№ 32
гр. Плевен, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214400500297 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 463 във вр. чл. 278 от ГПК.
Плевенският окръжен съд е сезиран с жалба с вх. № 7991/04.03.2021 г. от
Ц. А.. Н., лично и като управител на „***“ ЕООД, гр. Плевен и Н. СЛ. Н.,
всички чрез пълномощника им адвокат С.Н. от АК Варна против
разпределение на парични суми по изпълнително дело №
2017815******/2017 г. по описа на ЧСИ Т.К., рег. №***5 по описа на КЧСИ с
район на действие ОС – Плевен по чл. 463 от ГПК, извършено на 25.02.2021
г..
В жалбата се твърди, че неправилно от ЧСИ е определен размера на
вземанията за главници, лихви, разноски и законна лихва на взискателя „***“
АД, гр. София към 25.02.2021 г. по изпълнителните листове, издадени по
ч.гр.д. № 3206/2013 г., ч.гр.д. № 3207/2013 г., ч.гр.д. № 3204/2013 г., ч.гр.д. №
3205/2013 г. по описа на ПлРС, тъй като по всеки от тях не е отчетен размера
на заплатените в Банката след издаване на изпълнителните листове парични
суми, както и размера на заплатените по изпълнителното дело парични суми.
В жалбата се твърди също, че разпределението е извършено в нарушение на
чл. 135 и чл. 136 от ЗЗД и чл. 458 и чл. 459 от ГПК, тъй като като
1
привилигировани вземания по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД са вписани сумите
205,20 лв., 33,23 лв., 1 974,29 лв. и 945,07 лв., които суми представляват
неплатени авансово такси от взискателя, подлежащи на събиране от ЧСИ по
реда на чл. 79 ал. 2 от ГПК като частно вземане на ЧСИ, които следва да се
удовлетворят след удовлетворяване на всички привилигировани вземания,
като жалбоподателите се позовават на съдебна практика по посочени
граждански дела в тази насока. Алтернативно оспорват размера на тези
вземания като твърдят, че не са им съобщени и са недължими, тъй като не са
за реално извършени изпълнителни действия. По отношение на сумата от
903,20 лв. посочена като авансово платени такси от взискателя „***“ АД, гр.
София се оспорва дължимостта им, тъй като тези разноски не са съобщени на
длъжниците и те не са наясно за кои конкретни изпълнителните действия са
начислени. Иска се от окръжния съд да отмени обжалваното решение на ЧСИ
за разпределение, постановено на 25.02.2021 г. като неправилно и
незаконосъобразно и делото да се върне на ЧСИ с указание да извърши ново
разпределение в съответствие със закона. Прави се искане за назначаване на
съдебно-икономическа експертиза по поставени в жалбата задачи касаещи
възраженията по размера на вземанията на взискателя „***“ АД, гр. София,
както и размера на начислените от ЧСИ разноски и такси по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, присъединените кредитори по изпълнителното дело и размера на
взманията им.
Адвокат С.Н. се легитимира като пълномощник на жалбоподателите с
пълномощни, представени по изпълнителното дело на л. 788 и л. 789, в които
е посочено и упълномощаване за представителство пред съда във връзка с
обжалване на действията на ЧСИ по конкретното изпълнително дело.
По делото е депозиран писмен отговор на жалбата по реда на чл. 476 ал. 1
от ГПК от взискателя в изпълнителното производство „***“ АД, гр. София
чрез пълномощника му адвокат В.П. от упълномощеното АД „***“ гр. София,
в който се оспорва частично допустимостта на жалбата и изцяло нейната
основателност. Според ответника по жалбата същата в частта, в която е
депозирана от Н. СЛ. Н. е недопустима, тъй като същата няма качеството на
длъжник в изпълнителното производство, респ. не е от кръга на лицата, които
могат да обжалват разпределението по реда на чл. 462 от ГПК. В отговора се
излагат доводи относно правилността и законосъобразността на извършеното
разпределение при спазване на реда на привилегиите в чл. 136 от ЗЗД – на
2
първо място - разноски по изпълнението, на второ място – данъци за имота,
на трето място суми за обезпечения с ипотека и залог взискател „***“ АД, гр.
София. Твърди се, че в полза на Банката са наложени обезпечения върху
продадения на публична продан имот – бензиностанция, като върху земята и
сградата е учредена ипотека, а върху съоръженията особен залог. По
отношение на посочените в жалбата парични суми за разноски, които не са
авансово внесени от взискателя, както и за тези, които са платени от
взискателя се излага становище, че привилегията в чл. 136 ал. 1 т. 1 от ГПК не
прави разлика между разноските, както и че тези разноски са за реално
извършени изпълнителни действия. Посочва се, че ЧСИ няма задължение да
уведомява длъжника за всяко едно вземане за разноски и това е целта на
съобщаване на разпределението. По отношение на размера на вземанията се
излага становище, че размерът на вземанията е уточнен със споразумение
между страните от 09.01.2019 г., но тъй като длъжниците Ц. А.. Н. и „***“
ЕООД, гр. Плевен не са изпълнили задълженията си по това споразумение на
05.03.2020 г. Банката е подала молба за възобновяване на изпълнителното
дело, в която е посочила актуалният размер на вземанията си, респ. на
задълженията на длъжниците, които размери са съобразени от ЧСИ доколкото
след този момент от страна на длъжниците не са заплащани парични суми
директно към Банката. С отговора на жалбата се оспорва направеното искане
за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като се посочва, че относно
размера на дълга възражения не са правени в изпълнителното производство и
такова искане не е отправено своевременно към ЧСИ. В заключение се иска
от Плевенския ОС да остави без разглеждане като недопустима жалбата от Н.
