Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, …........................ 2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти тричленен състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети октомври, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАСКАЛОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
При участието на секретаря Пенка Михайлова
и прокурора Силвиян И., разгледа докладваното от съдия Станислава Стоева КАНД
№ 1601/2022 г. по описа на
Административен съд – Варна и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството е образувано по жалбата на
Главен инспектор в отдел “Контрол” към Регионална дирекция /РД/ “Автомобилна
администрация” гр. Варна против Решение № 478/06.04.2022г., постановено по АНД
№ 469/2022 година на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 23-0001366/ 09.09.2021 г., издадено от Главен инспектор в
отдел “Контрол” на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” – Варна, с
което на основание чл. 96, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/
на „ЗИБ Строй Груп“ ЕООД, с ЕИК ****, е наложена имуществена санкция в размер
на 3000 (три хиляди) лева. Изложените в касационната жалба оплаквания са за
незаконосъобразност на първоинстанционното решение доколкото съдът неправилно е
отразил фактическата обстановка и неправилно е приложил материалния закон.
Твърди се и допуснато от въззивният съд съществено нарушение на
съдопроизводствените правила - съдът не се е възползвал от правомощията си да
преквалифицира деянието, вменени му с разпоредбата на чл.
63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН и при съобразяване на Тълкувателно решение № 8/16.09.2021
г. по ТД №1/2020 г. на ВАС. Не се оспорват изводите на съда, че в НП административнонаказващият
орган некоректно е посочил кореспондиращата с описаното нарушение санкционна
разпоредба на чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, но доколкото фактите, въз основа на
които е изградено административнонаказателното обвинение, са правилно
установени, вместо да отмени процесното НП, съдът е следвало да го измени и да
преквалифицира деянието като нарушение на чл. 104з, ал. 5 от ЗАвтП и да наложи
на превозвача предвидената в този законов текст имуществена санкция в размер на
1500 (хиляда и петстотин) лева. Изложени са подробни съображения. В заключение
е формиран петитум решението на РС – Варна да се отмени. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО. В съдебно заседание
представител на касатора не се явява.
Ответникът по касация - „ЗИБ Строй Груп“
ЕООД, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли решението на ВРС да се остави в сила. Представен
е списък на разноските, договор за правна защита и доказателства за плащане на
уговореното възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява
становище за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила решението
на ВРС.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен контрол за
законосъобразност пред Районен съд – Варна е било НП № 23-0001366/09.09.2021
г., издадено от Главен инспектор в отдел “Контрол” на Регионална дирекция
“Автомобилна администрация” – Варна, с което на основание чл. 96, ал.1, т.1 от
ЗАвтП на „ЗИБ Строй Груп“ ЕООД, с ЕИК ****, е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 (три хиляди) лева.
Административнонаказателната отговорност
на превозвача е ангажирана за това, че при извършена от служители на РД
„Автомобилна администрация“ – Варна комплексна проверка на превозвача „ЗИБ
Строй Груп“ ЕООД е установено, че на 06.07.2020 г. същият е допуснал
извършването на обществен превоз на товари с влекач марка „СКАНИЯ“ от кат. N3, с рег. № ****, който към датата на извършване на
превоза не е бил включен в списъка на превозните средства към издадения на
дружеството лиценза на Общността № 17436. Посочено е, че нарушението е
установено въз основа на пътен лист № 934 от 06.07.2020 г. и на товарителница №
5357. След направена справка в програма „Лицензи“ към ИА „Автомобилна
администрация“ е установено, че влекачът с посочения регистрационен номер е
вписан в списъка на моторните превозни средства към лиценза на
дружеството-превозвач на 28.08.2020 г.
