживе Б.А. да е била поставяна под запрещение, то следва да се приеме, че основното
оспорване е досежно способността й да действа разумно, т.е да разбира и ръководи
действията си, която е била нарушена в следствие на някаква друга причина извън онези
даващи основание за поставяне на лицето под пълно запрещение, а именно: въздействие на
упойващи вещества, интоксикация, съС.ия съпътствани от продължителна силна болка и
други подобни. Съвкупният анализ на ангажираните по делото доказателства налагат извод,
че към датата на съставяне на саморъчното завещание /26.03.2014г./ Б.А. е била в съС.ие да
възприема и разбира правилно фактите от ежедневието, да съзнава последиците от своите
постъпки и правни действия. От заключението на проведената Съдебно-психиатрична
експертиза се установи, че завещателката не е страдала от психично или друго заболяване,
което да е накърнило базовите й психични годности, нито пък има данни за доказано
дементно съС.ие. В този смисъл са и ангажираните гласни доказателства, които в
съвкупността си очертават картина, в която Б.А. е била в съС.ие да проведе разумен
разговор, съумявала е, въпреки възрастта си, да диференцира подхода си при общуване с
близки и роднини. Не се установи А. да е страдала от сериозни физическите заболявания
извън обичайните за лица в по-напреднала възраст, нито да е употребявала медикаменти,
които да са се отразили на способността й да разсъждава, да контролира и насочва
действията си в желаната от нея насока. Горното формира и извода на съда, че към датата на
съставяне на саморъчното завещание Б.А. е била напълно способна да завещава, поради
което съставеният от нея универсален завещателен акт не е недействителен /унищожаем/ на
посоченото основание. Искът с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Изложеното по-горе налага извод, че завещателното разпореждане съставено в полза
на И. П. на 26.03.2014г. е действителен разпоредителен акт на Б.А., породил действие към
момента на смъртта й на 09.11.2014г. Същият легитимира ответника П. като единствен
наследник /по завещание/ на А. изключвайки кръга на наследниците й по закон. Те
междупрочем не биха били легитимитани да предявяват и искове за възстановяване на
запазена част от наследството по чл.30 от ЗН, тъй като не попадат в кръга по чл.28 от ЗН –
низходящи, родители или съпруг на завещателя.
На това основание съдът приема, че при зачитане на последиците на завещателното
10
разпореждане, ищцата Г. И. не е процесуално легитимирана да предяви останалите искове за
недействителност на сделките обективирани в нот.акт № 170/2010г., нот.акт № 70/2010г. и
нот.акт № 151/2002г., тъй като няма качеството наследник по закон на Б.А. и дори
положителното произнасяне по тях няма да се отрази на правната й сфера. Това е така, тъй
като правата по успешно оспорените сделки биха били придобити от наследника по
завещание – И. П..
Съдът следи за допустимостта на предявените искове през цялото развитие на
производството, поради което и съобразно изложеното по-горе приема, че ищцата Г. И. не е
процесуално легитимирана и следователно лишена от правен интерес от предявяването на
исковете по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД и евентуалните от него искове по чл.26, ал.1, предл.3
и по чл.26, ал.2 от ЗЗД против ответниците И. П. и М. М.а касателно сделката обективирана
в нот.акт № 170, том 2, рег.№ 6184, дело № 303/2010г.; от аналогичните като основание
искове предявени против И. П. и С. Д. касателно сделката обективирани с нот.акт № 70, том
4, рег.№ 7755, дело № 665/2010г. и против И. П. и К. П. касателно сделката обективирана в
нот.акт № 151, том 3, рег.№ 5253, дело № 532/2002г. Производството по тях следва да бъде
прекратено, тъй като не са налице предпоставки за произнасяне по същество на същите.
Всяка от страните е направила искане за присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски. Съобразно изхода на спора такива се следват на ответниците. Съдът
намира, че съобразно броя на предявените срещу И. П. искове /4 главни и 7 в евентуалност/,
както и тяхната факрическа сложност заплатеното от него възнаграждение в размер на 7895
лева не е прекомерно и следва да бъде присъдено в негова полза, ведно със заплатеният
депозит за проведената СПЕ в размер на 404,35 лева. Ответникът К. П. е заплатила
адвокатско възнаграждение в размер на 6351,24 лева, което следва да и се присъди изцяло,
доколкото не се явява прекомерно, при минимален размер на същото съобразно чл.7, ал.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение в размер над 7000 лева.
Ответникът С. Д. е претендирала за присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно
представеният списък по чл.80 от ГПК в размер на 6600 лева. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение съобразно цената на предявеният срещу нея главен иск е в
размер на 1922,82 лева /по Наредба 1/2004г./, поради което съобразно направеното
възражение за прекомерност, същото следва да бъде намалено до сумата от 2000 лева.