СЛ. Н. и да остави без уважение като неоснователна жалбата в останалата й
част.
По делото не са депозирани писмени отговори на жалбите по реда на чл.
476 ал. 1 от ГПК от присъединените взискатели ТД на НАП Велико Търново,
Община Н. и Ц.К. Н..
От мотивите по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК депозирани от ЧСИ Т.К. се
установява становището й за неоснователност на жалбата против
разпределенението от 25.02.2021 г.. Според ЧСИ длъжници по
изпълнителното дело са Ц. А.. Н. и „***“ ЕООД, гр. Плевен, като същото е
образувано по молба на взискателя „***“ АД, гр. София въз основа на
представени четири изпълнителни листа по ч.гр.д. № 3206/2013 г., ч.гр.д. №
3
3204/2013 г., ч.гр.д. № 3207/2013 г., ч.гр.д. № 3205/2013 г. по описа на ПлРС,
които вземания произтичат от договори банкови кредити с номера съответно
№ 38/16.05.2006 г., № 14/03.12.2007 г., № 15/03.12.2007 г. и № 31/22.04.2008
г.. ЧСИ посочва също, че върху продаденият на публична продан недвижим
имот, чиято продажна цена е предмет на разпределението са учредени и
вписани първа, втора и трета по ред договорни ипотеки за обезпечаване на
вземанията на Банката по договори за кредит съответно № 38/16.05.2006 г., №
14/03.12.2007 г., № 15/03.12.2007 г., установени с изпълнителните листове по
ч.гр.д. № 3206/2013 г., ч.гр.д. № 3204/2013 г. и ч.гр.д. № 3207/2013 г. по описа
на ПлРС. Установява се, че в полза на Банката е учреден особен залог по реда
на ЗОЗ върху технологично оборудване, обект на проданта с договор от 2010
г., подновен последно на 17.07.2020 г. за обезпечаване на вземания на Банката
към длъжника „***“ ЕООД, гр. Плевен по договор за кредит № 15/03.12.2007
г.. Установява се, че по молба от 10.02.2021 г. на основание чл. 456 от ГПК по
изпълнителното дело е присъединен като взискател Ц.К. Н., който е
представил изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 868/2021 г. на ПлРС.
Установява се, че при проведената на 11.02.2021 г. публична продан на УПИ
І-557 в кв. 72 по плана на с. ***, с площ 2 700 кв.м., заедно с построените в
имота сграда, представляваща модулна нафтостанция, както и резервоар
нефтопродукти комплект, горивоколонка, навеси за горивоколонки,
електонна система с фискална памет и резервоар пропан-бутан с помпен
агрегат газоколонка за купувач е обавен присъдениния взискател Ц.К. Н. при
цена 63 333,33 лв. без ДДС. Установява се, че на 25.02.2021 г. е предявено
разпределение на сумата от 63 333,33 лв. като са разпределени суми в полза
на „***“ АД, гр. София, чието вземане е обезпечено с учредените договорни
ипотеки и договор за залог, а за вземането на взискателя Ц.К. Н., което е
необезпечено не са разпределени парични суми.
След изпращане на съобщения от съда лично на жалбоподателите по
повод дължим допълнителен депозит за вещо лице по приетата СИЕ по
делото, съобщението до жалбоподателката Н. СЛ. Н. е върнато в цялост с
отбелязване за информация получена от съпруга й, че лицето е починало на
14.02.2021 г..
След извършена служебна справка с определение на съда №
1473/29.10.2021 г. по делото съдебното дирене е възобновено поради
4
събраните данни за смъртта на жалбоподателката Н. СЛ. Н., след което с
определение на съда № 1539/11.11.2021 г. по делото са конституирани като
заинтересовани страни в производството наследниците й П. Ц. Н., Р.Ц. Н. – Т.
и В. В. К. и същите са призовани по делото с надлежни указания относно
възможността да депозират писмена жалба срещу разпределението, а на
жалбоподателя Ц. А.. Н. е дадена възможност да заяви дали е подал жалбата в
качеството на наследник на починалата си съпруга.
В определения от съда срок на 26.11.2021 г. е депозирана писмена молба
от жалбоподателя Ц. А.. Н. чрез пълномощника му адвокат С.Н., в която
заявява, че жалбата следва да се счита подадена от него и в качеството на
наследник на ипотекарния длъжник Н. СЛ. Н..
В о.с.з. жалбоподателят Ц. А.. Н. не се представлява, но чрез
пълномощника си адвокат С.Н. депозира писмено становище, съгласно което
поддържа жалбата.
Заинтересованите страни В. В. К., П. Ц. Н., Р.Ц. Н. – Т. не се явяват и не
се представляват, като втората от тях представя писмени доказателства за
извършен от нея отказ от наследството на Н. СЛ. Н..
Ответниците по жалбата не се представляват в о.с.з..
Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и
приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за
установено следното:
Установява се от изготвената служебна справка и представеното
удостоверение за наследници на Н. СЛ. Н., издадено от Община Плевен, че
същата е починала на 14.02.2021 г. в с. ***, община П. и е оставила за законни
наследници съпруга си Ц. А.. Н., децата си П. Ц. Н. и Р.Ц. Н. – Т., както и по
заместване от починалия преди нея син В.Д.К. – внучката си В. В. К..
Установява се от направеното по делото уточнение от Ц. А.. Н., че
същият е депозирал жалбата в качеството на наследник на Н. СЛ. Н..
Установява се от приложените ч.гр.д. № 2744/2021 г. и № 2473/2021 г. и
двете по описа на ПлРС, че с надлежни определения по двете дела от
28.04.2021 г., ПлРС е разпоредил вписване в особената книга за приемане и
отказ от наследство на извършените откази от страна на П. Ц. Н. и Р.Ц. Н. – Т.
от наследството на майка им Н. СЛ. Н..
5
Съдът, като съобрази надлежно вписаните откази от наследство от
страна П. Ц. Н. и Р.Ц. Н. – Т. от наследството на майка им Н. СЛ. Н., приема,
че същите следва да бъдат заличени като заинтересовани страни в
производството и същото прекратено по отношение на тях.
По ДОПУСТИМОСТТА на жалбата на Ц. А.. Н., лично и като управител
на „***“ ЕООД, гр. Плевен, както и в качеството на наследник на
ипотекарния длъжник Н. СЛ. Н. против разпределение на парични суми по
изпълнително дело № 2017815******/2017 г. по описа на ЧСИ Т.К., рег.
№***5 по описа на КЧСИ с район на действие ОС – Плевен по чл. 463 от
ГПК, извършено на 25.02.2021 г.: Съдът приема, че жалбата е подадена в
срока по чл. 462 ал. 2 от ГПК, при наличие на правен интерес от надлежна
страна срещу процесуални действия подлежащи на обжалване, поради което
следва да бъде разгледана по същество. Жалбата се явява подадена от
надлежна страна от Ц. А.. Н. и в качеството на наследник на Н. СЛ. Н., която
е била само ипотекарен длъжник в производството до смъртта си, тъй като
ипотекарния длъжник по отношение на недвижим имот, предмет на публична
продан е легитимиран да обжалва изготвеното разпределение на паричната
сума от продажбата на този имот. В този смисъл е разрешението, възприето в
т. 2 ТР № 4/11.03.2019 г. по т.д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че
лице, което е дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд
дълг, в хипотезата, при която изпълнението е насочено срещу тази вещ, има
качеството на длъжник в изпълнителното производство. От приложеното
копие от изпълнителното дело се установява, че по същото е извършено
предявяване на разпределението на 25.02.2021 г., за което е съставен
протокол, подписан от ЧСИ, връчен на длъжниците чрез пълномощника им
адвокат С. Н. от АК Варна на същата дата чрез посочения по делото адрес на
електронна поща. Като съобрази, че срокът по чл. 462 ал. 2 от ГПК е започнал
да тече на 25.02.2021 г., съдът приема, че подадената жалба срещу
разпределението с вх. от 04.03.2021 г., но с приложен пощенски плик с
клеймо от 01.03.2021 г. се явява подадена в срок.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата:
От представеното в копие изпълнително дело № № 2017815******/2017
г. по описа на ЧСИ Т.К., рег. №***5 по описа на КЧСИ с район на действие
ОС – Плевен се установява следната фактическа обстановка:
6
Изпълнителното дело е образувано на 28.12.2017 г. по молба на
взискателя „***“ АД, гр. София въз основа на представени четири
изпълнителни листа, както следва: изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3207/2013
г. на ПлРС, издаден в полза на Банката солидарно против длъжниците Ц. А..
Н. и „***“ ЕООД, гр. Плевен; изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3205/2013 г. на
ПлРС, издаден в полза на Банката солидарно против длъжниците Ц. А.. Н.,
„***“ ЕООД, гр. Плевен и Ю.М.Б., изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3204/2013
г. на ПлРС, издаден в полза на Банката солидарно против длъжниците Ц. А..
Н. и „***“ ЕООД, гр. Плевен; изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3206/2013 г. на
ПлРС, издаден в полза на Банката против длъжника „***“ ЕООД, гр. Плевен.
Установява се от представените нотариални актове за учредяване на
договорна ипотека от 22.02.2006 г. и 04.12.2007 г., че ЕТ „***.“, гр. Б., ЕИК
***, представлявано от Ц. А.. Н. и Н. СЛ. Н. като ипотекарни собственици на
недвижим имот, представляващ УПИ І-557 в кв. 72 по плана на с. ***, община
Н., с площ 2 700 кв.м., заедно с построените в имота сграда със застроена
площ 24 кв. м., представляваща модулна газстанция и нефтостанция при
граници и съседи на имота, подробно посочени в нотариалните актове са
учредили договорни ипотики върху имота за обезпечение на банкови кредити,
отпуснати в полза на „***.“ ООД, с. ***, ЕИК ***. Установява се, че първата
ипотека е учредена върху имота в полза на „***“ АД, гр. София за
обезпечаване на вземането на Банката по договор за банков кредит е №
38/16.05.2006 г., а втората и третата ипотеки са учредени в полза на „***“ АД,
гр. София за обезпечаване на вземанията съответно по договори за банкови
кредити № 14/03.12.2007 г. и № 15/03.12.2007 г.. Установява се от
представените в изпълнителното производство писмени доказателства, че
кредитополучателят „***.“ ООД, с. ***, ЕИК *** към момента е вписан в ТР
като „***“ ЕООД, гр. Плевен, а взискателят „***“ АД, гр. София е
правоприемник на кредитодателя по първия обезпечен кредит - „***“ АД, гр.