За да отмени обжалваното НП, въззивният
съд е установил, че след като нарушението е извършено на 06.07.2020 г., то при
проверката за законосъобразност на НП на основание чл. 3, ал. 1 от ЗАНН следва
да се съобрази приложимата редакция на закона преди измененията, публикувани в
ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г. С тази редакция законодателят е предвидил три хипотези,
три отделни фактически състава на административното нарушение. Според нея се
наказва с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който допусне или разпореди
извършването на превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари (1) или не е включено в
списъка към удостоверението за регистрация (2) или с моторно превозно средство,
водачът на което не е снабден със заверено копие на лиценз на Общността (3). Установено
е, че едва с новата редакция на закона (в сила от 07.07.2020 г.) като състав на
административно нарушение е предвидено допускането или разпореждането
да се извърши превоз с МПС, което не е включено в списъка на превозните
средства към лиценза на Общността. Предвид това е направен извод, че доколкото
тази нова редакция на закона не се явява по-благоприятна за нарушителя, то не
са налице материалните предпоставки за нейното приложение по смисъла на ал. 2
от чл. 3 от ЗАНН, която представлява изключение от общия принцип, закрепен
законодателно в ал. 1 на същата правна новела. Съдът е приел, че не разполага с
правомощия да преквалифицира деянието съобразно предходната редакция на чл. 96,
ал. 1, т. 1 от ЗАвтП доколкото в процесното НП, както и в съставения преди това
АУАН, не са изложени факти, които да съвпадат с хипотезите на който и да е от
предвидените в нея три различни състава на административно нарушение и той не
може да преквалифицира изпълнителното деяние и едновременно да приема различна
от описаната в НП фактическа обстановка.
Обжалваното решение е правилно.
Изводите на районния съд се основават на обективно и
всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които се извеждат от
приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност, и
изцяло се споделят от настоящия съдебен
състав, поради което препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.
По естеството на изложените в касационната
жалба оплаквания, същите са за допуснато от въззивната инстанция съществено
нарушение на закона доколкото въз основа на фактите, описани в АУАН и НП, съдът
не е действал съобразно правомощията си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН и не е
преквалифицирал деянието като нарушение на чл. 104з, ал. 5 от ЗАвтП вместо по
чл. 96, ал.1, т.1 от същия закон.
Настоящият състав на Административен съд –
Варна счита, че първоинстанционният съд не е разполагал с процесуална
възможност да стори това както по искане на страна в производството, така и
служебно. Споделят се изводите, че в обжалваното НП липсва описание на факти, които
да съвпадат с която и да е хипотеза от предвидените в чл. 96, ал. 1, т. 1 от
ЗАвтП в редакцията, действала до изменението на закона, в сила от 07.07.2020
г.
Съдът не е разполагал с възможност да
преквалифицира деянието и по чл. 104з, ал. 5 от ЗАвтП в актуалната към датата
на извършване на нарушението редакция доколкото от описаните в АУАН и в НП
факти става ясно, че административнонаказателната отговорност на превозвача е
ангажирана за допустителство /“е допуснал извършването на обществен превоз …“/.
Според тази разпоредба, превозвач, който извършва обществен превоз на пътници
или товари с моторно превозно средство, което не е с българска регистрация или
не е вписано в регистъра на моторните превозни средства на лиценза на
Общността, се наказва с имуществена санкция в размер 1500 лв. В този случай
следва да се съобрази разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН, съгласно която при
административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите
се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. Формата на
изпълнителното деяние е от фактите, които са релевантни за съставомерността на
нарушението и не могат да бъдат променяни/изменяни по преценка на районния съд.
С оглед изложеното, след като в НП формата на изпълнителното деяние е допустителство,
каквото е предвидено в санкционната норма на чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, но
не и в тази на чл. 104з, ал. 5 от същия закон, първостепенният съд правилно е
приложил закона като не е изменил обжалваното НП, а го е отменил.
По
тези съображения, касационният състав намира, че не са налице твърдените
касационни основания, и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид чл. 63д
ал. 3 от ЗАНН, направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено в размера,
посочен в представения по делото договор за правна защита и съдействие – 440
лева. Възражението на касатора за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно,
предвид съответствието с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, вр. чл. 18 ал. 2 от
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл.
63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 478/06.04.2022
г. на Районен съд – Варна, постановено по АНД № 469/2022 г.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна да
заплати в полза на „ЗИБ Строй Груп“ ЕООД, ****,
със седалище и адрес на управление: -------------, сумата от 440 /четиристотин
и четиридесет/ лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
2.