Посочените съдебно-деловодни разноски и адвокатски възнаграждения следва да бъдат
възложени в тежест на ищеца, на основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. П. И., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“А.П.“
№ 16 искове против И. М. П., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“А.П.“ № 14, ет.1, както
следва: главен иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на саморъчно завещание на Б.А. съставено в полза на ответника на
11
26.03.2014г. поради липса на предмет, предвид изчерпване на имуществото на
завещателката и предявен в условията на евентуалност от него иск с правно основание
чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН за унищожаемост на завещанието от 26.03.2014г., поради това че
към датата на съставянето му завещателката Б.А. не е била способна да завещава и да
разбира свойството и значението на постъпките си поради влошеното си психично съС.ие.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявените от Г. П. И., ЕГН
********** с адрес: гр.Варна, ул.“А.П.“ № 16 ПРОТИВ И. М. П., ЕГН ********** с адрес:
гр.Варна, ул.“А.П.“ № 14, ет.1 и М. И. М.а, ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“А.П.“ №
14, ет.1 искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим
имот – жилище с ид.****.****.***.** по Кадастралната карта на гр.Варна находящо се в
гр.Варна, ул.“А.П.“ № 14 със застроена площ от 135 кв.м., ведно с всички избени помещения
под този етаж, включително две сутеренни стаи, както и съответните ид.части от общите
части на сградата и от правото на строеж, заедно с 95/519 ид.части от ПИ с ид.***.***.*.**
по Кадастралната карта на гр.Варна, обективирана в нот.акт № 170, том 2, рег.№ 6184, дело
№ 303/2010г. за по ¼ ид.част от имота спрямо всеки от двамата ответници, 1) на основание
чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД поради противоречие със закона изразяващо се в неплащане
на посочената в нот.акт продажна цена от 50 000 лева и евентуални от тях искове 2) с
правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на същата
сделка поради накърняване на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите,
тъй като имотът е продаден на занижена цена в сравнение с действителните пазарни цени и
3) с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на сделката
поради липса на съгласие от продавача , тъй като същата е страдала трайно от душевна
болест, която и е пречела да формира воля и да разбира и ръководи действията си разумно;
ПРОТИВ И. М. П., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“А.П.“ № 14, ет.1 и С. Д. Д., ЕГН
********** с адрес: гр.Варна, кв.Ч., бл.**, вх.*, ет.*, ап.** искове за прогласяване
нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот – ПИ с ид.****.****.***
по Кадастралната карта на гр.Варна, Вилна зона, ул.“28-ма“ с площ от 691 кв.м., ведно с
построената в имота двуетажна вилна сграда, ведно с 3 избени помещения, с
ид.****.****.***.1 с площ от 27 кв.м., с ид.****.****.***.2 от площ от 7 кв.м. и с
ид.****.****.***.3 с площ от 18 кв.м., обективирани с нот.акт № 70, том 4, рег.№ 7755, дело
№ 665/2010г. за по ¼ ид.част от имота спрямо всеки от двамата ответници, 1) на основание
чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД поради противоречие със закона изразяващо се в неплащане
на посочената в нот.акт продажна цена от 54612,70 лева и евентуални от тях искове 2) с
правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на същата
сделка поради накърняване на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите,
тъй като имотът е продаден на занижена цена в сравнение с действителните пазарни цени и
3) с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на сделката
поради липса на съгласие от продавача , тъй като същата е страдала трайно от душевна
болест, която и е пречела да формира воля и да разбира и ръководи действията си разумно и
ПРОТИВ И. М. П., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“А.П.“ № 14, ет.1 и К. Й. П., ЕГН
********** с адрес: гр.Варна, ж.к.“Бриз-юг“ имот пл.№ 2262, кв.3 искове за прогласяване
12
нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот –2735 кв.м. ид.части от
Вилно място цялото с площ от 3735 кв.м., находящо се в гр.Варна, ж.к.“Бриз-юг“
съставляващо имот с ид.****.***.*** по КК на гр.Варна с площ от 879 кв.м. и имот с
ид.***.***.** по КК на гр.Варна с площ от 1003 кв.м./с пл.№ 2262 по плана на комплекса/,
ведно с построената в него вилна сграда с ид.***.***.**.1 с площ от 150 кв.м. и стопански
постройки, обективирана в нот.акт № 151, том 3, рег.№ 5253, дело № 532/2002г. за по 1/4
ид.част от имота спрямо всеки от двамата ответници 1) на основание чл.26, ал.1, предл.1 от
ЗЗД поради противоречие със закона изразяващо се в неплащане на посочената в нот.акт
продажна цена от 65307,10 лева и евентуални от тях искове 2) с правно основание чл.26,
ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на същата сделка поради
накърняване на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, тъй като имотът
е продаден на занижена цена в сравнение с действителните пазарни цени и 3) с правно
основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на сделката поради
липса на съгласие от продавача , тъй като същата е страдала трайно от душевна болест,
която и е пречела да формира воля и да разбира и ръководи действията си разумно, като
недопустимо.
ОСЪЖДА Г. П. И., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“А.П.“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ
на И. М. П., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“А.П.“ № 14, ет.1 сумата от 8299,35 /осем
хиляди двеста деветдесет и девет и 0,35/ лева сторени по делото съдебно-деловодни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. П. И., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“А.П.“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ
на К. Й. П., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ж.к.“Бриз-юг“ имот пл.№ 2262, кв.3 сумата
от 6351,24 /шест хиляди триста петдесет и един и 0,24/ лева заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.4 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. П. И., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“А.П.“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ
на С. Д. Д., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, кв.Ч., бл.**, вх.*, ет.*, ап.** сумата от 2000
/две хиляди/ лева заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.4 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО, включително в прекратителната част, подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски Апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13