София.
Установява се от представените в изпълнителното производство писмени
доказателства, че в Централния регистър на особените залози е вписан залог
в полза на „***“ АД, гр. София от залогодателят „***“ ЕООД, гр. Плевен
върху оборудване на нафтстанция по опис посочен в заявлението за вписване
на договора за залога за обезпечаване на вземането по договор за банков
кредит № 15/03.12.2007 г., за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
7
3207/2013 г..
Установява се от изпълнителното дело, че учредената първа ипотека
върху описания по-горе недвижим имот в с. ***, предмет на публичната
продан обезпечава вземанията на взискателя „***“ АД, гр. София по договор
за банков кредит № 38/16.05.2006 г., удостостоверено с изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 3206/2013 г. по описа на ПлРС. По отношение на вземанията на
същият взискател върху същия имот са вписани втора и трета ипотека в СВ
при РС Н. на 28.12.2017 г., обезпечаващи вземанията на Банката, за които са
издадени изпълнителни листове по ч.гр.д. № 3207/2013 г. и ч.гр.д. №
3204/2013 г. и по описа на ПлРС, които вземания произтичат от договори
банкови кредити с номера съответно № 15/03.12.2007 г. и № 14/03.12.2007 г..
Установява се от изпълнителното дело, че на 01.02.2018 г. по искане на
ЧСИ в СВ при РС Н. е вписана и възбрана върху недвижимият имот в с. ***,
като същата е вписана като обезпечителна мярка на вземанията на „***“ АД,
гр. София по четирите изпълнителни листа, въз основа на които е образувано
изпълнителното производство. Установява се, че на 13.02.2018 г. е извършен
опис на недвижимия имот в с. ***, както и че на 15.02.2018 г. чрез
пълномощника си адвокат Ненкова длъжника „***“ ЕООД, гр. Плевен е
уведомен за актуалният размер на задълженията си по всеки от
изпълнителните листове и за платените от взискателя авансови такси в полза
на ЧСИ в размер на 205,60 лв. и държавни такси в размер на 69 лв. по
изпълнителното дело. Установява се от приложените по изпълнителното дело
сметка № ***/19.01.2018 г., издадена от ЧСИ и платежни нареждания от
взискателя „***“ АД, гр. София, че заплатените авансово такси са за
образуване на изпълнителното дело, за изготвяне и връчване на покани, за
вписване на възбрани, за справки за имуществото на длъжника и
допълнителни услуги, а държавните такси са по сметки на ОД на МВР,
Община Плевен, АВ – имотен регистър.
Установява се, че на 16.02.2018 г. е изготвена оценка от вещо лице на
пазарната стойност на ипотекирания имот в с. ***, за което, както и за
пазарна оценка на ипотекиран имот на длъжниците в гр. Плевен на същото е
заплатено възнаграждение в размер на 350 лв. съгласно приложената в
изпълнителното производство фактура № ***/16.02.2018 г., изд. от „***“
ЕООД, гр. Плевен. Установява се от приложената по изпълнителното дело
8
сметка № ***/69.02.2018 г., издадена от ЧСИ, че същата е за сумата от
3 087,32 лв., съставляваща авансово дължими такси от взискателя „***“ АД,
гр. София за справки за имуществото на длъжника, допълнителни разноски,
налагане на запори, опис на движими и недвижими имоти, като таксата по т.
20 от ТТРЗЧСИ относно имота в с. ***, който е с по-висока пазарна стойност
от имота в гр. Плевен е в размер на 1 627,50 лв..
Установява се, че на 28.02.2018 г. ЧСИ е изготвил протокол по чл. 485 от
ГПК, в който е посочена пазарната стойност на ипотекирания имот в с. ***,
ведно с всички намиращи се в същия подобрения. Установява се, че по
отношение на имота е проведена първа публична продан през периода от
21.08.2018 г. до 21.05.2018 г., която с протокол, изготвен от ЧСИ на
22.05.2018 г. е обявена за нестанала. Установява се, че по отношение на имота
е проведена втора публична продан през периода от 11.08.2018 г. до
11.09.2018 г., като с протокол, изготвен от ЧСИ на 12.09.2018 г. по искане на
взискателя публичната продан е спряна, а внесеният задатък от купувач при
публичната продан върнат. Установява се, че с постановление на ЧСИ от
22.01.2019 г. по искане на взискателя изпълнителното дело е спряно при
запазване на наложените обезпечителни мерки върху недвижимия имот в с.
*** и подобренията в него поради извънсъдебно споразумение между
страните. Установява се, че с постановление на ЧСИ от 18.03.2020 г. по молба
на взискателя изпълнителното дело е възобновено, като в молбата
взискателят е посочил актуален размер на задълженията на длъжниците по
всеки от издадените в негова полза изпълнителни листове. Установява се, че
на 22.06.2020 г. е изготвена нова оценка от вещо лице на пазарната стойност
на ипотекирания имот в с. ***, след което по отношение на имота е проведена
нова първа публична продан през периода от 10.07.2020 г. до 10.08.2020 г.,
която с протокол, изготвен от ЧСИ на 11.08.2020 г. е обявена за нестанала,
след което е проведена втора публична продан през периода от 20.09.2020 г.
