Р Е Ш Е Н И Е

№

 

05.10.2018г., гр. Добрич

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

          Добричкият районен съд, пети съдебен състав, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на шести август две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател : Минка Кирчева

 

При участието на секретаря Парашкева Христова, разгледа докладваното от Съдията н.а.х.д. № 40 по описа на Добричкия районен съд за 2018г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А.Д.Ж., ЕГН: ********** срещу НП № 1717а-5028/31.10.2017г. на ВПД Началник на Първо РУ гр. Д., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание „ глоба „ в размер  на 400лв. С жалбата се моли Наказателното постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата и тези в съдебно заседание намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следната фактическа обстановка:

На 24.10.2017г. св. П.Н.С. и З.А.В. / справка л. 113 / - полицейски служители в Първо РУ гр. Добрич посетили Кардиологично отделение в МБАЛ гр. Д. по подаден сигнал от дежурния лекар за агресивен пациент. След като установили, че това е жалбоподателя, полицейските служители го предупредили да не повдига скандали в отделение. Не след дълго двамата полицейски служители отново посетили Кардиологично отделение към МБАЛ гр. Д. по сигнал с идентично съдържание, когато бил съставен Протокол за полицейско предупреждение на жалбоподателя / л. 116 /. Същият отказал да го подпише, като свидетел на отказа му станала св. М.Г.Д.. Срещу жалбоподателя било образувано и административнонаказателно производство, като св. П.Н.С. в присъствието на свидетелите С.Т.Т. и Й.П.С. съставил АУАН бл. № 089309, с който му вменил административно нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР/чл. 257, ал. 1 от ЗМВР за това, че на 24.10.2017г. в ЦСМП / Център за спешна медицинска помощ / не изпълнил законно писмено предупреждение да не влиза и повдига скандали с дежурния доктор С.Т. и дежурната сестра Й.С., а спорните въпроси да се решават чрез съд и прокуратура. Жалбоподателят отказал да подпише и АУАН, което било удостоверено с подписа отново на св. М.Т.. След като двамата полицейски служители напуснали болничното заведение, жалбоподателят бил служебно изписан и напуснал отделението.

На 31.10.2017г. било издадено и обжалваното НП № 1717а-5028, в което АНО за първи път вменил на жалбоподателя, че 24.10.2017г. не е изпълнил законно полицейско писмено предупреждение да не влиза и повдига скандали с дежурния доктор С.Т. и дежурната сестра Й.С.. Описаното деяние било квалифицирано, като административно нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР и на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, на жалбоподателя било наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 400лв.

В хода на съдебното производство, първоначално въззиваемата страна е представила справка / л. 19 /, че „ .. няма писмен протокол за полицейско предупреждение на А.Д.Ж. с ЕГН: ********** посочен в НП № 1717а-5028/31.10.2017г., издаден от Първо РУ гр. Д.. „ Впоследствие  същият е приложен /л. 116/ по делото. Разпитани в качеството на свидетели П.Н.С. / актосъставител /, С.Т.Т. и Й. и Й.П.С. / л. 31-35 / потвърждават констатациите в АУАН и НП. В показанията св. М.Д. / л. 123-124 / заявява, че след съставянето на АУАН и Протокола за полицейско предупреждение при второто посещение на полицейските служители, жалбоподателят е бил служебно изписан и напуснал отделението. Съдът изцяло кредитира събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, като обективни и безпристрастни.

Предвид гореизложеното съдът счита, че жалбата е основателна и процесното НП, като незаконосъобразно следва да бъде отменено по следните съображения:

В административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в несъответствие между цифровата квалификация на нарушението и словесното описание на деянието, както в АУАН, така и в НП. Описаното в АУАН деяние не съставлява административно нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, нито по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. Съобразно чл. 64, ал. 4 от ЗМВР „Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.“ В АУАН словесно е вменено на жалбоподателя единствено, че не е изпълнил „законно писмено предупреждение“, но не и разпореждане на полицейски орган или разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, както повелява разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. В НП е вменено на жалбоподателя, че не е изпълнил „ законно полицейско писмено предупреждение „, като деянието отново е квалифицирано по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.

Правната норма на ал.1, на чл. 64 от ЗМВР очертава правомощията на полицейските органи да издават разпореждания, адресирани до различни правни субекти, а ал.4 от с.чл. дава повелителен характер на тези разпореждания и неизпълнението им от различните правни субекти ги превръща в нарушение. От своя страна разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗМВР дава право на полицейските органи да предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред, т.е. законът разграничава полицейското разпореждане от полицейското предупреждение, като императивно регламентира в чл. 64, ал. 5 от ЗМВР реквизитите на писменото полицейско разпореждане.

Противоречието между словесното описание на нарушението и посочената като нарушена правна норма, представлява съществено процесуално нарушение, което води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Не на последно място следва да се отбележи, че в хода на съдебното производство не се установи на жалбоподателя да е издавано писмено полицейско разпореждане по смисъла на чл. 64, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗМВР, нито разпореждане на орган на МВР по смисъла на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, които е длъжен да изпълни по силата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР и чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОТМЕНЯ НП № 1717а-5028/31.10.2017г., издадено от ВПД Началник на Първо РУ гр. Добрич, с което на А.Д.Ж., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание „ глоба „ в размер  на 400лв.

            Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от уведомяването на страните пред Административен съд гр. Добрич.

 

 

                                                                                     Председател:

                                                                                                            / М. Кирчева /