до 20.10.2020 г., която с протокол, изготвен от ЧСИ на 21.10.2020 г. също е
обявена за нестанала. Установява се, че на 24.11.2020 г. е изготвена нова
оценка от вещо лице на пазарната стойност на ипотекирания имот в с. ***,
след което по отношение на имота е проведена нова първа публична продан
през периода от 10.01.2021 г. до 10.02.2021 г., в хода на която като взискател
с необезпечено вземане е конституиран Ц.К. Н., представил изпълнителен
лист, издаден против длъжника „***“ ЕООД, гр. Плевен по ч.гр.д. № 868/2021
9
г. по описа на ПлРС. Установява се, че с протокол от 11.02.2021 г. по
изпълнителното дело ЧСИ е обявил за купувач на недвижимия имот в с. ***
присъединения взискател Ц.К. Н. при продажна цена в размер на 63 333,33
лв. без ДДС.
Установява се, че на 25.02.2021 г. ЧСИ Т.К. е извършила по
изпълнителното дело разпределение по чл. 463 от ГПК на предложената
продажна цена на имота общо в размер на 63 333,33 лв., от която за земя
10 075,39 лв. без ДДС, за сгради и подобрения – 32 922,07 лв. без ДДС и за
технологично оборудване – 20 335,87 лв. без ДДС.
Установява се от протокола за разпределение, че ЧСИ основавайки се на
размера на вземанията, посочени в молбата на взискателя за възобновяване на
производството по делото е определил общият размер на вземанията на
първоначалния взискател „***“ АД, гр. София по изпълнителните листове,
издадени по четирите ч.гр.д., посочени по-горе, като е разграничил главници,
лихви, разноски и законна лихва дължими по всеки от изпълнителните
листове, както и е посочил кои от вземанията са обезпечени и по какъв начин.
Установява се, че като направени разноски по изпълнителното дело са
посочени 1 369,60 лв., от които 903,20 лв. свързани с обезпечението и
способа за изпълнение и 205,20 лв. с ДДС разноски по издадена сметка №
*** /фактура № ***/22.02.2021 г./, дължими към ЧСИ.
Установява се, че от предложената цена за имота в размер на 42 997,46
лв. /земя и сграда/ разпределението е извършено както следва:
І. Съгласно чл. 136 т. 1 т. 1 от ЗЗД за вземания за разноски в
изпълнителното дело, от които:
1. 903,20 лв. в полза на взискателя „***“ АД, гр. София – първоначален
взискател, свързани с обезпечението и начина на способа за изпълнение /за
изготвяне и връчване на съобщения, за възобновяване, за държавна такса за
данъчна оценка на имота, разноски за вещо лице, разгласяване на публични
продажби/
2. 205,20 лв. – разноски по издадена сметка № *** /фактура №
***/22.02.2021 г./, дължими към ЧСИ /за изготвяне и връчване на съобщения
за възлагане, изготвяне на сметки за дълга, изготвяне и предявяване на
разпределение/;
ІІ. Съгласно чл. 136 т. 1 т. 2 от ЗЗД за вземания на Държавата в размер
10
на 276,90 лв. – вземане на Община Н. за данък недвижими имоти съгласно
справка от 02.09.2019 г., касаеща периода от 2016 г. до 2019 г.;
ІІІ. Съгласно чл. 136 т. 1 т. 3 от ЗЗД за вземания на взискателя „***“ АД,
гр. София, обезпечени с ипотека по договор за кредит № 38/16.05.2006 г. по
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3206/2013 г. по описа на ПлРС в
размер на 39 604,64 лв.;
Вземания по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ – дължими такси към ЧСИ за
събиране на вземането на взискателя Община Н. в размер на 33,23 лв. и
дължими такси към ЧСИ за събиране на вземането на взискателя „***“ АД,
гр. София в размер на 1 974,29 лв..
Установява се, че от предложената цена за технологичното оборудване в
размер на 20 335,87 лв. разпределението е извършено както следва:
І. Съгласно чл. 136 т. 1 т. 1 от ЗЗД за вземания за разноски в
изпълнителното дело: не са посочени суми;
ІІ. Съгласно чл. 136 т. 1 т. 2 от ЗЗД за вземания на Държавата – не са
посочени суми;
ІІІ. Съгласно чл. 136 т. 1 т. 3 от ЗЗД за вземания на взискателя „***“ АД,
гр. София, обезпечени със залог по договор за кредит № 15/03.12.2007 г. по
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3207/2013 г. по описа на ПлРС в
размер на 19 390,80 лв.;
Вземания по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ – дължими такси към ЧСИ за
събиране на вземането на взискателя „***“ АД, гр. София в размер на 945,07
лв..
В протокола за предявяване на разпределението ЧСИ е посочил, че след
влизане в сила на разпределението и постановлението за възлагане и
изплащане на съразмерните части на вземанията на взискателите какъв ще
остане дължимия размер на вземанията на взискателя по изпълнителни
листове, издадени по ч.гр.д. № 3206/2013 г. и ч.гр.д. № 3207/2013 г. по описа
на ПлРС, както и че при разпределението не се присъждат суми в полза на
взискателите по изпълнителни листове, издадени по ч.гр.д. № 3204/2013 г.,
ч.гр.д. № 3205/2013 г. и ч.гр.д. № № 868/2021 г. по описа на ПлРС, както и в
полза на НАП поради недостатъчност на събраната сума.
Установява се от изпълнителното дело, че в същото са приложени:
11
сметка, изготвена от ЧСИ от 02.06.2020 г. за 98,40 лв. за справки по т. 3, т. 31
и т. 5 от ТТРЗЧСИ, преводно нареждане от 03.06.2020 г. за сумата от 160 лв.
- възнаграждение на вещо лице за пазарна оценка на имотите на длъжниците,
вкл. в с. ***, сметка, изготвена от ЧСИ от 01.07.2020 г. за сумата от 172,80 лв.
за имотът в с. *** за изготвяне и връчване на съобщения и обявления за
публична продан и допълнителни разноски по т. 31 и т. 5 от ТТРЗЧСИ,
сметка, изготвена от ЧСИ от 02.09.2020 г. за сумата от 175,20 лв. за имотът в
с. *** за изготвяне и връчване на съобщения и обявления за публична продан
и допълнителни разноски по т. 31 и т. 5 от ТТРЗЧСИ, фактура от 08.12.2020 г.
за сумата от 240 лв. - възнаграждение на вещо лице за пазарна оценка на
имота в с. ***, кореспонденция между ЧСИ и пълномощниците на взискателя
за заплащане на сумата от 175,20 лв., сметка, изготвена от ЧСИ № ***
/фактура № ***/22.02.2021 г./ за сумата от 205,20 лв. за справка за длъжника
и имуществото му, изготвяне и връчване на съобщение за възлагане,
допълнителни пощенски разноски, изготвяне на сметка за размера на дълга,
изготвяне и предявяване на разпределение.
Установява се от изпълнителното дело, че действията на ЧСИ по същото
са многократно обжалвани от длъжника или трети лица, участвали в
публична продан на ипотекиран недвижим имот на длъжниците, находящ се в
гр. Плевен, както и че във връзка със същите са постановени влезли в сила
съдебни актове на ПОС, които като ирелевантни към предмета на настоящият
спор не следва да бъдат подробно описвани.
Установява се от заключението на приетата по делото СИЕ, изготвено от
вещото лице В. В., което като компетентно и безпристрастно изготвено съдът
възприема, че общият размер на задълженията на длъжниците, респ. на
вземанията на взискателя „***“ АД, гр. София към датата на образуване на
изпълнителното дело при ЧСИ Т.К. - 28.12.2017 г., включващ главници,
лихви, съдебни разноски и други разходи са в размер на общата сума от
208 742,49 лв., от който размер вземането по изпълнителния лист по ч.гр.д. №
3206/2013 г. на ПлРС е в размер на 69 880,93 лв., а вземането по
изпълнителния лист по ч.гр.д. № 3207/2013 г. на ПлРС е в размер на 28 338,93
лв.. Установява се от заключението, че към датата на извършване на
атакуваното разпределение по изпълнителното дело – 25.02.2021 г.
вземанията на взискателя „***“ АД, гр. София са в размер на общата сума от
171 937,66 лв., от който размер вземането по изпълнителния лист по ч.гр.д. №
12
3206/2013 г. на ПлРС е в размер на 43 911,18 лв., а вземането по
изпълнителния лист по ч.гр.д. № 3207/2013 г. на ПлРС е в размер на 25 644,42
лв.. Установява се от заключението, че към същата дата - 25.02.2021 г.
необезпеченото вземане на взискателя Ц.К. Н. е в размер на 20 630,22 лв.,
вземането на Община Н. е в размер на 276,90 лв. за данъци на НИ за 2020 г. и
2021 г. и лихви върху тях, а вземането на ТД на НАП Велико Търново, офис
Плевен е в размер на 9 396,50 лв.. Установява се от заключението, че за
периода от образуване на изпълнителното дело до датата на атакуваното
разпределение длъжниците не заплащали суми по изпълнителното дело, а са
заплатили директно на взискателя „***“ АД, гр. София сумата от 75 709,17
лв., с което са погасили частично вземанията на Банката и по четирите
изпълнителни листа в полза на този взискател, като конкретно от вземането
по изпълнителния лист по ч.гр.д. № 3206/2013 г. на ПлРС е погасена сумата
от 29 500,57 лв., а от вземането по изпълнителния лист по ч.гр.д. № 3207/2013
г. на ПлРС е погасена сумата от 7 691,14 лв.. Установява се от заключението,
че от продажната цена при публичната продан на друг недвижим имот на
длъжниците в гр. Плевен, жк. „***“ суми не са разпределяни от ЧСИ за
погасяване на вземания на взискателите и сумата от 49 410,30 лв. е запазена
по специалната сметка на ЧСИ с оглед наличието на висящо съдебно дело по
жалба против постановлението на ЧСИ за възлагане на имота от 11.11.2020 г..
Установява се от заключението, че таксите, начислени от ЧСИ на взискателя
„***“ АД, гр. София по изпълнителното дело са в общ размер от 5 983,32 лв.,
от които 4 408,52 лв. са такси за направени разноски до спиране на
изпълнителното дело, 1 369,60 лв. са такси за направени разноски след
спиране на изпълнителното дело, а 205,20 лв. са разноски по фактура №
***/22.02.2021 г., дължими към ЧСИ. Установява се от заключението, че
пропорционални такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ, дължими при разпределението
на ЧСИ са както следва: такса за сумата от 42 482,13 лв. в размер на 1 974,29
лв. и такса за сумата от 20 335,87 лв. в размер на 945,07 лв..
Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, ако събраната по
изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най -напред
отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите
вземания по съразмерност. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с
13
който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът
за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частичното
изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се включват тези
вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на
първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане
взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително
внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право служебно да
събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК.
Съгласно мотивите към т. 6 от ТР № 2/26.067.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС „Първоначалният взискател прави разноски по
образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния
способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други
изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат,
от които (при възражение от длъжника или от някой от присъединените
кредитори) се признава тази част, която съответства на действителната
фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната
роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен
изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на
адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител,
комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.“ В първия
ред на специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски на
първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ
(такси за налагането на запор върху вещта или вземането, или за възбрана по
изпълнителното дело, за извършването на опис и публична продан на вещта,
разноските за възнаграждение на пазача, за пренасяне на вещта в магазин или
изнасянето й пред дома на длъжника, разноските за събиране на възложеното
за събиране вземане и др.). Ако по изпълнителното дело не е поискано
извършването на други изпълнителни способи или ако се разпределят
постъпленията от най-скъпата вещ или най-голямото вземане на длъжника, в
този ред се включват и таксите по образуването на изпълнителното дело,
както и възнаграждението на един адвокат. Ако е поискано извършването на
други изпълнителни способи за изпълнение върху други имущества на
значителна стойност, в този ред се включва съответна част от таксите по
образуването на изпълнителното дело и възнаграждението на един адвокат. В
този ред не се включват разноските за други, реализирани по искане на
14
взискателя изпълнителни способи (те се включват в разпределението на
постъпленията от тях), а длъжникът не отговаря за разноските на взискателя,
направени за изпълнителни способи, които не са приложени.“ Съгласно
мотивите към т. 11 от същото ТР правният режим на таксите, дължими в хода
на принудителното изпълнение се различава съществено по отношение на
таксите, дължими на държавен съдебен изпълнител и таксите, дължими на
частен съдебен изпълнителел. ОСГТК на ВКС приема, че дължимите на
държавния съдебен изпълнител такси са публични вземания, а държавният
съдебен изпълнител - орган, който определя и събира таксите, докато
дължимите на частния съдебен изпълнител такси са частно вземане за
възнаграждение за положен труд.
Съдът приема за неоснователни възраженията на длъжниците, касаещи
разноските, включени при условията на чл. 136 т. 1 т. 1 от ЗЗД като първи ред
вземания за разноски в изпълнителното дело при разпределение на сумата от
42 997,46 лв., предложена като продажна цена за земята и сградата на
недвижимия имот в с. ***. Налице е противоречива практика на окръжните и
апелативните съдилища относно реда, по който се удовлетворяват разноските
във връзка с изготвяне на разпределението, които в конкретният случай са в
размер на сумата от 205,20 лв. - неплатени, но дължими от първоначалния
взискател към ЧСИ по сметка № *** /фактура № ***/22.02.2021 г./ разноски
във връзка с изготвяне на разпределението. Окръжният съд приема, че с
привилегията по този ред не се ползват разноските, които не са предварително
внесени от взискателя и не са в пряка връзка с приложения способ на
изпълнение, но доколкото разноските към ЧСИ посочени в цитираната по-
горе сметка се намират в пряка връзка с проведената публична продан, т.е. с
приложения способ на изпълнение то същите са дължими от длъжника на
ЧСИ при условията на чл. 79 ал. 2 от ГПК и се ползват с привилегията на
вземанията по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД. По отношение на останалите
начислени от ЧСИ като разноски парични вземания в размер на 903,20 лв.
/авансово внесени от взискателя за реализиране на изпълнителния способ/ и
такси към ЧСИ по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размери съответно 33,23 лв., 1 974,29
лв. и 945,07 лв., съдът приема, че същите са дължими от длъжниците и
правилно са начислени като привилигировани вземания за разноски по чл.
136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД, които следва да бъдат удовлетворени преди вземанията
с привилегии по следващите редове в чл. 136 ал. 1 от ЗЗД. При съобразяване
15
на обстоятелството, че по изпълнителното дело са предприети и други
изпълнителни способи следва да се приеме, че при разпределяне на
разноските на първоначалния взискател в първия ред за удовлетворяване –
този по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД, следва да бъдат включени както разноските
по осъществяването на конкретния изпълнителен способ, така и съответна
част от разноските за образуване на изпълнителното дело и от
възнаграждението на един адвокат. В конкретният случай ЧСИ не е
съобразявал разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение, но
правилно и в съответствие с цитираното по-горе ТР е определил като
разноски от първи ред чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД авансово заплатените от
първоначалния взискател разноски, свързани с проведения изпълнителен
способ и таксите, дължими към ЧСИ по т. 26 от ТТРЗЧСИ в съответствие със
събрания размер на вземанията на първоначалния взискател и присъединения
по право взискател Община Н.. В протокола за разпределение не са посочени
отделните пера, включени в авансово внесените разноски за провеждане на
изпълнителния способ, поради което следва да се приеме, че се касае за
разноските, посочени в подробната сметка на дълга от 25.02.2021 г.,
изготвена от ЧСИ, за които са представени платежните документи и сметки,
подробно посочени по - горе и налични в изпълнителното дело, чиито размер
при проверката със СИЕ е доказан по делото. Безспорно се установява по
делото вкл. чрез заключението на вещото лице, че направените разноски от
взискателя свързани с публичната продан на имота в с. *** са в размер
надвишаващ посочената от ЧСИ при разпределението сума от 903,20 лв. и
съставляват разноски по осъществяване на принудително изпълнение по
отношение на конкретния недвижим имот, като част от тези разноски са
заплатени преди спиране на изпълнителното дело, а друга част след това до
извършване на разпределението.
Неоснователни според съда са възраженията на жалбоподателя, че при
изготвяне на разпределението съдът не е съобразил актуалният размер на
задълженията на длъжниците към датата на изготвяне на разпределението.
Следва да се посочи, че жалбата в тази част е бланкетна, тъй като не съдържа
твърдения за заплатени конкретни суми от длъжниците в полза на Банката –
първоначален взискател и не се извеждат изводи за конкретни погасени
вземания на този взискател по обезпечените вземания, за които са
разпределени парични суми по чл. 136 ал. 1 т. 3 от ГПК. Едва с допълнителна
16
уточняваща молба, постъпила по делото на 29.07.2021 г. жалбоподателят
уточнява платени парични суми след образуване на изпълнителното дело при
ЧСИ Т.К. в общ размер от 67 816,20 лв., които са част от сумата платена
директно на взискателя съгласно заключението на вещото лице. От
доказателствата по делото се установява, че в молбата на първоначалния
взискател от 16.03.2020 г., въз основа на която е възобновено спряното
изпълнително производство са посочени дължими суми за главници, лихви и
разноски по всеки от изпълнителните листове, които при съобразяване на
заключението на вещото лице следва да се приеме, че са коректно посочени
от взискателя, като при съобразяване на всички плащания към датата на
извършване на разпределението длъжниците дължат на взискателя общо
сумата от 171 937,66 лв., от която вземането на взискателя по изпълнителния
лист по ч.гр.д. № 3206/2013 г. на ПлРС е в размер на 43 911,18 лв., а
вземането на взискателя по изпълнителния лист по ч.гр.д. № 3207/2013 г. на
ПлРС е в размер на 25 644,42 лв., т.е. размерът на вземанията надвишава
значително размера на постъпилата при публичната продан парична сума.
Следва да се посочи, че длъжниците не са направили надлежни и
своевременни възражения по изпълнителното дело до разпределението
относно размера на задълженията си и не са представили писмени
доказателства по изпълнителното дело за извънсъдебно погасяване на тези
задължения, поради което правилно и законосъобразно при определяне
размера на вземанията към длъжниците ЧСИ е ползвал заявените от
взискателя признания на неизгодни за същия обстоятелствата относно
размера на дълга. Не са налице доказателства и в настоящото производство,
тежестта за което е върху жалбоподателя, вземанията на взискателя по
посочените по-горе два изпълнителни листа да са в по-нисък размер от
посочения от ЧСИ, респ. чрез разпределените парични суми вземанията да се
погасяват в по-голяма степен, поради което възраженията му в тази насока
също се явяват недоказани.
Извършеното разпределение от ЧСИ от 25.02.2021 г. в частта на сумата от
20 335,87 лв. е правилно, вкл. при правилно изчисляване на вземането на ЧСИ
за такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 945,07 лв..
Като съобрази, че в жалбата не са изложени други доводи относно
незаконосъобразност на атакуваните разпределения на ЧСИ, както и че по
реда на чл. 136 ал. 1 т. 3 от ГПК са разпределени парични суми за вземанията
17
на първоначалния взискател по изпълнителни листове по ч.гр.д. № 3206/2013
г. и ч.гр.д. № 3207/2013 г. по описа на ПлРС, които вземания са обезпечени
съответно с учредената първа договорна ипотека върху имота в с. *** и
учредения залог върху вещи на длъжниците, намиращи се в продадения на
публична продан имот в с. ***, въззивният съд приема, че разпределението
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя не следва да се
присъждат извършените разноски.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на
длъжника Ц. А.. Н., ЕГН **********, лично и като управител на „***“ ЕООД,
гр. Плевен, ЕИК ***, както и в качеството на наследник на ипотекарния
длъжник Н. СЛ. Н., починала на 14.02.2021 г., представляван по делото от
пълномощника си адвокат С.Н. от АК Варна против разпределението на
парични суми по изпълнително дело № 2017815******/2017 г. по описа на
ЧСИ Т.К., рег. №***5 по описа на КЧСИ с район на действие ОС – Плевен по
реда на чл. 463 от ГПК, извършено на 25.02.2021 г..
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на
заинтересованите страни П. Ц. Н. и Р.Ц. Н. – Т. поради отказите им от
наследството на ипотекарния длъжник Н. СЛ. Н..
РЕШЕНИЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ. 463 ОТ ГПК подлежи на обжалване
пред Апелативен съд гр. Велико Търново в едноседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл. 274 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО в частта относно прекратяване на производството по
отношение на заинтересованите страни има характер на определение и
подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в
едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл.
274 от ГПК, с частна жалба.
Председател: _______________________
18
Членове:
1._______________________
2._______________________
19